winless
Орхун се опитва да докаже невинността на Хира, но плановете му се провалят заради интригите на Еда. Разярена, Афифе се нахвърля върху Хира, обвинявайки я в убийство. Орхун пристига навреме и я спасява, но Хира изпада в безсъзнание… Разберете още какво ще се случи в епизод 133 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 2 януари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 133 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 2 януари 2025 от 15:00 часа по bTV.
Орхун се бори да докаже невинността на Хира, но плановете му се провалят заради хитростта на Еда, която прави всичко възможно истината да остане скрита. Обзета от ярост, Афифе се нахвърля върху Хира, обвинявайки я в убийството на Нихан, и започва да я души. В критичния момент Орхун се появява и успява да спаси Хира от смъртоносната хватка на майка си.
В болницата Хира остава в безсъзнание, а Орхун е погълнат от вина. Той съжалява дълбоко, че не е успял да разкрие истината навреме – че Хира е невинна, и се упреква за всичко, което ѝ се е случило.
В хола на имението Демирханлъ атмосферата е напрегната. Всички са събрани и очакват Орхун да пусне записа, който трябва да докаже, че Хира е невинна за смъртта на Нихан. Тишината в стаята е тежка като олово.
Орхун влиза с увереност, държейки лаптоп в ръцете си. Очите му проблясват от решителност, докато заявява:
– Когато видите този запис, ще разберете, че тя е невинна!
Идва и Еда, която сяда до майка си и ѝ прошепва: – Трябва да сме подготвени за всичко, може да не е завършила успешно.
– Това е лаптопът на Нихан. В него има видеозаписи, които ясно доказват, че Хира не е виновна – казва Орхун с твърд и уверен глас. – В началото и аз мислех, че тя е убиецът. Но изгледате ли записа докрай, ще разберете истината.
Той се обръща към Хира. Погледът му е изпълнен с тежестта на миналите грешки:
– Ти не си убила Нихан. Невинна си!
Орхун прави опит да включи лаптопа, но както видяхме в предната серия Еда се постара това да не се случи.
– Стига вече! Няма да търпя тази глупост! – изригва Афифе, чийто глас отеква като удар в тишината. – Това е поредната ви манипулация, за да печелите време. Няма доказателства! Тази жена, която дръзва да стои пред мен, е убийцата на моята Нихан!
– Батко, ти каза, че ще ни покажеш – намесва се Нуршах.
– Да, казах и заставам зад думата си – казва уверено Орхун и като поглежда към Хира добавя – И ще го докажа. ТЯ Е НЕВИННА!
„Ако бях невинна щеше отдавна да ми го кажеш“ – мисли си Хира. „Нямаше да ме измъчваш толкова! Аз причиних смъртта ѝ! Ти го знаеш най-добре! Сега защо?“
– Тръгваме си! – заявява Саадет. – Няма да позволя да стоиш повече тук!
– Никъде няма да ходи! – отвръща твърдо Орхун.
– Не мога да дойда…– казва Хира на леля си.
– Ще решим проблема семейно. Няма нужда да чакате тук – казва Орхун на Саадет.
Саадет прехапва устни, готова да възрази, но вместо това въздъхва тежко:
– Добре, сега си тръгвам, но ще се върна. Няма да те оставя сама! – заявява тя с твърдост, след което напуска стаята.
Орхун поглежда към всички останали:
– Ще извикам човек от компанията, за да провери лаптопа. Искам всички да запазят спокойствие, докато ме няма!
Той взема лаптопа и излиза от стаята, насочвайки се към кабинета си.
В хола обстановката става още по-напрегната. Хира стои права и е много притеснена.
– Как все още можеш да стоиш тук? – пита най-нагло Еда. – Не разбираш ли, никой няма желание да гледа лицето на убийца като теб и да диша същия въздух! Какво причини на леля Афифе? И нея ли искаш да убиеш, затова ли не се махаш от тук?
Перихан се намесва с отровна забележка:
– Поне се махни от очите ни. Не ни лази по нервите!
Хира разстроена, се обръща и напуска хола с бързи стъпки. Сълзите ѝ се стичат по лицето, когато в салона среща Али.
– Моля за извинение, най-вече теб… – прошепва тя с глас, пълен със срам и тъга и тръгва да се качва по стълбите, но Али я настига и хваща за ръка, а след това води в стаята си.
Двамата сядат на леглото, а Али прегръща Хира, която не може да спре да плаче.
Действието се пренася в хола, където напрежението все още витае във въздуха. Нуршах не издържа повече, измъчвана от неизвестността, и решава:
– Отивам да говоря с батко си.
Перихан и Еда излизат на въздух на верандата. – Афифе никак не е добре – казва Перихан, като се оглежда внимателно. – Направо се вкамени. Без да види записа, никой не може да я убеди, че Хира е невинна.
Еда, видимо напрегната, клати глава с тревога:
– Но аз не мога да се отпусна, мамо! Орхун все още се опитва да включи лаптопа. Орхун, когото познавам, няма да се откаже!
Перихан се усмихва леко, с хитрост в погледа:
– Козовете са в нашите ръце! Дори и да успее да включи лаптопа, какво от това? Зелиш вече монтира записа. Нищо няма да се промени!
Еда не изглежда толкова сигурна, а тревогата в гласа ѝ проличава:
– Мамо, не сме напълно сигурни в това. Лаптопът се изключи преди процесът да приключи.
– Не, не може да имаме чак толкова лош късмет – заявява твърдо Перихан. Гласът ѝ звучи убедително, сякаш се опитва да успокои не само дъщеря си, но и себе си. – Бъди спокойна. Оттук нататък остава само да гледаме как онази мишка ще бъде унищожена!
Еда се усмихва, доволна от увереността на майка си. Очите ѝ проблясват от задоволство, а леката усмивка на устните ѝ издава самоувереност.
Пренасяме се в стаята на Али, който прави палатка от едно одеяло за Хира, но тя разплакана излиза от стаята.
Действието прескача. Хира е в стаята си, когато при нея буквално връхлита Афифе, лицето ѝ изкривено от гняв.
– Ти си убийца! – крещи тя с ярост, която отеква в стаята. Хваща Хира за гърлото с двете си ръце. – Ти уби дъщеря ми! Сега аз ще те убия! Ще те накажа със собствените си ръце!
В този момент пристига Нуршах, която се опитва да спре майка си, която се е вкопчила с двете си ръце за гърлото на Хира.
– Батко, тичай – крещи Нуршах. – Баткоооо…
– Как я уби? – крещи Афифе, ръцете ѝ се затягат около шията на момичето. – Ти нямаш право да живееш! Ще те убия!
– Мамо, моля те, пусни я! – ридае Нуршах, хващайки безуспешно ръцете на майка си.
– Ще те убия – крещи Афифе.
Хира започва да губи съзнание. Очите ѝ се затварят, главата ѝ се олюлява.
– Баткооо! – крещи отново Нуршах с истеричен глас.
Вратата се отваря с трясък и Орхун влиза. Очите му се разширяват от ужас при вида на случващото се.
– Мамо, пусни я! – крещи той, приближавайки се.
Афифе освобождава гърлото на Хира с треперещи ръце, но гневът в очите ѝ остава. Хира пада в безсъзнание, а Орхун успява да я улови в ръцете си.
– Ще я убия! Ще убия тази убийца! – вика Афифе и тръгва отново към Хира.
Орхун я спира с вдигната ръка. Гласът му е строг и ясен:
– Не се доближавай!
Той проверява пулса на Хира, лицето му е напрегнато.
– Диша ли? – пита Нуршах с треперещ глас, застанала пред майка си, сякаш да я спре.
– Погледни ме! Чуваш ли ме? – обръща се Орхун към Хира, опитвайки се да я събуди. Тонът му е изпълнен с паника.
Той се изправя рязко и изкрещява:
– Приготви колата!
Шевкет, който стои в шок на прага, най-накрая реагира.
– Веднага приготви колата! – повтаря Орхун, гласът му отеква като команда.
Орхун взема Хира на ръце и излаза тичешком от стаята.
Действието прескача в болницата.
– Дойдохте навреме. Ако беше останала още малко без кислород, щеше да има необратими последици – обяснява лекарят на Орхун.
Орхун, видимо разтревожен, не сваля поглед от Хира, която лежи на болничното легло, все още в безсъзнание. Гласът му трепери от напрежение:
– Сега как е? Добре ли е?
Лекарят му отговаря със спокоен, но сериозен тон:
– Нивото на кислород е вече нормално. Ще поспи още малко заради лекарствата. Известно време ще трябва да остане под наблюдение.
След тези думи лекарят излиза, оставяйки Орхун сам с мислите си. Той се приближава към леглото, поглежда към спокойното, но бледо лице на Хира и си мисли: „Не можах да ти кажа, че си невинна, заради леля ти. Исках да ти осигуря живота и да ти кажа, но не стана!“
Мислите му са прекъснати от появата на медицинската сестра. Тя влиза тихо, проверява системата и се обръща към него:
– Г-н Орхун, следите по шията на дамата изглеждат като от нападение. Сигурен ли сте, че не искате да информирате полицията?
Той повдига поглед към сестрата, а в очите му проблясва гняв, примесен с вина:
– Не е необходимо.
Сестрата кимва разбиращо и добавя:
– Разбрах. Ако имате нужда от нещо, просто натиснете бутона.
След това излиза от стаята, оставяйки Орхун отново сам. Той се приближава още повече към Хира, очите му се спират на следите по шията ѝ. Докосва ги леко с пръсти, като че ли иска да изтрие болката, която тя е изживяла.
Юмрукът му се свива плътно, а лицето му изразява безмълвния му гняв. Тишината в стаята е нарушена само от тихия звук на монитора, който отмерва пулса на Хира. Орхун продължава да стои до нея, решен да я защити на всяка цена.
В същото време Кенан е в работилницата на майстор Якуб.
– Отдавна не съм виждал кака толкова щастлива – казва Кенан. – Вече е казала на всички, че ни търси жилище на двамата с Харика.
Майстор Якуб го поглежда внимателно и с леко повдигнати вежди пита:
– Не се съмнявам, че сестра ти е много радостна. Но ти, Кенан, щастлив ли си като нея?
Кенан свива устни, сякаш се колебае, преди да отговори:
– Ще изтрия миналото и ще започна отначало. Кака положи много усилия, за да ме отгледа сама. Не мога да ѝ се отплатя, но сега е мой ред. Ако ще направя кака щастлива, като се оженя за Харика, тогава ще поема този път оттук нататък с Харика.
Майсторът поклаща глава и с философски тон отбелязва:
– Насила хубост не става, Кенан. Само ако е писано. С времето ще разбереш. А Мерием, тя знае ли?
Кенан поглежда настрани, мрачно, преди да отговори:
– Да! Дори го прие нормално. Каза, че се радва за мен. Сякаш съм просто някой случаен човек. Все едно ще си вървя и тя дори няма да забележи!
В същото време Шебнем пита Мерием, дали няма да каже нещо, защо приема решението на Кенан като нещо обикновено.
„Понякога трябва да замълчиш, въпреки изгарящата болка“ – мисли си Мерием, но се срива и започва да плаче.
Кенан я гледа тайно.
Шебнем идва при Мерием и я пита, дали е добре.
– Свърши! Всичко свърши…
Кенан наблюдава тайно отдалеч. В очите му проблясва смесица от вина и нерешителност. – Мерием, добре ли си? – пита той, приближавайки се.
Мерием бързо изтрива сълзите си и отвръща с престорена усмивка:
– Много добре съм.
Кенан се вглежда в нея и с тих, но твърд глас казва:
– Но очите ти казват друго.
– Когато си мисля, че всичко е подредено, винаги нещо изниква – отговаря тя, стараейки се да звучи убедително. – Сега подреждах папките, но телбодът свърши и си изпуснах нервите. Както виждате, добре съм!
Мерием взема палтото си и добавя:
– Ще изляза за малко.
– Да дойда с теб? – предлага Шебнем.
– Няма нужда – отвръща Мерием и бързо напуска кантората.
Вън, на улицата, Мерием едва си поема въздух. Тежестта на ситуацията я притиска и тя избухва в плач. Приятелката ѝ Фериха я намира и с тревога пита:
– Мерием, какво става? Какво ти е?
Мерием хлипа, опитвайки се да се успокои, но не успява. Тихо, но с горчивина, признава:
– Въобще не съм добре.
Очите ѝ се изпълват със сълзи, докато добавя:
– Кенан трябва да бъде щастлив. Той страда толкова години… по моя вина.
– Не говори така… – опитва се да я утеши Фериха, но Мерием поклаща глава:
– Така е правилно. Кенан трябва да се ожени за Харика – казва тя, а сълзите ѝ се стичат безспирно. – Това е последният път, когато плача за него. Последният път!
Фериха я прегръща, а Мерием усеща, че част от болката ѝ ще остане завинаги, но е решена да не бъде пречка за щастието на Кенан.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg