Плен – Епизод 143 (Ето какво ще видим)

Плен - Епизод 143 (Ето какво ще видим)

Орхун не само успява да докаже, че Хира е невинна за убийството на сестра му, но и ѝ дава пълна свобода. Хира не може да повярва, че вече нищо не я задържа в имението на Демирханлъ и че вече не е ничия робиня. Разберете още какво ще се случи в епизод 143 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 16 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.

НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 143на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 16 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.

Афифе се завръща в имението и продължава да тормози Хира.

Ядосана на Орхун, че не ѝ е казал веднага истината за нейната невинност, Хира започва да се държи с него като робиня с господар.

Това не се харесва на Орхун, и той ѝ казва, че ѝ връща свободата и може да прави каквото пожелае.

Хира не може да повярва, че вече нищо не я задържа в имението на Демирханлъ и че не е ничия робиня.

Кенан прави опит да накара Мерием да се бори, но тя му заявява, че е твърдо решила да замине.

Орхун се връща в къщата и вижда Хира, която крачи нервно напред-назад в салона. Лицето ѝ е бледо, а с дясната ръка се държи за раната на лявото рамо, което явно я боли. Той спира на прага и за миг я наблюдава, преди да се приближи с решителна стъпка.

– Добре, няма да кажа нищо – казва Орхун спокойно, но гласът му звучи напрегнато. – Но спри, вече! Ще ти се отвори шева и ще си навредиш!

Хира се спира за миг и поглежда към него с гордост и болка в очите. Тя иска да възрази, но преди да успее да изрече и дума, Орхун продължава:

– Да, аз го направих. Аз ти навредих! Но ти не го прави! Не си причинявай повече болка! Недей! – казва Орхун с болка и загриженост в гласа. – Хайде сега седни!

Хира послушно сяда на дивана и се обръща към Орхун.

– Мислех… че заради мен си станал такъв… Беше яростен, мълчалив и толкова безмилостен… Мислех, че имаш право да ме мразиш…, защото съм ти отнела близък, вярвах, че си справедлив, а че грешната съм аз.

– На мое място и ти би постъпила така – отвръща Орхун, сякаш търси оправдание не само пред нея, но и пред себе си.

Хира поклаща глава и го поглежда право в очите – този път без страх.

– Не бих постъпила така! – заявява тя уверено. – Аз нямаше да те разочаровам! Нямаше да предам доверието ти! – Гласът ѝ трепти, но всяка дума е като обвинение, което не може да бъде оспорено.

Орхун сяда до нея и заявява:

– При мен беше на сигурно място! Затова не исках да си тръгнеш! Нищо не може да промени тази истина!

– Така е… Не може да се промени – съгласява се Хира.

Действието прескача във вечерта.

Орхун седи сам на дивана в салона, обгърнат от мрак. Единствено слабата светлина от прозорците осветява смътно строгия му силует.

Вратата се отваря и Шевкет влиза, като запалва осветлението. Салонът се изпълва с мека светлина. След него влиза Афифе, изправена и горда, а след нея – останалите обитатели на имението.

– Мястото ни не е в чифлика, а в имението Демирханлъ – заявява твърдо Афифе, спирайки се пред Орхун с изпъната стойка. Гласът ѝ е леден и властен. – Всички ще останем тук!

Орхун бавно се изправя, поглежда майка си с пронизващ поглед, но не казва нищо и напуска салона.

– Кажи да ми направят билковия ми чай с лимон отстрани – заповяда Афифе и сяда на дивана.

– Веднага госпожо – отвръща Шевкет.

– Нека да направят и за нас – казва Перихан и сяда с Еда на дивана срещу Афифе.

Афифе отпива от чай си 1-2 глътки от чай и казва на Перихан и Еда, че се прибира в стаята си.

Еда се оглежда и казва на майка си.

– Като се върнахме в имението, се надявах леля Афифе да доведе нещата до край. Пустинната мишка отново се спаси! Не знам как успя, но е убедила Орхун, че е невинна! Всичките ни планове отидоха на вятъра!

Очите на Еда блестят от разочарование и гняв. Перихан обаче запазва хладнокръвие и поглежда дъщеря си с остър поглед.

– Стига си говорила. Да се качим горе – казва Перихан спокойно, но твърдо. – Не знаеш какво може да направи Ледената кралица! Може да има ново шоу тази вечер. Хайде да се качваме!

В същото време Афифе влиза в стаята на Орхун и Хира. Хира стои сама, потънала в мислите си. Щом вижда неочакваната гостенка, тя се изправя, а напрежението между двете изпълва въздуха. Вратата остава отворена, а в коридора Еда и Перихан, чули гласа на Афифе, спират и наострят уши, вперили погледи към стаята.

– Въобразяваш си, че като ми помогна да изляза от железните решетки ще спечелиш сърцето ми ли? Така ли е? – пита Афифе.

– Не, аз само… – започва Хира, опитвайки се да обясни.

– Ти само се опитваш да замажеш очите на всички! – прекъсва я рязко Афифе. Но каквото и да правиш, няма да успееш!

Хира преглъща трудно, но запазва самообладание.

– Гледах видеото! – продължава Афифе с пронизващ поглед. – Нихан може и да не е яла от твоя отровен сладкиш, но това не променя истината – ти го занесе! Ти посегна на живот ѝ!

– Аз не знаех, че сладкишът е отровен! – отвръща Хира с разтреперан глас, очите ѝ блестят от болка и възмущение.

– Не си хаби думите! Говори каквото искаш, но за мен истината е една – ти си убийца! – заявява Афифе.

В този момент Орхун се качва по стълбите и забелязва Еда и Перихан, които стоят до вратата и хвърлят любопитни погледи към стаята му с Хира. Очите им блестят от напрежение и интерес. Щом го вижда, Перихан се стряска, хваща дъщеря си за ръката и я издърпва.

– Влизай вътре! – прошепва тя и двете бързо се прибират в стаята си, затваряйки вратата зад себе си.

Орхун тъкмо да влезе в стаята, Афифе излиза.

– Какво търсиш в стаята ми? – пита Орхун с равен, но остър тон, вперил пронизващ поглед в майка си.

– Трябваше да ѝ кажа някои неща! – заявява Афифе.

– И какво ѝ каза?

Афифе вдига гордо брадичка и отвръща хладно:

– Припомних ѝ коя е! Казах ѝ, че в моите очи, тя все още е убийца! Нито ти, нито който и да е друг могат да променят тази истина – заявява Афифе.

Очите на Орхун проблясват опасно.

– Знача няма да се откажеш, така ли? Ще се престориш, че не виждаш истината и ще предържиш да мачкаш!?!

– Винаги съм правила така, когато става дума за семейството ми – заявява с приповдигнат тон Афифе.

Орхун кимва бавно, сякаш обмисля всяка нейна дума.

– Добре. Както искаш… Но запомни едно – ако още веднъж се осмелиш да посегнеш към пистолета, ще трябва да започнеш от мен!

Афифе не казва нищо и бързо се прибира в стаята си.

Действието се пренася в стаята на Еда и Перихан.

– Не завиждам на Хира. Оттук нататък имението ще ѝ се стори тясно – коментира Перихан с подигравателна нотка в гласа. – Афифе няма да я остави на мира!

Еда се обръща рязко и пристъпва към майка си с мрачен поглед.

– Щеше да е по-добре изобщо да не се разчуе, че е невинна – промърморва тя с раздразнение. – Виж как Орхун стои зад гърба ѝ! С времето и г-жа Афифе ще забрави за вината ѝ.

– Омръзна ми от твоя песимизъм! Не чу ли какво каза Афифе? За малко бомбата да избухне в ръцете ни. Слава Богу проблемът се реши без да ни намесват! Оттук нататък ще трябва да си отваряме очите на четири. Афифе мрази пустинната мишка и рано или късно ще се отървем от нея. – уверена е Перихан.

Орхун влиза при Хира като я пита загрижен, дали е добре, а след това поглежда към шкафчето и ѝ казва, че не си е изпила лекарствата. Хира отговаря, че е забравила. Орхун налива вода в чашата и я подава на Хира, а след това ѝ подава и лекарствата с думите:

– Хайде, изпий ги! – нарежда той спокойно, но настойчиво.

– Както заповядате – отговаря Хира, което шокира Орхун. Хира изпива лекарствата.

 Имате ли друга заповед? – пита тя.

– Стига толкова! – избухва Орхун, като стяга ръцете си в юмруци, опитвайки се да запази самообладание. – Разказах ти какво съм мислил и какви намерения съм имал. Чаках подходящия момент, заради теб! Дори и да не го признаваш, когато си готова да ме изслушаш, ще ти разкажа всичко! Но спри да се държиш така!

– Както заповядате! – отговаря Хира.

– Казах ти да не се държиш така! – гласът му става още по-рязък, а погледът му излъчва смесица от гняв и болка.

Хира пристъпва към него, сякаш за да затвърди думите си:

– Държа се така, както трябва. Аз съм ваша робиня, нали? Ако кажете да направя нещо – ще го направя. Ако ми заповядате да мълча – ще мълча.

Орхун я гледа няколко секунди, а после изрича твърдо и уверено, сякаш всяка дума реже въздуха като нож:

– След като е така СВОБОДНА СИ! ПУСКАМ ТЕ НА СВОБОДА! – заявява уверено Орхун.

Този път Хира е шокирана от думите на Орхун.

Орхун я заобикаля и тръгва към вратата.

– Как…? – гласът ѝ го спира на прага. – Как ще стане това?

Орхун въздиша дълбоко и се обръща към нея.

– Вече нищо не те задържа тук. СВОБОДНА СИ! Отсега нататък ще бъде както ти искаш. Можеш да правиш каквото пожелаеш.

Орхун излиза от стаята с гръм и трясък. Вратата се затваря силно зад него, а звукът отеква в коридора като ехо на емоциите, които бушуват в сърцето му. Той спира пред вратата, сякаш невидима сила го задържа там. Очите му помръкват, а в съзнанието му изплуват спомени – хубави моменти, които е споделил с Хира. Нейната усмивка, големите ѝ очи, начинът, по който го гледат, когато е развълнувана…

В момента, в който Орхун тръгва да се върне в стаята, Хира тръгва да излезе. Двамата са се хванали за дръжката на врата – единият от едната страна, а другия от другата.

„Недей, не си отивай!“, моли я в мислите си Орхун.

– Защо не мога да си тръгна? – чуди се Хира като се отдръпва от вратата и сяда на леглото.

Орхун също се отдръпва и напуска имението.

Не след дълго Муса идва при Хира и ѝ припомня, че си е купил билет за Еритрея и тази вечер си тръгва, но ако каже тя, той ще остане. Хира го уверява, че тя е добре и му пожелава хубав път.

Муса казва на Хира, че спокоен заминава, защото зетят много я обича и е уверен, че ще се грижи добре за нея. Той ѝ обяснява, че докато е била тя в болницата, Орхун не е отместил поглед от нея.

Кенан се връща в кантората, а Шебнем го пита дали е убедил Мерием да не заминава. Кенан отговаря, че Мерием е категорично решила да заминат за селото.

– Нищо не мога да разбера! Така внезапно… и то за село! Не ми го побира умът! Дали да не говоря и аз с нея? – чуди се Шебнем.

– Не ми се вярва да има смисъл – отвръща Кенан и излиза от стаята.

– Мерием е жена, която добре знае какво прави, Шебнем! Затова не трябва да ѝ се бъркате, след като е взела решение! И не занимавай Кенан с такива неща, нали знаеш, че скоро ще се оженим! – казва Харика с доволна усмивка.

Кенан намира изход от ситуацията, в която е изпаднала Мерием. Той ѝ се обажда, за да се видят. Двамата се срещат, и Кенан казва на Мерием, че е намерил къща, която могат да наемат, за да останат в квартала. Освен това я уверява, че ще намери решение и за проблема с лихваря.

– Изключено! Вече говорихме! Твърдо съм решила – заминаваме! Искам да стане така! – заявява Мерием.

Камерата показва Вуслат, която слуша разговора им отдалеч.

Кенан, ядосан, пита Мерием защо поне веднъж не се опитва да се бори. Защо винаги избира най-лесния начин?

– Лесно ли ми е да замина? – пита тя с разтреперан глас.

– Според теб трудно ли е да заминеш? – пита Кенан – Не воюваш, не се бориш, не полагаш усилия! Кое е толкова трудно – да се предадеш пред всяка трудност ли? Нищо подобно! Най-лесно е да заминеш и да се спасиш от всичко!

– Не воюваш, не се бориш, не полагаш усилия! Кое е толкова трудно – да се предадеш пред всяка трудност ли? Нищо подобно! Най-лесно е да заминеш и да се спасиш от всичко!И сега е така, не е по-желание, а по принуда! Няма да ти доказвам обратното!

Мерием си тръгва. Кенан също. Вуслат догонва брат си и му признава, че е видяла, че говорят с Мерием и го пита за какво са се карали. Кенан ѝ обяснява какво се е случило и защо Мерием е принудена да напусне квартала.

ИЗТОЧНИК: PoTV.bg

Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.

Read more...
Exit mobile version