Орхун се грижи за Хира, която е болна и с висока температура. Хира със сълзи на очи започва да моли Орхун да не се отнася така добре с нея, тъй като тя изобщо не го заслужава. Орхун осъзнава, че е време да разкрие истината на Хира. Разберете още какво ще се случи в епизод 129 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 23 декември 2024 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 129 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 23 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Орхун се грижи за Хира, която е болна и с висока температура.
Хира със сълзи на очи започва да моли Орхун да не се отнася така добре с нея, тъй като тя изобщо не го заслужава.
Орхун осъзнава, че е време да разкрие истината на Хира. В края на краищата тя е невинна за смъртта на сестра му и това не може да продължава повече така!
Еда наблюдава как Орхун се грижи за Хира и е изпълнена с гняв.
Шевкет влиза в стаята на Афифе, носейки няколко куфара. Лицето му издава сдържано уважение, но гласът му прозвучава малко несигурно, докато нарушава мълчанието.
– Да изпратя ли Гюлнур да ви помогне с багажа, госпожо? – пита той, като внимателно оставя куфарите встрани.
Афифе не реагира. Седи на креслото до прозореца, взира се в далечината, сякаш чува въпросите, но отказва да отговори. В стаята се стеле напрегнато мълчание, а Шевкет се размърдва леко, сякаш за да наруши тежестта му.
– Подготовката в чифлика завърши без грешка – добавя той с отчетлив тон, сякаш отчита свършената работа. – Има ли нещо друго, което искате от мен?
Все още нищо. Лицето на Афифе остава като издялано от камък – безизразно, но всяващо уважение. Шевкет обаче продължава, воден от дълга си:
– Може би искате да знаете? Хира имаше температура и припадна – изрича той, този път с нотка загриженост. – Докторът дойде и в момента я преглежда. Госпожица Нуршах и господин Орхун са при нея.
Думите му сякаш за момент раздвижват изражението на Афифе, но тя не произнася и дума. Вместо това вдига ръка с лек, но решителен жест, който му казва всичко: остави ме сама.
Шевкет се оттегля, затваряйки вратата безшумно след себе си. Стаята отново потъва в мълчание.
В същото време лекарят излиза от стаята на Хира и Орхун и подава на Орхун рецепта за лекарствата, които Хира трябва да взема редовно.
– Ще се покачи ли отново температурата? – пита Орхун, гласът му е спокоен, но погледът издава загриженост.
– Възможно е, но няма място за тревога. Треската може да доведе до загуба на течности, затова е важно да пие повече вода и чайове – обяснява лекарят с професионален тон.
Орхун кимва, взема рецептата и изпраща доктора. Погледът му е замислен, а веждите му са леко сбърчени.
Действието се пренася в стаята, където Нуршах стои до леглото на Хира.
– Казах ти да се погрижиш за себе си, казах ти, че не изглеждаш добре, но не ме послуша – упреква я нежно Нуршах, гласът ѝ е едновременно загрижен и укорителен.
– Вече съм по-добре, не се притеснявай – отвръща Хира.
– Не го показва, но брат ми много се притесни за теб – добавя Нуршах.
В този момент вратата се отваря, и Орхун влиза в стаята. Хира се опитва да се надигне от леглото, но той я спира с решителен жест.
– Лежи в леглото. Докторът каза да си почиваш – казва Орхун, гласът му е тих, но авторитетен.
– По-добре съм, наистина – уверява го тя. – Време е да нахраня Али, а след това ще си легна и ще почина.
– Аз ще го нахраня, а ти ще си почиваш – заявява Нуршах твърдо, сякаш не приема възражения, и се отправя към вратата.
– Кажи на г-жа Хилисе да направи супа – нарежда Орхун, без да откъсва поглед от Хира.
– Ще ѝ кажа да направи от нейната супа с лимон – отвръща Нуршах и излиза от стаята.
Още преди да затвори вратата, в салона я пресрещат Перихан и Еда. Двете изглеждат любопитни и леко напрегнати.
– Какво става, Нуршах? – пита Перихан. – Когато се прибирахме, видяхме, че докторът си тръгваше.
– Хира се почувства зле и вдигна температура – отговаря Нуршах.
През леко открехнатата врата Еда забелязва как Орхун се навежда към Хира, приглажда завивката ѝ и ѝ подава чаша вода.
– Ах, бързо оздравяване – казва лицемерно Перихан
– Ще отида да видя Али, защото е време за вечеря – добавя Нуршах и затваря вратата, слагайки край на разговора.
Еда остава на място, стиснала устни. Вътрешният ѝ гняв и ревност са готови да избухнат, но Перихан я сръчква и бързо вкарва в стаята им.
Орхун отива в гардеробната и след малко се връща при Хира, държейки в ръцете си чисто нова пижама. Тонът му е спокоен, но не допуска възражения.
– Облечи я. Човек трябва да се чувства удобно у дома си, а това е твоят дом – казва той и излиза.
Орхун се връща след малко, а Хира е облякла пижамата.
– Ще настинеш. Трябва да лежиш и да си починеш – казва той с нотка на загриженост. Подрежда възглавницата зад гърба ѝ и приглажда завивката.
Сцената се премества в стаята на Еда и Перихан.
Еда крачи нервно из стаята, а очите ѝ пламтят от гняв.
– Не, не мога да повярвам, мамо! Само да беше видяла как Орхун се грижи за тази… пустинна мишка! – казва тя през зъби. – Стои над нея, завива я, все едно е дете! Все едно наистина му е съпруга!
Перихан я гледа с присвити очи, а в гласа ѝ се прокрадва ледена ирония.
– Толкова много време изгубихме, че това беше неизбежно. Когато има огън и барут, всичко пламва – отвръща тя, сякаш предвиждаше този развой на събитията.
– Мамо, не ме обвинявай! Ако някой ми помагаше истински, нямаше да губя толкова много време! – избухва Еда.
– Само че тази твоя „компютърна специалистка“ изобщо не ми вдъхва доверие. Видях ме я – толкова е проста, че ме е страх, че ще разберат, че не ти е истинска приятелка.
– За да заприлича на нещо, освен парите, които ѝ дадохме, трябваше да я водим и на шопинг! – изстрелва Еда нервно. – Никой няма да се усети! Казахме ѝ да вземе цветя и да внимава какво говори!
– Дано казаното не е влязло през едното ѝ ухо и излязло през другото – отвръща Перихан.
Еда свива ръце в юмруци, като се опитва да се овладее, но гневът ѝ надделява.
– Както и да е! Вече нямам и секунда за губене! Положението с Орхун и пустинната мишка въобще не е добре! – Гласът ѝ трепери от напрежение. – Трябва да вземем нещата в свои ръце!
Халисе влиза в стаята на Хира с поднос, върху който димяща супа изпълва въздуха с успокояващ аромат.
– Ще хапна по-късно, благодаря – казва Хира с приглушен глас и уморено се усмихва.
Халисе кимва и напуска стаята, оставяйки подноса на близката масичка. В това време Орхун стои до прозореца и говори по телефона. Гласът му е тих, но сериозен. След като приключва разговора, се обръща към Хира.
– Трябва да си изпиеш лекарствата, но преди това трябва да хапнеш. Тази супа няма да чака – казва той категорично.
Без да чака отговор, Орхун сваля сакото си, внимателно го оставя на стола и се приближава до леглото. Подпира Хира с допълнителна възглавница, след което взема подноса и сяда на ръба на леглото до нея. С ловки движения поставя салфетка на врата ѝ, за да я предпази от евентуални капки, и започва да ѝ подава супата. Всяка лъжица духа, за да не я изгори.
Хира го наблюдава с блеснали очи, докато паметта ѝ я връща към онзи момент в пустинята – денят, в който Орхун я откри, припаднала от изтощение. Тогава той ѝ даде глътка вода, спасителната глътка.
– И ти ли си спомни същото? – пита Орхун, вдигайки поглед към нея. – Онзи ден, когато се срещнахме в пустинята. Беше припаднала, дадох ти вода.
– Да… животоспасяваща вода! – отвръща Хира, а гласът ѝ трепти от емоция.
– Оттогава насам колко много неща се случиха… – продължава той, загледан в нея.
– Оттогава насам има само едно нещо, което не се е променило – прошепва Хира, а в очите ѝ се прокрадва болка. – Обещанието към кака Нихан.
Орхун замълчава за миг, после казва:
– Хайде, яж супата – и ѝ поднася следващата лъжица.
Орхун седи до леглото на Хира, която вече е заспала. Изглежда крехка и безпомощна, а той не откъсва поглед от лицето ѝ. Вратата се отваря тихо, и Гюлнур влиза, за да вземе подноса и тихо излиза.
Хира започва да бълнува. Думите ѝ са несвързани, изпълнени с мъка. Орхун скача от мястото си и слага ръка на челото ѝ. Температурата отново се е вдигнала.
В този момент в стаята влиза Нуршах.
– Как е? По-добре ли е? – пита тя разтревожено.
– Отново има температура – отвръща Орхун, а тревогата в гласа му е осезаема.
– Да извикаме ли пак лекар? – предлага тя.
– Няма нужда. Да изчакаме лекарството да подейства – казва Орхун, опитвайки се да запази спокойствие.
Нуршах кимва и излиза.
Хира се събужда внезапно, изплашена от кошмар. Дишането ѝ е учестено, а очите ѝ са пълни със страх. Орхун ѝ подава чаша вода.
– При треска се губят много течности. Трябва да пиеш – казва той, а гласът му е нежен.
Докато тя отпива, той забелязва, че възглавницата ѝ е цялата мокра от пот. Внимателно я сменя с чиста, като се старае да не я притесни. Хира го гледа с несигурност.
– Моля те, не се дръж така с мен. Аз не го заслужавам – казва тя с разтреперан глас, а сълзите ѝ започват да се стичат по лицето. – Колкото повече го правиш, толкова повече страдам. Моля те! Кака Нихан заради мен… Аз със собствените си ръце… – Хира не успява да завърши. Разплаква се неудържимо.
Орхун я прекъсва спокойно, но твърдо:
– Сега не мисли за това. Трябва да мислиш как да се оправиш.
Той става и излиза от стаята, оставяйки я сама с мислите ѝ.
В коридора спира за миг, а в ума му бушуват емоции.
„Достатъчно! Каквото и да става, тази агония ще свърши!“, мисли си той с твърдост.
Хваща телефона и набира номер.
– До утре всички документи трябва да са готови. Без пропуски! – нарежда той, гласът му звучи решително.
Затваря телефона и си прошепва: „Ще разбере, че е невинна!“ Очите му блестят със смес от решителност и болка.
Действието прескача във вечерта. Орхун е задрямал на дивана, седнал с леко наклонена глава и кръстосани ръце.
Вратата се открехва леко, и Али влиза в стаята. Той поглежда към дивана и вижда вуйчо си, който изглежда заспал, детето спира за момент, сякаш обмисля дали да не се върне обратно. Но след миг решава да продължи.
Орхун леко отваря очи, усещайки движението в стаята, но веднага ги затваря отново, преструвайки се на заспал. Иска да види какво ще направи племенникът му, без да го притеснява.
Али се приближава до леглото на Хира. Лицето му изразява смесица от детска тревога и нежност. Той протяга малката си ръка и нежно погалва косата ѝ, сякаш се опитва да ѝ даде утеха. След това бръква в джоба си и изважда малко камъче, на което е изрисувал сърце. Оставя го на нощното шкафче и за момент стои неподвижен, сякаш чака някакъв отговор.
Орхун става от дивана и се приближава. Тихо, но уверено, поставя ръцете си върху малките рамене на Али.
– Няма защо да се тревожиш – казва Орхун с мек и успокояващ глас. – Хира ще се оправи, обещавам ти.
– Хайде, ела да си лягаш – продължава Орхун, като протяга ръка към него. Детето хваща подадената му ръка.
След малко Орхун се връща в спалнята. Той гледа Хира, която все още бълнува под въздействието на високата температура.
– Ти много се постара, за да съм добре! – прошепва Орхун, повече на себе си, отколкото на нея. – Сега е мой ред. Няма да позволя да се тормозиш!
Той слага ръка на челото ѝ и рязко се напряга.
– Гориш като огън! – прошепва той, а гласът му звучи разтревожено. – Хайде, събуди се!
Орхун леко разтърсва рамото ѝ, опитвайки се да я събуди.
– Прости ми, како Нихан! – изрича Хира, а гласът ѝ трепери, сякаш потъва в някакъв ужасен кошмар. – Прости ми!
Болницата. Кенан стои до леглото на сестра си Вуслат, която са я преместили от интензивното след операцията. Държи ръката ѝ в своята, а в очите му блести облекчение.
– Слава Богу, сестричке, и това премина! Знаех си, че няма да ме оставиш – казва той с усмивка, но гласът му все още трепери от емоции. – Но, човек и да не иска, се тревожи. Знаеш как е.
Вуслат, въпреки слабостта си, отвръща с топъл поглед и леко кимва.
– Господ ни спаси! Първо Бог, а после Харика – казва тя с благодарност. – Ако не беше тя, какво щях да правя? Оттук нататък всяка глътка въздух дължа на нея.
Кенан замълчава за момент, а думите ѝ преди операцията изплуват в съзнанието му. Тогава тя го помоли да създаде семейство с Харика, ако нещо се случи с нея. Споменът го кара да сбърчи вежди, но той бързо се овладява.
– Ще отида да видя как е Харика – казва той и излиза от стаята.
Стаята на Харика.
Харика лежи на леглото, а медицинската сестра наглася системата до нея. Изражението ѝ е уверено, почти самодоволно.
– Изглежда достоверно, нали? Никой няма да се усъмни? – пита Харика, като хвърля поглед към ръката си, на която е поставен абокатът.
– Няма никаква разлика от истинското, бъдете спокойна – уверява я сестрата, но добавя: – Но излезлите от операция не изглеждат толкова енергични.
– Правилно! Трябва да изглеждам по-уморена и бавна. В крайна сметка трябва да имам шевове, нали? Всеки трябва да повярва – казва Харика с усмивка, която издава задоволство. – Актьорството ми е вродено, затова няма да е проблем за мен.
Хвърля бърз поглед към системата.
– Не се тревожете, тук има само витамини. Нещо като детокс – обяснява сестрата, преди да напусне стаята.
Харика се отпуска назад и си мисли: „Готова съм да понеса всичко заради Кенан.“
Малко по-късно.
Кенан влиза в стаята на Харика. Очите му изразяват загриженост, но гласът му е спокоен.
– Как си? Добре ли си? – пита той.
– След като сестра ти е добре, и аз съм добре – отвръща Харика с усмивка.
Кенан се приближава до леглото и сяда на стола до нея.
– Цял живот ще ти бъда задължен за това, което направи за сестра ми – казва той с благодарност.
Харика го поглежда с престорена скромност.
– Нямаш никакъв дълг към мен – казва тя, а след това добавя с несигурност: – Но ако имаш предвид това, което сестра ти ми каза преди операцията… Не си длъжен да правиш нищо, ако не го искаш.
В този момент телефонът на Харика звъни. Тя поглежда екрана – Мерием. Кенан се извинява и излиза от стаята, за да говори. Щом вратата се затваря, лицето на Харика се променя. Очите ѝ се изпълват с гняв.
По-късно Вуслат иска от Кенан в присъствието на Харика, да ѝ отговори на въпроса, който му е задала преди операцията.
– Ще отговориш ли на въпроса, който ти зададох преди операцията? – пита Вуслат, вперила поглед в брат си.
– Да, како, ще се оженя за нея! – отговаря Кенан.
Усмивка озарява лицето на Вуслат, а Харика сдържа ликуването си, като леко свежда глава, сякаш е смутена. Очите ѝ обаче блестят от задоволство.
В този момент вратата се отваря и в стаята влиза Мерием. Всички погледи се насочват към нея.