НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 148 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 23 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун разбира от Кенан, че Хира си търси работа.
Орхун избира подходящия момент и среща Хира и ѝ казва, тя няма нужда от работа, защото той е готов да направи всичко за нея, което тя просто иска. Хира отговаря, че не се нуждае от ничия помощ.
Али е болен, но твърдо отказва да пие лекарствата и да се храни. Нуршах предлага да повикат Хира, вярвайки, че тя може да помогне, но Орхун категорично отказва. Причината? Хира вече му е заявила, че няма да се върне в имението.
Объркан и отчаян, Орхун решава да излезе, за да намери решение. Но когато отваря вратата, го очаква голяма изненада…
Действието продължава от предния епизод.
На следващия ден Мерием води Хира в кантората.
– Не, не трябваше да идвам! – казва притеснено Хира, докато вървят по пътя. – Не искам да ви безпокоя по време на работа, а и трябва да си намеря работа.– Не безпокоиш никого! – отвръща Мерием. – Не се тревожи. Днес е първият ден от новия ти живот, и двете заедно ще поставим едно ново начало! Не мисли за работата – ще се справим заедно.– Как ще стане това? – пита Хира с несигурност в гласа.– Ела с мен и ще видиш!
Когато пристигат в кантората, Кенан ги посреща с усмивка.
– Добре дошла! – казва той и подава ръка на Хира.
В този момент се появява Шебнем, както винаги в прекрасно настроение.
– Шебнем, запознай се с моята приятелка Хира – представя я Мерием.– А, вие ли сте Хира? Мерием все говори за вас – казва Шебнем с усмивка и подава ръка на Хира.– Хира иска да работи – обръща се Мерием към Кенан. – Реших, че ти можеш да ѝ помогнеш, затова я доведох тук.– Мога и сама да си потърся работа – намесва се Хира. – Не искам да ви безпокоя.– Не, не ни безпокоиш – успокоява я Кенан. – Ще направим каквото можем, за да ти помогнем. Считай Шебнем за сестра, а мен за по-голям брат. – Той се усмихва топло. – Добре, кажи ми, каква работа търсиш? Имаш ли образование?
– Поради обстоятелствата не съм ходила на училище, но мога да върша всякаква работа. Уча се бързо – обяснява Хира с лека несигурност.– Не обръщай внимание на скромността ѝ! – намесва се Мерием. – Сама се е образовала и владее английски и френски като родния си език!– Това е чудесно! – отвръща Кенан. – Ще ни бъде по-лесно да ти намерим добра работа.
– Чистенето също ми се отдава. Мога да се грижа за деца, за болни или за възрастни – добавя Хира. – Добре, нека първо ти изготвим автобиография – предлага Кенан. – Аз ще се заема с това – включва се Мерием и подканва Хира да седне на бюрото ѝ. Двете започват да работят върху автобиографията ѝ.
Междувременно Кенан се обръща към тях с усмивка:
– Аз ще отида да се преоблека и ще се върна.
Действието се пренася в имението на Демирханлъ. Орхун се облича, но всяко нещо около него сякаш му напомня за Хира. Спомените го връхлитат с болезнена сила – първата вечер, когато тя спеше на студения под в стаята му, как майка му едва не я удуши, наранените ѝ ръце, които криеше, и безкрайната ѝ тъга.
– Преживя незаслужени страдания в това имение, и всичко е по моя вина! – казва си Орхун, изпълнен с угризения.
Мислите му са прекъснати от звъна на телефона. Той поглежда екрана и вижда, че е Кенан. Без да се бави, вдига.
– Добро утро, Орхун!– Добро утро! Всичко наред ли е? Проблем ли има? – Всичко е наред, не се тревожи! Двете с Мерием дойдоха в офиса. Хира си търси работа и Мерием ме помоли за помощ. Но мисля, че не е редно да предприемам каквото и да е без твоето разрешение. – Добре направи, че ми се обади! Засега не прави нищо. – казва Орхун категорично. – Аз ще дойда да говоря с нея!
Орхун приключва разговора и излиза от стаята.
В салона го спира Афифе, която го гледа укорително.
– Къде отиваш? – пита го тя с ледено спокойствие. – Снощи се прибра късно!
– На разпит ли съм? – отвръща рязко Орхун.
– Що за приказки? – възмущава се Афифе. – Просто исках да ти припомня старите ни правила на учтивост, след като вече се върнахме към стария си живот. Казвахме на другия, когато един от нас излиза или ще закъснее.
– Грешиш, ако мислиш, че сме се върнали към стария си живот! – заявява Орхун. – Никой вече не може да се върне! Дори и ти!
Той минава покрай нея и излиза, оставяйки я без думи.
Връщаме се в кантората на Кенан. Мерием е готово с автобиографията на Хира и я изпраща на Кенан.
– След като я прегледам, веднага ще я изпратя на всички свои познати – уверява Кенан. – Много ви благодаря – отвръща Хира. – Но сега ще си вървя. Не искам да ви преча! – Хира, след като вече живееш в този квартал, можеш да идваш в кантората, когато поискаш – казва Кенан с усмивка.
Хира му благодари отново и си тръгва. Мерием също става, за да я изпрати. Докато вървят заедно, Хира се обръща към нея.
– Мерием, много ти благодаря! – Затова са приятелите! – отвръща Мерием със светла усмивка.
Хира замислено добавя:
– Кенан също е много добър човек. Каза, че мога да го наричам батко, но сякаш не го каза просто така! Имам усещането, че думите му крият нещо повече.
Мерием се усмихва.
– Кенан е такъв, не говори празни приказки. Ако имаше по-малка сестра, щеше да се грижи за нея по същия начин. Много обича и кака си, но ти всъщност я познаваш. Това е Вуслат. Срещнахте се в парка, докато ме чакаше.
– Да, тя ми даде кърпичка! – спомня си с усмивка Хира. – Беше толкова мила и добра. Тук всички са мили и дружелюбни.
Хира си тръгва от кантората, но не е направила и няколко крачки, когато изведнъж спира, изненадана да види Орхун, който стои пред нея с напрегнато изражение. Той я наблюдава известно време, преди да проговори.
– Докога ще продължаваш така – да живееш в чужд дом? – пита Орхун.– Търся си работа! След като си намеря ще си наема жилище – отговаря Хира.-Не искам да съм в тежест на никого! – Ще си намериш работа? После ще си наемеш жилище? Звучи лесно, но всъщност тези неща не стават толкова лесно. Не ти трябва работа, нито други хора, Хира. Ти все още си Демирханлъ! Ще направя каквото поискаш! Позволи ми да ти помогна!
Хира повдига брадичка и го поглежда право в очите.
– Не искам помощ от никого! – заявява твърдо. – Сама ще стъпя на крака, както правят всички останали. Ще започна свой живот!– Значи няма да се върнеш? – пита Орхун, като в гласа му се долавя напрежение. – Решила си. Вече ще вървиш сама, така ли? – тонът му става по-остър, а погледът – по-изпитателен.
– Уморих се! Уморих се да страдам, да срещам несправедливости! Единственото, което искам, е спокоен живот! Живот, в който никой няма да ме наранява! – гласът на Хира започва да трепери и тя е на ръба да се разплаче. – Нужна ми е само една стая и ваза с цветя. Това е всичко…
Орхун без да каже нито дума се обръща и си тръгва с решителна крачка.
Хира стои на място и гледа тъжна подире му, докато той изчезва в далечината.
Действието прескача. Пред дома на Мерием Хира вижда Нефес да си играе самичка. Тя спира, усмихва се и се приближава към нея.
– Ти самичка ли си играеш? – пита я Хира. – Не, бях с приятелка, но преди малко майка ѝ дойде и я прибра – отвръща Нефес, леко натъжена. – Скучно ми е да си играя сама. Искаше ми се да не си бяха тръгвали!
Хира се усмихва окуражително.
– Аз съм тук! – казва тя. – Можем да играем заедно. Искаш ли да отидем в парка?
Очите на Нефес светват от вълнение.
– Може ли да тръгнем веднага? Ще ме люлееш на люлка! – казва тя, хващайки Хира за ръката.
Този невинен жест на Нефес пробужда неочаквани спомени у Хира. Тя се замисля за Али – как и той често хващаше ръката ѝ, как я гледаше с доверие. Спомня си тъгата в очите му, когато си тръгна от имението. За миг Хира се унася в мислите си.
– Како Хира, добре ли си? – пита Нефес.
Хира бързо идва на себе си и се усмихва.
– Спомних си за едно момче като теб, с което също ходехме няколко пъти в парка – отговаря тя. – Нека и той да дойде с нас! – предлага Нефес ентусиазирано.
Хира поклаща глава, като се опитва да контролира емоциите си.
– Може… някой ден – казва с нотка на тъга в гласа.
В този момент Нефес започва да маха с ръка, видимо развълнувана.
– Лельо Вуслат! – извиква тя радостно, когато вижда Вуслат да минава покрай тях.
Вуслат спира, усмихната, и се приближава към двете.
– Нефес, миличка! Хира, и ти ли си тук? – казва тя с изненада. – Как си? По-добре ли си вече?
Хира вдига поглед и отговаря с лека усмивка:
– Старая се да съм добре… Ще бъда и още по-добре! – Дано! Не знам защо беше толкова разстроена, но знай, че всичко минава. Дори това, което си мислим, че никога няма да мине. Свиква се с всичко, Хира. Времето лекува!
Вуслат я прегръща спонтанно, с обич и съчувствие. Хира замръзва за миг, но след това ѝ отвръща, като затваря очи и си позволява да усети топлината на жеста.
– След като вече си тук, ако някога имаш нужда да си поговориш с някого, ела! Нефес ще те доведе – добавя Вуслат с усмивка, преди да тръгне.
Връщаме се в имението на Демирханлъ. Али лежи на леглото унесен от високата температура. До него е Нуршах, която се опитва да я свали, като му поставя компреси на челото. Изражението ѝ издава безпокойство. В този момент в стаята влиза Орхун. Лицето му е напрегнато, а погледът му веднага се насочва към Али.
– Дойдох веднага! Спадна ли температурата? – пита той с тревожен тон. – Не, не спада! – отвръща Нуршах, като продължава да сменя компресите.
Орхун сяда на леглото до детето и и го докосва по челото. Топлината го кара да се намръщи.
– Да повикаме лекар – предлага той, усещайки, че положението е сериозно. – Мама вече се обади! Лекарят идва – отговаря Нуршах.
Орхун въздъхва дълбоко и поглежда Али, който ту отваря очи, ту се унася от високата температура.
– Наистина има висока температура – казва той с притеснение, като нежно хваща ръката на детето. – Аличо, аз съм тук! Докторът скоро ще дойде, ще се оправиш, обещавам ти!
Гласът му е спокоен и топъл, но вътре в себе си Орхун кипи от тревога. Али го поглежда с полузатворени очи и отново се унася.
– Батко, знаеш колко много се разстрои – казва Нуршах, като го гледа укорително. – Затова се разболя!
Орхун сваля ръката си от челото на Али и се обръща към сестра си. В думите ѝ има истина, която го наранява, но той я прикрива зад строгото си изражение.
– Ще мине – казва той твърдо. – Трябва да свикне. Няма друг избор.
Пренасяме се в стаята на Еда и Перихан. Еда седи на леглото, вперила поглед в телефона си, докато пръстите ѝ нервно прелистват екрана. Перихан я наблюдава с недоволство, което скоро прераства в открито възмущение.
– Браво, стой си тук, а Орхун сигурно ще ти падне от небето! – казва ядосана Перихан.
Еда вдига поглед и отговаря със същата раздразнителност:
– Какво да правя, мамо?
– Цял ден стоиш в стаята! Вземи се разходи из имението! – нарежда майка ѝ. – Имаш перфектна възможност – Али е болен! Погрижи се за него!
Еда я поглежда невярващо:
– Мамо, как ще се погрижа за него? Какво разбирам аз от деца? – Ще измислиш нещо! – казва майка ѝ. – Освен това това дете е ужасно мълчаливо! – продължава Еда с видимо нежелание. – Никога не говори! Няма да занимавам! – Ще се занимаваш! – отсича Перихан с твърд глас, който не търпи възражение. – Ако искаш Орхун, ще трябва да накараш детето да те обикне! А и Орхун се прибра преди малко. Сега е моментът да привлечеш вниманието му!
Еда скача от леглото, като нервно оправя косата си.
– Защо чак сега ми казваш? Добре! Слизам! Но не обещавам, че ще се занимавам с детето! – казва тя с раздразнение и напуска стаята.
Действието прескача. Лекарят пристига и обяснява на Орхун, че Али трябва да приема редовно предписаните лекарства, но подчертава, че е изключително важно детето да се храни. Орхун обещава, че ще направят всичко, което е по силите им. Лекарят си тръгва, а Халисе носи подноса със супата за Али.
– Дай, аз ще го нахраня – взема Еда подноса с храна. – Аз щях да го нахраня! – отвръща Нуршах. – Но той и без това не иска да яде от твоите ръце – отвръща Еда с леко надменен тон.
Еда прави опит да нахрани Али, но детето категорично отказва.
– Батко, дали да не извикаме Хира? – предлага Нуршах, обръщайки се към брат си. – Ако тя дойде, Али ще хапне и ще изпие лекарствата си. Ще видиш, че ще оздравее!
Орхун замълчава за миг, поглеждайки Али, който лежи мълчаливо и апатично. Той прави знак на Еда и Нуршах.
– Излезте. Аз ще се погрижа – казва с тих, но твърд тон, като взема подноса от ръцете на Еда.
След като остава сам с Али, Орхун се приближава към него и сяда на леглото.
– Знаеш ли, Аличо, че не само ти си тъжен, че Хира не е тук… – казва той, като се опитва да създаде връзка с момчето.
Али протяга малката си ръка и му подава медальона, който Хира му подари. Орхун го поглежда и нежно побутва медальона обратно към Али.
– Не, той трябва да остане у теб – казва Орхун с топла усмивка, но болката в очите му не може да се скрие.
Той прави още един опит да накара Али да хапне, но детето обръща глава настрани и категорично отказва. Орхун въздъхва тежко.
– Да го оставим да поспи. След това ще опитам отново – казва Нуршах, която се е върнала в стаята.– Дали да не се обадим на друг лекар? Може би ще предпише други лекарства – предлага Орхун, но в гласа му се усеща отчаяние.– Тук не става дума за лекарства… – отвръща Нуршах с въздишка. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
Орхун, който вече не знае какво да направи, излиза от стаята, за да обмисли ситуацията. Докато отваря входната врата на къщата, за миг замръзва на място. Пред него стои Хира.
– Върна се?! – казва той с надежда, прозираща в гласа му.
Хира поглежда към него нерешително.
– Аз… Аличо… казаха ми, че е болен – промълвява тя, сякаш се извинява за присъствието си.
В този момент към тях се приближава Нуршах, която обяснява с уверен тон:
– Аз я повиках, батко! Детето не иска да се храни. Не си изпи лекарствата, започнах да се притеснявам. Реших, че може да послуша Хира.
Докато те разговарят, Гюлнур вижда Хира и тича развълнувана към кухнята.
– Мамо, Хира се върна! – съобщава тя радостно на Халисе.
Новината достига до Шевкет, който замръзва от изненада, когато чува думите.
– Върнала се?! – казва той шокиран