Орхун успява да се добере до похитителите, които искат от него десет милиона за живота на Али. Орхун влиза в престрелка с тях и успява да спаси племенника си, но… Вижте още какво ще се случи в епизод 165 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 17 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 165 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 17 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун успява да стигне до похитителите, които искат от него десет милиона за живота на Али. Той влиза в престрелка с тях и успява да спаси племенника си.
Орхун, Хира и Али се оказват насред гората – без кола и без телефон. Но най-лошото е, че Орхун е ранен по време на престрелката и раната му кърви. Въпреки това, той не казва на Хира, за да не я тревожи излишно.
Междувременно планът на Кенан и Шебнем работи и Рашид разрешава на Мерием да работи при Кенан.
След като Еда обвини Хира, че не може да опази едно дете, Хира със сълзи на очи отива в стаята на Али. Болката ѝ е непоносима. Сърцето ѝ се къса от мъка, а сълзите ѝ не спират.
Тя се хвърля върху леглото, силно прегръща възглавницата на Али и с глас, задавен от хлипове продължава да се обвинява:
– Ако бях с теб… ако не те бях оставила… сега щеше да си тук…
Пръстите ѝ се впиват в тъканта, сякаш се опитва да докосне него, да усети присъствието му. Гърлото ѝ се стяга, а риданията ѝ се засилват.
– Аличо, къде си? – хлипа тя, погалвайки празното място на леглото.
В този момент вратата се открехва, и в стаята влиза Нуршах. Когато вижда Хира, цялата сломена и изпълнена с вина, бързо се приближава и я прегръща.
– Не се обвинявай, Хира! – казва нежно. – Ти не си виновна!
Двете се прегръщат. Погледът на Хира се спира на детската книжка оставена до леглото на Али. От нея стърчи рисунката, която Али беше скъсал, защото се страхуваше, че тя ще го изостави. А сега… сега рисунката е залепена.
Хира я взема с треперещи ръце и я притиска към гърдите си.
– Аз съм тук, Аличо! Никъде няма да ходя! Върни се вече! – казва тя отчаяно.
Погледът ѝ се замъглява от сълзи, докато пръстите ѝ преминават по рисунката, която Али беше рисувал с толкова старание.
– Беше я скъсал, но после я е залепил… – обяснява Хира. – Чувстваше се добре, всичко се оправяше… а сега… Кой каквото ще да казва, но вината е само моя!
По-късно, когато нощта вече се спуска над имението, Хира е в градината и се моли за Али. При нея идва Орхун.
– Няма новини – казва той. – Мобилизирах всичките си хора…
Хира вдига към него пълните си със сълзи очи.
– Де да можех да върна времето… – казва тя. – Ако можех… щях да го пазя с цената на живота си! Нямаше да го пусна, нямаше да откъсна очи от него, нямаше… Всичко е заради мен!
Гласът ѝ се пречупва, ръцете ѝ треперят.
– Де да можех да върна времето назад!
– И аз искам да върна времето назад… – признава Орхун. – Но е невъзможно. Някои неща просто не са по силите ни. Такъв е животът… жесток.
Погледът му помръква, пред него изплуват картини от миналото. Загубата на най-скъпите за него хора.
– Загубих много близки… баща ми, Нихан… – гласът му се снишава, но после отново става твърд. – Но не и Али! Няма да позволя! Той ми е спомен от Нихан. Каквото и да ми струва, ще върна Али тук, в дома му! А който го е отвлякъл… лично ще го накажа!
Действието се пренася в стаята на Еда и Перихан. Еда нервно стиска телефона си, опитвайки се за пореден път да се свърже с хората, на които е поръчала да отвлекат Али.
Перихан, наблюдавайки я напрегнато, повдига вежди.
– Не вдигат ли? – пита тя.
Еда въздъхва тежко и захвърля телефона на леглото.
– Оффф… Не вдигат! Няма и следа от тях! – изсъсква тя, а гласът ѝ е пропит с раздразнение.
В следващия миг Перихан скача като ужилена. Очите ѝ горят от гняв. Хваща Еда за ръката и я разтърсва грубо.
– Беше ясно, че ще стане така! Глупачка такава! – крещи Перихан. – Как посмя да се захванеш с това?!
– Сгреших, признавам! Разбрах! Престани! – крещи Еда и се опитва да се отдръпне.
Но Перихан не я пуска.
– Сгреши, така ли?! „Престани“?! – изсъсква тя, впивайки гневен поглед в дъщеря си. – Мислиш, че ще се отървеш толкова лесно? Ако Орхун разбере, че ти стоиш зад това… Не знам дали ще ни убие или просто ще ни съсипе!
Еда замръзва. Студена тръпка пробягва по гърба ѝ. За първи път осъзнава в какъв кошмар се е забъркала.
Действието се връща в градината. Явуз се обажда на Орхун и му съобщава, че са установили адреса на похитителите. Отишли са там, но не са открили нищо! Орхун нарежда на разпитат всички, които живеят близо до адреса на похитителите и затваря.
„Трябваше да предвидя опасността! Как можах да ви оставя сами?!“ – мисли си Орхун, гледайки към Хира, която седи на пейката и не престава да плаче и да се обвинява.
Орхун се връща при Хира. Тя му подава рисунката на Али.
– След като разбра, че ще се разведем, я смачка и скъса…. Но после я е залепил. Наистина е повярвал, че всичко ще се оправи. – обяснява през сълзи Хира.
Орхун прекарва ръка през рисунката.
– Знам, няма да го загубим, защото ти ще го намериш – продължава уверено Хира. – Много пъти си ме спасявал в безнадеждни ситуации. Сега ще спасиш и Али! Вярвам го!
Хира вади пумпала от джоба си и добавя: – После ще дадем това на Али!
Орхун кима с глава.
– Така ще стане.
След това рязко става на крака.
– Къде? – пита Хира.
– В гората.
Тя не казва нищо. Просто става и тръгва след него.
Действието прескача на сутринта.
Хира и Орхун прекарват нощта на една пейка в гората. Хладният утринен въздух ги обгръща, но те дори не го усещат. Мислите им са единствено за Али.
Изведнъж тишината е разкъсана от звъна на телефон на Орхун. Той мигновено го изважда и вдига.
– Али е при нас! – казва мъжки глас.
Орхун скача на крака, а лицето му помръква.
– Кой си ти?! – гласът му е опасно нисък, но в него се усеща гняв. – Къде е Али?! Ако и косъм падне от главата му, край с вас! Къде е Али?!
– До три часа донеси десет милиона долара при статуята с бика. – Гласът на похитителя е спокоен, студен. – Ако ги донесеш, ще видиш Али!
– Дай ми телефона на Али! Искам да го чуя! – нарежда Орхун.
Орхун включва телефона си на високоговорител, за да чуе и Хира.
Мъжът доближава телефона до Али.
– Вуйчо ти е! Иска да те чуе!
– Ало! – казва Али.
– Аличо! – казва Хира развълнувана.
– Не се страхувай, Али! Ще дойда да те взема! Чу ли ме?! – казва Орхун.
– Добре! Стига толкова! – казва похитителя и затваря.
– Аличо… – плаче Хира.
– Ще си върнем Али! Обещавам ти! – уверява я Орхун.
Орхун и Хира се връщат в къщата.
Афифе и Нуршах ги посрещат.
– Орхун, има ли новини? – пита Афифе, но Орхун отива в кабинета си, без да ѝ каже и дума.
– Хира, какво става, открихте ли го? – пита Нуршах. – Как е той?! Какво казаха?!
– За да го пуснат… искат откуп. Десет милиона. Имаме време до три часа… – обяснява Хира.
Действието прескача. Орхун тръгва да вземе парите за откупа, като преди това взема пистолета си.
Орхун се качва в колата си, а Хира без да се замисля се качва и тя.
Орхун я поглежда за миг, но не казва нищо. Запалва двигателя и потегля.
След няколко минути телефонът му иззвънява. Той приема обаждането – Явуз е от другата страна на линията.
– Г-н Орхун, пътувам към статуята с бика, но имаме развитие – казва Явуз с напрегнат глас. – Прихванахме телефоните на похитителите. Сигналът идва от Бейкоз. Какво ще правим?
Орхун стиска волана по-силно.
– Дори да им дадем парите, няма гаранция, че ще пуснат Али. – Гласът му е леден. – Аз съм близо до Бейкоз. Ще тръгна натам, а вие ме последвайте!
Той прекъсва разговора и натиска газта.
Орхун стига до къщата, в която похитителите, държат Али. Те го виждат и се опитват да избягат. Орхун тръгва след тях.
Започва престрелка между Орхун и похитителите.
Али ухапва ръката на мъжа, които го държи и побягва в гората. След малко похитителите и те решават да си плюят на петите.
Хира и Орхун влизат в гората, за да намерят Али.
– Вуйчо! – крещи Али и прегръща Орхун, а след това прегръща и Хира.
Тримата се оказват насред гората без кола и телефон. Орхун казва на Хира, че трябва да побързат. Преди да се е стъмнило, трябва да намерят пътя към главния път възможно най-скоро.
Но Орхун е ранен по време на престрелката и раната му кърви. Състоянието му се влошава, но той не казва нищо за това на Хира, за да не я тревожи излишно.
В същото време Харика пристига пред кантората на Кенан, но вратата е затворена. Тя сбръчква вежди и поглежда нервно наоколо.
– Какво става?! – мърмори под носа си, докато чука силно по вратата. – Не идват ли в кантората? Два дни тишина!
В този момент забелязва Шебнем, която излиза от една сграда, прегърнала куп папки. Очите на Харика се присвиват подозрително.
– Къде си тръгнала толкова забързано? – прошепва сама на себе си.
Любопитството ѝ надделява, тръгва след нея, като се старае да остане незабелязана.
Шебнем върви с бързи крачки, оглеждайки се. След няколко минути спира пред една къща.
Харика замръзва. Това е къщата на Мерием.
– Какво са намислили?! – прошепва ядосано, докато се скрива зад едно дърво, за да наблюдава.
Харика вижда Рашид и му държи сметка. Той ѝ отговаря, че уговорката им е била да държи Мерием вкъщи и той я спазва.
След няколко часа на Рашид му писва, че не може да се настани удобно в дома си и хващайки Мерием за ръка я види в кантората при Кенан.
– Върви! Омръзна ми от вас! – казва Рашид и блъска Мерием в ръцете на Кенан. -Превърнахте живота ми в ад! Чуйте ме внимателно, не искам да виждам никого в къщи ! – крещи Рашид. – Каквото го правите, правете го тук! Ясно ли е?