winless
Хира приема извиненията на Орхун, но въпросът дали ще се откаже от развода с него остава! За да спаси Мерием от ръцете на Рашид, Асие се намесва, но нещата излизат извън контрол. Вижте още какво ще се случи в епизод 155 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 155 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун споделя с майстор Якуб, че Хира не е приела извинението му. Какво ще му каже мъдрият Якуб?
По-късно майстор Якуб и Нуршах казват нещо на Хира, което я кара да се замисли.
Майката на Мерием научава от Вуслат истината за това, което Рашид е причинил на дъщеря ѝ.
Хира най-накрая приема извинението на Орхун.
За да спаси Мерием от ръцете на Рашид, Асие се намесва, но нещата излизат извън контрол.
Али отново отказва да се храни.
– Какво става? Защо не искаш да ядеш? – пита Хира, а в гласа ѝ се усеща тревога.
Детето мълчи и дори не поглежда към нея.
– Да ти приготвя ли нещо друго? Само кажи! – – продължава тя с надежда.
Хира става и оставя подноса на масата, и усеща как сълзите ѝ напират. Вижда се, че тя много се притеснява за момчето.
Изведнъж Али става от леглото, приближава се бавно към нея, хваща я за ръката и прошепва:
– Не бъди тъжна… Ще изям супата.
Хира се навежда и със сълзи на очите прегръща детето силно, сякаш се страхува да не го изгуби.
В същото време Нуршах намира брат си, Орхун, да седи сам в стаята си, изгубен в мрачни мисли.
– Батко… Докога ще страдате така? – пита Нуршах и се доближава до него. – Държите се като двама непознати.
Той вдига поглед, очите му са помътнели от болка.
– Така трябваше да стане – казва Орхун.
– Наистина ли го мислиш? Не си прав. Виждам ви и двамата – вие страдате! – възкликва Нуршах.
– Нуршах, стига! – прекъсва я Орхун ядосано.
– Добре, щом искаш, ще си мълча. – Нуршах се обръща да излезе, но после се спира на прага и се обръща пак към брат си. – Помисли за Али! Опитвате се да криете конфликта си, но детето усеща всичко. Ние отраснахме в напрегната среда… Сам знаеш колко е тежко това. Али е чувствително момче – не го наранявайте!
С тези думи Нуршах излиза и отива в стаята на Али. Там заварва Хира, която ѝ казва, че Али най-после е изял супата си и е изпил лекарствата. Облекчението на Хира е видимо, но умората и тъгата – също. Тя моли Нуршах да остане при детето, докато занесе подноса в кухнята.
– Хира, почакай! – спира я Нуршах. – Не знам какво става между вас, но не съм виждала батко толкова тъжен. И ти си нещастна… Дано се сдобрите.
Хира я поглежда с тъжните си, уморени очи, но не казва нищо. Просто обръща гръб и излиза.
Действието прескача напред. Хира с табла с храна отива при Орхун.
– Направих супа за Аличо и реших, че и ти може да си гладен – казва тя тихо и оставя подноса на масата. Готви се да излезе без да го притеснява.
Орхун се изправя и я спира с поглед, в който се чете умора и мъка.
– Не си длъжна да го правиш. – Гласът му звучи студено, макар в очите му да има болка. – Ти вече се погрижи достатъчно за мен. Моля те, грижи се само за Али. Няма нужда от нищо друго. Ясно ли е?
Хира кимва мълчаливо и излиза от стаята, без да каже дума. Вратата се затваря след нея и тишината остава да тежи между двамата.
Майстор Якуб идва да провери как е Али, а след това отива при Орхун.
– Когато Али се оправи, може да дойдете при мен, за да изобретим нещо. Децата обичат такива неща – казва Якуб с усмивка.
Орхун кима замислено, но в погледа му се чете тревога.
– Какво има, Демирханлъ? – пита майсторът.
– Не ми прости… – отговаря Орхун.
– Ти се извини, сине, но извинението си има своето време – отвръща Якуб. – Всичко става с търпение. Нужно е време, за да разберем колко дълбоки са раните ни. А и извинението понякога дълбае точно там, където боли най-много. Прав ли съм?
Орхун не отговаря, но очите му говорят достатъчно.
– Ти направи това, което трябваше – продължава Майстор Якуб. – Постъпи правилно. Сега просто изчакай. Нека човекът с разбитото сърце осъзнае колко точно го боли. Другото… Бог знае. Той решава. Ще тръгвам!
– Остани за вечеря, майсторе! – предлага Орхун.
– Друг път!
– Да те изпратя? – настоява Орхун.
– Няма нужда. Хира ще ме изпрати – отвръща Якуб.
Хира изпраща майстора.
Преди да напусне имението Якуб казва на Хира.
– Бог е създал осем рая и седем ада, дъще! Сякаш иска да ни покаже, че милостта Му е по-голяма от гнева. А и тук на земята има ад, защото човек сам го създава за себе си. Не знаем кой ще отиде в рая и кой ще гори в седемте ада – това само Бог го знае. Но всички познаваме хора, които създават собствения си ад. Адът на някой хора е изграден от страх, други се борят в калта на собствената си алчност, трети са извършили предателство след предателство. Всеки е в своя собствен ад. Един поглед стига, за да разберем, къде е човекът.
Якуб въздъхва тежко и продължава:
– Най-страшният ад е адът на вината. Човек може да бяга от страховете си, но от чувството за вина не може да избяга. То дълбае в съвестта и се настанява дълбоко в човека. Едва когато е простено, човек е спасен. Но ако някой не го хване и издърпа човекът потъва, завинаги! Пази се, момичето ми! Доскоро!
Майсторът си тръгва, а Хира остава замислена. В съзнанието ѝ отекват думите на Орхун:
„Така сме възпитани… Майка ни се постара да ни научи на строгост. Първото правило: никога да не искаме прошка. Никога не съм искал прошка от никого… Но сега… сега те моля! Най-искрено те моля да ми простиш! Прости ми! Прости ми за всичко!“
След известно време Хира влиза в кабинета на Орхун.
– Има ли нещо? – става Орхун от стола виждайки Хира.
– Да. Има! – отговаря тя. – Когато те погледна, виждам, че си тук. Чувам гласа ти, когато говориш. Понякога го усещам и в начина, по който ме гледаш. Не мога да се преструвам, че не го забелязвам. Не мога! Знам, че съжаляваш. Затова приемам извинението ти!
Орхун я поглежда изненадано. Хира продължава:
– Не искам никой да изпитва това, което изпитах аз… Не искам!
– Не си длъжна да го правиш – казва Орхун.
– Знам – отвръща Хира.
– Тогава? – пита той.
– В една книга, която много обичах, пишеше, че когато човек се извинява, дава и думата си. Не мисля, че имам тази власт – но ако пренебрегна извинението ти, ще е несправедливо. Приемам го не защото трябва, а защото вярвам, че е от сърце!
В очите на Орхун за миг проблясва облекчение, а устните му се извиват в едва забележима усмивка.
Асие излиза с Нефес в парка, а в същото време Мерием удря отчаяно по заключената врата и моли баща си да я пусне.
– Ако те пусна, пак ще хукнеш след Кенан! – отвръща Рашид. – Няма да стане! Ще останеш в тази стая, докато не ти дойде акълът в главата!
В този миг телефонът на Мерием, който е у Рашид, отново звъни.
– Ето, пак е Кенан – изсъсква бащата, докато вади телефона от джоба си. – Ядосва се, защото не те пускам при него. Този мръсник си пада по теб, да го знаеш!
– Не говори глупости! – крещи Мерием. – Той се тревожи, защото не отидох на работа. Поне ми позволи да му се обадя!
– Не се тревожи, аз се погрижих! – заявява Рашид с усмивка. – Той вече знае, че няма да отидеш!
– Какво?! – изненадана е Мерием. – Татко, какво му каза?
– Млъквай! – крещи Рашид. – Или ще се вразумиш, или ще прекараш живота си заключена!
След това той набира Харика и ѝ съобщава, че е спазил уговорката им – Мерием остава вкъщи и не е отишла на работа.
– Кажи ѝ, че никога няма да се върне там! – нарежда Харика със злоба в гласа.
– Спокойно. Само не забравяй уговорката ни за парите! – отвръща Рашид. – Докато ми плащаш, Мерием няма да напуска къщата. Ясно ли е?
– Дръж Мерием далеч от Кенан и ще бъда щедра – обещава Харика. – Няма да живееш бедно, повярвай ми!
Щом разговорът приключва, Харика се заканва:
– Сега е мой ред, Мерием! След като ми отне Кенан, аз ще ти отнема всичко!
В същото време на Асие ѝ прилошава пред дома на Вуслат. Вуслат ги забелязва с Нефес и бързо ги кани в къщата си. После пита Асие какво се случва. Асие отвръща, че ѝ е омръзнало от тормоза на Рашид над Мерием.
Без да иска, Вуслат се изпуска и признава, че Мерием е била омъжена насила от баща си.
– Какво говориш, Вуслат?! Вярно ли е това? Аз не знаех! – възкликва Асие, шокирана от чутото.
– Как можах да се изпусна… Фериха ме предупреди, че не знаеш! – ядосва се Вуслат на себе си.
– Не, не… Добре, че ми каза – отвръща Асие. – Само да бях научила по-рано! Щях да я предпазя, нямаше да позволя да се омъжи за него. Ах, Рашид! – Асие се изправя решително.
Вуслат се опитва да я успокои и задържи.
– Свикнала съм той да ме тормози, но това, което е направил, съсипа живота на Мерием. Няма да си мълча повече! – казва Асие, изпълнена с гняв.
– Бабо, искам да дойда с теб – моли я Нефес с треперещ глас.
– Вуслат, Нефес ще остане при теб – казва Асие, след което излиза от къщата.
Нефес разказва на Вуслат, че дядо ѝ е заключил майка ѝ в стаята, майка ѝ е казала, че това е игра, но тя много добре знае, че не е затова моли леля си Вуслат да я заведе при майка ѝ.
Асие нахлува в дома си като ураган. Очите ѝ горят, а болното ѝ сърцето бие като лудо.
– Рашид! – крещи още от прага. – Как можа да продадеш дъщеря си?!
Рашид вдига поглед, намръщен.
– Какво глупости говориш, жено!
– Ключовете! Дай ми ключовете, веднага! – заповядва Асие и тръгва към него.
– Няма да стане! – отрязва я той, но още преди да успее да реагира, Асие се хвърля към него, опитвайки се да бръкне в джоба му. В суматохата го блъсва силно.
Рашид залита назад, удря главата си в ръба на масата и рухва безжизнено на пода.
Асие замръзва за миг, но после бързо грабва ключовете от джоба му и се втурва към стаята на Мерием и отключва вратата.
Мерием излиза уплашена и веднага се навежда над баща си, за да провери дали е добре. В този момент Рашид идва в съзнание, надига се, грабва нож и го насочва към дъщеря си и Асие.
Мерием успява да удари ръката му и ножът пада на пода. Рашид се вбесява още повече. С един мощен замах удря Мерием толкова силно, че тя политва и пада на земята.
– НЕ! – крещи Асие и се хвърля върху него.
Рашид я отблъсква грубо. Асие пада на земята, но не се отказва.
Мерием се опитва да се изправи, но Рашид вече е над нея. С огромни, груби ръце я хваща за гърлото и започва да я души.
– Ще ме слушаш! Ще правиш каквото ти казвам! Разбра ли?!
Очите на Мерием се разширяват. Тя се мята отчаяно, но хватката му е твърде силна. Въздухът ѝ свършва.
Асие се изправя разтреперана, оглежда се и погледът ѝ пада върху ножа.
Тя го грабва.
– Пусни я, Рашид! – изкрещява, но той не реагира.
Без да мисли повече, Асие забива ножа в гърба му.
Рашид крещи от блока. Отпуска хватката си и бавно се свлича на пода.
Мерием поема рязко въздух, започва да кашля и се държи за гърлото.
В този момент Кенан влиза в стаята и застива.
Погледът му попада върху сцената пред него: Рашид, се привива от болка на пода… Асие, все още държи окървавения нож в треперещата си ръка… А Мерием, седи на земята, опитваща се да си поеме въздух.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg