Памир Пекин за любовта, за конкуренцията с известен актьор и за спомените, които не може да забрави

Чаровният актьор играе Мурат в сериала „Състояние на връзката: сложно е“.

Памир учи иконометрия, но признава, че не обича математиката. Известно време работи като модел и съвсем случайно се оказва на снимачната площадка, но заявява, че актьорството винаги ще присъства в живота му.

Памир Пекин дебютира през 2007 г. в сериала „Комисар Невзат“. Снимал се е в успешни телевизионни сериали като „Зад решетките“, „Сезони на любовта“, „Милост“, „Великолепният век“, „Състояние на връзката: сложно е“, „Просто се усмихни“, „Песента на живота“, „Грехът на една майка“, „Нека животът дойде както си знае“ и др. Памир се присъедини към актьорския състав на феноменалния сериал на Kanal D „Опасни улици“ като комисар Мехмет. Изразявайки, че е развълнуван да бъде част от екипа на сериала, Пекин описа героя си със следните думи: „Героят ми напомни за бързия Памир, когато бях на 20 години. Когато прочетох сценария за първи път, веднага харесах героя.“

Сред любимите му места са морето и планината.

Памир Пекин взема частни уроци по италиански език, за да звучи автентично в сериала „Състояние на връзката: сложно е“.

– „Състояние на връзката: сложно е“ беше пуснат за първи път през лятото. Зимният сезон е по-труден. Как приемаш това състезание?
– Първоначално не очаквах да е на първо място. Започнахме да заемаме първото място сред летните сериали. През зимата имахме други конкуренти, но нашият основен съперник отново беше Фатих Аксой със сериала „Войната на розите“. Баръш Кълъч, който е част от сериала, също е мой приятел от детството. Тази тема се появи, докато бях с него. Казах: „Паднахме се в един и същи ден, какво става?“ Той каза: „Който е гледан повече, трябва да спечели, брат.“ Посмяхме се заедно.

– Има ли спор между вас?
– Не. Казах му: „Благодаря ти, братко“. Не исках да го смачквам през първата седмица, но направихме почти двойна разлика. Тогава не му се обадих, за да не се смущава.

– Гледал ли си оригинала? Как ти се стори актьорът там?
– Погледнах го, когато дойде предложението за сериала. Честно казано, бях любопитен какъв е този тип и погледнах момчето, което играеше моята роля, след което спрях да гледам. Корейската версия не е за мен. Погледнах и спрях след 5 минути. Нашите сценаристи пренаписаха историята и стана независима от оригинала. Мисля, че е по-приятна за гледане.

– Имаше коментари за Серен Шириндже като „тя е далеч от възприятието за класическа красива жена“. Като неин партньор как намираш тези коментари?
– Намирам ги за правилни. Серен е извън класическото разбиране за красота. По този начин тя стана още по-обичана. Баба ми гледа много сериали, обожава ги. Партнирах си с много от така наречените красиви момичета, но както казах, стана по-добре със Серен. Привлече вниманието на публиката, защото беше различна. Мисля, че е по-добре, по-сладко.

– Имате голяма разлика във височината. Използвахте ли трупчета по време на снимките?
– Разбира се, дори си има име. Наричаме го „Трупчето на Серен“. Постоянно се шегувахме: „Донесете трупчето на Серен“.

– Ти си в индустрията от години. Сега идват нови звезди. Има ли конкуренция?
– Разбира се, трябва да идват нови млади хора, те са на 22-23 години. Не се сравнявам с тях. Аз съм на 44 години.

– В крайна сметка всички се снимате в сериали, които са харесвани от младите. Какви коментари получаваш?
– Сравняват ме с деца. Това ме притеснява, но и ми харесва обаче. Да бъдеш сравнен с 24-годишен, когато си на 44 години – поласкан съм.

– Напоследък физиката и красотата на мъжете са повече на дневен ред, отколкото на жените…
– При мъжете винаги е било така. Всички настоящи звезди са имена като Толгахан Сайъшман, Къванч Татлъту, Ибрахим Челиккол, Баръш Кълъч, с които работихме като модели в началото на 2000 г. Сега всички те са най-добре печелещите актьори на пазара.

– Казват, че изправянето пред смъртта кара човек да расте. Ти също се приближи веднъж, но така и не обясни как се случи.
– Имах не една, а две тежки катастрофи, но никога не съм се чувствал така, сякаш съм лице в лице със смъртта. И в двата случая никога не съм чувствал, че всичко е свършило. Бяха екстремни дни, но животът е по-цветен с вълнения. (Смее се)

– Имаше инцидент с намушкване с нож в Бебек… Как се промени философията ти за живота?
– Това не е единственият инцидент, който ми се случи! Въпреки че за първи път преживявам подобно нещо в резултат на бой. Имах много катастрофи с велосипед и кола преди. Разбира се, това, че съм в близък контакт със смъртта толкова често против волята си, е повлияло на нещо в моята философия за живота. През повечето време се питам дали това е причината често да казвам „няма значение“ по повечето въпроси, или такива събития ме намират, защото моята структура и подход са такива, но не мога да намеря отговор.

– Има ли спомен, който не можеш да забравиш?
– Има толкова много спомени… Времето, когато се заклещих под каретата; времето, когато не можах да завия на ъгъла и паднах в скалата, докато карах колело по пътя на Гранд Тур; времето, когато плувахме от Сефероглу до Анадола, пазачът ме хвана за ухото, докато се опитвам да намеря таен вход в Сефероглу и пуснах приятелите си вътре, а аз му казах, че съм внук на Орхан Пекин, въпреки че той не ми вярваше; събиранията в събота вечер… Такова нещо вече няма! Никой не оставя децата си навън. Винаги съм обичал остров Бююкада. Оттам идва и страстта ми към морето.

– Имал ли си някога проблеми със самочувствието? Може би в юношеството или друг период?
– Не. Нямах проблеми със себе си или с физиката си. Нито ми пукаше много, нито го поставях в центъра на живота си. Приятелите ми ме хвалят. Благодаря им.

– Кога разбра, че си красив?
– Да си помисля… Бях грозното пате до втората година на гимназията, имах очила колкото дъното на бутилка. След това сложих лещи. През същия период се преместихме на улица „Багдат“. По това време разбрах, че съм красив, тъй като гледах реакцията на хората, докато вървях по улицата.

– Какво ще кажеш за актьорството?
– Никога не съм мислил за актьорството. Аз съм завършил иконометрия. Още докато учех, знаех, че няма да правя нищо свързано с иконометрия. Винаги съм се интересувал повече от изобразително изкуство. Завърших университета през 2005 г. и напуснах Школата за модели. Отворих работилница за изработване на дървени платноходки. Въпреки че прекъснах връзките си с моделирането, портфолиото ми се разпространяваше сред продуцентските компании. По това време течеше кастингът на сериала „Комисар Невзат“ на режисьора Вели Челик. Попитаха ме дали ще играя. Казах на Вели Челик: „Братко, снимал съм се в 35-40 реклами досега, но не съм актьор. Аз съм просто модел, който прави снимки пред камерата.“ Той отговори: „Оставете го на мен и ние ще се справим“. Започнах така.

– Положи ли някакви усилия по отношение на актьорското обучение?
– Според мен актьорството е изкуство, което се учи с времето и зависи от възприятията на човека, който иска да се учи. Отвореността към собствените възприятия, способността да наблюдавате, способността да съпреживявате героите, на които давате живот, които срещате, и най-важното, практикуването – са факторите, които подобряват актьорската игра.

– Учил си иконометрия в университета „Мармара“. Съвсем случайно се озова на снимачната площадка… Дори каза, че ще спреш да играеш след 40 и ще избягаш сред природата…
– Не мисля така в момента. Актьорството е в живота ми от 17 години и ще продължи да е така. Природата вече е част от мен. Морето, лодката, лагерите, от които понякога бягах… Те са моите незаменими неща. Сега имам такъв живот.

– Нека поговорим за истинския Памир Пекин…
– Аз съм индивидуален, но всъщност емоционален човек. Изобщо не съм упорит, но имам толкова спокоен характер… Това понякога може да създаде проблеми на околните. (Смее се) Всъщност аз съм тих човек.

– Нека поговорим малко за любов…
– Любовта е толкова трудна… Много е трудно двама души да бъдат страстно привързани един към друг, да вървят заедно, без да се отегчават или задушават един друг. Мислех същото на 20 години, мисля го и сега. Все още ми е трудно.

– Каква жена е интересна за теб?
– Изобщо нямам този стереотипен вкус. Любовта е въпрос на енергия. Усещаш, когато я видиш.