Орхун получава обаждане с неприятна новина – намерено е тялото на малко момче, което отговаря на описанието на Али. Той трябва да отиде в моргата, за да го разпознае. Хира и Орхун заедно се отправят натам. Вижте още какво ще се случи в епизод 164 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 14 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 164 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 14 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Перихан е шокирана, когато разбира какво е направила Еда.
Орхун получава обаждане с неприятна новина – намерено е тялото на малко момче, което отговаря на описанието на Али. Той трябва да отиде в моргата, за да го разпознае. Хира и Орхун заедно се отправят натам.
Еда обвинява Хира, че не е успяла да опази едно дете, но Нуршах я поставя на мястото ѝ.
Еда е в стаята си, отчаяно набирайки номер на телефона си. Пръстите ѝ треперят, а очите ѝ шарят нервно из помещението.
– По дяволите! Не вдигат! – гласът ѝ трепери от напрежение.
В този момент вратата рязко се отваря. В стаята нахлува Перихан, а лицето ѝ е изкривено от гняв. Преди Еда да успее да реагира, майка ѝ замахва със всичка сила и я удря по лицето.
– Ти го направи, нали?! – крещи Перихан, а гласът ѝ отеква в стаята. – Ти си чудовище!
Еда се хваща за удареното място, поглеждайки майка си с ужас.
– Мамо, какво… какво правиш?
– Ти ли нареди да отвлекат детето?! – пита побесняла Перихан. – Не смей да ме лъжеш! Още щом разбрах, че Али е изчезнал, веднага знаех, че си ти! Как можа?! Как посмя?! Ти луда ли си?!
Еда се разтреперва и започва да реве.
– Не ми оставиха друг избор! – казва тя хлипайки. – Докато Али е тук, Хира няма да си тръгне! Стоеше заради него! Ако него го няма, тя също ще си отиде…
Перихан я гледа като обезумяла.
– Ти изобщо осъзнаваш ли какво ще направи Орхун с теб, ако разбере, че ти стоиш зад това?! Не само че ще те изхвърли от имението, но ще направи живота ти истински ад! Глупачка!
Очите на Еда пламват от ярост.
– Докато онази мишка е тук, аз вече съм в самия ад! – крещи тя.
– Млъквай! – Перихан я прекъсва рязко. – Няма да гледам глупавите ти истерии! Обади се на хората, които нае, и им нареди веднага да върнат детето!
Еда свежда глава.
– Опитах… звънях им, но… не ми вдигат.
– Как така не ти вдигат?! – Перихан е на ръба на нервите си.
– Не знам… Може вече да са заминали…
– Какво означава това?! – очите на Перихан се разширяват от ужас.
Еда пристъпва нервно от крак на крак, избягвайки погледа на майка си.
– Хората… те изведоха Али в чужбина…
Настъпва тишина. В следващия миг Перихан изгубва дар слово. Тя се олюлява назад, преди отново да се приближи към дъщеря си.
– Какво?! Какво каза?! – очите ѝ горят. – Свързала си се с трафиканти, така ли?!
Еда стисва устни и обръща глава настрани.
– Как иначе да се отърва от детето завинаги? Това беше единственият начин…
Перихан я гледа със смесица от шок и гняв.
– Единственият начин?! –не може да повярва Перихан в какво се е забъркаа Еда. – Да беше го застреляла, щеше да е по-бързо!
Тя рязко сяда на близкия стол, сграбчва чашата с вода и отпива голяма глътка. Опитва се да се събере, но шокът е твърде голям. След миг отново се изправя и пристъпва към Еда, очите ѝ проблясват от ярост.
– Кои са тези хора?! – пита през зъби.
Еда мълчи за секунда, след което преглъща трудно.
– Стари познати на брат ми…
Перихан рязко извръща глава.
– Разбира се… Ведат… – изсумтява тя горчиво. – С такъв брат, мръсотията винаги е на един телефон разстояние.
Еда изглежда все по-изплашена.
– Мамо, звънях им, но не вдигат… – опитва се да се оправдае тя. – Трябваше да ме потърсят, след като отвлекат детето… така се бяхме разбрали…
Перихан присвива очи.
– Знаят ли кое е детето?
– Не… не им казах…
Лицето на Перихан застива, после в очите ѝ проблясва нова искрица страх.
– Ако са разбрали, че е внук на Демирханлъ… може да са го убили от страх и да са заличили следите си…– Знаеш ли какво ще ни се случи, когато Орхун разбере?!
Действието се пренася в салона. Афифе седи на дивана, отпивайки от билковия си чай, а Нуршах крачи из стаята, кипяща от гняв. Лицето ѝ е напрегнато, а очите ѝ пламтят от ярост.
– Али е отвлечен, мамо! Али! – крещи тя, гласът ѝ се раздира от емоции. – Единственият спомен от сестра ми! Как можеш да бъдеш толкова хладнокръвна?! Не разбирам… не го проумявам!
–Стига! – крещи Афифе ставайки от дивана. –Ти нямаш право да ме съдиш! От мъка не си даваш сметка какви ги говориш! Разбирам, но повече, недей, не преминавай границата!
Действието прескача във вечерта. Орхун и Хира са все още в парка. Явуз се обажда на Орхун и му казва, че е проучил хората, които са отвлекли Али. Те са съдени за обири, отвличания на хора, рекет. Орхун е учуден ако са отвлекли Али за откуп, защо все още не са му се обадили.
Орхун приключва разговора и предлага на Хира да се прибират.
В същото време Афифе гледа към снимката на Нихан и Нуршах и ѝ казва, че много страда, че Али го няма, че се чувства така все едно я губи за втори път. Но, Афифе е уверена, че Орхун ще намери и върне Али.
В стаята на Еда телефонът на Перихан звъни. Тя вдига и слуша напрегнато. Лицето ѝ бледнее с всяка изминала секунда.
– Какво?! – изтръпва тя. – Как можа да се забъркаш с такива хора?!
Затваря телефона с трепереща ръка и се обръща към Еда, която я гледа с уплаха.
– Те не се занимават само с отвличания… – гласът ѝ е изпълнен с ужас. – Те са в трафика на човешки органи! Търгуват с човешки органи, Еда!
Очите на Еда се разширяват от страх.
– Аз… аз не знаех…
– Точно това е проблемът! Никога не знаеш в какво се забъркваш! – отвръща Перихан. – А сега какво ще правим, а?!
– Бяхме се разбрали… Трябваше само да го отвлекат, нищо повече…
– Разбира се! Може да им се вярва! Държат на думата си! Друго няма да направят – бясна е Перихан.
Еда сяда на леглото разплакана и си мрънка под носа.
– Не, Али е малък! Няма да посмеят нищо да му направят!
Орхун и Хира пътуват към имението. Хира не спира да се обвинява, че не е опазила Али.
– Не се обвинявай повече! Ти нямаш вина! – моли я Орхун.
– Защо го оставих? – продължава да се обвинява Хира.
– Дори да беше останала, те щяха да намерят начин – отвръща Орхун, гласът му твърд, но с нотка на съчувствие.
В този момент на Орхун се обажда Явуз и му съобщава, че е открито дете с описанието на Али.
– Къде е? Тръгваме веднага!
– Прати локация! Идваме! – добавя Орхун, готов веднага да натисне газта.
Явуз мълчи.
– Явуз?! Чуваш ли ме? – Орхун усеща как сърцето му започва да бие по-бързо.
– В болницата е… – гласът на Явуз е дрезгав, като че ли думите го задушават. – Трябва да го разпознаете…
Настъпва мъчителна пауза.
– В моргата…
Орхун шокиран от новината набива спирачки.
– Морга?! – Хира онемява, а гласът ѝ секва. След секунда се окопитва и поклаща глава невярващо. – В моргата ли?
Без да губят време, двамата със свити сърца пристигат в болницата. Атмосферата е тежка, въздухът сякаш не достига. Запътват се към моргата, но на входа Хира спира.
– И аз ще дойда! – настоява тя, гласът ѝ е несигурен, но решителен.
Орхун поклаща глава.
– Остани тук! – казва ѝ твърдо и без да ѝ даде време за протест, влиза вътре.
Минутите минават мъчително бавно. Всяка секунда е като вечност.
Накрая вратата се отваря и Орхун излиза. Лицето му е напрегнато, но по него се чете огромно облекчение.
Хира прави крачка към него, сърцето ѝ лудо блъска в гърдите.
– Не е той… – казва тихо Орхун.
Хира поема дълбоко въздух, сякаш за пръв път от часове. Очите ѝ се пълнят със сълзи, но този път – на облекчение.
Али не е тук. Което означава, че има надежда…
Хира и Орхун се прибират в имението.
В салона ги посрещат Афифе, Нуршах, Перихан и Еда.
– Орхун, има ли новини? – пита Афифе.
– Все още няма… – отговаря Орхун.
– Но как така няма?! – плаче Нуршах.
Орхун отива при нея, сяда до сестра си и я прегръща.
– Не се тревожи! Където и да е Аличо, ще го открия! Дори да е пропаднал вдън земя, ще го намеря! – казва уверено Орхун.
Телефонът на Орхун звъни и той излиза, за да говори. В мига, в който Орхун напуска стаята, Еда насочва погледа си към Хира. Очите ѝ блестят от злоба.
– Браво на теб! – изсъсква тя. – Не можа да опазиш едно дете! Никога не съм виждала такава некадърница като теб! Не мога да разбера защо Орхун изобщо ти поверява Али! Кой знае къде е сега?! Не ти ли стига всичко, което им причини?! Какво още искаш?!
– Еда! Престани! – извиква ядосано Нуршах.
– Лъжа ли е?! – не отстъпва Еда. – Не отвлякоха ли Али, докато беше с нея?!
Разплакана Хира излиза от стаята.
Очите на Хира се пълнят със сълзи. Тя стиска устни, но не казва нищо. Просто обръща гръб и излиза от стаята.
– Еда, ти изобщо осъзнаваш ли какво говориш?! – изстрелва Нуршах. – Хира е последният човек, който би искал това да се случи! Откакто Али дойде в имението, тя се грижеше за него с цялото си сърце! Мери си думите занапред!
Харика се обажда на Рашид, за да го пита, дали е спазил уговорката им и не е пуснал Мерием да отиде на работа в кантората на Кенан.
Рашид похапвайки си сладко лахмаджун, който Кенан донесе потвърждава, че Мерием е вкъщи до него и положението е под контрол.
–Чудесно! – отговаря доволна Харика. –Докато го правиш ще получаваш пари!
Рашид затваря телефона и си говори сам:
–Е пратих ли я на работа? Не! В къщи ли е? В къщи! Мога дори да се закълна – казва си Рашид като лакомо нагъва лахмаджуна.
След малко Рашид отива в гостната, която Кенан превърна в офис.
–Ей, ято скакалци! Сега отивам в кафенето, като се върна да сте свършили – казва им Рашид. –Я ги виж ти, събрали се в дома ми, нямам никакво спокойствие… – мърмори си той, докато излиза.