Медицинската сестра разкрива истината на Орхун и сега той знае, че Афифе е наредила да вземат Али от сестра му. Афифе е много изплашена, защото разбира, че Орхун никога няма да ѝ прости. Разберете още какво ще се случи в епизод 123 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 16 декември 2024 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 124 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 16 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Независимо от усилията на Афифе медицинската сестра идва в съзнание и разкрива истината на Орхун и сега той знае, че майка му е замесена в случая с племенника му. Шевкет се обажда на Афифе и ѝ съобщава, че Орхун е научил за всичко и сега е на път към имението. Афифе е много изплашена, защото разбира, че Орхун никога няма да ѝ прости.
Кенан е съсипан заради състоянието на сестра си Вуслат, а в същото време Харика продължава с лъжите си.
Хира и Орхун пристигат в болницата, където лежи медицинската сестра Сузан. Шевкет ги следва незабелязано, притиснат от времето.
– Трябва да ги изпреваря! – мърмори Шевкет през зъби, докато върви бързо по коридорите.
Междувременно, в имението, Афифе крачи нервно из стаята си. Тя знае, че ако Шевкет не успее, Орхун ще научи истината. Вдига телефона и набира Шевкет, гласът ѝ звучи рязко и напрегнато.
– Кажи! Намери ли я? – пита тя със заповеднически тон, неспособна да прикрие тревогата си.
– Малко остана, госпожо. Ще изпълня задачата – отговаря Шевкет задъхан, докато се придвижва по коридорите.
– Орхун не трябва да разбира! – изсъсква тя. – Убеди я! Дай ѝ каквото иска, но да мълчи! Няма значение цената, само да затвори устата си! Ясно ли е? – готова е на всичко Афифе само и само Орхун да не разбере истината.
В същото време Орхун и Хира стигат до стаята на Сузан и влизат вътре.
– Значи ти си ми отнела племенника? –пита Орхун с омраза в гласа като гледа към жената на леглото, която е в безсъзнание. – Няма да умреш, докато не си платиш за стореното! Събуди се, за да говориш! Събуди се, за да говориш! – Орхун се навежда над нея. – Ще ни кажеш защо си го направила! Събуди се!
– Успокой се! – моли го Хира. Очите ѝ излъчват тревога, но и разбиране. – Важното е, че я намерихме. Имай малко търпение. Истината ще излезе наяве!
Шевкет стои в салона на болницата, скрит, и наблюдава внимателно. Очите му са приковани към стаята, където са Хира и Орхун. Чуди се дали Сузан им е казала нещо. Ако Орхун е разбрал истината, вече щеше да е тръгнал към имението, убеден е Шевкет. Тихо се приближава към отворената врата, опитвайки се да чуе разговора вътре.
– Тя е в безсъзнание – прошепва си той с облекчение, след като надниква и вижда неподвижната фигура на Сузан.
В този момент в стаята влиза медицинска сестра. Орхун я пита, какво е положението на жената. Сестрата отговаря, че откак са я приели положението ѝ е все същото.
– Ще можем ли да говорим с нея? – пита Орхун.
– Вие нейни близки ли сте? – пита сестрата.
– Да – намесва се Хира с мек, но убедителен тон. – Познавахме майка ѝ. Щом разбрахме какво се е случило, дойдохме веднага.
– Не знам дали ще се събуди. Състоянието ѝ е сериозно, не реагира на никакви стимули. Но сега ще трябва да излезете.
Орхун и Хира излизат в салона.
– Вътре лежи жената, която ни отне Али, а аз не мога да получа никакви отговори! – ядосва се Орхун.
– Ще научим истината, сигурна съм в това – отговаря Хира уверено.
Идва Явуз, който е разбрал от лекарите, че състоянието на жената е критично, че първо са я помислили за мъртва, но след това дала признаци на живот. Хира е уверена, че това е знак, че тя ще се събуди и проговори.
Явуз предлага да остане той в болницата, а те да си вървят. Орхун отговаря, че никъде няма да ходи и казва на Хира, че ще ѝ извика такси, за да се прибере.
– Никъде няма да ходя. Мога ли да остана с теб? Ако се събуди, може да не ти каже нищо. Тогава аз ще опитам. Моля те!
Орхун се съгласява.
В същото време Афифе се обажда на Шевкет и го пита, дали е намерил сестрата.
– Да, госпожо, но има проблем. Господин Орхун я намери пръв и не мърда от вратата. Решен е да говори с нея.
От другата страна на линията настъпва кратка, напрегната тишина. После гласът на Афифе се чува отново, студен и заплашителен:
– Направи каквото трябва, за да предотвратиш тази среща. Истината не трябва да излезе наяве! Разбра ли ме?
– Не се тревожете, госпожо. Ще се погрижа истината да остане скрита! – уверява я Шевкет, преди да затвори телефона.
Погледът му се насочва към стаята на Сузан, където Орхун и Хира все още чакат, а в главата му вече се ражда план.
Действието прескача на сутринта. Слънцето едва започва да се показва над хоризонта, но утрото носи със себе си тежка атмосфера. Афифе крачи неспокойно из стаята си, очите ѝ са вперени в пода, а мислите ѝ я раздират отвътре.
– Ами ако се събуди? Ами ако Орхун научи истината? Тогава всичко свършва! Той ще ме съсипе! Никой няма да го удържи! – мърмори тя на себе си, хванала ръцете си така силно, че кокалчетата ѝ побеляват.
Телефонът ѝ вибрира върху масата. Тя се втурва да го вземе. На екрана излиза съобщение от Шевкет: „Не се тревожете, г-н Орхун няма да научи. Проблемът е решен!“
– Най-накрая! – прошепва тя с облекчение и отпуска рамене. – Всичко е под контрол…
Действието се пренася в болницата, където Шевкет е наел човек срещу пари, за да убие Сузан. Шевкет му прави знак и неговият човек преоблечен като санитар влиза в стаята на Сузан.
Той вади инжекцията, която си е приготвил предварително и се насочва да я постави във системата на Сузан, но в този момент Сузан отваря очи и алармата се включва.
Вратата се отваря с трясък и Явуз нахлува вътре.
– Какво става тук?! – пита той, фиксирайки мъжа с остър поглед.
– Да ви е честито, пациентката се събуди – отвръща мъжът спокойно, докато бързо прибира инжекцията в джоба си.
Явуз не губи време и вика Орхун и Хира. Те влизат в стаята, изненадани от случващото се. Орхун веднага се насочва към леглото, а погледът му гори от гняв и нетърпение.
– Аз съм Орхун Демирханлъ, вуйчото на Али. Време е за истината! Говори! Кой ти нареди? Как и защо взе детето? Хайде, говори! – гласът му е твърд, почти заповеднически.
Сузан го гледа с широко отворени очи, изпълнени със страх, но остава безмълвна.
– Да, гневни сме, но няма да ви нараним! – намесва се Хира, като застава до Орхун. Гласът ѝ е мек, почти умоляващ. – Искаме само истината за съдбата на Али. Това е всичко. Моля ви, кажете ни! Благодарни сме на майка ви Фатма. Ще ви помогнем с лечението.
– Кой ти нареди? – пита Орхун. – Тарък ли? Бащата на Али ли ти плати?
Сузан се опитва да говори, но думите излизат бавно, насечени:
-Афи… Аф… Афиф…
– Какво?! – Хира отстъпва крачка назад, сякаш не може да повярва.
– Афифе Демирханлъ – казва Сузан. – Тя ми нареди… Тя ми нареди да го направя!
Сякаш времето спира. Орхун и Хира са застинали на място, потресени от чутото.
– Това вярно ли е? – отказва да повярва Орхун. – Вярно ли е? – крещи Орхун.
– Да… вярно е… Тя ми нареди.
Сузан едва довършва изречението, преди тялото ѝ да се отпусне. Мониторът издава дълъг, непрекъснат звук. Явуз вика лекарите, но е твърде късно. Сузан умира.
Орхун стои неподвижно за момент, а после изведнъж се обръща и напуска стаята. Яростта и болката му са толкова силни, че Хира едва успява да го догони.
В същото време Шевкет наблюдава всичко. Лицето му е напрегнато, а мислите му са хаотични.
– Боже, научи всичко! Как ще кажа това на госпожата? – шепне си той и трескаво набира номера на Афифе.
Мерием стои в болничния коридор. Току-що е дала кръв, за да провери дали е съвместима с Вуслат. Очите ѝ се затварят за миг, когато зад себе си чува познат глас. Харика пристига в болницата с онова характерно високомерие, което я прави още по-неприятна.
Харика се оглежда, забелязва Мерием, която е седнала настрана, и веднага се насочва към нея. Лицето ѝ е изкривено от злобна усмивка.
– Искаш да станеш донор, така ли? Не пропускаш нито една възможност! Ще се правиш на герой, за да те хареса Кенан, така ли?
Мерием вдига глава и я поглежда със студен, но спокоен поглед.
– Що за човек си ти? – пита тя тихо, но твърдо.
– Ти ми кажи! – отвръща Харика с отрова в гласа. – Долна ли съм колкото теб? Или може би искаш да ме надминеш?
Мерием издиша тежко, поглежда я с презрение и без да каже нищо повече, се изправя и отива при останалите. Харика остава сама за миг, но бързо се окопитва. Уж демонстрира решителност и се преструва, че и тя е готова да даде кръв, за да провери дали е съвместима с Вуслат. Всичко обаче е една лъжа, част от нейния план да получи Кенан независимо от всичко.
След час лекарят излиза в коридора и застава пред Кенан, Мерием и Шебнем. Лицето му е сериозно, но в гласа му се долавя облекчение.
– Имаме донор – съобщава той, а всички затаяват дъх.
– И кой е той? – пита Кенан напрегнато.
В този момент Харика се появява с усмивка, която блести като скъпоценен камък, но носи хлад, а не топлина. Тя стъпва уверено, сякаш вече е обявена за героиня на деня.
– Харика Ташкън се оказа подходящ донор – казва лекарят с професионален тон, но погледът му не се спира върху нея дълго. – Тя ще спаси сестра ви.
Истината е, че Харика отдавна е подготвила своя ход. Разбираме, че тя се е свързала с човек, който се занимава с незаконна търговия на органи. Той ѝ е обещал да намери съвместим бъбрек, който тя ще представи като свой. Планът ѝ е перфектен: тя ще изглежда като спасителката на сестрата на Кенан, а Кенан ще ѝ е задължен и няма как да ѝ откаже каквото и да било.