Плен - Епизод 162 (Ето какво ще видим)

Еда побеснява, когато вижда Хира, да спи в прегръдките на Орхун. Какво ще направи? Как ще реагира Хира, когато се събуди и осъзнае къде се намира? Вижте още какво ще се случи в епизод 162 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV. НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 162 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV Еда побеснява, когато вижда Хира, да спи в прегръдките на Орхун. Какво ще направи? Как ще реагира Хира, когато се събуди и осъзнае къде се намира? Нуршах умолява майка си да уважава връзката на брат ѝ с Хира. Кенан разбира истинската причина, поради която Мерием не иска да работи при него. Как ще постъпи? Действието продължава от предния епизод. Хира, Али и Орхун играят на голф в стаята. – Победителят е ясен! – казва Орхун, гледайки гордо племенника си. – Кажи какво искаш за награда? – Парк! – заявява Хира с ентусиазъм. – Аличо обича парковете! Орхун се усмихва. – Добре! Тогава утре отиваме в парка! Али скача развълнувано, но след миг лицето му помръква. – Да си лягаме ли вече? – предлага Хира, забелязвайки промяната в настроението му. Али нацупено сяда на леглото, без да каже и дума. Хира и Орхун се споглеждат, опитвайки се да разгадаят какво иска детето. – Май вече ти се спи? – пита Орхун внимателно. Аличо кима мълчаливо. Орхун се приближава и го поглежда изпитателно. – Искаш да спиш тук при нас, така ли? Али отново кима, този път по-уверено. Орхун се усмихва и отмята завивката, за да му направи място. – Хайде, ела тогава! Али не чака втора покана и веднага скача в средата на леглото. Хира, която досега е наблюдавала сцената леко притеснено, започва да събира играта за голф. – Аз ще прибера тези… – казва тя несигурно. – Ще ги занеса в стаята на Али, за да не стоят тук. Орхун поклаща глава. – Няма нужда. Гюлнур ще се погрижи утре. Стана късно. Хира го поглежда колебливо. – Хайде, отивай да се преоблечеш! Аличо те чака! – добавя той. Действието прескача. Орхун, Хира и Али вече са легнали в едно легло. Малкото момче се сгушва между тях, а Хира го поглежда с топлина. – Аличо, искаш ли да ти разкажа приказка? Детето вдига глава и кима с усмивка. Хира поема дъх и започва: – Имало едно време… в една далечна страна… живеел един принц с къдрава коса… Докато говори, усеща как сърцето ѝ бие по-бързо. Опитва се да прикрие притеснението си, но Орхун забелязва лекото ѝ колебание и се усмихва едва доловимо. Действието отново прескача напред. Хира сънува, че е в прегръдките на Орхун. Топлината му я обгръща, усеща дланта му върху ръката си, дишането му е равномерно… Сърцето ѝ бие учестено... В този момент Хира се събужда. Очите ѝ пробягват по стаята, опитвайки се да се ориентира. Това е само сън. Хира въздъхва дълбоко и отново се унася в съня. Действието прескача на сутринта. Али се събужда пръв. Той се измъква тихо от леглото и се отправя към стаята си, като оставя вратата на спалнята отворена. В съня си, несъзнателно, Орхун придърпва Хира по-близо. Ръката му нежно се увива около нея, а тя инстинктивно се сгушва в него. В същото това време Еда излиза от стаята си и виждайки отворена вратата на спалнята на Орхун и Хира наднича вътре и вижда, че Хира спи заедно с Орхун в едно легло, при това в прегръдката му. Очите на Еда се разширяват, а ръцете ѝ се свиват в юмруци. Но това, което я шокира най-силно, не е просто фактът, че спят заедно, а начинът, по който Орхун е прегърнал Хира – толкова нежно, че дори по прегръдката му личи колко е влюбен в нея и я обича. Еда се връща обратно в стаята си и изпада в истерия от видяното. – Свърши! Всичко свърши! Разбираш ли?! Бракът им е истински! Перихан се сепва от виковете ѝ. Още не е напълно будна, но тонът на дъщеря ѝ я кара да се изправи рязко. – Какво става? – пита тя, присвивайки очи. – Глупости! – Перихан поклаща глава. – Видях ги с очите си, мамо! – плаче Еда. – Те бяха прегърнати! Перихан застива. – Какво каза? – шокирана е Перихан. – Докато ти спиш тук… вече се е случило! Разбираш ли?! – Еда изпада в истерия. Хваща вещи от близката маса и започва да ги хвърля на земята. Перихан се окопитва и я сграбчва за ръцете. – Опомни се! – изсъсква тя. – Искаш да привлечеш вниманието на Афифе ли?! Тогава наистина всичко ще свърши! Разбра ли ме?! Еда спира за миг, но дишането ѝ остава накъсано от гняв. Очите ѝ пламтят. – Знам какво ще направя с тях! – прошепва с ледено спокойствие. Перихан я поглежда остро. – Еда, не си и помисляй да вършиш глупости! – предупреждава я строго. Еда не ѝ отговаря. Само присвива устни и се обръща към вратата. Дали Еда ще послуша майка си? Много скоро ще разберете… Действието се пренася в стаята на Орхун и Хира. Хира бавно отваря очи и се оглежда, все още полузаспала. В следващия момент усеща топлината на Орхун, който в съня си се е приближил още повече и сега я държи в прегръдките си. Очите ѝ се разширяват, а сърцето ѝ прескача. – Не е било сън… – прошепва тя на себе си. Орхун бавно отваря очи и погледът му среща нейния… – Ами Али...? – пита Хира внезапно, осъзнавайки ситуацията. Все още не смее да мръдне, притисната в силната му прегръдка. – Къде е той? – пита Орхун. – През нощта беше тук. Явно е станал, докато сме спали – обяснява тя, като леко се размърдва, опитвайки се да се измъкне. Но Орхун не я пуска. – Ще отида да го видя! – казва тя и леко се надига. Орхун накрая отпуска ръцете си. Подпира се на лакът и я наблюдава. – Не беше удобно. Хира замръзва за секунда и го поглежда притеснено. – Не… не е така… – опитва се да обясни, но Орхун я прекъсва: – Говоря за Али – пояснява Орхун. Хира притеснено присвива очи. – Да… така е – бързо се съгласява тя с него. Орхун се усмихва леко. – Цяла нощ се въртеше. Сигурно по някое време се е прибрал в стаята си. – Веднага ще проверя! – казва Хира и почти изхвръква от стаята, все още смутена. В салона Хира спира, отново си спомня момента как се събуди в прегръдката на Орхун. Тя поема дълбоко въздух и слага ръка на гърдите си, усещайки как сърцето ѝ бие лудо. – Мина… свърши… – прошепва, опитвайки се да се успокои. Прави крачка напред, но в следващия миг осъзнава нещо. Поглежда надолу… Боса. С пижама. – Браво на теб! Просто браво! – ядосва се на себе си и веднага се връща обратно в стаята. Чука на вратата и с леко приглушен глас пита: – Може ли да вляза? – Разбира се! – отвръща Орхун, който все още седи в леглото. – Къде е Али? – Не успях да проверя – отговаря Хира. Орхун повдига вежда. – Защо? – Забравих да се преоблека… – признава тя – Ясно… – усмихва се Орхун. – Добре! – отговаря без да се замисля Хира като продължава да гледа Орхун, който също я гледа. – Ами… ще се преоблека! Хира бързо влиза в гардеробната, а Орхун се усмихва след нея. След малко Хира излаза от гардеробната, когато на врата се сблъсква с Орхун. -Ай!!! – стряска се Хира. – Стреснах ли те? – пита Орхун. Хира се опитва да прикрие смущението си и бързо поклаща глава. – Неее… Опитва се да излезе, но всеки път, когато направи крачка в една посока, Орхун се оказва пред нея. Тя спира и го поглежда подозрително. – Какво има? Орхун я гледа с дълбок, топъл поглед и прошепва: – Мисля, че успяхме. Хира примигва, после разбира на какво намеква и се усмихва. – Да… да! Али повярва! Очите им се срещат за няколко дълги секунди. – Ние… – започва Орхун, но Хира бързо го прекъсва. – Ще видя Али! – казва тя, цялата зачервена, и с бързи крачки се изстрелва от стаята. Орхун остава на място и поклаща глава с усмивка. Действието прескача Хира приготвя закуска за Али в кухнята. Концентрирана е върху намазването на филийките, когато Гюлнур влиза с широка усмивка. – Хира! Как е г-н Орхун? – пита закачливо тя. – Сутринта го видях отдалече и си казах: „Браво!“, беше в страхотно настроение. Хира спира за миг, опитвайки се да не покаже смущението си. – Беше си както винаги – отвръща Хира. – Не, тази сутрин беше различен – казва Гюлнур. – Какво ли е станало рано сутринта? Хира си спомня как се събуди в прегръдката на Орхун. Вълна от топлина преминава през тялото ѝ, а сърцето ѝ прескача. Замислена, изпуска ножа, който държи, и той пада с тракане на пода. Гюлнур се засмива. – Само като чуеш името на г-н Орхун, и ръцете ти се оплитат! Хира се навежда да вземе ножа, но все още е разсеяна. Опитва се да налее мляко в чашата на Али, но половината го разлива върху масата. Гюлнур вече се залива от смях. – О, Хира, толкова е сладко! Хира си спомня отново сутринта, когато се е събуди до Орхун в преградката му и замислена изпуска ножа на земята. –Като чуеш г-н Орхун, ръцете ти се оплитат – пояснява смеейки се Гюлнур. Хира се опитва да налее мляко в чашата, но половината го излиза на извън нея. Гюлнур се залива от смях. Хира пренебрегва закачката и бързо взема подноса, готова да напусне кухнята. В този момент Халисе я спира. – Забрави тези! – провиква се след нея и ѝ подава чинията с филийките. Гюлнур поклаща глава с усмивка. – Всичко е от любов, мамо! – казва тя, обръщайки се към Халисе. – Боже, дано и аз да изживея такава любов! Хира влиза в стаята на Али с подноса в ръце. Там я чака Орхун, който веднага ѝ отправя нежен, но изпитателен поглед. – Искаше ми се да закусим заедно – казва той. Хира примигва леко, но запазва самообладание. – Помислих, че имаш работа – отвръща тя. – А и знам, че обикновено не закусваш. – Добре… след като за мен няма закуска, тогава ще си разделим твоята, Аличо! Али, който досега е наблюдавал разговора им с интерес, се усмихва щастливо. В същото това време Нуршах решава да поговори с майка си и смята, че те трябва да уважават връзката на брат ѝ и Хира. На Афифе не ѝ харесва много целият този разговор и тя не го крие от Нуршах. – Няма да се откажеш, нали? - пита Нуршах и разочарована си тръгва. Сутринта Кенан отива да говори с Фериха, за да разбере истинската причина, поради която Мерием не иска да продължи да работи в кантората му. Фериха го поглежда изненадано, когато чува думите му. – Мерием е напуснала работа? – пита тя недоверчиво. – Да, напусна. Но не мисля, че го е направила по собствено желание. Вероятно баща ѝ я е принудил – казва Кенан замислено. – Вчера го видях да държи пачки с пари. Питах Мерием, но тя избягва въпроса. Ти знаеш ли нещо? Фериха поклаща глава, леко разтревожена. – Ако това е истина… сега и аз започвам да се притеснявам – признава тя. – Повярвай ми, нищо не знам! Кенан въздъхва тежко. – Добре… а можеш ли да разбереш? – пита с надежда. – Знаеш, че когато Мерием има проблем, винаги идва при теб! Фериха се замисля. – Ще опитам, но ако ме накара да се закълна, как да ти кажа после? Кенан след като се замисля за секунди предлага: – Нека направим така – когато отидеш у тях, обади ми се и не затваряй. Мерием сама ще разкаже, аз ще чуя, а ти няма да се налага да ми казваш нищо! Фериха се замисля за момент, след което се съгласява с кимване. Действието прескача. Фериха пристига у дома на Мерием. Влиза с топла усмивка и с небрежен тон ѝ предлага: – Хайде да закусим заедно и да си поговорим! Докато Мерием не гледа, Фериха дискретно избира номера на Кенан и оставя телефона на коленете си, така че да не се вижда. Кенан, който е в кантората заедно с Шебнем, веднага приема обаждането. – Защо напусна работа? – пита Фериха. Мерием свежда поглед и въздъхва. – Така трябваше… Фериха я поглежда критично. – Какви са тези приказки? Чужда ли съм ти? Това ли е твоят отговор? Заради баща ти ли е? – Само така мама ще избегне затвора… - отговаря Мерием. Фериха я гледа невярващо. – Какво?! – Татко настоя да напусна работа, за да не обвини мама… Кенан, който слуша разговора от другата страна, усеща как гневът му започва да кипи. Фериха обаче не се отказва. – Това не е типично за Рашид! Той винаги е искал да работиш. Мерием горчиво се усмихва. – Това е най-лошото… Този път това не е негово желание. – Тогава чие е? Мерием вдига поглед и изрича с твърд глас: – На Харика. Кенан и Шебнем се споглеждат шокирани. – Платила е на баща ми – продължава Мерием. – Хванах я как му дава пари. Кенан стисва юмруци. Очите му проблясват от ярост. Кенан се среща с Харика. – Какво става, Кенан? – пита невинно тя. Той не ѝ дава шанс да се преструва повече. – Ти що за жена си?! – избухва той. – Да причиниш това на невинен човек?! Харика драматично поставя ръка на гърдите си. – Не разбирам за какво говориш… – Поне веднъж в живота си бъди честна! – извиква Кенан. – Знам всичко! За Рашид. За това как сте затворили Мерием у дома. Всичко! Харика свива очи. – Пак е дотичала при теб с фалшивите си сълзи, нали? – изсъсква тя. – От самото начало се опитва да ме злепостави пред теб! Кенан поклаща глава с разочарование. – Жалко… Изобщо не си я опознала. Обръща се и тръгва да си върви, но в последния момент Харика го хваща за ръката. – Кенан! Всичко, което направих, беше за теб! Той се обръща към нея, поглежда я студено и дръпва ръката си. – Не се унижавай повече. И стой далече от Мерием! Харика прехапва устни, очите ѝ блестят от отчаяние. – Моля те… не ме напускай! Кенан я поглежда за последен път. – Ако имаш поне малко гордост… не бави повече развода. Обръща се и си тръгва, без да погледне назад. Харика го гледа как се отдалечава… – Никога няма да се откажа от теб… – прошепва тя. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.