winless
Веднага щом състоянието на Хира се подобрява, Орхун я завежда обратно в имението, за голямо неудоволствие на Афифе, която изобщо не разбира действията на сина си. Тя е убедена, че Орхун защитава Хира, защото е влюбен в нея. Орхун уверява Хира, че тя е невинна, и я моли за време, за да докаже това. Разберете още какво ще се случи в епизод 134 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 134 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 3 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Хира е все още в болницата, а Орхун не се отделя от нея и за миг. Той много съжалява, че не е могъл да разкрие цялата истина, че Хира е невинна.
Перихан е уверено, че започва тяхното време в имението, защото ако Хира се върне, то Афифе ще я изнесе от имението в ковчег.
Веднага щом състоянието на Хира се подобрява, Орхун веднага я завежда в имението, за голямо неудоволствие на Афифе, която изобщо не разбира сина си. Тя смята, че Орхун защитава Хира защото е влюбен в нея.
Орхун признава на Хира, че тя не е отговорна за смъртта на Нихан и той със сигурност ще го докаже. Просто трябва да изчака известно време.
В имението на Демирханлъ напрежението се сгъстява като буреносен облак. Афифе лежи неподвижна в леглото си, лицето ѝ е каменно, сякаш времето е спряло за нея. Нуршах седи до нея, разплакана и безпомощна. Вратата скърца леко и в стаята влизат Перихан и Еда. Очите им бързо сканират обстановката в стаята.
Перихан се доближава до леглото на Афифе и с престорена загриженост я пита:
– Афифе, как си, по-добре ли си?
Еда също пристъпва напред, взирайки се в каменното лице на жената на леглото.
– Лельо Афифе?
– Мама е малко уморена, взе си лекарството – обяснява Нуршах като бърза да ги отпрати.
Перихан размахва театрално ръка, сякаш подкрепя думите на момичето, но изражението ѝ издава друго.
– Ах, Афифе, коя майка би могла да бъде спокойна в такава ситуация? – въздиша тежко, но думите ѝ забива нож в душата на Афифе. – Кой би позволил убиеца на собствената си дъщеря да се разхожда из тази къща като снаха? Ах, ах…
Нуршах преглъща и се опитва да запази хладнокръвие.
– Лельо Перихан, мама е изморена. Моля ви, оставете я да си почине.
– Разбира се, че трябва да си почине. – отговоря Перихан. – Аз само се опитвам да ѝ дам морална подкрепа.
Еда подканя майка си да излязат и двете с Перихан излизат.
След като си тръгват, изведнъж Афифе извисява глас:
– Толкова дълго е живяла сред нас… Седяла е на една маса с мен, гледала ме е в очите… а е убила дъщеря ми! Как можа брат ти да ми го причини? Как можа?!
Действието се пренася в стаята на двете усойници. Атмосферата е напрегната, а Еда крачи нервно напред-назад, сякаш търси начин да се освободи от бушуващия в нея гняв. Перихан, седнала удобно на креслото, наблюдава движенията на дъщеря си с досада.
– Стига, дъще! Седни! Зави ми се свят! – нарежда тя.
Еда спира рязко, но очите ѝ блестят от ярост.
– Ах, Орхун, ах! Ако не беше се появил точно навреме, най-накрая щяхме да се отървем от тази пустинна мишка! – изрича през стиснати зъби, гласът ѝ трепери от яд.
Перихан се усмихва едва забележимо и клати глава.
– Не се тревожи, тази работа е приключена! – казва тя с увереност.
Изведнъж телефонът на Еда звъни. Звукът прекъсва напрежението в стаята. Еда грабва телефона и вижда, че е Зелиш, компютърната специалистка.
– Кажи, Зелиш!
От другата страна на линията звучи спокойният глас на Зелиш.
– Чудех се какво е състоянието на лаптопа?
Еда въздъхва раздразнено.
– Засега не работи.
– Точно както си и мислех! – отвръща Зелиш.
Еда присвива очи и отговаря остро:
– Не се радвай толкова! Орхун доведе специалист! Работят по него. Ако не си изтрила последната част от видеото, сме загубени!
– Няма да има проблем, няма защо да се тревожиш – уверява я Зелиш.
– Моли се да е така. Ако има нещо, ще ти звънна! – завършва Еда рязко и приключва разговора. След това хвърля телефона на леглото и изсъсква:
– Нищо няма да оставя на случайността, пустинна мишко!
Перихан се усмихва лукаво.
– Ако има малко ум, повече няма да се върне тук. Ако все пак го направи, Афифе ще я изнесе от имението в ковчег! – уверена е Перихан. – Нейното време свърши. Сега започва нашето!
Еда спира и се обръща към майка си. Лицето ѝ грейва в доволна усмивка, сякаш вече усеща вкуса на победата.
Връщаме се в болницата при Орхун и Хира. Хира е все още в безсъзнание.
– Г-н Орхун, следите по шията на дамата изглеждат като от нападение. Сигурен ли сте, че не искате да информирате полицията? – пита медицинската сестра.
Той повдига поглед към сестрата, а в очите му проблясва гняв, примесен с вина:
– Не е необходимо.
Сестрата кимва разбиращо и добавя:
– Разбрах. Ако имате нужда от нещо, просто натиснете бутона.
След това излиза от стаята, оставяйки Орхун отново сам.
– Не ти казах, че си невинна… Заради леля ти не успях да говоря. Исках първо да осигуря живота ти, а после да ти разкрия истината. Но не стана… – казва Орхун. Гласът му заглъхва, когато очите му се спират на следите по шията ѝ. Той протяга ръка и леко докосва белезите с пръсти, сякаш с този жест може да премахне болката, която тя е преживяла.
Юмрукът му се свива плътно, а лицето му изразява безмълвния му гняв.
– Вината е моя. Всичко това стана заради мен – обвинява се Орхун.
Без да се обръща, излиза от стаята, сякаш бяга от собствените си мисли.
В коридора внезапно си спомня думите на Хира: „Знаеш, че всички имат нужда от теб: Нуршах, Али… АЗ!“ Тези думи го пронизват като нож. Яростен и безсилен, той удря стената с юмрук.
„– Как допуснах тази грешка?!“, мислено се ядосва на себе си той.
Вади телефона си и набира номер. Гласът му звучи студено и заповеднически.
– Какво е положението?
– Все още работим, господине – отвръща човекът отсреща.
– Този компютър ще бъде пуснат веднага! Разбра ли?!
– Разбрах!
Орхун приключва разговора, когато внезапно пред него се появява Муса, който пристига задъхан.
– Зетко, не можах да стоя вкъщи и да чакам – изрича той, а тревогата му е очевидна.
Орхун кимва сдържано.
– Няма за какво да се притесняваш.
– Благодаря ти, Боже! Знаех си, че тя не би направила това. В сърцето ѝ няма нищо друго освен доброта, и ти го знаеш, зетко!
Орхун се обръща към него, очите му светят от решителност.
– Знам. И ще докажа нейната невинност на всички! – заявява той с увереност, която не може да допусне и грам съмнение.
В имението на Демирханлъ напрежението достига връхната си точка. Афифе, побесняла нахлува в стаята на Хира и започва да събира дрехите ѝ като луда. Мърмори си под носа, докато трупа дрехите на купчина:
– Нито една следа няма да остане от теб! Ще унищожа всичко твое!
В коридора Нуршах стои и наблюдава как майка ѝ преминава с куп дрехи в ръце.
– Мамо, какво става? – пита тя, но Афифе дори не я поглежда.
Нуршах я следва, объркана и разтревожена.
– Мамо, какво е това? Обясни ми!
Същевременно, от другия край на коридора, Перихан и Еда излизат от стаята си.
– Накрая настъпи хаос – отбелязва Перихан, доволна от развоя на събитията.
Еда се усмихва доволно.
– Чакай, чакай, истинският хаос ще настъпи, когато пустинната мишка се появи.
Перихан махва с ръка към дъщеря си.
– Хайде, да вървим. Не искам да изпуснем шоуто!
Двете се втурват след Афифе и Нуршах, като не спират да разменят доволни усмивки.
На двора Афифе спира рязко и хвърля дрехите на земята. С бързо движение изважда запалка и пламъкът обхваща дрехите на Хира. Около нея се разнася мирисът на горящ плат.
– Мамо, спри! Какво правиш?! – крещи Нуршах и се опитва да я спре, но Афифе е като обсебена.
– Да не се казвам Афифе Демирханлъ, ще съжаляваш, че си жива! – крещи тя, гледайки към горящите дрехи с очи, пълни с гняв и решителност.
В болничната стая Хира бавно отваря очи. Светлината я заслепява за миг, но скоро вижда познатото лице на Орхун, който седи до леглото ѝ. Щом забелязва, че тя се е събудила, той скача от мястото си.
– Тук съм! – казва той с топъл, но притеснен глас. – Няма за какво да се тревожиш! В болницата сме, ти си добре!
Хира се опитва да каже нещо, но устните ѝ едва помръдват.
– Не се напрягай! – моли я Орхун, като внимателно поставя ръка на рамото ѝ, за да я успокои. – Да не изстинеш!
Забелязвайки, че температурата в стаята е по-ниска, той бързо взема дистанционното на климатика и увеличава топлината. Въздухът става по-приятен, но напрежението между тях остава.
Хира го гледа право в очите. „Защо? Защо казваш, че съм невинна?“, пита се тя мислено, без да отмества поглед.
Орхун сякаш долавя въпроса ѝ. „Ако ти разкажа, дали ще можеше да го приемеш?“, мисли той, като не отмества очи от нея.
„Какво? Има нещо, което не си казал? Нали ми показа това видео? Виновна съм! Какво се промени? Какво се опитваш да направиш?“, продължава да мисли Хира, все така вперила поглед в него.
„Опитвах се да те защитя!“, отвръща мислено Орхун, очите му се изпълват с топлина, която не може да скрие.
„Иска ми се… иска ми се да те разбера“, мисли си Хира. „Защо ме защитаваш?“
„Защото… защото…“, започва мислено Орхун, но точно в този момент в стаята влиза медицинската сестра, прекъсвайки разговора без думи.
Действието прескача. Орхун стои пред Хира с документи в ръка.
– Изписването е уредено – казва той спокойно. – Може да тръгваме, когато пожелаеш.
Хира гледа към Орхун без да каже нищо.
– Добре ли си? – пита я Орхун, като се приближава до нея.
Тя се колебае за миг, преди да заговори.
– Аз… ако не дойда с теб…
– Не разбирам – отвръща той с леко изненадан тон. – Тогава къде ще отидеш?
– При леля – отговаря Хира, избягвайки погледа му.
– От майка ми ли се страхуваш? – пита Орхун, като я наблюдава внимателно.
– Не!
– А тогава? – настоява той и се приближава още повече към нея.
– Госпожа Афифе ще се почувства зле, ако ме види в имението. Не мога да я гледам в очите.
– Този дом е и твой! – заявява Орхун твърдо, почти със заповеднически тон. – И повече няма да се случва такова нещо. Обещавам ти!
– Но аз…
– Не приемам възражения! Не се напрягай повече! – прекъсва я Орхун категорично, взема палтото ѝ и внимателно ѝ помага да го облече. – Останалото ще обсъдим у дома.
Докато Хира се готви да тръгне, в ума ѝ отново се върти същият въпрос: „Всичко ли? Защо каза, че съм невинна?
Орхун и Хира пристигат пред имението. Атмосферата около тях е напрегната, а вятърът сякаш носи предчувствие за буря. Хира слиза от колата, но остава застинала на мястото си, сякаш корените ѝ са пуснали дълбоко в земята.
– Хайде! – подканя я Орхун, поглеждайки я с нежен поглед.
В същото време Шевкет ги вижда отдалеч. С бързи крачки се насочва към стаята на Афифе.
– Госпожо, господин Орхун и Хира току-що пристигнаха!
Афифе дори не вдига глава. Очите ѝ са като буря, а гласът ѝ разсича тишината.
– Вън!
Шевкет замръзва за миг, но след това побързва да се оттегли, осъзнавайки, че присъствието му само изостря напрежението.
Орхун и Хира влизат в къщата. Докато се изкачват по стълбите към стаята си, пред тях изведнъж застава Афифе. Лицето ѝ е изкривено от гняв, а очите ѝ хвърлят мълнии.
– Какво прави тази убийца в дома ми?! – крещи тя, гласът ѝ отеква из цялата къща.
Орхун пристъпва напред, поглеждайки я строго.
– Успокой се!
– Отговори ми, Орхун! Какво прави тази убийца тук?! – продължава да крещи Афифе, гласът ѝ е пронизващ.
Орхун се обръща към Хира с мек тон, който контрастира с напрежението в гласа на майка му.
– Прибери се в стаята си.
Хира не помръдва, замръзнала от думите на Афифе.
– Хайде, влез и ме чакай! – повтаря той, този път с повече твърдост.
Хира бавно влиза в стаята, без да каже нищо. В същия момент от една от стаите излизат Еда и Перихан. Лицата им сияят от задоволство, усещайки назряващата драма.
– Продължаваш да защитаваш тази убийца! Как можа да я доведеш отново тук?! В моя дом! – крещи Афифе, напълно изгубила контрол.
– Това е и нейният дом! – заявява Орхун твърдо, гласът му е силен и ясен. – Тя живее тук и ще продължи да го прави! Казах ти, че е невинна!
– Не те е срам! Толкова ли си заслепен? Толкова ли си влюбен?! – изригва Афифе, почти треперейки от ярост. – Тя е убийцата на сестра ти! Самата тя го призна! Не възрази! Кръвта на сестра ти е по ръцете ѝ!
Орхун прави крачка напред, поглеждайки майка си право в очите.
– Тя е невинна и ще ти го докажа! Ще го видиш и чуеш с ушите си!
Афифе се засмива горчиво, тръскайки глава.
– Няма! Целият свят ще разбере, че тя е убийца! Докато съм жива и дишам, ще я държа отговорна! Ако никой не направи нещо, аз ще го направя! Аз съм и законът, и правосъдието за тази убийца! Ще я накажа със собствените си ръце!
В този момент в залата влиза Нуршах. Тя слага ръка на рамото на майка си, опитвайки се да я успокои.
– Мамо, ела с мен, моля те.
След дълга пауза Афифе се обръща и тръгва с дъщеря си, но гневът ѝ продължава да я разяжда отвътре.
Еда наблюдава сцената с пламтяща ярост в очите.
– Той се изправи срещу майка си заради нея! – прошепва тя, но гласът ѝ трепери от злоба.
Перихан бързо я хваща за ръката и я повежда обратно към стаята им.
Орхун влиза в стаята при съпругата си.
Думите на Афифе – „Толкова ли си влюбен? Тя е убила сестра ти“ – кънтят като ехо в стаята, разделяйки Орхун и Хира с невидима стена. Хира стои замислена, гледайки към него с объркан и търсещ отговор поглед.
– Вярно ли е това, което каза майка ти? – пита тя, гласът ѝ е тих, но изпълнен с напрежение. – За да ме предпазиш ли го казваш, или наистина съм невинна? Кажи ми, моля те.
Орхун я поглежда право в очите, с решителност, която не търпи възражение.
– Да!
Хира потръпва. „На кой въпрос е отговор? За кое каза „да“?“ мисли тя, объркана и разтревожена. „На това, че съм невинна? Или на това, че… майка ти казва истината?“
Орхун, като че ли усещайки вътрешната ѝ борба, се приближава към нея и казва твърдо:
– Да! Вярно е. Ти си невинна!
Хира поклаща глава, неспособна да приеме думите му.
– Но… но аз… – шепти тя, а гласът ѝ трепери.
– Знам, че си объркана – прекъсва я Орхун, като гласът му става по-мек. – Но, повярвай ми, това е истината. Ти си невинна. Нямаш нищо общо със смъртта на Нихан, и аз ще ти го докажа. Просто ми дай време. Изчакай!
Очите на Хира се пълнят със сълзи, но тя поклаща глава в несъгласие.
– Не… не съм невинна! Престани да го казваш!
В този напрегнат момент вратата се отваря рязко и в стаята влиза Муса.
– Зетко, компютърният специалист те чака в кабинета ти – съобщава той. – Казва, че има нещо важно, което трябва да ти каже.
Мерием се прибира в къщи, а баща ѝ Рашид ѝ е ядосан, че е изпуснала Кенан и сега ще му се наложи да работи.
– Кенан, мисля да обявим годежа, а после да определим дата за сватбата – казва Вуслат.
Кенан обаче не чува думите ѝ. Мислите му явно са някъде другаде.
– Кенан! – повтаря тя, този път по-рязко.
– Ъхъ… както кажете – отговаря той машинално, без да вдигне поглед от екрана.
Вуслат не обръща внимание на незаинтересоваността му и продължава с оживен тон:
– И въпросът с къщата е решен! Изпратих съобщения навсякъде!
– Чух, како. Казала си на Шебнем – отвръща Кенан.
Вуслат въздъхва, сякаш горда със себе си.
– Къщата е важна! Трябва ви нов дом, където децата да тичат и играят!
– Дано, како! Как ще ти се отплатим? – казва Харика с престорена доброта. – Направи толкова много за нас!
– Какво говориш? Разбира се, че ще направя! Вие сте ми всичко!
Докато разговорът между двете продължава, Кенан, изглеждащ безразличен към темата, изпраща съобщение на Шебнем: „Купи телчета за телбода, за да има в офиса.“
На пръв поглед съобщението е незначително, но в мислите на Кенан то има съвсем друга стойност. Той мисли за Мерием. Спомня си как в предишния ден тя избухна в гняв, оправдавайки го с липсата на телчета в телбода
В същото време Харика поглежда към Кенан и си мисли:
„Рано или късно ще ме обикнеш Кенан!“
На следващия ден Харика и Кенан са на пазар за сватбени покупки. Харика сияе, обикаляйки магазините, докато Кенан я следва с вид на човек, който се намира на съвсем неподходящо място.
След обиколката Кенан използва първата възможност да се измъкне.
– Имам работа в кантората.
– Чудесно! – отвръща Харика, хвърляйки му усмивка. – И аз ще дойда с теб, ако нямаш нищо против.
Кенан се опитва да скрие годежните пръстени от Мерием, но Харика прави всичко възможно, за да ги види.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg