Майстор Якуб съветва Хира, че ако трябва да направи крачка заради Али, не бива да се страхува. И тя прави точно това! В същото време Рашид поставя условие на Мерием – ако не иска майка ѝ да влезе в затвора, което тя трябва да изпълни. Вижте още какво ще се случи в епизод 158 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 7 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 158 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 7 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
В имението пристига новият психолог, който Орхун е намерил. Какво ще каже той за състоянието на Али?
Афифе разбира, че Орхун е излязъл с Али, а Хира е отишла някъде сама. Щастлива е, че най-накрая синът ѝ е осъзнал, че Хира не е за него, и по този повод отива на шопинг с Еда и Перихан.
Майстор Якуб съветва Хира, че ако трябва да направи крачка заради Али, не бива да се страхува. И тя прави точно това!
Рашид поставя условие на Мерием – ако не иска майка ѝ да влезе в затвора, което тя трябва да изпълни.
Хира влиза в стаята на Али. Щом я вижда, момчето рязко обръща глава на другата страна, демонстративно отказвайки да я погледне. Хира сяда до него и се опитва да го погали по косата, но той се дръпва назад.
– Аличо, аз много те обичам! – казва тя с разтреперан глас. – Разстройвам се, когато те виждам така! Не издържам…
Али дори не ѝ отговаря. Вместо това се обръща с гръб към нея, сякаш иска да я изключи от света си. Сълзи напират в очите на Хира. Тя също обръща гръб и опира своя в неговия.
– Знаеш ли какво означава да застанем гръб в гръб? – пита Хира. – Означава, че двама души си вярват безгранично! И вярват, че никога единият няма да изостави другия. Никой не би се облегнал на гърба на човек, на когото не вярва… А аз, Аличо, ти казвам, че винаги ще бъда до теб! Когато някой обича и се доверява истински, той не напуска лесно. Дори разстоянията да ни разделят, дори да не можем винаги да бъдем заедно, аз ще остана с теб…
В този момент вратата се отваря и вътре влиза Нуршах.
– Добре ли сте? – пита тя притеснено, като забелязва състоянието на Хира.
Хира кима с глава.
– Батко извика друг психолог. Току-що пристигна – съобщава Нуршах.
– Друг психолог ли? – Хира я поглежда с изненада.
– Явно не се е съгласил с думите на предишния – добавя Нуршах.
– Ще отида да проверя! – решително казва Хира.
В същото време Шевкет влиза при Афифе и ѝ съобщава с обичайния си сериозен тон:
– Дойде нова психоложка. Г-н Орхун я е наел. Изглежда, има някакъв проблем с Али
– Нека Орхун да вика когото си поиска! Единственото важно за детето е да получи образование като за един Демирханлъ. – заявява Афифе. -Накрая Орхун ще се съгласи с мен! Както разбра, че това момиче не е за него, така ще се убеди, че не се отразява добре на Али. Ще видиш… Накрая ще разбере, че аз съм била права!
Действието се пренася в кабинета на Орхун. Хира и Орхун чакат психоложката да приключи разговора си с Али. Тишината в стаята е напрегната. Орхун нервно барабани с пръсти по бюрото, погледът му е втренчен в една точка.
– Смяташ ли, че ще има ефект? – нарушава тишината Хира, а в гласа ѝ се усеща несигурност. – Дали този път ще има резултат?
Орхун мълчи и продължава да гледа замислено пред себе си.
След малко вратата се отваря и Шевкет кани психоложката да влезе в кабинета на Орхун. Тя поглежда и двамата с професионално спокойствие и казва с равен тон:
– Както и предишната ми колежка ви е казала, за момента е най-добре Али да не знае за проблемите между вас. Той има нужда от стабилност, за да се възстанови. Бих ви посъветвала да оставите темата за развода настрана… поне докато състоянието му се подобри.
Хира разстроена се връща в стаята на Али. Нуршах тихо пита Хира, дали психоложката е казала нещо по-различно.
– Не… повтори същото – отговаря Хира.
– Много лошо! – прошепва разочаровано Нуршах. – Откакто съм тук, не е казал и дума. Само седи и мълчи… Дори не се съгласи да оцветяваме камъчета. Аз… толкова съм разстроена!
Нуршах разплакана излиза от стаята.
Хира прави опит да говори с Али, но детето продължава да мълчи.
В този момент влиза Орхун.
– Ставай! Излизаме! – почти заповядва той. Гласът му не търпи възражения. – Хайде, отиваме навън.
Али бавно вдига очи към него, но не помръдва. Орхун не чака повече – навежда се, повдига момчето и внимателно го слага да седне. После започва да му обува обувките.
– Къде? – пита Хира озадачено.
– Ние излизаме! – отсича Орхун и хваща Али за ръка.
Хира го гледа объркано, но не казва нищо. Тя решава да се обади на Мерием, но телефонът ѝ е изключен.
Орхун води Али на кея, за да ловят риби.
Хира отива да говори с майстор Якуб.
– Хайде, казвай, какъв е проблемът ти, дъще? – пита майсторът, без да губи време.
Хира се усмихва.
– Който носи болка в сърцето си, може да се усмихва колкото иска… но очите му винаги го издават – казва Якуб спокойно.
– Сякаш съм в бездънен кладенец… – започва Хира. –Нито мога да изляза, нито виждам пред себе си! Не мога да направя нищо, само чакам! Не знам какво да правя? Как да постъпя правилно? Краката му доведоха тук! Изведнъж се оказах пред вратата ви.
– Добре си направила, че дойде – казва той с дълбок, спокоен глас. – Който не търси лек за болката си, никога не може да се излекува….
Хира прехапва устни, а майсторът продължава:
– Да си майка не означава само да родиш дете, дъще! Може да бъдеш майка и на дете, което не си родила! Али те постави на мястото на майка си и ти го имаш за свое дете. Родила си го в сърцето си и го отглеждаш! Толкова е сложно и толкова е свято да си майка! Правиш неща, които обикновено не би направила! Майката се хвърля в опасност, за да спаси детето си. Трябва да разбереш, че е време за твоята жертвоготовност, за това малко сираче!
Якуб прави пауза, а думите му сякаш отекват в сърцето ѝ.
– Ако трябва да направиш голямата крачка заради Али – направи я. Не се страхувай. Дори и да се наложи самата ти да се изненадаш от постъпката си!
Връщаме се в имението. В уютния салон Афифе, Перихан и Еда пият кафе, а във въздуха витае привидно спокойствие.
– Е, Афифе, момичето се върна в имението, но не разговаря с никого. А и днес отиде някъде съвсем сама – отбелязва Перихан.
– Да! Отсега нататък всичко ще бъде различно! – заявява Афифе с увереност в гласа.
Еда се усмихва доволно чувайки тези думи.
В този момент при тях идва Нуршах.
– Къде е брат ти? – пита я Афифе.
– Отидоха с Али на кея – отговаря Нуршах
Афифе сбръчква леко вежди, но преди да каже нещо, Еда въздъхва престорено.
– Боже, боже… защо не взеха и Хира с тях? – подхвърля с подигравателна нотка. – Може би психоложката е препоръчала така!
Нуршах я поглежда намръщено и поклаща глава.
– Не вярвам! По-скоро батко и Хира са леко скарани – отговаря Нуршах.
Афифе оставя чашата си и се изправя.
– Еда, отдавна искаше да отидем по магазините. Днес съм в настроение, така че приготви се, тръгваме! – заявява Афифе.
Очите на Еда заблестяват от радост.
– Лельо Афифе, това е прекрасна идея! – възкликва въодушевено.
– Хайде, Нуршах, ела и ти! – добавя Афифе, хвърляйки ѝ бърз поглед.
– Не съм в настроение… – мърмори момичето.
Афифе свива устни, а в гласа ѝ няма място за възражения:
– Ще дойдеш!
Орхун и Али се връщат в имението. Когато излизат от колата, той слага Али да седне на предния капак на автомобила.
– Трябва да ти разкажа нещо– казва Орхун.
– Години наред, като дете, седях в градината пред тази къща и чаках баща си да се върне. Всеки ден… всеки миг вярвах, че ще го видя отново. Но той не се върна. – Орхун прави пауза, погледът му помръква. – Затова не искам и ти да чакаш някого напразно.
– По-трудно е да чакаш някой да се върне, отколкото да го видиш как си отива… – добавя Орхун.
Камерата ни пренася към портата на имението. Там стои Хира, наблюдавайки Орхун и Али от разстояние.
– Може би най-правилното е да си тръгна… – прошепва на себе си и прави крачка встрани.
Но тогава чува гласа на Али, пропит с болка:
– Аз не искам да си тръгва! Не искам и да я чакам да се върне! – гласът му се къса. – Ами ако си тръгне и никога не се върне?! – пита през сълзи Али.
Хира замръзва. В съзнанието ѝ отеква гласът на майстор Якуб:
„Трябва да разбереш, че е време за твоята жертвоготовност, за това малко сираче! Ако трябва да направиш голямата крачка заради Али, не се бой, направи я! Дори ако се наложи самата ти да се изненадаш от постъпката си!“
Хира уверено отваря портата на имението и с уверени крачки се отправя към Орхун.
Хира се приближава до Орхун, прегръща го и слага глава на рамото му!
След миг Орхун също я прегръща.
Али ги гледа отстрани. В очите му проблясва надежда. На лицето му се появява усмивка.
Харика се обажда на Рашид и му казва, че ако Мерием влезе в затвора, тя ще му даде толкова много пари колкото не е виждал.
– Ех, Асие… поне веднъж да има полза от теб! – смее се доволен Рашид.
Кенан отново отива при Рашид. Този път е по-настоятелен.
– Какво реши? Какви показания ще дадеш? – пита го, без да крие напрежението си.
Рашид се усмихва лукаво.
– Преди да дам показания, искам да говоря с Мерием.
Кенан го наблюдава за миг, опитвайки се да разгадае намеренията му. После кимва и без повече въпроси го води в ареста.
Кенан води Рашид в ареста при Мерием и ги оставя насаме, като преди това моли Мерием да не се оставя баща ѝ да я изнудва.
Рашид пристъпва напред и заявява:
– Ако не искаш майка ти или ти да влезете в затвора, имам едно условие! – Накланя се леко към нея. – Ще ми обещаеш, че никога няма да работиш при Кенан и няма да припарваш до кантората му!