Хира се сблъсква с чувствата си към Орхун, но упорито отказва да ги приеме. Мерием е изхвърлена в гората в безпомощно състояние – дали ще я открие някой? Вижте още какво ще се случи в епизод 170 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 24 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 170 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 24 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Хира се сблъсква с чувствата си към Орхун, но упорито отказва да ги приеме.
Асие се обажда на Кенан, за да го попита дали Мерием е при него. Притеснен, той веднага започва да я търси.
Мерием е изхвърлена в гората в безпомощно състояние – дали ще я открие някой?
Действието продължава от предния епизод. Хира все още е в болницата до Орхун, бди над него и не се отделя дори за миг. Скоро им донасят обяда. Тя става и внимателно приближава масичката с храната към леглото му, подреждайки всичко така, че да му бъде удобно.
– Хапни и ти! – подканя я Орхун, поглеждайки я нежно.
Хира кима и сяда на масичката и започва да се храни. Орхун забелязва, че тя няма хляб и ѝ подава поливната от своя. Тя вдига поглед към него, поколебава се за миг, но го приема.
В този момент телефонът ѝ иззвънява.
– Нуршах се обажда – казва Хира, като взема телефона си и плъзва пръст по екрана.
На екрана Хира вижда Али.
– Аличо, миличък! – възкликва Хира с усмивка.
– Аличо искаше да ви види – уточнява Нуршах.
– Ето, вуйчо ти е тук! – казва Хира и доближава телефона до Орхун.
– Нашият малък юнак! Радвам се, че се обади! – казва Орхун. – Исках да те видя! Как си, добре ли си?
– Добре съм! – отговаря Аличо бодро.
– И аз съм добре – уверява го Орхун. – И знаеш ли, гордея се, че имам толкова смел племенник! Разказа ли на Нуршах как намери пътя? Когато се върна, ще разкажа на всички!
– Добре! – отвръща Али с вълнение.
– Хира, не те виждаме! – казва Нуршах.
Хира се приближава, така че лицето ѝ да се появи на екрана.
– Приближи се още малко към батко – настоява закачливо Нуршах.
Хира го прави – независимо, че е много притеснена. Той веднага забелязва притеснението ѝ, но не казва нищо – само ѝ хвърля кратък поглед.
– Сега как е? – пита Орхун с усмивка.
– Много сте сладки! Не мърдайте! – възкликва Нуршах радостно.
След малко разговорът им приключва. Орхун и Хира не могат да откъснат очи един от друг. Той я гледа изпитателно, а в погледа му се чете нещо дълбоко, нещо, което я кара да загуби почва под краката си.
Осъзнавайки това, Хира рязко се изправя, сякаш опитвайки се да се върне в реалността.
– Хайде, довърши си обяда – казва Хира, докато отново намества масичката с подноса пред Орхун.
– Благодаря! – отвръща той, без да откъсва поглед от нея.
Вечерта майстор Якуб пристига, за да види Орхун. Щом го забелязва, Хира веднага става от стола и тръгва да вземе чай.
– Какво те сполетя, синко? – пита майсторът, докато сяда до болничното легло.
– Беда! Но важното е, че вече е зад гърба ми – отговаря Орхун.
– Очаквах да си по-ядосан – признава Якуб. – Ти обаче изглеждаш спокоен. Защо така? Кажи ми!
– Идва ми отвътре, майсторе! – признава Орхун. – Погледнах смъртта в очите и животът ми изведнъж стана по-ясен.
Якуб кимва одобрително.
– Всяко зло за добро, нали така? Явно си научил нещо ценно.
Орхун отново въздъхва, поглежда встрани, сякаш обмисля думите си.
– Ядосах се, когато ми поиска развод – признава той след кратка пауза. – Но не на нея. Ядосах се на себе си. Възпитаха ни да мълчим, да крием чувствата си, но стига вече! Сега ще бъда различен! Ще се грижа за нейното истинско щастие!
В този момент Хира влиза и подава чашката с чай на майстор Якуб.
– Преживели сте тежки часове, но слава на Бога, че двамата с Аличо сте добре – казва старецът, поглеждайки я с топлина. – Хайде, аз ще си вървя. А ти, момчето ми, се оправяй по-бързо! Леглото не ти отива!
– Благодаря ти, че дойде – отвръща Орхун с уважение.
Якуб се изправя, но преди да излезе, спира за миг и отново насочва погледа си към него.
– Какво са казали старите хора? Всяко нещо с времето си. Този път направи правилен избор – подчертава той, хвърляйки многозначителен поглед към Хира. – Дай Боже да е правилен за всички.
Хира го изпраща до вратата. Докато вървят по коридора, старецът я поглежда със загриженост.
– И на теб не ти е било лесно, дъще – казва Якуб, докато въздъхва дълбоко. – Добре ли си? Всичко наред ли е?
– Добре съм, но много се уплаших – признава Хира, свеждайки поглед.
– Права си, всички се изплашихме – съгласява се той. – Животът е пълен с опасности, а умът – със страхове! Най-много се страхуваме за близките си. Нормално е, бихме сторили всичко за тях!
Той слага ръка на рамото ѝ.
– Слава на Бога, че всички сте добре! Бог ви опази! Усмихни се, дъще! Останете със здраве! – пожелава ѝ той и си тръгва.
Действието се пренася в имението. Афифе влиза в стаята на Али. Момчето спи. Тя се приближава, внимателно го завива и нежно прокарва ръка през косата му. В този момент вратата леко се открехва и вътре влиза Нуршах. Забелязва майка си и спира на прага, изненадана от рядката проява на нежност.
Афифе се обръща и среща погледа на дъщеря си.
– Остани, мамо, аз ще изляза – предлага Нуршах.
– Няма нужда! – отвръща Афифе и бързо се изправя, тръгвайки към вратата.
Но Нуршах не е готова да я остави да си тръгне просто така.
– Не беше ли несправедлива към Хира? – пита тя с упрек в гласа. – Брат ми и Аличо са живи благодарение на нея! Чу какво каза лекарят. Хира ги е спасила навреме! Без нея можеха да умрат. Рискувала е живота си за тях!
– А кой е причината те да бъдат там изобщо? – пита студено Афифе. – Откакто Хира се появи в живота ни, бедите не спират! Загубих дъщеря си, Орхун беше на косъм от смъртта… Не съм променила мнението си за нея! Дори и да не е убийца, не я искам в този дом! Няма да я приема! Тя е като черен облак, надвиснал над семейството ни! Донесе ни само нещастие! Един ден и ти ще разбереш моята гледна точка!
Връщаме се в болницата. След като изпраща майстор Якуб, Хира се връща в стаята на Орхун, които е заспал.
„Животът е пълен с опасности… А умът е пълен със страхове. Най-много се страхуваме за близките си. Нормално е, бихме сторили всичко за тях!“
Думите на Якуб отекват в съзнанието на Хира. Нещо в гърдите ѝ се стяга, а сърцето ѝ започва да бие като лудо. Става от стола, поставя ръка на гърдите си и усеща, че не може да се успокои.
– Това възможно ли е? – прошепва, вперила поглед в Орхун. – Чувствата ми… това сърцебиене… Може би аз…
Хира е с гръб към Орхун и се опитва да овладее внезапното препускане на сърцето си.
– Добре ли си? – разнася се гласът му, все още леко дрезгав от съня.
Хира подскача леко, но бързо се съвзема.
– Да, добре съм – отговаря бързо.
Орхун я наблюдава, присвил очи.
– Защо се държиш така?
– Не те разбрах? – Хира се обръща към него, но избягва погледа му.
– Странна си – уточнява той.
– Аз… не съм странна! – опитва се да се овладее. – Просто… топло ми е! Ще си измия лицето!
Хира тичешком напуска стаята и влиза в банята.
В банята тя си говори сама като се гледа в огледалото.
– Успокой се! Всичко е наред! Не бий като лудо! Какво ти става? Какво става? Сърцето ми ще изскочи от гърдите! Какво иска? И лицето ми е червен… Нарича ме странна, може да е чул мислите ми… Не, не ги е чул, аз не ги казах на глас… Тези чувства истински ли са? Ами ако аз изпитвам… Не! Няма начин! Не е вярно!
Действието се пренася сутринта в имението на Демирханлъ. Шевкет, Халисе, Гюлнур и Муса чакат Орхун и Хира пред къщата. Излиза и Нуршах.
– Още ли ги няма? – пита тя.
– Пристигнаха! – казва Шевкет забелязвайки колата на Орхун да влиза в имението.
Муса радостно хуква напред, готов да прегърне Хира, но Шевкет рязко го спира с поглед.
– Не те ли е срам! – скастря го. – Колко пъти ти казах да не я прегръщаш така?!
Орхун и Хира се приближават към тях.
– Изглеждате много по-добре! – казва Нуршах с усмивка. – Толкова ни липсвахте!
– И ти ни липсваше – отговаря Орхун.
– Къде е Аличо? – пита загрижено Хира.
– Още спи, не исках да го будя – отвръща Нуршах.
– Добре дошъл отново, Муса! – поздравява Орхун.
– После ще ми разкажеш всичко за пътуването. ти – казва Хира на Муса, докато влиза в къщата.
В салона ги очакват Еда, Афифе и Перихан.
– Орхун, добре дошъл! – поздравява Еда.
– Радвам се, че се върна у дома – казва Перихан.
– Добре дошъл, сине! – приветства го Афифе и го прегръща.
– Приготвихте ли стаята му? – пита тя.
– Да, госпожо, всичко е готово за лечението на господина – потвърждава Шевкет.
– Уморен ли си, батко? – пита загрижено Нуршах.
– Орхун, ако имаш нужда от нещо, само кажи! Ще се грижа за теб! Ти си моят приоритет! – намесва се Еда, като се приближава към него.
– Благодаря ти – отговаря вежливо Орхун и като поглежда към Хира добавя: – Искам да си полегна!
Орхун се насочва към стълбите, а Хира го следва. Преди да стъпи на първото степало, той се хваща здраво за парапета, в този момент Хира го хваща здраво под ръка. Орхун я поглежда изненадан от жеста ѝ.
– Това е истинската любов! – казва с широка усмивка. – Винаги ръка за ръка!
Афифе ѝ хвърля поглед, пълен с неодобрение.
Камерата ни показва Еда, която едва сдържа гнева си.
Мерием лежи безпомощно на пода в кабинета на Харика. Раната ѝ кърви, а тялото ѝ е покрито с одеяло, хвърлено набързо от мъжете, на които Харика е платила, за да почистят и да се отърват от нея. Те са убедени, че тя е мъртва. Двамата мъже излизат.
В същото време телефонът на Мерием иззвънява. Тя чува звука и с мъка обръща глава настрани. Очите ѝ се спират върху чантата ѝ, която е върху бюрото на Харика. С последни сили се опитва да се придвижи към нея, но преди да стигне, губи съзнание.
В този момент мъжете се връщат. Учудени, забелязват, че жената не е в позата, в която я оставиха. Един от тях проверява пулса ѝ.
– Почти не се усеща – казва той. – Скоро ще умре.
– Какво правим сега? – пита другият, хвърляйки нервен поглед към безжизненото ѝ тяло. – Да се обадим на Харика, за да знае?
– Стига глупости! Да не оставяме следи! – отвръща третият с рязък тон. – Малко ѝ остава! Ще приключи докато я закараме.
– Е, прав си… – съгласява се вторият мъж с безразличие. – Все пак парите
Действието прескача към вечерта.
Двамата мъже пътуват с Мерием, увита в килим, хвърлен небрежно на задната седалка.
Телефонът на един от тях звъни – Харика.
– Какво стана? Успяхте ли да излезете, без да ви видят? – пита тя напрегнато.
– Отдавна излязохме, никой не ни видя. Спокойно.
– Къде сте сега?
– Пътуваме към гората.
– Добре. Обадете се, когато приключите! – нарежда Харика и затваря.
Същата вечер. Асие е неспокойна. Вдига телефона и набира Кенан.
– Кенан, Мерием не си вдига телефона – казва тя разтревожено. – Дали не е при теб?
– Не, лельо Асие, не е тук – отвръща той, опитвайки се да не звучи притеснен.
– Как така? – гласът ѝ трепери. – Ако не е при теб, тогава къде може да е?
– Кога излезе от вкъщи? Каза ли ти нещо? – пита Кенан, вече усещайки, че нещо не е наред.
– Прибра се за малко, но почти веднага излезе – обяснява Асие. – Помислих, че имате спешна работа и не я попитах нищо.
– Разбирам… Не се тревожете. Ще опитам да се свържа с нея и ще ви звънна веднага.
– Добре, синко.
Кенан затваря и моментално набира отново номера на Мерием. Телефонът ѝ не отговаря.
В същия момент в гората.
Мъжете спират колата и без колебание изхвърлят увитото в килима тяло на Мерием върху влажната земя.
В кабинета на Харика.
Тя сяда зад бюрото си и с облекчение оглежда стаята. Всичко е изчистено. Няма и следа от Мерием. Но когато погледът ѝ пада върху бюрото, изражението ѝ застива.
Чантата на Мерием!
Бързо я взима и я отваря. Вътре открива телефона ѝ. Стисва зъби и набира мъжете.
– Изпълнихме поръчката ви – казва мъжът.
– Но сте оставили важна улика! – отвръща Харика с яд. – Чантата ѝ е тук, а телефонът ѝ е вътре!
– Помислихме, че е ваша, затова не я изхвърлихме – оправдава се мъжът.
– А сега какво да правя с нея?!
– Изхвърлете я в морето – казва той хладнокръвно. – Така няма да могат да проследят сигнала.
В този момент Канен е в полицията при приятеля си Салих и му казва, че Мерием е изчезнала и се много притеснява за нея, защото преди това са завели дело срещу търговци на органи. Кенан моли Салих да проследи телефона на Мерием.
В гората. Мерием идва в съзнание. Главата ѝ пулсира, тялото ѝ е схванато, но инстинктът за оцеляване надделява.
– Трябва да се измъкна оттук! – прошепва, събирайки сили.
С мъка започва да се върти, опитвайки се да се освободи от тежкия килим. Пръстите ѝ докосват нещо грапаво – корен на дърво. С последни сили се хваща за него и се издърпва навън.
Действието прескача на сутринта. Кенан все още чака новини от Салих за местоположението на телефона на Мерием.
Появява се Салих и обяснява на Кенан, че едва сега са прихванали сигнал от телефона на Мерием, който идвал от Бейкьоз, близо до крайбрежната. Той е говорил с екипите, които са претърсили района, но няма следа от Мерием.
– Какво би търсил телефонът ѝ там?! – Кенан е объркан.
– Не знам, ние също се съмняваме – отговаря Салих. – Проверихме сигнала през целия ден при Бейкьоз телефонът е бил активен в Ташкън холдинг.
