Нуршах разказва на Хира историята на пръстена, който Орхун ѝ подари за рождения ѝ ден. Това кара Хира да се замисли дали Орхун наистина изпитва чувства към нея. Разберете още какво ще се случи в епизод 122 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 декември 2024 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 122 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 12 декември 2024 от 15:00 часа по bTV.
Празнуването на рождения ден на Хира пропада, защото Орхун научава къде се намира сестрата, която е взела Али като бебе от Нихан.
Еда и Перихан отново търсят човек, който да монтира видеото, и са изненадани, когато се оказва, че този човек е жена.
Нуршах разказва на Хира историята на пръстена, който Орхун ѝ подари за рождения ѝ ден. Това кара Хира да се замисли дали Орхун наистина изпитва чувства към нея.
Сестрата на Кенан припада и е откарана в болница.
Орхун и Хира пътуват, за да отпразнуват рождения ден на Хира, както снощи Орхун ѝ обеща.
По средата на пътя телефонът му звъни, Орхун вижда, че е Явуз и отговаря.
– Най-накрая успяхме да намерим медицинската сестра Сузан – казва Явуз.
– Къде е? – пита Орхун с напрегнат тон. – Близо съм. Изпрати ми локация – нарежда той и затваря.
Орхун се обръща към Хира, чието изражение се променя веднага щом вижда напрегнатия му поглед.
– Открихме сестрата, която е скрила Али. Тъкмо бяхме на път да празнуваме – казва той, съжалявайки.
– Нищо не е по-важно от Али! Хайде да отидем веднага! – отвръща Хира.
Орхун ускорява колата, насочвайки се към локацията, която Явуз му изпраща.
В същото време Перихан и Еда отиват при поредният човек, който им е обещал да монтира видеото.
– Дано не си намерила отново някой глупак като предишните – подхвърля тя с яд.
– Мамо, цяла нощ го търсех без да мръдна – отговаря Еда раздразнено. – За наш късмет намерих човек. Трябваше да е вече тук!
– Може би няма да дойде – казва Перихан. – Не може да им се вярва много.
Перихан и Еда са шокирани, когато пред тях застава жена.
– С вас ли разговарях снощи? – пита Еда предпазливо.
– Да, всъщност съм студентка и така си изкарвам допълнителни пари – отговаря момичето.
Еда пристъпва напред, готова да обясни задачата.
– Това, което искаме, е много просто. Имаме видеозапис, част от който искаме да бъде изтрита и да не може да бъде възстановена.
– Може да се уреди, но първо трябва да видя записа – казва момичето. – Видеото във вас ли е?
Еда се поколебава за миг, после изважда флашка и обяснява коя част трябва да се изтрие. Момичето предлага да гледат записа заедно на лаптопа ѝ. След като го зарежда, внимателно изслушва инструкциите.
– Оригиналното видео е на един лаптоп. Ще ти го донесем, за да го изтриеш директно от там – добавя Еда.
– Няма проблем – отвръща момичето
– Колко искаш за това? – пита Перихан.
– За 20 хиляди лири – отговаря момичето.
Еда и Перихан се споглеждат, доволни от ниската цена. Уговарят се да ѝ се обадят, за да ѝ донесат лаптопа и парите, след което си тръгват.
Перихан и Еда си тръгвате, но разбираме, че момичето е записало видеото на компютъра си.
– Я да видя, какво не искате да се вижда? – говори си момичето и гледа видеото. – Я, това не беше ли онази богата лекарка, която беше убита в Африка. Да! Нихан Демирханлъ. – сеща се тя.
В същото време Хира и Орхун пристигат на адреса, който Явуз им е изпрати. Мястото е зловещо – порутени къщи и бездомни кучета, които скитат около тях. Хира оглежда наоколо с недоверие, лицето ѝ издава смесица от изумление и тревога.
– Боже, наистина ли някой живее тук? – пита тя.
– Тя е наркоманка. Не живее нормален живот – отвръща Орхун, като хвърля бърз поглед към Хира. След секунда добавя с притеснен тон: – Може би трябваше да останеш в колата.
– Нищо ми няма – казва Хира твърдо, но точно тогава от близкия двор се разнася оглушителен кучешки лай. Хира подскача уплашено и инстинктивно се вкопчва в ръката на Орхун.
Той я поглежда нежно, но тя бързо пуска ръката му, смутена от своята реакция и погледа на Орхун.
– Не се страхувай – казва той.
Влизат в двора на една от бараките, където виждат мъж на средна възраст. Орхун пристъпва напред с увереност.
– Ти ли си Рустем? – пита той с твърд тон.
– Да, и какво? – отвръща той, сякаш не се впечатлява от присъствието им.
– Къде живее сестра Сузан? – пита Орхун.
– Сузан ли? Вчера умря от свръхдоза.
– Къде е гробът ѝ? – пита Орхун
– Нищо повече не знам! – отвръща Рустем рязко и се прибира в бараката, тръшвайки вратата след себе си.
Орхун веднага се обажда на Явуз и му нарежда да провери, дали наистина сестра Сузан е починала.
Орхун и Хира се връщат в имението. Нуршах изненадана ги посреща.
– Защо се върнахте толкова бързо? – пита тя, като се опитва да разбере какво се е случило.
– Наложи се заради нещо непредвидено – отговаря Орхун
Камерата се насочва към Афифе, която наблюдава отстрани с характерния си леден поглед.
– Отивам в кабинета си – казва Орхун.
Нуршах хваща Хира под ръка и я повежда към дивана в хола. Двете сядат точно срещу Афифе, която, забелязвайки пръстена на ръката на Хира, демонстративно напуска стаята, без да каже и дума.
В същото време Шевкет идва при Афифе и ѝ съобщава, че медицинската сестра, която е похитила бебето на Нихан, е починала. Вече е отминала всякаква опасност. В крайна сметка никой друг не знае истината освен Сузан. За Афифе това е единствената добра новина, която е получила напоследък.
-Г-жо и г-н Орхун е научил – казва Шевкет.
-Значи ако жената не беше умряла, Орхун щеше да разбере всичко? Разбери къде е погребана сестрата, трябва да се подсигурим. – нарежда Афифе. -Не трябва да се издаваме, след като Орхун е стигнал до тук.
Междувременно Хира се качва в стаята си. Хира продължава да гледа пръстена и си спомня какво ѝ е каза Нуршах за него. „Батко цени пръстена също като мама. Преди години той ми каза: „Пръстенът трябва да се носи с любов!“. Този пръстен е знак за любовта на батко!“
Хира сваля пръстена с думите, че не може да продължи да го носи и го оставя на скрина и бързо напуска стаята. В салона среща Еда, която веднага забелязва липсата на пръстена
– Значи си свалила пръстена?! – изрича злобно Еда, устните ѝ се изкривяват в подигравка. – И без това не ти подхождаше. Не можеш да понесеш тежестта му. Добре си направила!
В този момент зад гърба ѝ се чува строгият глас на Орхун.
– Никой да не коментира неща, които не го засягат… – казва той с леден тон и поглежда към Еда, чието лице помръква. След миг добавя с неприкрита острота: – Ако обичаш!
В стаята на Али Хира оставя дрехите и се опитва да успокои учестеното си дишане. Тя притиска ръка към гърдите си, сякаш да спре лудото биене на сърцето си.
– Какво ми става? – прошепва тя, разтревожена. – Защо сърцето ми сякаш ще изскочи? Възможно ли е… наистина да има чувства към мен? Не, не е възможно. Аз съм се объркала. Не, не е вярно! – Тя поклаща глава, сякаш иска да изгони тези мисли. – Не може да бъде… но ако е истина? Ако е така? Какво ще правя тогава? Това не е истински брак… така е от самото начало… Не забравяй причината… Нихан!
Думите на Орхун отекват в съзнанието ѝ: „Да, много е ценен за семейството ми. За мен също! Затова искам да остане у теб.“
– Боже… ако това, което казват за пръстена, е истина, какво ще правя? – шепне тя отчаяно. – Трябва да стоя далеч от него… Но как? Как ще го гледам в очите? Как ще говоря с него? Как ще спя в същата стая?
Внезапно тя чува стъпки в коридора. Паниката я обзема и тя се скрива зад вратата. Орхун влиза в стаята, поглежда наоколо, но не вижда никого. Тъкмо да излезе, когато една от дрехите на Али пада на земята.
Той спира и забелязва Хира, която стои зад вратата с изражение на човек, хванат в капан. Орхун се усмихва леко, но не казва нищо.
– Всичко наред ли е? – пита той.
– Да… Чаках Али – изрича тя неуверено.
– Тук ли? – пита той, повдигайки вежда.
– Ами… да… исках да го изненадам, но не дойде – обяснява тя набързо, избягвайки погледа му.
Орхун кима с глава, като се опитва да скрие усмивката си. Хира обаче се чувства все по-неловко.
– Най-добре да вървя – казва тя бързо, оставя дрехите на леглото и излиза от стаята почти тичайки.
Рано сутринта Харика отива в полицията и оттегля жалбата си срещу Мерием.
-Не искам никой да страда и най-вече ти! – казва Харика след като се връща в кантората на Кенан пред Мерием и Шебнем. -Все пак ми направи много добрини. Оттеглих жалбата!
-Е, така или иначе щеше да го направиш – казва Шебнем.
-Постъпила си правилно – казва Кенан.
Харика злобно гледа към Мерием като си мисли: „Дори не ѝ пука, поне да ми беше благодарила!“
Кенан предлага на Мерием да поставят ново начало и да си казват нови нещо. Мерием изглежда изненадана от думите му.
-Но, понякога хората не могат на говорят – казва Кенан. -Понякога човек чувства едно, а казва нещо съвсем различно.
Мерием смутена напуска стаята. След което казва, че ще отиде да върне чинията на Вуслат, в която им е дала халва за помена на майка им.
Мерием излиза, а след минути се обажда притеснена на Кенан:
-Кенан тичай! Сестра ти…
Кенан тичешком стига до къщата на сестра си, къде тя е припаднала пред входната врата. След малко идва линейка и Вуслат е откарана в болницата.
В болницата Кенан е много притеснен за сестра си, а Мерием го успокоява, че сестра му е силна и много скоро ще се оправи. Харика се обажда на Кенан и предлага да дойде при него.
-Няма нужда! Мерием е до мен! – отсича Кенан.