Саадет умело манипулира Хира, като ѝ казва, че дълбоко съжалява за грешките, които е направила в миналото. Наивната Хира, вярвайки ѝ безрезервно, признава пред леля си, че е виновна за смъртта на Нихан, а Саадет решава да се възползва от това. Разберете още какво ще се случи в епизод 132 на турския сериал „Плен“ , който можете да гледате на 31 декември 2024 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 132 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 31 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Саадет умело манипулира Хира, като ѝ казва, че дълбоко съжалява за грешките, които е направила в миналото. Наивната Хира, вярвайки ѝ безрезервно, признава пред леля си, че е убила Нихан.
Саадет решава да се възползва от това признание и разкрива всичко пред останалите в имението. Афифе, шокирана, пита сина си дали това наистина е истина.
Орхун успокоява майка си и обявява, че сега всички ще видят запис, който ще докаже невинността на Хира.
Междувременно Кенан казва на Мерием, че е дал дума на сестра си преди тя да влезе в операционната, и че ще се ожени.
Саадет нервно крачи в стаята на Орхун и Хира, а изражението ѝ издава раздразнение и нетърпение.
– Защо се бави толкова? Малко ли проблеми ми създаде вече? – мърмори нервна Саадет. Спира пред вратата на банята, където Хира се е затворила, и почуква с престорена загриженост:
– Хира, добре ли си? Тревожа се за теб.
След миг вратата се отваря и Хира излиза, изглеждаща бледа и разстроена.
– Как си? Добре ли си? – пита Саадет, докато я оглежда уж с притеснение.
Хира само кима с глава, без да проговори.
– Какво искаше да ми кажеш преди малко? – настоява Саадет, в гласа ѝ се долавя нетърпение. – Кажи!
Хира продължава да мълчи, а Саадет прави драматична въздишка.
– Разбира се, ти не ми вярваш… Навремето направих огромна грешка, когато те изоставих. Съжалявам за това повече, отколкото мога да изразя. Веднъж вече те оставих сама, но никога повече няма да го направя! – думите ѝ са пропити с преструвка. – Не се бой от нищо! Вече съм до теб! В живота няма нищо непоправимо, стига двете да си имаме доверие.
Хира вдига поглед и очите ѝ се спират на портрета на Нихан, поставен на нощното шкафче. Сълзи напират в очите ѝ, докато прошепва:
– Това, което сторих, не може да се поправи… – обяснява през сълзи Хира.
Саадет бързо реагира:
– Не, не вярвам в това! Ти си като баща си – не би направила нищо непоправимо!
Хира избухва в плач, гласът ѝ се къса от болка:
– Направих го! Аз съм убийца!
Действието се пренася в кабинета на Орхун. Той стои до прозореца, гледайки навън с мрачно изражение. Въздиша дълбоко и прошепва:
– Не… ти не си убийца, Хира. Малко остана и ти ще научиш истината.
Връщаме се при Саадет и Хира. Саадет преглъща изненадата си и бързо се съвзема, като прикрива истинските си намерения зад маската на загриженост.
– Какво говориш, мило дете? Разкажи ми! Всички си тръгват, но аз няма да те изоставя!
– Аз съм виновна за смъртта на Нихан – признава Хира.
– Нихан ли? – шокирана е Саадет от чутото. – За сестрата на Орхун ли говориш?
Хира кимва и добавя със задавен от плач глас:
– Не беше нарочно! Направих сладкиш… не знаех, че е отровен!
Саадет обмисля чутото за секунда, а после тихо пита:
– Орхун знае ли?
Хира отново кима.
– Не се измъчвай повече! Вече не си сама. Трябва да помислим спокойно – казва Саадет с престорено успокоителен тон.
След кратка пауза, тя задава още един въпрос, който издава скритата ѝ цел:
– Тогава защо се ожени за теб?
– Защото искаше да умирам всеки ден. Да живея в ад. Това е причината да се ожени за мен. Грехът ми е непростим, лельо. Ти може да ме прегърнеш и да се опиташ да компенсираш за пропуснатото време, но аз… аз не мога да върна Нихан.
Саадет прегръща Хира, а на лицето ѝ се появява доволна, злорада усмивка, която Хира не вижда. В очите ѝ проблясва алчност – тя вече знае как да използва тази информация в своя полза.
В същото време в отсрещната стая Зелиш със сешоар в ръка, отчаяно опитвайки се да подсуши залетия с вода лаптоп. Тънките ѝ пръсти ловко натискат няколко бутона, но екранът остава тъмен. Тя въздиша дълбоко и пуска сешоара настрани.
– Нищо не се получава – мърмори тя
Еда, стояща наблизо, кръстосва ръце и нервно потупва с крак.
– Какво ще правим сега?
Зелиш се изправя и с неочаквана увереност обявява:
– Всъщност така стана по-добре.
Еда я поглежда озадачено:
– Как така?
– Записът съществува само на твоята флашка – обяснява момичето. – Лаптопът е неизползваем. Ако по някакво чудо се включи, със сигурност последната част е изтрита. Вероятността да не се е изтрила е минимална, но ти все още имаш копие, ако изтрием края и го изпратим, планът ще проработи.
Перихан и Еда се усмихват доволни. Еда дава флашката си на момичето и ѝ нарежда, че трябва да го направи сега, преди Афифе да е заминала за чифлика.
Действието се връща в стаята на Хира и Саадет. Вратата на стаята се отваря рязко и Орхун влиза при тях. Лицето му е мрачно, а очите му горят от гняв.
– Знаете пътя – казва той със студен, но твърд глас, отправяйки леден поглед към Саадет.
Саадет, видимо притеснена, взема чантата си и бавно се изправя, готова да напусне стаята. В този момент Хира се намесва. Тя застава пред Орхун, а изражението ѝ излъчва смесица от твърдост и уязвимост.
– Аз ѝ простих! – заявява тя, гласът ѝ трепери, но в думите ѝ има решителност.
Саадет замръзва на място, изненадана от неочакваното изказване на племенницата си. Тя се обръща бавно, очите ѝ се разширяват от изумление.
– Прости на жената, която ти причини всичко ли? – изригва Орхун, гласът му е изпълнен с гняв и разочарование. Той хвърля унищожителен поглед към Саадет и продължава: – Аз ви дадох шанс да бъдете честна с нея! Трябваше само да признаете вината си и да напуснете живота ни! Но след като избрахте друг път, ще кажа всичко!
Той прави крачка към Саадет, а думите му звучат като обвинителна присъда:
– Вие не само изоставихте Хира в Еритрея, но вие също така…
– Достатъчно, господин Орхун! – прекъсва го Саадет с висок, треперещ глас. – Момичето страда достатъчно! Ще си тръгна. Няма да стоя там, където не съм желана! Но, ще взема и Хира със себе си! Племенницата ми ще дойде с мен! Този път няма да я изоставя!
– Лельо, какво говориш? – пита Хира, гласът ѝ е объркан и несигурен.
Саадет вдига ръка, за да я накара да замълчи.
– Мъчението свърши, Орхун Демирханлъ! – заявява тя с твърдост, която не ѝ е присъща. – Повече няма да изтезаваш племенницата ми!
Орхун изглежда шокиран. Той мълчи, а погледът му се плъзга към Хира, сякаш търси отговори в очите ѝ.
– Вече аз съм до нея! Нейната леля! – добавя Саадет, думите ѝ звучат като триумф. – Чу ли? Аз, нейната леля!
Шевкет влиза в стаята на Афифе и съобщава:
– Всичко е готово, госпожо. Можем да потеглим за чифлика, когато кажете.
Афифе го поглежда с хладен поглед, който не издава никакви емоции.
– Да тръгваме! – заявява тя с ледено спокойствие.
В този момент от другия край на коридора се чуват яростните крясъци на Саадет:
– Няма да ти оставя племенницата си! Тези дни приключиха! Тя не е сама! Достатъчно!
Нуршах, която е в стаята на Афифе, поглежда майка си с широко отворени очи.
– Какво става? – прошепва тя объркано.
– Да видим с какъв позор ще ме изпратят – казва Афифе и тръгва към вратата с решителна стъпка.
Еда и Перихан излизат от стаята си и пресрещат Нуршах в коридора.
– Какво става? Защо всички крещят? – пита Еда, преструвайки се на загрижена.
– Нямам представа – отвръща Нуршах, все още видимо объркана.
В същото време Саадет извежда Хира от стаята, здраво стискайки ръката ѝ. Хира се опитва да се отдръпне, но хватката на леля ѝ е твърде силна.
– Лельо, моля те, пусни ме! – казва Хира с разтреперан глас.
– Достатъчно! Престанете с тези глупости! – крещи Орхун, който излиза след тях.
– Госпожо Саадет, опомнете се! – намесва се Афифе, приближавайки се към тях с царствено изражение. – Къде си мислите, че се намирате? Очаквам обяснение, Орхун!
– Стига вече! Напуснете! Но не съм приключил с вас! – казва бесен е Орхун.
Саадет обаче не отстъпва. Тя го поглежда с предизвикателство и заявява:
– Не е толкова лесно, г-н Орхун! Няма да оставя Хира в ръцете ти! Тя страда достатъчно! Хира идва с мен!
– Какво говорите? Какви страдания? – намесва се Афифе, объркана от думите на Саадет. – Орхун, за какво говори тя?
Саадет прави драматична пауза, а след това добавя:
– Хира, моята племенница, неволно…
– Г-жо Саадет! – прекъсва я Орхун, гласът му е толкова силен, че сякаш разтърсва стените.
Но Саадет не се спира. Тя довършва думите си с умишлена бавност, която цели да нанесе максимален удар:
– … е причинила смъртта на дъщеря ви, Нихан.
Настъпва оглушителна тишина. Всички замръзват на място, а думите на Саадет сякаш отекват в цялото имение.
– И затова месеци наред тя е била изтезавана тук! – добавя Саадет, игнорирайки заплашителния поглед на Орхун.
– Какво говорите? Какви страдания? – изненадана е Афифе. – Орхун, за какво говори тя?
Нуршах, която до този момент мълчи, избухва в сълзи:
– Не, не, не… Батко, кажи, че е лъжа!
Хира поема дълбоко дъх и със задавен от плач глас казва:
– Не, аз занесох отровния сладкиш на Нихан…
Еда и Перихан се споглеждат за миг, а по лицата им проблясва доволна усмивка. Те знаят, че този момент ще обърне всичко в тяхна полза.
Афифе се нахвърля върху Хира и започва да я души с думите, че е убила Нихан. Орхун спира майка си. Афифе си спомня думите на Орхун, че е наказал всички за смъртта на сестра си. Или той я е излъгал? Афифе пита Хира как е могла да направи това?
– Съвземи се Хира! – казва Саадет. – Да не стоим повече тук, а де си вървим!
– Няма да те оставя да живееш! – крещи Афифе.
– Мамо, успокой се, моля те! – Нуршах се опитва да успокои майка си.
– Пуснете ме! – продължава да крещи Афифе. – Аз сама ще я убия!
– Стига! – крещи Орхун с пълен с ярост глас. – Хира нищо не е направила! Не е убийца! Тя няма вина! Ще ти обясня всичко, но първо се успокой!
Афифе се спира за миг, объркана от думите му.
– Какво говориш? Какво ще ми обясняваш?
– Ще ти докажа! – казва Орхун уверено и се обръща към Нуршах. – Заведи мама долу! Всички в салона!
Афифе го поглежда с недоверие, но не спира да настоява:
– Какво целиш, след като тя самата си призна?
Камерата ни показва Еда, която бързо влиза в стаята си.
Тя се обръща към Зелиш с въпрос:
– Лаптопът няма да се включи, нали?
– Така се надявам – отговаря Зелиш.
Еда хвърля поглед към вратата и казва твърдо:
– Хайде, събирай нещата си! Ще трябва да рискувам. Ще се престоря, че те изпращам, и ще върна лаптопа на мястото му.
Междувременно в салона напрежението продължава да расте. Афифе се обръща към Орхун, а в гласа ѝ звучи обвинение:
– Как да не е виновна, след като сама си призна? Как успя да те измами убийцата на сестра ти?
Афифе рязко поглежда към Хира, която стои с наведена глава, изглеждаща като сянка на себе си.
– Но няма да се измъкнеш от мен, докато не изпиташ това, което ни причини! – казва Афифе, приближавайки се към Хира с разтреперан глас. – Ти си тази, която ми отне дъщерята! Ще те накарам да си платиш!
Орхун я хваща за раменете, за да я спре, а гласът му е по-решителен отвсякога:
– Мамо, казваш неща, за които ще съжаляваш!
Афифе се отдръпва, но погледът ѝ остава пълен с омраза.
– Добре, показвай каквото ще показваш! Но ако тя наистина е отровила дъщеря ми, никой няма да може да я спаси от мен! – заявява тя категорично, а думите ѝ режат като нож.
Камерата ни показва Еда, която влиза с компютъра на Нихан в кабинета на Орхун, за да го върне на мястото му.
Нуршах тръгва с майка си към хола.
– Ти също! – казва Орхун на Хира.
Хира поглежда към него с разкъсващо сърцето изражение, сълзите ѝ не спират да се стичат.
– Как мога да съм невинна? – прошепва тя с треперещ глас.
– Слез долу и ме изчакай – отговаря Орхун твърдо, но с нотка на нежност. – Всичко ще ти обясня.
– Как? – пита отново Хира, гласът ѝ звучи като молба за отговор.
– Послушай ме – настоява той, гледайки я право в очите.
Саадет се намесва с успокояващ тон, но в гласа ѝ се долавя пресметливост:
– Хайде да слезем. Да видим какво ще стане. Не се бой, няма да те оставя сама.
Хира колебливо се съгласява и тръгва след леля си, докато Орхун се насочва към кабинета си.
В този момент Еда, която тъкмо е успяла да върне лаптопа на мястото му, чува стъпките му. Тя се озърта панически, осъзнавайки, че няма време да излезе, и бързо се скрива зад вратата. Сърцето ѝ бие силно, докато се опитва да не издаде присъствието си.
Орхун взема компютъра и излиза от стаята.
Еда, въздъхва облекчено. Лицето ѝ светва от доволство, докато промълвява тихо:
– Успях.
Тя изчаква няколко секунди, за да се увери, че коридорът е празен, и бързо напуска кабинета, опитвайки се да запази самообладание.
Мерием е щастлива и отнесена, защото си мисли, че Кенан ще ѝ направи предложение.
Кенан я настига и я моли да поговорят. Кенан разказва на Мерием за последния им разговор със сестра му. Преди да влезе за операция, Кенан е дал дума на сестра си, че ще се ожени.
Мерием е смутена, защото си мисли, че Кенан ще направи предложение, но той изстрелва:
– Мерием, ще се оженя за Харика.
Светът на Мерием се разпада. Тя го поглежда с широко отворени очи, невярваща на чутото. Сърцето ѝ, което допреди миг препускаше от щастие, сега сякаш спира.
– Исках да го чуеш от мен, а не от друг – добавя Кенан.
Мерием успява да овладее изражението си, въпреки че вътре в нея бушува буря. Тя се насилва да се усмихне, макар и с треперещи устни.
– Радвам се за теб, Кенан. Желая ти щастие.
Тя се обръща и тръгва, бързайки да скрие сълзите, които напират в очите ѝ.
Кенан остава на мястото си, гледайки как Мерием се отдалечава. Тежестта в гърдите му става все по-непоносима. Той знае, че това, което прави, не е от любов, а от дълг. Дълг към сестра му, която е пожертвала всичко, за да го отгледа.
Кенан се отправя към старото дърво, под чиито клони някога с Мерием си обещаха вечна любов. В ръката си държи малка кутия – годежният пръстен, който някога купи за нея.
Той коленичи под дървото, копае малка дупка и с треперещи ръце полага пръстена в пръстта. Взира се в него за миг, сякаш се сбогува с частица от себе си.
ИЗТОЧНИК: PoTv.bg