Орхун не може да си намери място откак разбра истината. Хира е много притеснена за Орхун и се опитва да го накара да мисли по-трезво. Разберете още какво ще се случи в епизод 126 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 18 декември 2024 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 126 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 18 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Гневен Орхун не може да си намери място откак разбра истината.
Еда и Перихан се срещат с момичето, което им съобщава, че увеличава цената за монтажа на видеото, което искат.
Хира е много притеснена за Орхун и се опитва да го накара да мисли по-трезво.
Еда и Перихан пристигат в парка, където ги очаква момичето, което им обеща да монтира видеото.
– Не можахме да вземем компютъра – казва Еда.
Момичето ги поглежда с леко пренебрежение и кръстосва ръце.
– Не, ние няма да можем да го вземем! Няма ли друг начин? – пита Периха.
Еда веднага се намесва:
– След като ни повика, значи има друг начин. Парите, които поиска между другото, са готови.
– Ако трябва, ще дадем повече – добавя Перихан.
Момичето я поглежда предизвикателно.
– Да! Искам повече – отговаря момичето.
– Добре! Мама каза, че е лесно– съгласява се Еда.
– Като казвам „повече“, нямам предвид пари – пояснява тя с хладен тон. – Говоря за съдържанието на записа. Цената трябва да бъде сериозно актуализирана.
Еда и Перихан се споглеждат в недоумение.
– Не разбирам за какво говориш? – пита Еда.
– Гледах цялото видео – казва тя, гласът ѝ е отчетлив и сериозен. – И разбрах всичко! В играта са замесени Демирханлъ! Това видео съдържа доказателство как Нихан Демирханлъ е загинала.
Действието се връща в имението на Демирханлъ. Орхун не може да си намери място и ходи нервно напред-назад в стаята си. В един момент той не издържа и удря стената с юмрук няколко пъти, сякаш това може да му донесе облекчение.
– Стига вече! – Хира внезапно застава пред него и хваща ръката му, спирайки го.
Орхун я поглежда изненадано и сяда тежко на дивана. Хира кляка на пода до него и внимателно взема наранената му ръка в своите длани. Тя разглежда раната със загриженост, без да каже нищо. Орхун я наблюдава мълчаливо, объркан от жеста ѝ.
Хира не спира. Тя слага главата си върху ръката му, сякаш иска да поеме част от болката, която той изпитва. След миг вдига поглед и среща очите му. Нежността в нейния поглед го кара да замръзне на място.
Но внезапно моментът е нарушена от чукане по вратата. Хира се стряска и бързо избърсва сълзите си. Тя се изправя и отваря вратата, усмихвайки се, за да прикрие тревогата си.
– Надявам се, че не ви притеснявам – казва Нуршах, която влиза заедно с малкия Али.
Виждайки сестра си и племенника си на прага, Орхун инстинктивно скрива наранената си ръка зад себе си.
Хира скача, изтрива сълзите си и отваря вратата.
-Надявам се, че не ви притеснявам – казва Нуршах, която идва при тях с Али. Орхун виждайки сестра си и племенника си веднага крие ръката си, която преди малко си самонарани.
– Не, не влизайте! – опитва се да ги спре Хира с топла усмивка.
Хира кляка до Али и го прегръща леко.
– Какво правихте с леля ти? – пита тя с нежност в гласа.
– Ще ходим с Аличо в градината и мислехме, че и вие ще дойдете – обяснява Нуршах.
– Не сега! – отсича студено Орхун, а тонът му кара Нуршах да го погледне с тревога.
– Батко, проблем ли има?
Хира бързо ѝ прави знак да не настоява. Нуршах въздъхва и се обръща към Али.
– Хайде да отидем в градината, Аличо. Ще те науча на някоя игра от моето детство – казва тя, опитвайки се да разведри обстановката.
Хира затваря вратата след тях и се отправя към банята. В стаята настъпва тежка тишина. Орхун сяда на дивана и отпуска глава в ръцете си.
– Как можа да го направиш, мамо? – прошепва той на себе си, гласът му е пълен с болка. – Това е внукът ти! Как една майка може да причини толкова болка на детето си?
Хира се връща след минута с кутия с медикаменти. Тя коленичи до него и протяга ръка към наранената му длан.
– Няма нужда! – изрича Орхун остро и дръпва ръката си. – Тази болка е нищо! Първо скри от нас, че баща ни е жив… Отрови детството ни с лъжите си… А после разбрах, че е отделила внука си от майка му. Съзнателно! Как може да бъде толкова безмилостна?
Хира разказва история на Орхун от живота си в Африка и добавя:
– Дори когато преживяваме неща, които могат да ни сломят, животът продължава. И ние трябва да намерим сили да продължим напред.
Хира излиза от стаята и се отправя към спалнята на Афифе. Доближава се предпазливо до вратата и се ослушва. Тихо е. Стомахът ѝ се свива. Нещо в нея подсказва, че той не е там. Решена да го намери, тя проверява в хола и кабинета, но от Орхун няма и следа.
Изведнъж си спомня нещо, което Орхун беше казал преди време. Гласът му отеква в съзнанието ѝ:
„Нихан, когато беше тъжна или объркана, изчезваше в гората. Понякога и аз отивам там, когато искам да остана сам и да помисля.“
Хира излиза като взема връхната дреха на Орхун и наистина го намира в гората.
– Студено е, ще настинеш – казва Хира като му подава сакото.
Орхун се обръща рязко, изненадан. Очите му срещат нейните.
– Как ме намери?
– Беше казал, че кака Нихан е идвала в гората, когато е била тъжна. Че и ти правиш така.
Орхун мълчи. Хира тръгва да си ходи, но се връща.
– Знаеш ли… – започва Хира плахо. – Всички имат нужда от теб. Али, Нуршах… и аз. – казвайки последната дума Хира се изчервява.