winless
Оуз е част от новото поколение актьори.
Оуз Пече е роден в Истанбул. Иска да бъде актьор от дете, затова се обучава по актьорско майсторство и се развива в тази посока от малък. Първата му актьорска поява е в сериала „Луда класна стая в университета“ Çılgın Dersane Üniversitede. Красивият актьор, който е сред новото поколение млади актьори, се превърна в любимец на момичетата с харизматичното си излъчване.
Има роли в сериали като „Огън в моето сърце“, „Оскърбени цветя“ и др. Гледахме го в „Безмилостен град“ като Юсуф, а от този сезон и в „Опасни улици“ като заместник-комисар Емре. Оуз Пече беше първото име, което се присъедини към 16 сезон на хитовия полицейски сериал.
Най-новата му работа е филмът „Чакай ме, скъпа“ (Bekle Beni Sevgilim), продуциран от İç Yapımlar и режисиран от Толга Карайълан. В него си партнира с Езги Шенлер в главната роля. Беше прожектиран за първи път по Kanal D на 23 април тази година.
Когато се присъединих към този екип, се чудех дали аз и Дениз (Чаталбаш) можем да се адаптираме в началото. Но по-късно те ни посрещнаха толкова топло като семейство, толкова мило, че осъзнахме, че няма нужда от такава мисъл. Всички те са наши учители, от всички ще научим много. В този смисъл сме големи късметлии. За нас това е училище. Това е много специална гордост, това е нещо, което няма да се случи на много хора. Когато мислим за 600 епизода, нещо голямо идва наум, ние наистина го преживяваме тук. Какво да кажем, всички заедно се гордеем.
– За мен е чест да съм част от такова голямо семейство. В страхотен екип попаднах, много хубав сериал, много хубава организация. Щастлив съм.. това е, нямам какво още да кажа.
– Според мен зрителите откриха нещо много истинско, нещо от реалния живот. Можеш да видиш всяка част от обществото в сериала. Всяка седмица се излъчва различна тема. Динамиката е на ниво. Отразява се и отношението на екипа. Това, че сме семейство… че сме сплотени.. това се отразява и на зрителя.
– Къде се намираш обикновено, когато се чувстваш най-спокоен?
– След като свърша това, което трябва да направя, се чувствам много спокоен, когато се прибера вкъщи с онази сладка умора и пия кафето си с изпънати крака. Особено ако близките ми са с мен, спокойствието ми е двойно.
– Какво си казваш, когато любовта ти приключи?
– Мисля, че всеки етап от любовта трябва да се изживее с чувство. Върхът е различен, краят също е различен. Казвам си: „Да се насладя на това чувство“, вместо да се придържам към меланхолично състояние.
– Коя беше най-лудата възраст в живота ти? Какви пакости си правил?
– Всъщност детството ми беше пълно с лудости, може би, защото бях най-малкият в къщата, тези моменти никога няма да се променят, но когато пораснах, положението стана малко по-зле. Героят, който играх в един телевизионен сериал, трябваше да скочи от втория етаж. Въпреки че настояваха да използваме каскадьори, аз сам исках да скоча. Нямаше проблем, освен че имам сериозен страх от височини.
– Късметът е задължителен, разбира се, но мисля, че ние сами създаваме късмета си. Мисля, че от нас зависи да се възползваме от възможностите, които ни се откриват, и всъщност да ги превърнем в късмет. Що се отнася до амбицията, смятам, че трябва да я има, но в нужното количество и с добри намерения. С други думи, истинският успех всъщност е комбинацията от амбиция и късмет.
– Кой е любимият ти концерт досега?
– Чиста паста.
– Къде се виждаш след 5 години?
– Обичам изненадите. Да видим какво е подготвил животът.
– Обичам епохата, в която съм, но се чудя какво би било да живея в Средновековието. Бих искал да съм свидетел на това, което направи Галилео.
– „Качете се на стълбове толкова високо, колкото искате. Така или иначе ще ходите на собствените си крака.“ – Монтен, „Есета“.
– Телевизия или YouTube?
– Обичам да лежа и да гледам сериали, филми и документални филми, дори и да не отделям много часове, разтоварвам се така. Но ако случайно вляза в YouTube, откарвам там с часове, без да осъзнавам накъде отивам.
– Ако не беше актьор, каква друга професия би си избрал?
– Отново бих правил арт неща, които мога да произвеждам. Може би щях да съм в кухнята. И там се чувствам добре.
– Кино или театър?
– Всеки клон на изкуството лекува и подобрява както производителя, така и потребителя. Така че не мога да кажа.
– Как стана актьор?
– Много се интересувам от психология. Обичам да гледам, да наблюдавам, да слушам и да разказвам. Харесвам емпатията. Чудя се как се чувстват хората през зимата, любопитството ми винаги работи на заден план. Мисля, че ситуацията е много преплетена с актьорството. Сякаш получих знак. Не можах да остана безучастен пред възможностите, които се откриха пред мен, и реших да пробвам късмета си в този свят.
– Каква роля искаш да изиграеш най-много?
– Жокерът.
– Кой отбор подкрепяш?
– Галатасарай.
– Какво е твоето мото?
– Учете, споделяйте, обичайте.
