winless
Хира се надява, че Али скоро ще се възстанови и тя ще може да си тръгне, за да започне новия си живот. Но Орхун признава на Хира, че без нея нищо не се получава… Разберете още какво ще се случи в епизод 149 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 24 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 149 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 24 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун е щастлив, че Хира отново е в имението, дори и само заради Али. Желанието му тя да остане е огромно, но той не знае как да я убеди.
Еда побеснява, когато вижда Хира, и веднага съобщава на майка си. Перихан е убедена, че ако Афифе разбере за завръщането ѝ, ще я изхвърли от имението.
Афифе се изправя пред Орхун и му заявява, че не иска Хира в дома си. Как ще реагира Орхун?
Хира се надява, че Али ще се възстанови много скоро и тя ще си тръгне, за да започне новия си живот. Но Орхун признава на Хира, че без нея нищо не се получава…
В имението Али виждайки Хира е много щастлив. Той веднага се съгласява да си изяде супата.
– Виждаш ли, батко, само пред нас се инати – отбелязва Нуршах, вземайки подноса от Хира и излиза.– Сега е ред на лекарството – казва Хира.
Хира посяга към чашата с вода, но в същия момент Орхун прави същото. Ръцете им се докосват, а погледите им се срещат.
– Аз ще се погрижа – казва Орхун.– Извинявай – отвръща Хира и става да вземе хапчетата от скрина.
Когато се връща, обаче, без да иска изпуска едно от хапчетата върху завивката на Али.
– Боже, колко съм непохватна – ядосва се тя на себе си и започва да търси с напипване хапчето.
Орхун, който наблюдава ситуацията, се намесва веднага.
– Къде падна? – пита Орхун, който също започва да го търси и ръката му отново уж случайно докосва тази на Хира.
Хира го поглежда, а Орхун направо потъва в очите на Хира
– Ето го! – възкликва Орхун, вдигайки хапчето.
Аличо ги наблюдава с интерес.
– Май иска ти да му го дадеш – казва Орхун, подавайки хапчето и чашата на Хира.
Хира ги взема и казва: – Не, това ще взема ново хапче.
Хира взема друго хапче и се обръща към Али. С нежност и внимание го повдига, за да му подаде чашата с вода.
Орхун замислен излиза от стаята, а Нуршах се появява насреща му.
– Батко, ядоса ли ми се, че я повиках? – пита Нуршах. – Аличо хапна и си изпи лекарствата. Добре, че я повиках, нали?
Орхун я поглежда право в очите, замисля се за миг и след няколко секунди отговаря уверено:
– Добре, че я повика.
Нуршах се усмихва.
– Тъкмо докато е тук, може да си поговорите – добавя тя
Преди Орхун да успее да отговори, в коридора се появява Афифе, следвана плътно от Шевкет. Очите ѝ пламтят от гняв.
– Тя какво прави тук? – пита бясна Афифе. – Аз я повиках! – отговаря Нуршах без страх. – Заради Аличо.
Афифе свива устни и пронизва с погледа си Орхун.
– Не искам това момиче тук! – заявява тя с тон, който не търпи възражения.
Но Орхун не отстъпва. Погледът му е спокоен, но решителен.
– Това е домът ѝ – отвръща той уверено. – Може да идва, когато поиска.– Не и докато аз съм тук! – отсича Афифе. – Няма да го позволя!
Афифе тръгва да влезе в стаята на Аличо. Орхун застава на пътя ѝ.
Афифе се обръща и се качва към стаята си, кипяща от гняв.
– Батко, ами ако каже нещо на Хира? Ако отново ѝ стори нещо? – пита притеснена Нуршах.
Орхун я потупва леко по рамото.
– Бъди спокойна. Нищо няма да ѝ направи. Ти върви при тях, а аз ще отида в кабинета. Ако има нещо, веднага ми кажи.
Нуршах кимва с глава и влиза в стаята на Аличо.
Пренасяме се в стаята на Афифе. Гневът ѝ е като буря, която се завихря все по-силно с всяка минута. Тя крачи напред-назад, неспособна да се успокои, очите ѝ пламтят, а ръцете ѝ треперят от ярост.
– Как смее? Що за наглост! С какви очи идва в това имение? – изригва тя, гласът ѝ се удря в стените на стаята. – Но вината е моя! Мислех, че няма да се върне. Затова я оставих! Орхун казва, че това е домът ѝ! Имението било дом на тази… убийца! Това е моят дом! – крещи тя, почти задавяйки се от ярост. – Моят!
Погледът ѝ пада върху Шевкет, който стои до вратата като статуя. Очите ѝ се присвиват, гневът ѝ се насочва към него.
– Всичко е по твоя вина! – изсъсква тя. – Не трябваше да я оставяш! Трябваше да я държиш далеч оттук!
Шевкет, видимо напрегнат, се опитва да се оправдае.
– Ако знаех…
– Трябваше да знаеш! – прекъсва го тя рязко, с почти заплашителен тон. – Излез оттук! Веднага!
Шевкет не чака повторна заповед. С бързи стъпки напуска стаята, затваряйки вратата след себе си.
Връщаме се в стаята на Али. Нуршах е щастлива, че Али най-накрая хапна и се взе хапчетата и сега спи като агънце.
– Г-жа Афифе ядоса се, че съм тук? – пита Хира, поглеждайки Нуршах с лека тревога.– Значи си чула? – отвръща Нуршах с нотка на загриженост.
Хира свежда поглед.
– Не искам да притеснявам никого.
Нуршах взема ръката на Хира и ѝ заявява, че не притеснява никого, защото тя, батко ѝ и Али се радват, че тя е в имението и добавя:
– След като си чула думите на мама, сигурно си чула и думите на батко? Той каза, че това е и твой дом и можеш да идваш, когато поискаш. Това е и твой дом, искам да го знаеш! – заявява Нуршах.
В този момент в стаята внезапно нахлува Еда. Очевидно е бързала, защото гласът ѝ е задъхан, а движенията ѝ са резки. Тя спира на прага, застива шокирана, когато вижда Хира.
– Ти? Но как? – изрича тя с глас, изпълнен с недоумение.
-Нуршах се изправя срещу нея с лека усмивка и отговаря с почти закачлив тон:
– Учуди се, нали? Хира дойде заради Аличо. И добре, че дойде! Благодарение на нея той най-накрая хапна и си изпи лекарствата!
Бясна Еда напуска стаята. Без да се бави, тя се отправя към майка си. Щом влиза в стаята, започва да говори с повишен тон.
– Мамо, тя се е върнала! Виждаш ли колко е безочлива? Защо се е върнала? – крещи Еда, като гневно размахва ръце. – Само преди два дни си тръгна! Уж е тук само заради Али, сякаш ще се вържем!
Перихан е шокирана и стои с отворена уста.
– Видя ли? – казва тя накрая с почти истеричен тон. – Казах ти да обърнеш внимание на детето! А сега виж какво става – тя използва детето, за да се върне! Направи всичко възможно, за да се върне!
– Мамо, направих всичко възможно! – отвръща Еда разпалено. – Но това дете дори не ме поглежда! Какво да направя? Не ме харесва, това е!
– А Афифе знае ли за това? – пита Перихан.– Не знам, сигурно вече е разбрала – отговаря Еда, като леко свива рамене.– Афифе ще се погрижи! – заявява тя с увереност. – Преди да си тръгне, за малко да я убие! Тя няма да я остави в имението. Ще направи всичко възможно, за да я изгони завинаги!
В същото време Орхун седи в кабинета, а разговорът с Хира от сутринта не му излиза от ума му. Думите ѝ сякаш ехтят в съзнанието му:
„Търся си работа! След като си намеря ще си наема жилище!… – Не искам помощ от никого!… Значи няма да се върнеш? Решила си. Ще продължи сама, така ли?… Много се изморих! Не искам да страдам! Не искам несправедливост! Единственото, което искам, е спокоен живот! Живот, в който никой няма да ме наранява! Нужна ми е само една стая и ваза с цветя. Това е всичко…“
В този момент вратата на кабинета се отваря и вътре влиза Нуршах.
Орхун става от стола си, напрегнат.
– Има ли нещо? – пита той, гласът му издава нотка на притеснение.– Всичко е наред, спокойно! Хира и Али са добре – отвръща Нуршах. – Аз дойдох да поговоря с теб. Хира е чула разговора с мама.
– Добре ли е? –пита притеснен Орхун.– Разстроена е! Все пак е тук заради Али. Но спокойно, аз говорих с Хира. Казах ѝ, че това е нейният дом и всички се радваме, че е тук. Но, тя не каза нищо. Права е. Тук преживя ужасни неща. Де да имаше начин да я върнем тук?!
– Тя сама си решава – отвръща Орхун.
– Може би не може да реши. Може би трябва да я накараме да се почувства в безопасност – предполага Нуршах. – Може би и тя има нужда да поговори. Нали така?
Нуршах излиза, а Орхун след малко отива при Хира, която е в стаята на Али.
–Температурата му спадна – съобщава му Хира. – Гладна ли си? – пита Орхун. – Ще кажа на Гюлнур да ти донесе нещо.
Той тръгва да излиза, но Хира го спира.
– Не, не съм гладна. Благодаря!
Орхун се връща и сяда в креслото зад нея.
– Зарадва се, като те видя – казва той.– И на мен много ми липсваше – признава Хира, докато нежно оправя завивката на Али.– Свикнал е с теб – продължава Орхун.– И аз много свикнах с него – отвръща Хира.– Няма нужда да се отказваш… – започва той, но думите му са прекъснати от звука на телефона ѝ. Хира го взема и отговаря, като излиза в коридора.
– Ало, Мерием?– Имам чудесна новина – съобщава гласът на Мерием. – Получих отговор от едно място. Младо семейство с бебе търсят гледачка. Жената е французойка.– Как така? – пита Хира с радост. – Значи ще си имам работа?
Орхун, който стои до врата, чува разговора ѝ и това въобще не му харесва.
– Точно така. Вече ще можеш да се справяш сама – казва Мерием.– Сама ще си печеля парите. Съвсем сама! – усмихва се Хира.– Не отговаряй веднага. Помисли си малко и ще говорим, когато се прибереш – съветва я Мерием.– Добре, ще си помисля. Благодаря, Мерием. До после!
Хира затваря телефона и се връща в стаята. Орхун наблюдава всяко нейно движение, но не казва нищо. Тишината е нарушена, когато Хира отново проверява температурата на Али и забелязва, че тя се е вдигнала.
– Температурата отново се е покачила! – казва тя притеснено.
Орхун веднага скача от креслото.
Ще намокриш ли кърпата? – моли го тя.
Докато той изпълнява молбата ѝ, Хира се опитва да съблече Али, защото е плувнал в пот.
– Чакай, аз ще го задържа – притичва се на помощ Орхун. Двамата заедно преобличат детето.
– Ще отвориш ли прозореца, за да влезе чист въздух? – пита тя, а той без да се колебае отваря прозореца.
Орхун не може да откъсне поглед от Хира, която е напълно погълната от грижите за Али. Вижда колко е притеснена и колко много се тревожи за детето.
Минава известно време, Хира отново мери температурата на Али и въздъхва с облекчение.
– Спаднала е! – казва тя.
– Без теб не става! – признава Орхун, поглеждайки я в очите.
Двамата не откъсват поглед един от друг за дълго, мигът е наситен с неизказани емоции.
– Без теб не става! Чу ли? Али не може без теб, откакто замина! – признава Орхун. – Не съм го виждал да се смее оттогава. Не е говорил с никого, не се е хранил, дори не е помръднал.
Вътрешната му борба на Орхун е очевидна, той иска да задържи любимата си жена до себе си, но не знае как да го направи.
„Знам, че е трудно, но ще ти доверя една тайна! Не си сама!“, мисли си Орхун, но изрича на глас:
– Много му липсваш!
– И на мен… ми липсваше. Не спирах да мисля какво ли прави? Добре ли е? Как се чувства? Тъгувах за него непрекъснато– признава Хира.
– И тогава? – пита Орхун.
– И за мен ще е трудно да сме разделени – признава Хира.
Не този отговор май очакваше Орхун. Той става и ѝ казва:
– Ако имаш нужда от нещо, знаеш, че трябва само да ми кажеш.
Докато върви по коридора, думите на Нуршах отекват в съзнанието му: „Ако можеш някак да върнеш Хира! Мисля, че и ти го искаш, но не знаеш как!“
Орхун въздиша тежко. Той поглежда към вратата на стаята. Замисля се… Дали да се върне… или не…
Харика кипи от гняв, когато разбира, че Кенан е научил истината за Мерием – че тя никога не е предала любовта им. Толкова близо до целта си, тя няма как да загуби Кенан. Решена да се справи с положението, тя отива направо в кантората при.
– Не знаех, че ще идваш днес – казва той, докато я наблюдава с изненадано изражение.
– Всъщност нямах намерение да идвам, но трябваше да поговоря с теб, Кенан – отвръща Харика с глупавата си усмивка. – Удобно ли е?
– Да, удобно е – отговаря той.
Харика хвърля бърз поглед към Мерием, която е в стаята, и пристъпва по-близо до Кенан.
– Всъщност темата е лична – добавя тя, поглеждайки многозначително към Мерием.
Мерием, уловила намека, сдържа емоциите си. Тя взема палтото и чантата си, преди да отговори спокойно:
– Тъкмо си тръгвах, не се притеснявайте.
Мерием напуска кантората, а Кенан остава насаме с Харика. Той я поглежда подозрително.
– Кенан, аз знам всичко! – казва тя, опитвайки се да изглежда уверена, но в гласа ѝ се долавя тревога. – Не искам да изпадам в параноя, знаеш, че не съм такава… Но това се случва точно преди да се оженим, Кенан. Фактът, че сега разбираш за всичко… не знам. Какво ще стане с нас? Ще се откажеш ли от брака ни? Ще ме оставиш ли?
Кенан я поглежда с хладнокръвие.
– Вече дадох дума. Нищо не се променя – отвръща той, но думите му звучат повече като задължение, отколкото като убеждение.
– Тогава да се оженим веднага! – казва Харика.
– Вече избрахме дата. Няма смисъл да бързаме – отговаря Кенан, като запазва спокойствие.
– Знам, но аз не се чувствам в безопасност! – настоява Харика. – Не си мисли, че не ти вярвам, но всичко се променя много бързо и това не ми харесва. Да се оженим още утре! Има ли смисъл да го отлагаме, особено след всичко това? Само така ще се успокоя. Наистина съм много напрегната!
Кенан замислено я наблюдава, но накрая се съгласява, като кимва леко.
Действието се пренася в болницата. Кенан и Харика дават кръв за изследванията, които са нужни, за да сключат брак. Докато минава процедурата, Харика изглежда изключително напрегната. Очите ѝ постоянно наблюдават Кенан, а мислите ѝ я разяждат.
„Ами ако види кръвната ми група? Ами ако разбере истината, че не съм донор на сестра му?“ – мисли си тя.
Кенан, изглежда, не подозира нищо, но вътрешното напрежение на Харика расте с всяка изминала минута.
Когато Кенан се връща в кантората, Шебнем и Мерием са там. Лицето му е спокойно, но думите му нажежават обстановката.
– Утре ще сключваме брак – съобщава той.
Шебнем го поглежда шокирано.
– Утре ли? Не е ли малко рано? – пита тя.
– Така се наложи – отвръща Кенан лаконично.
Мерием не е на себе си от новината. Очите ѝ издават вихрушка от емоции – болка, недоумение и тъга. Новината за предстоящия брак я разтърсва. Тя отмества поглед, за да скрие сълзите, които напират в очите ѝ.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg