Колкото и Орхун да повтаря на Хира, че тя не е виновна за смъртта на Нихан, тя отказва да повярва. Компютърният специалист не успява да пусне компютъра на Нихан. Еда и Перихан тържествуват. Разберете още какво ще се случи в епизод 135 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 135 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Колкото и Орхун да повтаря на Хира, че тя няма вина за смъртта на Нихан, Хира не му вярва.
Компютърният специалист не успява да пусне компютъра на Нихан. Еда и Перихан тържествуват.
Еда казва на Зелиш — момичето, което развали компютъра на Нихан — че вече няма нужда от нея и няма да ѝ плати останалата половина от договорената сума.
Хира се обажда на Мерием и я моли да се срещнат.
Преди да се срещне с Мерием, Хира среща Вуслат, която ѝ казва, че има сестра на нейната възраст.
Действието продължава от предния епизод. Орхун слиза в кабинета си, където компютърният специалист се опитва да оправи компютъра на Нихан. Лицето на Орхун е напрегнато, очите му – втренчени в монитора.
– Вероятно е разлята течност върху компютъра – казва компютърният специалист, докато оглежда внимателно вътрешността на машината.
– Този компютър го използвам само аз – заявява уверено Орхун и скръства ръце пред гърдите си. – Държа го в шкафа. Вероятно там се е образувала влага.
Мъжът кимва замислено и добавя:
– Ако е така, компютърът трябва да е бил изложен на влага за доста дълго време. Според степента на окислението на частите изглежда точно така.
– Ще можеш ли да го оправиш? – пита Орхун с лека нотка на нетърпение в гласа.
– Почистих критичните части. Сега ще ги поставя и ще включа компютъра, за да проверя. Има ли парола?
Орхун се замисля за миг, след което записва паролата на малко листче и го подава на специалиста.
Действието се пренася в стаята на Афифе. Тя седи на леглото като каменна статуя – с празен поглед и безмълвна. Сякаш времето е спряло около нея.
– Моля те, кажи нещо, мамо! Плашиш ме! – Нуршах стои пред нея, разплакана и с треперещ глас. – Ако батко казва, че Хира не е виновна… може би е така… – казва Нуршах повече на себе си, отколкото на Афифе.
Но Афифе остава безмълвна. Очите ѝ гледат напред, без да мигат. Сякаш думите на дъщеря ѝ изобщо не стигат до нея.
Нуршах разплакана излиза от стаята на майка си.
Действието се пренася в стаята на Хира. Тя стои пред огледалото, а погледът ѝ е прикован в синините по шията ѝ — белезите, оставени от жестоките ръце на Афифе. Пръстите ѝ несъзнателно докосват наранената кожа, сякаш иска да се увери, че това е реалност, а не кошмар. В този момент вратата се отваря тихо и Орхун влиза. Погледът му е тъжен, но изпълнен с решителност.
„Не са само тези белези на шията ти… Боли те много повече от истината, която не можеш да приемеш. Забавих се твърде дълго, за да ти кажа, че си невинна…“ – мисли си Орхун, докато я наблюдава.
Звукът от затварянето на вратата изтръгва Хира от унеса. Тя се отдръпва от огледалото и поглежда към него с тъжно и подпухнало от плач лице.
– Шията ти… Никой не трябва да вижда това – казва Орхун.
– Това е моят грях! – отвръща Хира.
– Нямаш никакви грехове. Просто изчакай! Ще разбереш всичко – казва Орхун. – Тогава ще получиш отговорите на всичките си въпроси.
Хира го гледа, сякаш се опитва да проумее думите му, но не успява. Гласът ѝ трепери:
– Как така нямам грях? Ако наистина бях невинна, защо ме доведе тук? – пита тя объркано. – Не разбирам защо правиш всичко това…
Орхун въздъхва дълбоко и се приближава към нея.
– Знам, че не ти е лесно. И на мен не ми е лесно да ти обясня всичко. Но ако имаш търпение, ще научиш истината – казва той с топлина в гласа. – Всичко, което правя, не е, за да докажа нещо на майка си. Правя го заради теб. Сега си почини!
След тези думи Орхун се обръща и излиза от стаята, оставяйки Хира сама със своите мисли и наранена душа.
Действието се пренася в салона. Орхун спира, когато вижда Нуршах да плаче. Очите ѝ са зачервени, а раменете ѝ потрепват от риданията.
– Нуршах?! – пита той загрижено.
– Батко… Мама не е добре… и аз също не съм добре! – казва тя през сълзи.
– Ела, да си поговорим – казва Орхун и придружава сестра си до стаята ѝ.
Действието се пренася в кантората на Кенан. Той нервно мести папките по бюрото си, опитвайки се да избегне темата за годежа си с Харика пред Мерием. Но Харика, с преднамерена усмивка, не пропуска нито една възможност да го спомене.
След като нарочно изпусна кутията с годежните пръстени и помоли Мерием да ѝ го подаде, защото тя не можа да се навежда заради „конците“, Харика взема кутията и я отваря, за да покаже годежните пръстени на Мерием.
– Много са хубави – казва Мерием. – Желая ви щастие.
– Хайде, седни, Харика, за да не се умориш – намесва се Кенан, опитвайки се да я накара да млъкне с по-мек тон.
Харика сяда, но не спира да говори, все така самодоволна.
– Кенан, имам две приятелки, които искам да поканя на годежа. Ще е проблем ли? – пита тя с престорена невинност и премигва с големите си мигли. – Искам да са до нас в този специален ден.
– Добре, разбира се. Както искаш – отвръща Кенан с монотонен глас и хвърля бегъл поглед към Мерием,.
– Благодаря! – отговаря Харика с широка усмивка и отново поглежда към Мерием, сякаш очаква реакция.
В този момент телефонът на Мерием звъни. Тя поглежда екрана и вдига.
– Здравей, Мерием, надявам се, че не те безпокоя – чува се гласът на Хира.
– Не, не, всичко наред ли е? – пита Мерием, долавяйки напрежение в гласа на приятелката си.
– Не… нищо не е наред. Ако имаш време, искам да се видим – отговаря Хира.
– Разбира се! Нека се срещнем в парка в квартала. Става ли? И аз ще се радвам да те видя.
– Добре, ще дойда. Ще бъда там след 30 минути – отговаря Хира и затваря.
Мерием оставя телефона си на бюрото и се отправя към кухнята, където Кенан прави кафе. Но когато влиза, го заварва да стои замислен до прозореца.
– Хира се обади… изглежда има проблем. Ще изляза за малко – казва Мерием.
Кенан кима разсеяно и продължава да гледа навън.
– Половин доза кафе, половин доза мляко – напомня му Мерием. – Когато не слагаш мляко, кафето става прекалено силно.
Той отново кима, сякаш мислите му са далеч оттук.
Мерием въздъхва и излиза от стаята.
„Съжалявам, Мерием… Дори и да не искам, трябва да го направя… За съжаление. За съжаление…“ – мисли си Кенан.
Мерием се облича, а Харика любопитна я пита, къде отива.
– Ще се срещна с приятелка – отговаря Мерием спокойно и се опитва да прекрати разговора.
– Разбира се, иди. Трябва да имаш приятели – казва Харика с привидна загриженост, но с доволна усмивка на лицето си. – Прекалено си затворена в себе си. Толкова си млада… Не се затваряй, скъпа. Кой знае, може някой да се появи в живота ти. Виж мен – с Кенан се срещнахме по случайност и сега съм толкова щастлива!
Мерием я поглежда хладно и сдържано и казва на Шебнем:
– Ще се видя с една приятелка. Няма да се бавя!
Действието се пренася в имението на Демирханлъ. Орхун моли Нуршах да не се натъжава. Тя му отговаря, че ѝ е много трудно, след като е видяла майка си в това състояние.
– Хайде, не плачи – моли я Орхун, като нежно я гали по косата.
– Батко, тя не изглеждаше добре… не каза нито една дума. Сякаш нещо е умряло вътре в нея… – казва Нуршах. – Сърцето ми се къса, когато я гледам така.
– Всичко ще се оправи! – отвръща Орхун с увереност, която се опитва да предаде и на сестра си.
– Как ще се оправи? –не спира да плаче Нуршах. – А, Хира наистина ли….
– Не е! – прекъсва я рязко Орхун, а в гласа му има твърдост. – Ще докажа на всички ви!
– Ти си човекът, на когото вярвам най-много… Моля те, спаси ни! – казва тя с треперещ глас.
Действието се пренася в парка. Вятърът леко разклаща клоните на дърветата. На една пейка, встрани от алеята, Хира седи сама и плаче безутешно. Сълзите ѝ се стичат по бузите, а ръцете ѝ лежат отпуснати в скута.
В същото време Вуслат, която се разхожда в парка, забелязва младото момиче и се приближава към нея, като вади бяла кърпичка с изящни бродерии и я подава на Хира.
– Вземи! – казва тя.
Хира вдига поглед, изненадана от жеста. Очите ѝ са подути от плач.
– Да не я изцапам? Много са красиви бродериите… – казва Хира.
– Вземи я, избърши лицето си – настоява Вуслат с топла усмивка. – Да ти донеса ли вода?
Хира мълчи, но усеща, че присъствието на непознатата жена сякаш намалява болката ѝ.
– Не е лесно да споделиш болката си с непознат – продължава Вуслат. – Но ще се моля за теб. Нека Господ ти донесе спокойствие. Всичките ти тревоги да изчезнат! Лошото ще премине…
Хира избърсва лицето си с кърпичката и поглежда към Вуслат с благодарност.
– Благодаря ви… – казва Хира.
– Нека Бог те пази… както родителите ти и семейството ти – добавя Вуслат.
– Родителите ми починаха… – отвръща Хира.
– И аз имам само брат – казва тя с тъжен глас. – Щях да имам още една сестра на твоята възраст… но…
Гласът ѝ заглъхва, а сълзите напират в очите ѝ.
В този момент се появява Мерием, която е изненадана да види Хира със сестрата на Кенан.
-Извинявай, не ме чака много? – пита Мерием загрижено.
– Току-що дойдох – отвръща Хира и се опитва да се усмихне, но сълзите ѝ я издават.
Вуслат наблюдава двете момичета и пита:
– Вие приятелки ли сте?
– Да, како Вуслат – отговаря Мерием.
– Като я видях, че плаче, седнах до нея – казва Вуслат. – Както и да е, след като дойде аз ще тръгвам.
– Ще успееш ли сама? – пита притеснено Мерием.
– Ще успея, разбира се! – отвръща Вуслат. – Излязох на разходка, лекарят ми го препоръча.
Хира подава внимателно кърпичката на Вуслат.
– Благодаря ви!
– Не, задръж я! – отвръща Вуслат и се отдалечава.
Мерием сяда до Хира и нежно слага ръка на рамото ѝ.
– Какво ти е? Какъвто и да е проблемът ти, ще го решим заедно – казва уверено Мерием.
Очите на Хира отново се насълзяват, устните ѝ треперят.
– Няма решение на моя проблем – прошепва тя със задавен глас. – Имам толкова голяма нужда да споделя с някого. Ще ти разкажа всичко от самото начало…
– Разкажи ми – отвръща Мерием и сяда по-удобно, за да изслуша приятелката си.
– Докато бях в Африка… – започва тя с треперещ глас.
Камерата се отдалечава от двете момичета, оставяйки зрителите само да се досещат за мъчителния разказ на Хира.
Действието се пренася в имението, в кабинета на Орхун. Компютърният специалист се поти над компютъра на Нихан, опитвайки се да го включи, докато Орхун нетърпеливо крачи напред-назад из стаята.
Връщаме се при Хира и Мерием в парка.
– Най-болезненото е, че дори да не съм невинна, той ме защитава от всички – казва Хира със задавен глас. – Не заслужавам това!
Мерием поставя ръка върху нейната, поглежда я право в очите и прошепва:
– Не бъди толкова сурова към себе си! Виж… казваш, че е било неволно. Ако знаеше, че хлябът е отровен, щеше ли да го дадеш на Нихан?
– Но резултатът не се променя – отговаря Хира. – Кака Нихан вече я няма… Умря заради мен! Синът ѝ остана без майка – заради мен! Семейството ѝ страда – заради мен!
Връщаме се в кабинета на Орхун.
– Защо ви отне толкова време? – пита нетърпелив Орхун
– Давам всичко от себе си, г-н Орхун – отвръща компютърният специалист. – Почти съм готов.
В този момент вратата на кабинета се отваря и вътре влиза Нуршах с тревожен израз на лицето.
– Батко, видя ли Хира? Не можах да я намеря никъде!
Орхун веднага спира и се обръща към нея.
– Провери ли в двора?
– Да, и там я няма – отвръща Нуршах.
Орхун не губи нито секунда и веднага набира телефонния номер на Хира. След секунди от другата страна се чува познат глас.
– Ало?
– Къде си? – пита Орхун с напрегнат глас.
– В квартала съм – отвръща Хира. – Срещнах се с Мерием. Излязох без да кажа…
Орхун въздъхва облекчено.
– Няма проблем. Добре, че си излязла. Остани още малко, ще дойда да те взема.
– Добре – отговаря Хира и разговорът приключва.
– Г-н Орхун, частите са сглобени. Сега опитвам да го включа – казва компютърният специалист.
– Дано да се включи, толкова много ни трябва да разберем истината – отвръща Нуршах.
Компютърният специалист се опитва да го включи, но нищо. Той предлага да го занесе в сервиз, защото може някоя част да е излязла от строя.
– Добре, занеси го. Но информацията вътре е изключително важна за мен. Затова трябва да бъдат изключително внимателни! – отговаря Орхун.
– Разбрах, г-н! – отговаря мъжът, взема компютъра и напуска стаята.
– Какво ще правим? Не може да стигнем до единственото доказателство, което всички имаме нужда да видим – казва Нуршах.
Безсилен Орхун ударя с юмрук по бюрото си.
– Не ме слушай, батко! Знам, че ти ще намериш изход ! – казва уверена Нуршах и излаза.
– Трябва да видиш със собствените си очи, че си невинна, иначе няма да повярва, че си невинна – говори си сам Орхун.
Действието се пренася в хола. Нуршах седи на дивана и разглежда нещо на телефона си, когато идва Еда и я пита, дали има напредък с компютъра.
– Не, не се включва – отговаря Нуршах. – Сега е на сервиз, но дори да го включат всички данни ще бъдат изтрити. Но, брат ми ще намери начин!
– Значи ти също вярваш, че Хира е невинна? – пита Еда.
– Вярвам на брат си! – отговаря уверена Нуршах и излаза от стаята.
– Пътят ти свърши, пустинна мишко… – прошепва Еда с доволна усмивка.
Еда се връща в стаята при майка си и ѝ казва добрата новина.
– Значи колкото и да са се мъчили, не са успели да го включат? – пита Перихан, а усмивката ѝ се разширява. – Ох, сърцето ми се стопли!
– И моето! – отвръща Еда.
– Доказателството е унищожено. А Афифе си мисли, че Орхун защитава Хира, защото е влюбен в нея. Убедена е, че Хира е убила Нихан. Но ти казвам – Хира не може да остане тук! – казва Перихан.
– Когато Афифе го попита: „Влюбен ли си?“, Орхун дори не възрази… – казва разочарована Еда.
– Не се тревожи, скъпа. Хира така или иначе не може да се задържи тук. До два месеца Орхун ще я забрави. Ще видиш. Запомни думите на майка си!
– Дано… – отвръща Еда, но в гласа ѝ вече няма предишната увереност.
В този момент телефонът на Еда звъни. Тя поглежда дисплея и въздъхва раздразнено.
– Кой е? – пита Перихан.
– Зелиш… – отвръща Еда с досада и се намръщва. – Време е да се отървем от това момиче.
Еда вдига телефона.
– Какво има? – пита тя студено.
– Здравей, как вървят нещата? – чува се гласът на Зелиш от другата страна на линията.
– Вече не ни трябваш. Не ми звъни повече! – отсича Еда.
– Задължени сте ми! – отвръща Зелиш възмутено.
– Случаят се реши от само себе си. Нямаш нищо общо с това.
– Не се разбрахме така в началото! – казва ядосано Зелиш, но Еда най-нахално ѝ затваря телефона.
Еда хвърля телефона на леглото и въздъхва тежко.
– Боже, каква лепка! – казва тя ядосано.
Перихан спокойно оправя грима си и поклаща глава.
– Не е хубаво да ставаш прекалено близка с такива хора.
Еда отваря скрина и изважда малка флашка. В ръцете ѝ проблясва последното доказателство за невинността на Хира.
– След като се справихме със Зелиш, остана да се отървем и от това… – казва тя и показва флашката на майка си.
Перихан кимва доволно.
– Нищо няма да остане, което да докаже невинността на Хира.
Еда стиска флашката и се опитва да я счупи с ръце.
– Внимавай, ще си счупиш ноктите – предупреждава я Перихан с насмешка. – Хвърли я в коша. Толкова е малка – кой ще я намери там?
Еда неохотно оставя флашката в коша.
– Хайде сега, отиди и изхвърли боклука в контейнера в двора – нарежда Перихан.
– Добре… – отвръща Еда и взема торбата с боклука с доволна усмивка. – Най-накрая ще се отървем завинаги от „пустинната мишка“!
Еда тръгва с боклука, но я среща Муса, който ѝ заявява, че това е негова работа и той ще изхвърли боклука. Еда се противопоставя, но идва Нуршах и Еда е принудена да остави боклука, в който е флашката на Муса.
- Въпросът остава: Всички ли доказателства, които доказват невинността на Хира са унищожени?