За първи път значителен фрагмент – с размерите на Париж, се е отделил от най-големия айсберг в света, чието отдалечаване от Антарктида се следи от сателити, съобщиха учени пред АФП.
Най-големият айсберг в света е огромен леден шелф, дълъг 80 км и с площ от 3360 кв. км, който се откъсна от Антарктида през 1986 г. След като остана неподвижен в продължение на десетилетия, от декември насам той бавно си проправя път към британския остров Южна Джорджия, разположен по-на север, носен от мощни океански течения.
<iframe src=“https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=476&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2FFRANCE24.English%2Fvideos%2F1003724851601832%2F&show_text=false&width=267&t=0″ width=“267″ height=“476″ style=“border:none;overflow:hidden“ scrolling=“no“ frameborder=“0″ allowfullscreen=“true“ allow=“autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share“ allowFullScreen=“true“></iframe>
Досега този леден колос, известен като А23а, бе останал непокътнат. Но снимките, направени в петък от европейски сателит, и потвърдени от двама учени, показват, че една издължена част с дължина около 19 км и ширина 6 км в най-широката му част – макар и малка в сравнение с огромния айсберг, се е откъснала. Този фрагмент, с площ от почти 79 квадратни километра според сателитните измервания, сега също се носи в ледените води, уточнява БТА.
„Това несъмнено е първият значителен къс от айсберга, който се е появил“, заяви пред АФП океанографът от Британската антарктическа служба Андрю Мейджърс, който следи отблизо движението на айсберга.
Според Мейджърс айсбергите имат дълбоки, скрити пукнатини, които преминават през тях. „Това е знак, че тези разломи започват да се разчупват“, смята той.
„Как айсбергите се разпадат, не е точна наука… наистина е трудно да се каже дали най-големият айсберг в света ще се разчупи на много парчета, или ще остане цял“, обяснява Андрю Мейджърс.
Според него е малко вероятно траекторията на А23а към Южна Джорджия – ключов район за хранене на различни видове морски лъвове и пингвини, да се промени заради загубата на този фрагмент.
Но по-нататъшното фрагментиране би намалило „заплахата за дивата природа“, тъй като тогава животните ще могат по-лесно да маневрират в океана между по-малките ледени блокове, за да намерят храна, добавя океанографът.