В момента, в който Орхун пъха флашката в лаптопа и на екрана се появява видеото, което толкова отчаяно търси, въздухът в салона се раздира от оглушителен изстрел. Афифе стреля в Хира. Разберете още какво ще се случи в епизод 138 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 9 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 138 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 9 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Хира продължава да се терзае от вината за смъртта на Нихан. Съвестта ѝ я изяжда отвътре и нищо не може да облекчи болката.
Афифе не успява да приеме жестоката истина – че трябва да живее под един покрив с жената, която смята за убиец на дъщеря си. Обзета от гняв, тя взема пистолет и стреля в Хира.
Орхун чува пронизителния звук на изстрела и хуква към хола. Сърцето му замръзва при ужасяващата гледка – Хира да лежи на пода в безсъзнание.
Идвайки за миг в съзнание Хира казва на Орхун, че му е дължала един живот и сега е платила дълга си.
Вуслат научава истината за Мерием. Разкритието я разтърсва до дъно.
Действието продължава от предния епизод. Афифе стои в стаята си с празен поглед, а всяка дума, която излиза от устните ѝ, е пропита с горчивина.
– Аз не съм като Орхун – заявява тя студено на Шефкет. – Няма да проявя милост. Ще я измъчвам, но каквото и да направя… болката ми не минава. Нихан е мъртва…
В погледа ѝ проблясва смъртоносен пламък.
– Мъките на тази никаквица няма да ми върнат Нихан! – казва Афифе с каменно лице. – Но ще си отмъстя!
Шефкет стои неподвижно.
– Разбирам. Какво ще наредите?
– Свободен си! – казва Афифе.
Шефкет се чуди, дали да излезе или не, но все пак напуска стаята.
В същото време Орхун влиза в стаята, а Хира бързо изтрива сълзите от лицето си.
– Още ли не си легнала? – пита той със загрижен тон и се приближава към нея. – Трябва да си почиваш.
– Няма нужда… По-добре съм.
Тя започва да се суети, подреждайки вещи из стаята – безцелни действия, с които иска да скрие бурята, която вилнее в душата ѝ.
–Пази си ръцете! – казва Орхун и отново се доближава до нея.
– Моля те, не го прави! – изрича тя с треперещ глас. – Мислиш, че ме боли заради ръцете ли? Това не е болката ми! Раните ми не ме интересуват. Това, което кара сърцето ми да боли, е тук… вътре! – тя докосва гърдите си с разтреперана ръка. – Не ме защитавай… няма смисъл.
Орхун я хваща за раменете и я обръща внимателно към себе си. Очите му търсят нейните, търсят път към сърцето ѝ.
– Няма да ти позволя да си навредиш! – решителен е Орхун
Но Хира поклаща глава и отвръща, с отчаяние в гласа:
– Не разбираш ли? Това, че ме защитаваш и закриляш… няма да помогне. За моята болка няма лек. И не искам да мине! Постъпките на майка ти нямат значение. Нито твоите… Болката ми е в сърцето. Тази вина… този ад… никой не може да го победи. Дори твоите сили не стигат. Аз не съм невинна. Убих човек! Това е истината… и не можеш да я промениш!
– Ще я променя. Ще ти докажа… – заявява той, готов да се противопостави на целия свят заради нея.
– Недей! – прекъсва го Хира и сълзите ѝ отново потичат. Тя се обръща рязко и се скрива в банята.
В същото време Али закусва на терасата и си играе с флашката, която намери по-рано. Гюлнур вижда флашката и му казва, че тя е на вуйчо му и може да му трябва и предлага да я върнат, като я взема.
Гюлнур слиза по стълбите с флашката в ръка и се насочва към кабинета на Орхун. По пътя си обаче се сблъсква с Перихан и Еда, които са се приготвили да излизат и са много нервни и видимо притеснени.
– Внимавай! – изсъсква Еда раздразнено.
Флашката пада на пода, но двете жени дори не я забелязват – твърде притеснени са, за да обърнат внимание.
Гюлнур бързо се навежда, взема флашката и продължава към кабинета, където оставя флашката на бюрото до компютъра на Орхун.
В това време пред къщата Еда и Перихан спират за миг.
– Мамо, сигурна ли си, че не прекалихме? – пита Еда с нотка на съмнение и страх.
Перихан се усмихва хладно.
– Нима имаме избор? – прошепва тя с отровен глас. – Трябва да се отървем от тази Зелиш. Ако ѝ дадем пари, ще иска още. Дано най-накрая Ведат свърши нещо полезно!
Орхун се връща в кабинета си. Замислен той поглежда през прозореца. В очакване сме той да види флашката, но не…
След малко при него влиза Нуршах.
– Батко… дойдох да попитам как е Хира. Не съм ходила при нея…
– И защо? – пита Орхун.
Нуршах вдига рамене и преглъща сълзите си.
– Не знам как да я погледна… след това, което направи мама…
Орхун се приближава до сестра си и я обгръща с ръка.
– Ти направи достатъчно, Нуршах. Ти спаси живота ѝ. Ако не беше ти… Хира можеше да е мъртва.
– Батко… защо мама опита да я убие? Нищо не разбирам…
Орхун въздъхва дълбоко и хваща раменете ѝ, гледайки я право в очите.
– Стегни се! Скоро всичко ще се нареди. Трябва да бъдеш силна! Помисли за Али – той също е тук.
– Прав си, батко… ще мисля за Али. – отговаря през сълзи Нуршах и излиза.
Камерата ни показва флашката на бюрото на Орхун, отново мислим си, че той най-накрая ще я види, но телефонът на Орхун звъни и той отмества поглед от бюрото си, за да отговори, а след това вади една папка, за да уточни нещо и покрива флашката с нея.
Еда и Перихан стоят в парка и неспокойно се оглеждат. Въздухът е натежал от напрежение, а всяка минута им се струва като час.
– Мамо, много ме е страх… – казва Еда и преглъща мъчително. – Ами ако нещо се обърка?
– Да става каквото ще. Няма какво да губим – отвръща Перихан.
В този момент пристига Зелиш.
– Къде са парите? – пита ги момичето.
Но преди някоя от двете да отговори, една черна кола спира до тях със свистене на гуми. Двете жени не трепват. Двама мъже изскачат от колата и без да кажат дума, грабват Зелиш и я вкарват насила вътре.
Зелиш вика и се съпротивлява, но усилията ѝ са напразни – вратата на колата се затръшва с трясък, а колата отпрашва с рев на двигателя.
Перихан се усмихва самодоволно, очите ѝ блестят от задоволство.
– Мамо… нали знаеш, че не можем да я държим завинаги… – казва Еда.
Перихан се обръща бавно към нея, без да губи самоувереността си.
– Тя обаче не знае това. Ще я сплашим. Това ще свърши работа засега.
Еда поклаща глава.
– А после? Какво ще правим, мамо?
Усмивката на Перихан се свива в тънка линия – хладна и безмилостна.
– Ще ѝ припомним, че може да плати с живота си…
В кабинета на Орхун тишината е натежала от напрежение. Той пише съобщение с треперещи от гняв пръсти: „Времето изтече. Защо не изпрати банковата си сметка?“
Изпраща съобщението и веднага набира номера, но никой не отговаря. В гърдите му се надига ярост. Със замах – папките и документи се разпиляват по пода. Камерата ни насочва вниманието към флашката, която също пада на пода.
Орхун тръгва да излиза от кабината си, когато погледът му попада на флашката.
Навежда се, вдига я и я поставя в лаптопа.
Очите му се разширяват от шок. На екрана се отваря видеото, което толкова отчаяно търси.
В същият момент Афифе стои пред Хира с пистолет в ръка, очите ѝ са пълни с безумие и болка..
– Ти ми отне дъщерята! Нихан я няма… но ти си тук! Жива! – Гласът ѝ звучи като съдбовна присъда. – Има само едно решение – ще те пратя, където ти е мястото! В ада!
Хира е много уплашена, но се опитва да не го показва.
Прозвучава оглушителен изстрел. Хира пада на пода.
В кабинета си Орхун чува изстрела. В миг всичко се завърта около него и се втурва към залата.
Когато стига, замръзва на място. Хира лежи на пода в безсъзнание. Орхун пада на колене до нея и я прегръща, започва да крещи да се извика незабавно линейка.
– Моля те… отвори очи! Хира, не ме напускай! – умолява Орхун като държи отпуснатото тяло на Хира.
Той нарежса да му донесат кърпа. Гюлнур донася кърпа и Орхун притиска раната, отчаяно опитвайки да спре кръвта.
– Линейката идва! – съобщава Шевкет.
– Боже, помогни ѝ! – моли се плачейки Халисе. –Толкова е млада!
Хира отваря очи за миг и казва на Орхун, че най-накрая си е платила за всичко. Орхун я моли да мълчи и да се успокои.
На входната врата се чуват гласове. Нуршах и Али се прибират от разходка.
–Хайде да влизаме! – чува се гласът на Нуршах.
– Али не трябва да я види! – нарежда Орхун.
Гюлнур тича отваря вратата като пуска Нуршах да влезе, а тя излиза при Али.
Нуршах замръзва на прага при вида на трагедията пред себе си.
-Боже! – възкликва Нуршах. -Майко?! Не, не може да е вярно!
Нуршах се втурва и се навежда до брат си, който държи Хира и притиска раната ѝ.
– Ще се оправиш, Хира! Ще мине! – казва паникьосана и изплашена Нуршах като я гали по косата.
Афифе все още стои като статуя, без да помръдва, със замръзнал поглед.
– Тя е убийца! Това наказание не ѝ е достатъчно! – заявява тя с хладнокръвен тон.
Шевкет се приближава внимателно и взема пистолета от ръката ѝ.
Действието прескача в болницата. Орхун придружава Хира в болницата. До операционната Орхун я моли да не се предава, да не го оставя… Хира ту идва в съзнание, ту изпада в безсъзнание.
Хира отваря очи за миг и с едва доловим глас прошепва:
– Не страдай… Аз ти дължах един живот… Дългът ми е платен…
– Побързайте! – крещи Орхун.
Ръката ѝ се изплъзва от неговата, очите ѝ се затварят. Носилката преминава през вратата на операционната и изчезва зад нея.
Орхун стои като вкаменен пред вратата.
– Тук съм… Ще излезем заедно от тази болница! – прошепва, сякаш думите му могат да променят съдбата.
Той поглежда към ръката си, цялата окървавена, и я стисва юмрук.
– Закъснях… Проклет да съм… закъснях! – казва Орхун, а гласът му се пречупва от болка и вина.
Харика казва на Вуслат, че Мерием иска да ги раздели с Кенан.
Побесняла Вуслат тръгва да потърси сметка на Мерием, но среща Фериха, която ѝ казва истината, че Мерием се е оженила против волята си, че Рашид я е продал, а мъжът ѝ постоянно я е тормозел, че Мерием никога не е спирала да обича Кенан.
-Аз… не знаех… – казва объркана и шокирана Вуслат.