winless
Орхун казва на Хира да вземе Али и да тръгват. Тя обаче отказва да го остави. В същото време състоянието на Орхун се влошава. Със сълзи на очи Хира го моли да не умира, защото тя има огромна нужда от него. Междувременно Харика намушква Мерием в гърба. Вижте още какво ще се случи в епизод 169 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 21 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 169 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 21 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун казва на Хира да вземе Али и да тръгват.
Тя обаче отказва да го остави. В същото време състоянието на Орхун се влошава. Със сълзи на очи Хира го моли да не умира – тя има огромна нужда от него.
Междувременно Харика намушква Мерием в гърба.
В имението на Демирханлъ, Перихан си похапва в стаята, мърморейки недоволно, че Халисе не е приготвила бюрека така, както ѝ е казала.
– Ти… Ти как можеш?! – възмущава се Еда, гледайки я с недоумение. – Хората са разстроени, а ти се тъпчеш!
– Не ми се меси! Афифе спря, ти започна! – срязва я Перихан със строг тон. – Откога не сме яли? Или искаш да припадна?
– Как изобщо не се разстройваш? – не спира да ѝ се ядосва Еда.
– Всеки изживява мъката си по различен начин! – отвръща майка ѝ невъзмутимо. – Някои хора спират да ядат, когато са притеснени. Аз, напротив – не мога да спра!
– Мамо… Ами ако е станало нещо с Орхун? – пита разплакана Еда.
Перихан мълчи.
– Мамо! Ако му се е случило нещо?! – изпада в истерия Еда, гласът ѝ трепери, а страхът в очите ѝ расте.
– Като правиш такива безумия, така се стига дотук – казва Перихан с ледено спокойствие и продължава да се храни. – Ще си носиш последствията.
– Мамо… Мамо, аз и без това съм съсипана… Толкова ме е страх! – Еда ридае неконтролируемо. – Нарочно го правиш, нали? Ти си… Ти си ужасен човек! Много жесток!
Перихан не казва нищо.
Връщаме се при Орхун, Хира и Али. Али влиза в колибата, а Орхун и Хира остават отвън. Орхун я поглежда сериозно и с пресипнал глас казва, че тя трябва да се върне.
Хира поклаща глава. Очите ѝ се пълнят със сълзи. Хира заявява, че този път не може да го направи.
– Длъжна си! – заявява Орхун.
– Не… Не мога! – Хира е на ръба да се разплаче.
– Тихо! Чуй ме! – гласът му става по-остър. – Раната ми се възпалява. Скоро ще вдигна температура… После ще изгубя съзнание… Тогава няма да можеш да направиш нищо за мен! Когато този миг настъпи, трябва да тръгнете, каквото и да се случи! Без да се обръщате назад! Разбра ли?! Обещай ми!
Хира се задавя в сълзите си.
– Не! Не мога… Няма да мога да го направя! – ридае тя.
Орхун посяга и хваща ръката ѝ.
– Заради Али! Трябва да тръгнете! Обещай ми…
Хира кима бавно, но в сърцето ѝ крещи „не“.
Орхун бавно влиза в колибата и сяда тежко на дивана.
– Хайде, Аличо… Почини си малко, после тръгваме – казва Хира, опитвайки се да се усмихне.
Орхун се обръща към племенника си.
– Демирханлъ, имаш важна задача! – гласът му е слаб, но строг. – Само на теб мога да се доверя! Ще я заведеш невредима до имението! Ще го направиш, нали? Чу ли ме?
Хира се разплаква, а Али кима сериозно.
– Сега ще играем една игра – казва Орхун, опитвайки се да придаде лекота на гласа си. – Да видим какво си научил… Ще можеш ли да намериш пътя в гората?
– А ти? – пита Али.
– Ще ме виждаш, накъдето и да обърнеш поглед – отговаря Орхун.
Хира е ужасена и се опитва да скрие сълзите си.
– Хайде, момчето ми… Почини си. Чака ви дълъг път. Задачата ви е трудна… – казва Орхун.
Али отива в другия край на колибата. Орхун поглежда Хира. Тя трепери цялата.
– Трябва да си силна! – казва твърдо той.
Хира слага ръка на устата си, за да не чуе Али как хлипа.
Хира превързва крака си, а Орхун предлага на Аличо да направят една канадска борба. Орхун остава детето да го победи. Орхун сваля часовника от ръката си.
– Подарявам ти този часовник – казва той, протягайки го към Али. – Заслужи го. Навремето ми го даде баща ми, за да ми напомня да ценя всеки миг от живота си… Аз го носих достатъчно. Сега е твой ред.
Али го гледа с блеснали очи, а Орхун добавя:
– Излез и намери няколко здрави пръчки отвън. Ще ви трябват.
Али кимва и излиза. Щом остава насаме с Орхун, Хира кляка до него и внимателно избърсва потта от челото му.
– Бъди силна! – прошепва той. – Заради него…
– Не се насилвай да говориш… – Хира трепери от плач.
– Трябва да тръгнете на север…
– Можем да тръгнем заедно! – казва Хира с надежда в очите.
– Обеща ми нещо…
– Аз… може би… може би…
– Чуй ме! – Орхун събира сетните си сили. – Само ти можеш да го направиш щастлив! С теб може да оздравее! Знам го… защото ти и мен успя…
– Не! – Хира поклаща глава, докато сълзите се стичат по бузите ѝ. – Ще почистя раната ти… Няма да стане така, както казваш!
Тя става, за да направи нови превръзки. Ръцете ѝ треперят, но успява да ги смени. После с твърдост в гласа заявява:
– Ще си тръгнем тримата оттук. Заедно!
Орхун я гледа дълго. После поклаща глава.
– Не… Дръж се, чуваш ли? Не мога да тръгна! – разплаква се Хира. – Няма да тръгна без теб!
Орхун губи съзнание.
– Моля те, отвори очи! Боже, какво ще правя?! Моля те, не умирай! – плаче Хира. – Имам нужда от теб!
Орхун отново идва в съзнание.
– Боже… Благодаря ти, Боже! Жив си! – прошепва Хира през сълзи.
В този миг Али, изплашен, втурва се в колибата.
– Идва някой! Ами ако са онези мъже?! – пита той уплашено.
Хира инстинктивно грабва една пръчка, готова да ги защити, но вратата се отваря с трясък, а вътре влиза Явуз със своите хора.
Орхун е спасен и е откаран в болница. Лекарят съобщил на Хира, че Орхун е загубил много кръв и ако са загубили още малко време, е нямало да е възможно да го спасят. Сега животът и здравето на Орхун вече не са в опасност.
Останала сама в болничната стая, Хира сяда до леглото му. Орхун все още не е дошъл в съзнание. Очите ѝ се насълзяват, докато хваща ръката му.
– Благодаря ти, Боже, че го запази… Че чу молитвите ми! – прошепва през сълзи. – Знаех, че няма да ни изоставиш… Ако си беше отишъл, всичко щеше да се разпадне. Заради Али… заради всички… заради мен…
Гласът ѝ се пречупва. Пуска ръката му, за да избърше сълзите си, но точно в този миг Орхун разтваря очи и я поглежда.
– Казах ти, че не бих изоставил никого… – казва Орхун.
– Събуди се! – скача щастлива Хира. – Боже, благодаря ти! Ще повикам сестрата!
Хира излиза и в салона среща Явуз.
– Заведох Али вкъщи – съобщава той. – Донесох телефона ви. Г-жа Афифе пристига. Поискаха да говорят с лекаря за състоянието на господин Орхун.
Хира го поглежда с благодарност.
– Той се събуди.
– Пожелайте му бързо оздравяване!
В този момент се появява Афифе придружена от Нуршах, Еда и Перихан. Нуршах веднага прегръща Хира.
– Миличка, толкова се уплаших за вас! Радвам се, че сте добре! – казва Нуршахс облекчение.
– Всички тези беди – заради едно недоразумение! – казва Афифе. – Ако хората знаеха мястото си и не се бъркаха в чужди работи, този кошмар нямаше да ни сполети!
Афифе влиза в стаята, а след нея влизат Еда и Перихан.
–Не се сърди на мама – казва Нуршах. –ъТревожи се, че батко може да пострада. Както винаги търси вината в другите, но ти вече я познаваш. Знаеш каква е! Говорих с лекаря, батко е жив благодарение на теб! Вече не си негова жена, той ти дължи един живот!
– Не говори така – отвръща Хира. – Важното е, че брат ти е жив. Другото няма значение.
Нуршах се усмихва нежно.
– Скъпа моя, сигурно ти е било трудно… Как си? Имаш ли нужда от нещо?
Хира поклаща глава.
– Нямам нужда от нищо. Брат ти се събуди… Ще иска да те види. Влез при него – отвръща Хира като ѝ се усмихва мило.
Афифе седи до Орхун и му казва, че много ги е изплашил. Нуршах заявява, че Орхун Демирханлъ отново се е преборил с трудностите и завърнал в семейството.
– Как е Аличо? – пита Орхун.
– Беше уплашен, но сега е добре. Ще забрави! Вкъщи се грижат за него – уверява го Нуршах.
– Молих се да се върнеш! – намесва се Еда. – Бог чу молитвите ми! Не се излагай повече на риск, Орхун!
– Съгласна съм! – добавя Афифе. – Животът ни беше спокоен и подреден, без подобни премеждия. А сега… проблемите нямат край!
Камерата показва Еда, която доволно поглежда майка си.
– Трагедиите се превърнаха в ежедневие! – продължава Афифе. – Надявам се виновниците да си получат заслуженото!
– Не се тревожи, мамо! – казва твърдо Орхун. – Ще намеря виновниците и те ще си платят!
Камерата отново се спира върху Еда. Очите ѝ се разширяват от страх.
– Но нека погледнем от добрата страна – добавя Орхун, отправяйки поглед към Хира. – Да, всички се изплашихме… Но понякога трудностите ни помагат да оценим благата, които имаме! Помагат ни да направим изборите, които отлагаме!
Орхун не откъсва очи от Хира. Настъпва тишина. Всички поглеждат към нея. Хира се смущава.
– Хайде, вървете си – казва Орхун, нарушавайки мълчанието. – Видяхте, че съм добре. Аличо има нужда от вас.
Афифе поглежда Хира и казва:
– Ще наема медицинска сестра!
– Няма нужда! – отвръща Орхун.
– Съгласна съм! – намесва се Нуршах. – Хира се грижи чудесно за него. Тя му спаси живота, няма да го остави на друг, докато се възстановява. Хайде, да тръгваме!
– Както вие прецените… – казва Хира. – Ще остана, ако той е съгласен.
– Аз ще остана с Орхун! – намесва се Еда. – Ти се прибери, Хира. Все пак и ти преживя тежки дни!
– Не съм съгласна! – отсича Афифе. – Ще наемем сестра!
– Не искам сестра!Не искам никой да остава с мен! Добре съм! Няма нужда – казва ядосан Орхун.
Афифе въздъхва тежко.
– Добре, синко… Ти знаеш най-добре. Ние ще тръгваме!
Всички си тръгват. Всички – освен Хира.
– Върви с тях! – подканя я Орхун.
– Ще остана. Може да имаш нужда от нещо – заявява Хира. – Може би ще съм полезна тук… ако ти искаш?
– Как ти е кракът? – пита Орхун, като я оглежда загрижено.
– Добре е! Не ме боли, но ще отида на лекар – отговаря Хира.
– Можеш да останеш, но при едно условие! – заявява Орхун. – Веднага отиди да те прегледат!
След малко Хира се връща, леко куцукайки.
– Какво казаха? Не е счупен, нали? – пита притеснен Орхун.
– Не, само навехнат глезен – отговаря тя.
– Седни, не стой права!
Хира взема един от столовете, доближава го до леглото му и сяда.
– Можеше да си тръгнеш… но не го направи. Защо? – пита Орхун, като я наблюдава внимателно.
– Реших, че може да ти потрябва нещо… Просто така, за всеки случай – отвръща Хира.
– Не говоря за сега – уточнява той. – А за онази колиба. Защо не ме остави, Хира? Казах ти да вземеш Али и да бягаш! Рискува живота и на двама ви! Ами ако Али беше пострадал?!
– Той беше добре! Нямаше опасност. А ти беше ранен… Можеше да те загубим! Бог те спаси! – отговаря Хира.
Орхун не сваля погледа си от нея. Смутена и притеснена Хира става от стола:
– Системата ти… Ще кажа на сестрата да я смени…
– Но тя не е свършила! – отвръща той с лека усмивка.
– Стори ми се, че е… – прошепва тя, избягвайки погледа му.
Нефес чака майка си на улицата да се прибере. Харика разбирайки, че Кенан и Мерием са заедно вижда малкото момиченце и се приближава до него.
– Твоята майка е истински дявол – изсъсква тя.
– Не! Не е! – отвръща Нефес с уплашени очи.
– Така е! Истински дявол е! – повтаря Харика, навеждайки се към нея. – Много е лоша!
– Моята майка не е лоша! – извиква детето. – Тя е добра! Много добра!
Мерием и Кенан се връщат заедно в квартала.
– Сега какво ще правим? – пита Кенан, хвърляйки ѝ загрижен поглед.
– Нищо. Сега си отивам вкъщи – отговаря Мерием спокойно. – А ти?
– Сигурно ще се отбия при сестра ми – казва той. – Повече няма да те поставям в такава ситуация. Ако отново се появи проблем, ще се справя сам.
Мерием спира и го поглежда в очите.
– Заедно поехме по този път, Кенан. Или ще го извървим заедно, или всеки ще си върши своята работа.
Тя му подава ръка. Кенан я поема с усмивка.
– Хайде, прибирам се. До утре в кантората! – добавя Мерием, обръщайки се да тръгне.
Двамата се обръщат по няколко пъти, за да се погледнат.
Мерием пристига пред дома си и заварва Нефес да плаче.
– Скъпа, какво има? – прегръща я притеснено.
– Къде беше, мамо?
– Имах малко работа, но веднага след това дойдох при теб. Защо си толкова тъжна? Станало ли е нещо?
– Мамо… Ти лоши неща ли правиш?
Мерием я поглежда изненадано.
– Откъде ти хрумна това? Какво е станало?
– Ти си много лоша… Ти си дявол!
Мерием замира.
– Кой ти го каза? – пита напрегнато. – Дядо ти ли?
– Харика ми го каза…
Очите на Мерием светват от гняв, но тя притиска дъщеря си по-силно към себе си.
– Скъпа, недей да плачеш! Аз лоша ли съм?
– Не… Ти си най-добрата майка!
– Успокой се… Не е важно кой какво мисли. Важното е, че аз винаги ще бъда с теб!
Действието прескача. Харика говори по телефона с брат си, Тя му заявява, че досега е имала всичко, което е поискала, затова не смята да отстъпва Кенан на Мерием.
– Кенан ще дойде при мен… А Мерием ще си плати за всичко, което ми причини! – заявява Харика и приключва разговора.
В този момент при Харика пристига побесняла самата Мерием. Мерием предупреждава Харика да стои далеч от дъщеря ѝ.
Харика отговаря, че прави това, което иска да прави. Мерием казва, че ако Харика има някакъв проблем, ще трябва да го реши лично с нея. Харика обещава на Мерием, че ще се превърне в кошмар за нея. Когато Мерием се кани да си тръгне, Харика вече не може да сдържа гнева си. Тя взема ножа за писма от масата и пробожда с него Мерием в гърба. Мерием се свлича на пода и започва да губи много кръв.
Харика виждайки кръвта разбира какво е направила.
– Моля те, събуди се! – кляка Харика до безжизненото тяло на Мерием. -Моля те не умирай! Не искам да вляза в затвора!
Мерием не дава признаци на живот.
Харика разтърсва тялото на Мерием.
– Ти ме подлуди! Всичко стана заради теб! Не можеш да умреш! По дяволите! – крещи Харика.
Тя изпада в паника, когато вижда, че и двете ѝ ръце са в кръвта на Мерием.
Харика се обажда на някакви хора, които срещу много пари ще изхвърлят тялото на Мерием и почистват офиса на Харика.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg