winless
Орхун не иска да се разведе с Хира. Тя настоява за отговор. Орхун хваща Хира за ръката и я моли да му прости за всичко, което ѝ е причинил. Ще намери ли Хира сили да му прости, или ще настоява на развода? Междувременно, Кенан и Харика сключват брак, но само минути след церемонията истината излиза наяве – Харика не е дарила бъбрека си на Вуслат. Как ще реагира Кенан на това разтърсващо разкритие? Разберете още какво ще се случи в епизод 151 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 28 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 151 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 28 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун се разкъсва от вина за болката, която е причинил на Хира, но не може да приеме предложението ѝ за развод.
Майстор Якуп го съветва да се опита да омилостиви Хира, вместо да се предава на отчаяние и мълчание.
Нуршах, притеснена за брат си, го подтиква да говори с Хира, преди да е станало твърде късно.
Орхун се решава и се изправя пред като казва, че съжалява за всичко, което ѝ е причинил, и я моли за прошка.
Кенан и Харика сключват брак, но само минути след церемонията истината излиза наяве – Харика не е дарила бъбрека си на Вуслат.
Кенан признава на Мерием, че е съжалил, че не я е послушал от самото начало.
Действието продължава от предния епизод. Орхун излиза от кабинета си, а думите на Хира продължават да отекват в ума му като болезнен рефрен:
„Най-добре ще бъде да се разведем за всички!“
Гюлнур се приближава с чаша кафе в ръце, но той я подминава, сякаш изобщо не я забелязва. Очите му са пълни с гняв и болка, а движенията му – резки и некоординирани. Веднага излиза от къщата и се отправя към близката гора.
Докато върви сред дърветата, думите на Хира отново изплуват в съзнанието му:
„Основата на всичко беше отмъщението… Искам този брак да приключи“
Орхун се спира внезапно, стиска юмруци и излива гнева си върху едно дърво. Силно го рита, сякаш това ще облекчи болката му.
– Не трябваше! Не трябваше! – крещи той сред дърветата. – Не трябваше да стане така!
Очите му блестят от неизказана болка, докато продължава:
– Трябваше да ти кажа всичко веднага, когато разбрах, че си невинна. Трябваше да говоря с теб! Как да очаквам да преглътнеш това? Права си… Но щом го искаш, аз не мога да те задържа!
Той замълчава за миг, но после гневът отново избухва в гласа му:
– Но… Какво очакваш? – пита Орхун сам себе си, сякаш търси отговор, който не може да намери. След миг добавя, този път с по-силен тон, почти заповядвайки на себе си: – Стига толкова! Хайде, осъзнай се!
Гневните му думи отекват в тишината на гората, но отговор няма – само ехото му се връща думите му обратно като отражение на обърканите му мисли.
Действието се пренася в стаята на Али, където Нуршах се опитва да му даде лекарствата, но без успех. Момчето упорито отказва да ги изпие. В този момент в стаята влиза Хира.
– Хира, не мога да го накарам да си изпие лекарството – казва Нуршах. – Много е сладък, но е истински инат.
Хира сяда до Али и го поглежда нежно.
– Аличо, хайде, миличък, изпий си лекарството – подканя го тя с топъл тон.
Но Али се обръща сърдито с гръб към нея.
– Ти ще си тръгнеш! А аз искам да останеш завинаги тук! – заявява той с обида в гласа.
Хира въздъхва, докосва го нежно по косата и казва уверено:
– Аличо, моля те, погледни ме! Аз никъде няма да ходя. Ще остана при теб.
Момчето я поглежда с невярващи очи, сякаш се опитва да се убеди, че му казва истината. След миг, без да каже нищо, той изпива лекарството. Нуршах ги наблюдава с усмивка и казва, че щом Хира е тук, тя ще излезе за малко, защото има работа.
Останали сами, Али поглежда към Хира с тревога и я пита защо е тъжна.
– Не съм тъжна, Аличо – отвръща тя. – Ще съм по-добре, щом ти оздравееш.
Но Али не е убеден.
– Аз знам, че ти искаш да си тръгнеш – казва той. – Тъжна си, защото остана тук, до мен, нали!
Хира поклаща глава, опитвайки се да го успокои.
– Не е така! Повече недей да мислиш такива неща!
– Но ти не си като преди – настоява Али. – Виждам, че си тъжна. Той ли те натъжава? Затова ли искаш да избягаш?
Орхун, който в този момент тръгва да влезе в стаята чува казаното от Али и замръзва на място. Натиска дръжката на вратата на стаята, но се спира, свива юмруци и се отдалечава. Хира усеща присъствието му и става, за да отвори вратата. Но, успява да види как Орхун се качва по стълбите.
Преди да влезе в стаята си, Орхун е спряна от гласът на Афифе, който пронизва тишината.
– Орхун! – крещи тя. – Тя няма място в този дом! Ще си тръгне!
Орхун се замисля за миг, стиска юмруци… и без да отговори на майка си, с трясък затваря на врата на стаята си.
Вътре погледът му пада върху вазата с цветята, които бе подарил на Хира. Той си спомня нейните думи: „Май не искам много! Скромен живот, в който да съм щастлива. Ако в дома има ваза, а във вазата цветя, то има спокойствие и обич“
Орхун въздиша тежко.
– Али е прав! – признава пред себе си той. – Аз я нараних. И то много.
Докато разкопчава ризата си, в стаята влиза Хира. Орхун я поглежда за миг, но вместо да каже нещо, отива в гардеробната и затваря вратата след себе си с трясък.
Когато се връща, вижда, че Хира все още е там.
– Защо си тук? – пита той с ледено изражение.
– Нищо не каза за развода! Няма ли да отговориш? – пита го Хира с глас, пълен с напрежение.
– Сега съм зает! – отвръща Орхун рязко и напуска стаята, оставяйки я сама.
Орхун отива при майстор Якуб, за да потърси съвет. Със загрижено изражение започва да говори:
– Хира иска да се разведе и упорито чака отговор от мен. Какво да правя? Да приема ли? Какво ще прави тя след развода? Как ще си устрои живота? Тя не познава тази страна, а и знаеш колко много Али е привързан към нея…
Майстор Якуб го изслушва спокойно, а после отвръща:
– Тя иска да се разведе, но аз виждам, че ти не искаш.
– Оправдавам я – признава Орхун с глас, натежал от вина. – Има основание да го иска.
– Разкайваш се, Демирханлъ, а аз те предупредих – отбелязва майсторът с укор. – Сега съжаляваш. Няма да ти кажа да се извиниш, но поне опита ли да я омилостивиш?
Орхун мълчи, свел поглед към земята.
Действието се връща в имението. Хира и Али редят пъзел, а към тях се присъединява Нуршах.
Нуршах забелязва, че Хира е замислена.
– Добре ли си? – пита Нуршах, забелязвайки разсеяния ѝ поглед.
Хира не отговаря.
– Ясно! – казва Нуршах. – Батко все още не е намерил изход!
– Не разбрах? – пита Хира, изненадана.
В този момент в стаята влизат Перихан и Еда.
– Притеснихме се за Али – казва Перихан. – Как е той?
– По-добре е – отговаря Нуршах. – С идването на Хира нещата се нормализират.
– Кака Еда му купи много хубава играчка – добавя Перихан и подава подаръка на Али.
Али отваря кутията, но лицето му се променя, когато вижда съдържанието. Вътре има две дрънкалки.
– Какво има? Не ти ли харесва? – пита обидено Еда.
– Много е хубаво, но е за по-малки деца – обяснява Нуршах.
– Как да не е подходящо! – възразява Еда и започва да разклаща дрънкалката, демонстрирайки как „хубаво“ звучи.
Перихан, видимо ядосана, взема дрънкалката от ръцете на дъщеря си и се оправдава:
– Другият път ще вземем нещо по-подходящо за възрастта на Али.
Тя бързо излиза от стаята, блъскайки Еда пред себе си. Щом стигат до коридора, Перихан не сдържа раздразнението си:
– За какво си мислила, когато си избрала тези дрънкалки?!
– Харесаха ми, затова ги купих – отговаря Еда, без да вижда нищо нередно.
– Събери си ума! – изръмжава Перихан. – Али е твоят път към Орхун! Сближи се с детето! И прочети някоя книга за деца, ако трябва.
В стаята Хира, Нуршах и Али не могат да сдържат смеха си.
Орхун се връща в имението и се затваря в кабинета си.
По-късно вечерта Нуршах влиза при него. Лицето ѝ излъчва тревога.
– Батко, добре ли си? – пита тя предпазливо, но не получава отговор.
– Цял ден се губиш! Тревожих се! – продължава тя настоятелно. – Знам, че не искаш тя да си тръгне. Аз и Али също не го искаме! Кажи ѝ го, защо не говориш с Хира? Говори с нея, докато все още е тук! Моля те… може това да е последният ти шанс!
Орхун вдига поглед към сестра си, но не казва нищо.
– Оффф! – въздиша Нуршах, разочарована. – Не разбирам, нищо не разбирам! Защо правиш така?
Ядосана тя напуска кабинета на брат си.
След малко Орхун излиза от кабинета си и вижда Хира в салона, която е тръгвала за кухнята с чаша в ръка. Без да каже и дума, той приближава, взема чашата от ръката ѝ и я оставя на масата. После я хваща за ръката и я води обратно в кабинета си.
Хира го гледа объркано, но мълчи. Орхун застава срещу нея, събира сили и накрая проговаря с дрезгав глас, натежал от емоция:
– За всички страдания, които ти причиних… за това, че не ти казах веднага, че си невинна, закъснях за всичко! Прости ми!
Сутринта Кенан пристига пред фризьорския салон, за да вземе Харика.
Харика излиза с доволна усмивка, а Кенан ѝ се усмихва, защото не вижда нея, а вижда или по-точно си представя Мерием в бяла булчинска рокля, която му се усмихва насреща.
Но гласът на Харика го връща в действителността.
– Да тръгваме ли?
Кенан се съвзема, изражението му помръква.
– Да вървим – отговаря той с безразличие.
Харика го поглежда с отвратителната си усмивка, сякаш вече празнува победата си.
Междувременно в кантората Мерием с трепет очаква обаждане от приятелката си. Телефонът най-сетне звъни, а новините я разтърсват. Специалистът потвърждава, че при несъответствие на кръвните групи трансплантацията е невъзможна.
– Тогава Харика не е дала бъбрека си на Вуслат? – възкликва ужасена Мерием.
В този момент в стаята влиза Шебнем и чува думите ѝ. Тя спира рязко, шокирана.
– Шебнем, ти кога дойде? – пита Мерием объркано.
– Преди малко… но чух нещо – казва Шебнем с възмущение. – Това вярно ли е? Не мога да повярвам, значи е стигнала дотам!
Мерием опитва да я успокои, но напразно.
– Не, няма как да се успокоя, како Мерием! Тази жена излъга всички ни! – отвръща Шебнем, кипяща от гняв. – Нали ти казах, от нея може да се очаква всичко!
Мерием въздъхва тежко.
– Вече е късно – казва тя.
Но Шебнем не приема това.
– Не! Не може всичко да завърши така! – отсича тя. – Хайде, како Мерием, да кажем всичко на батко Кенан.
– Не мога – отвръща Мерием решително. – Това е неговият избор. Той избра Харика. Не е редно да се намесвам.
– Како Мерием, той не знае истината! Жената, която мисли за ангел, всъщност е дявол!
Мерием казва колебливо:
– Трябва сам да го види…. Сам да го разбере!
Шебнем не отстъпва.
– Извинявай, но аз няма да позволя това! Няма да си затворя очите!
Тя изважда телефона си и набира Кенан, но той не отговаря – телефонът му е останал в колата.
– Може би така е по-добре – казва Мерием
Но Шебнем опитва отново. Когато не успява, избухва:
– Отивам да му кажа всичко лично! – изкрещява и се втурва навън, докато Мерием отчаяно я следва.
Шебнем вижда батко Кенан в коридора и, задъхана, му крещи:
– Батко Кенан…, ти не можеш… да се ожениш за тази лъжкиня! Тя не е дала бъбрека си на кака Вуслат, защото кръвните им групи не съвпадат! Кака Мерием е видяла медицинското!
Кенан се заковава на място, шокиран от думите ѝ. В този момент Харика се появява, ухилена до уши, държейки брачното им свидетелство. Но усмивката ѝ бързо угасва, когато вижда изпитателния и студен поглед на Кенан.
– Какво има? Защо ме гледаш така, Кенан? Случило ли се е нещо? – пита тя, опитвайки да скрие притеснението си.
– Ти не дари бъбрек на сестра ми, нали? – пита Кенан с леден тон.
Харика хвърля обвинителен поглед към Мерием и Шебнем.
– Направили сте нещо! Наклеветили сте ме! Какво му казахте, за да ме пита това?
– Истината! – отговаря Шебнем. – Ти не си дала бъбрека си на кака Вуслат!
– Кенан, ти не вярваш на тази глупост? – пита истерично Харика. – Те от първия ден не искаха този брак да се случи, а сега ме клеветят, за да ни разделят! Не им вярвай Кенан! Те лъжат!
– Ще те питам само едно – каква кръвна група си? – пита побеснял Кенан.
– Дарих бъбрека си, за да живее сестра си! Това ли получавам в замяна? – опитва се да се измъкне Харика.
– Отговори де, батко ти зададе въпрос? – подканя я Шебнем. – Стига си на баламосвала, а отговори каква кръвна група си?
Харика мълчи.
– Е тогава аз ще ти кажа! Кръвната ти група е В+ и ти не може да дариш бъбрека си на кака Вуслат! – заявява Шебнем. – Мерием е видяла изследването! Но, хайде излъжи и за това излъжи! Веднага казвай!
Мерием извежда Шебнем и оставя Кенан и Харика сами.
– Как си могла да го направиш? – пита Кенан, който едва се сдържа да не я удари. – Как падна толкова ниско? Как си посмяла?
– Виж, Кенан! Направих го защото те обичам! Знам, че сгреших, но аз съм лудо влюбена в теб Кенан! За да имаме общо бъдеще…
–Стига Харика! – ядосан я прекъсва Кенан. Сочейки я с пръст добавя: –Не искам да чувам и дума повече!
Ядосан и отвратен, хвърля пръстена си в краката ѝ.
– Край! Всичко свърши! – заявява Кенан и си тръгва.
Действието прескача. Мерием и Кенан са на крайбрежната улица. Мерием говори с Шебнем и пита как е Вуслат, какво е направила като е разбрала истината. Шебнем отговаря, че е шокирана. Мерием я моли да не я оставя сама. Шебнем я успокоява, че след малко ще се приберат, а и Фериха е с тях.
– А, батко Кенан как е? Успокои ли се малко? – пита Шенем от другия край на линията.
Камерата ни показва Кенан, който ядосан ходи напред назад.
–Все така ядосан, но най-вече на себе си! – отговаря Мерием и приключва разговора.
Кенан признава на Мерием, че не я е послушал, че Харика не е такава каквото изглежда и много съжалява, че не го е направил.
–Трябваше да те послушам още в самото начало! Дори в миналото, когато реших, че не си ме чакал! – казва Кенан по-скоро на себе си.
След малко Кенан съобщава на Мерием:
–Започвам живота си от начало!
Двамата влизат в кантората, където Кенан започва да пише молба за развод. Шебнем, която е наблизо, възкликва щастливо:
– Най-накрая ще се отървем от Харика!