Орхун е толкова гневен на Хира, че настоява тя незабавно да напусне имението! Афифе, Перихан и Еда са доволни от развоя на събитията. Вижте още какво ще се случи в епизод 156 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 157 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 февруари 2025 г. от 15:00 часа по BTV
Орхун е толкова гневен на Хира, че настоява тя веднага да напусне имението!Афифе, Перихан и Еда са доволни от развоя на нещата.
Али е съсипан, когато разбира, че вуйчо му и Хира иска да се разведат.
Психологът съветва Орхун и Хира, че сега не е подходящият момент двамата да се разделят, заради състоянието на Али.
Орхун започва да търси нов психолог за Али.
Мерием е арестувана и вкарана в ареста.
Действието продължава от предния епизод. Орхун, заслепен от гнева си, подписва документите за развод и излиза от кабинета. Оставя Хира сама, потънала в тягостната тишина. Тя стои неподвижно, а погледът ѝ се спира на снимката, която само преди минути нарече „картина на щастието“ – тримата, заедно. Очите ѝ се насълзяват.
Механично се навежда и вдига химикалката, която Орхун с ярост пречупи на две. Пръстите ѝ потрепват, докато я стиска.
– Боже, какво ми става? Нали това исках... – прошепва Хира, гласът ѝ е на ръба на отчаянието.
В този момент вратата на кабинета се отваря с гръм и трясък. Орхун нахлува в кабинета като ураган. Очите му святкат.
– Тръгвай! – заповядва той, гласът му е рязък и безпощаден.
Хира потръпва.
– Накъде? – пита несигурно.
– Казах да тръгваш! – гласът му е остър като нож. Същият този тон… Същият, от онези дни, когато беше студен и безмилостен към нея.
Орхун не я чака. Излиза от къщата с бърза крачка, а тя инстинктивно го следва.
– Какво става? – Хира почти тича след него, дишането ѝ се ускорява. – Къде отиваме така изведнъж? Кажи нещо! Моля те, кажи нещо! Спри!
Рязко, без предупреждение, Орхун спира. Той се обръща и посочва с пръст към портата на имението. Очите му са тъмни, дълбоки като бурно море.
– След като си решила да си отидеш… Върви си! – изрича с натежал от емоции глас.
Хира замръзва.
– Сега! Веднага! – крещи Орхун.
В същото време Шевкет отива при Афифе и ѝ съобщава, че Орхун и Хира се карат.
Афифе вдига поглед и веднага пристъпва към прозореца. Очите ѝ се присвиват, докато наблюдава случващото се навън.
– Какво става с тях? – пита, без да откъсва поглед.
– Не знам, но не е на добро – отговаря Шевкет със сериозен тон. – Господин Орхун е много ядосан!
В очите на Афифе проблясва задоволство.
– Какво ли се случи така изведнъж? – пита се, но по устните ѝ се появява лека усмивка.
– Ще се постарая да разбера, госпожо! – отговаря Шевкет и тръгва да излиза.
– Не бързай! – спира го Афифе. – Камъкът е хвърлен. Карат се разгорещено, не изглежда като нещо, което ще остане скрито. Скоро ще разберем всичко.
Афифе се усмихва доволна.
Действието се връща при Орхун и Хира.
– След като го искаш, върви си и живей както искаш! – продължава да крещи Орхун. Няма нужда да чакаш развода! Напусни дома ни и живота ни час по-скоро! Махай се сега!
Хира пристъпва напред, очите ѝ са замъглени от сълзи.
– Но аз само… защото говорихме… и ти се съгласи… – гласът ѝ трепери, тя едва успява да довърши. – Аз не исках да разстроя никого…
– Не смей! – избухва Орхун, очите му пламтят. – Не се дръж сякаш те е грижа! Ако наистина мислеше за Али, нямаше да го направиш!
Хира поклаща глава, сълзите ѝ вече се стичат по бузите.
– Не го прави… Моля те, недей… – казва тя. – Знаеш колко много обичам Али и колко е скъп за мен! Постъпваш нечестно с мен!
– Нечестно ли? – пита Орхун. – Какво искаш?
– Нищо… – казва тихо тя, свеждайки поглед.
– Не чух! – настоява той.
– Нищо! – този път гласът ѝ е по-силен. – Не прави нищо за мен! Върнах се заради Али! – заявява решително, но думите ѝ само наливат масло в огъня. – Заради него съм тук! Знаеш колко много го ценя.
Орхун пристъпва напред, приближава се до нея, гласът му е натежал от гняв.
– Заради него, така ли? Щом си тук само заради Али, щом е толкова важен за теб… – рязко посочва към къщата. – Тогава ще застанеш пред него и ще му кажеш! Ще му кажеш, че искаш да се разведеш и да започнеш нов живот!
Хира се разтреперва, сълзите се стичат по лицето ѝ, тя върти глава в отчаян отказ.
– Ще се сбогуваш с Али! Хайде! – Орхун се обръща и с бърза крачка се насочва обратно към къщата.
Хира остава на място, вцепенена.
– Хайде! Какво чакаш? – спира се той и я поглежда през рамо. – Ако нямаш смелост, аз ще му кажа!
– Спри! Моля те! – казва Хира и се втурва след него. Настига го точно пред вратата на стаята на Али. – Спри… добре!
В този момент Еда и Перихан слизат по стълбите. Чувайки крясъците на Орхун, веднага спират и започват да подслушват.
– Така не може… Али много ще се разстрои… – казва Хира.
– Така или иначе ще научи – заявява Орхун хладно. – Влез и се сбогувай!
Камерата ни показва лицата на Еда и Перихан – очите им блестят едновременно от изненада и задоволство.
– Мамо, чу ли? – прошепва развълнувано Еда. – Каза да се сбогува! Боже, най-накрая ще се отървем от нея!
Еда е на седмото небе от щастие.
Връщаме се при Орхун и Хира.
– Не сега! Ако му кажа сега, много ще се разстрои! – настоява Хира, очите ѝ умолително търсят тези на Орхун. – Моля те, недей!
Но Орхун е непоколебим. Без да каже и дума, рязко отваря вратата на стаята на Али. Хира няма избор – трябва да влезе. Той я поглежда за последно и тръгва към кабинета си, оставяйки я сама.
Хира влиза в стаята и вижда, че Али е напълно погълнат от рисунката си.
– Чакай, не гледай! – вика момчето, когато я забелязва.
– Добре, спокойно, не гледам – усмихва се леко Хира и обръща глава встрани.
След няколко секунди Али приключва и доволно ѝ подава листа.
– Вече можеш да гледаш! – казва с вълнение. – Хубава ли е?
На рисунката са изобразени те тримата – той, Хира и Орхун – на фона на морето.
Хира едва сдържа сълзите си. Кимва утвърдително, без да може да каже и дума.
– Нарисувах я, за да не забравям този ден – казва Али с усмивка. – Беше много хубав ден!
Хира прегръща Али и излиза от стаята, като му казва, че има малко работа да свърши.
Хира отново отива в кабинета на Орхун. Хира застава пред него тъжна и на ръба да се разплаче.
– Не… не успях да му кажа – признава Хира.
– Ще му кажеш! – заявява Орхун.
– Защо сега? Трябва ли да е веднага? – гласът ѝ трепери, но вече има и гняв в него.
Орхун става от стола си и застава срещу нея, очите му мрачно святкат.
– Трябва! – заявява Орхун. – Рано или късно ще си заминеш! По-добре да го научи сега, отколкото напразно да таи надежда! Няма да позволя да го разочароваш по този начин!
Хира го гледа невярващо.
– Аз ли ще причиня това на Али?! – избухва тя. – Вярваш ли в това, което казваш?! Аз, която не мога да понеса да е нещастен, да пролее дори една сълза?!
– Но въпреки това искаш да си тръгнеш! – отвръща остро Орхун. – И знаеш, че той ще страда! Той има право да знае истината. Трябва да свикне възможно най-скоро!
– Не сега! Не по този начин! – Хира поклаща глава отчаяно, но внезапно замръзва.
На вратата стои Али. Очите му са пълни със сълзи.
– Аличо?! – вика Хира и поглежда Орхун с упрек. Момчето мигновено се обръща и тича към стаята си. Хира се втурва след него.
Али се свива на леглото и се покрива презглава. Хира сяда до него и нежно го докосва.
– Аличо, това, че си тръгвам от имението, не означава, че няма да те виждам – опитва се да го успокои Хира. – Ще идвам винаги, когато пожелаеш. Нужно ли е да ти казвам колко много те обичам?
Тя избърсва сълзите си с треперещи ръце.
Изпод завивката се чува глухият глас на Али:
– Нямаше да си тръгнеш, ако беше така…
В този момент Орхун се появява на вратата, която е отворена.
– Аличо, недей така… – казва Хира. – Не искам да те оставя! Но понякога, колкото и да боли и дори да не ни се иска, трябва да правим някой неща!
Гласът ѝ се къса.
– Ти ме излъга… – казва Али, все още скрит под завивката. – Каза, че няма да си тръгнеш…
Орхун стои на прага. Гледа сцената мълчаливо, а след миг се обръща и си тръгва
В същото време двете усойници, Еда и Перихан, заедно с Афифе, седят на верандата и пият кафето си с доволни усмивки. Атмосферата около тях е спокойна, а в очите им проблясва злорадство.
– Каквото и да е направила Хира, успяла е да вбеси Орхун – отбелязва Еда, оставяйки чашата си на масата. – А всички знаем, че той е безкомпромисен.
В този момент на верандата излиза Нуршах.
– Какво е станало с батко и Хира? – пита тя с напрегнато изражение.
Перихан се усмихва леко и кръстосва ръце.
– Орхун отпраща Хира от имението – съобщава с престорена небрежност.
Очите на Нуршах се разширяват от изненада.
– Отпраща ли я?! Как е възможно?! – възкликва тя. – Нали се сдобриха?
Еда се засмива подигравателно.
– Е, това е Хира… Никога не знаеш какво може да направи – казва със самодоволна нотка в гласа. – Орхун не ѝ позволи да остане, дори заради Али.
– Беше толкова ядосан – добавя Перихан, поклащайки глава.
Афифе оставя чашата си и се обляга назад с блажено изражение.
– Беше ясно, че ще стане така – изрича с неприкрито задовлство. – Най-накрая брат ти започна да вижда истината.
Очите ѝ проблясват със задоволство, докато отпива още една глътка кафе
Междувременно Хира се връща в кабинета при Орхун. Очите ѝ блестят от гняв и разочарование.
– Али е чул целия ни разговор – казва тя с треперещ глас.
Орхун не отговаря. Стои неподвижно, загледан в една точка.
– Трябваше ли да се разстройва така?! – повишава тон Хира, вече неспособна да сдържа гнева си. – Защо го направи? Защо беше толкова настоятелен?! Съсипан е! Не ти ли е жал за него?!
Орхун рязко вдига глава и пристъпва към нея. Приближава се застрашително близо, но гласът му остава хладен и уверен.
– Прекарах детството си, вярвайки в една лъжа. Али трябва да знае истината! Дори и да боли. Дори и да е наранен, трябва да го приеме! Много по-лошо е да го оставиш да вярва в една лъжа!
Хира кипва. Очите ѝ се пълнят със сълзи, но този път не от слабост, а от гняв.
– Разбира се, че щях да му кажа! – избухва тя. – Щях да се сбогувам, но не така!
Тя поглежда поглед към бюрото. Вижда счупената химикалка, преобърнатата снимка на тримата…
– Не и като разрушаваш всичко! – казва Хира с болка в гласа.
В този момент влиза при тях Гюлнур и им съобщава, че е дошъл психолога за контролен преглед на Али.
Настъпва напрегнато мълчание.
– Добре, че сега дойде психологът… – казва Хира, поемайки си дълбоко дъх. – Може би ще ни даде някакъв съвет.
Орхун остава загледан в нея, но не казва нищо.
След известно време вратата на стаята на Али се отваря и психологът излиза. Орхун я кани в кабинета си.
Психологът гледа сериозно Орхун и Хира. В гласа ѝ се усеща загриженост.
– Али не изглежда никак добре – казва тя. – Върнал се е в изходна позиция. Голямо нещастие е за него да научи по този начин, точно в такъв деликатен момент, че се развеждате.
– Така или иначе щеше да разбере истината – отвръща Орхун хладно. – Нямаше да го лъжем.
Психологът поклаща глава.
– Да, но можеше да научи в по-подходящ момент. Когато се съвземе малко повече – казва психолога. Вижте, Али е преживял много трудности. Невъзможно е да понесе още една травма, докато все още не се е възстановил от предишната. Али има нужда от вашата подкрепа, за да се възстанови. Ако отложите раздялата си, това би му помогнало да се стабилизира и върне към нормалното. В противен случай ще бъде много трудно.
– Колко дълго може да продължи възстановяването? – пита Орхун.
– Не може да се каже със сигурност. – Психологът го поглежда сериозно. – Трябва да се следи напредъкът му. Може да отнеме месец, може и година. Не знам. Но според мен няма друг начин Али да се възстанови.
Психологът си тръгва. Хира и Орхун остават сами.
Хира нарушава тишината първа.
– Какво ще правим сега?
Орхун не отговаря веднага. Стои с гръб към нея, погледът му е прикован в прозореца.
– Ти няма да направиш нищо. Аз ще го направя. –Тонът му е категоричен. – Сам.
Хира се напряга.
– Как така? – пита тревожно.
Но Орхун не ѝ дава отговор. Просто излиза от кабинета, оставяйки я сама с въпросите си.
Хира сяда съсипана на един от столовете в кабинета. При нея влиза Нуршах.
– Какво каза психоложката? – ппита Нуршах.
Хира вдига поглед към нея, но очите ѝ са празни.
– Али има нужда от време… – казва с пресипнал глас. – Много време…
Замълчава, преглъща тежко, сякаш думите засядат в гърлото ѝ.
– Трудно е… – добавя Хира – Много трудно…
В същото време Орхун се качва в спалнята.
Той се разхожда напрегнато, прокарва ръка по лицето си и вперва поглед в далечината.
– Как ще стане това? – пита се Орхун, а след това вади телефона от джоба на сакото си и се обажда на секретарката си и я моли да намери нов психолог за Али.
Междувременно, след като Мерием признава, че тя е намушкала баща си, е арестувана и вкарана в ареста.
Кенан влиза при нея. Очите му са пълни с тревога, но изражението на Мерием остава непоколебимо.
– Решението ми е окончателно. Не си хаби думите – заявява тя твърдо.
Кенан я гледа напрегнато.
– Опитваш се да защитиш майка си. Веднъж вече се хвърли в огъня, за да защитиш баща си, но този път няма да го допусна! – заявява Кенан.
Мерием свежда поглед.
– Нямам друг избор. Не мога да пратя мама в затвора… – казва Мерием.
– Ако при разпита кажеш това, което ми разказа, ще настоявам пред съда, че е било самозащита – казва уверено Кенан.
Мерием поклаща глава.
– Не. Няма гаранция! Може да не успееш да спасиш мама… – отвръща Мерием.
Кенан я поглежда право в очите.
– Колкото мислиш за майка си, толкова трябва да мислиш и за Нефес! – припомня ѝ. – Какво ще стане с нея? Ще я оставиш без майка? Кажи ми, наистина ли ще я оставиш сама?
Очите на Мерием се насълзяват.
– Мама е болна! Ако влезе в затвора, ще умре… – изрича с мъка. – Не мога! Кенан, върви си… Нищо не може да се направи! Ще стискам зъби!
– Винаги има какво да се направи! – казва твърдо. – И аз ще намеря решение! Ами ако баща ти даде показания, че е било инцидент? Тогава никой няма да бъде съден!
Мерием се засмива горчиво.
– Баща ми? Едва ли ще иска да ме спаси след всичко, което се случи… – отвръща с тъга. – Напротив! Когато се събуди, ще ни намрази още повече! Единственото, което му трябва, е да потвърди, че аз го направих, а не мама…
– Няма да стане така! – заявява Кенан. – Изпратих Шебнем в болницата. След като баща ти се събуди, тя ще ми се обади. Аз ще направя всичко възможно, за да го убедя да даде правилните показания.Мерием, той ми го дължи!
По-късно Рашид се събужда, а Кенан го моли да каже на разпитващия полицай, че е било просто инцидент.
Рашид казва на полицая, че в момента не може да си спомни защото много го боли глава.
Какво е намислил Рашид?
Скоро ще разберете….