Когато Доан прослуша аудиозаписа, очите му се разшириха от учудване. В ръцете му звънна телефонът, а на екрана светна името на Ендер.
„Доан,“ каза Ендер със сериозен тон, „Има бръмбър в къщата. Някой иска да ни раздели, и мисля, че скоро ще те потърси.
Малко по-късно, в кабинета му, Доан погледна Хилал и изригна: „Ти ли стоиш зад това? Не можех да си представя, че би направила такова нещо!“
Йълдъз влезе като ураган в стаята, в очите й се виждаше яростта: „Видя ли какво пишат в интернет? Не мога да повярвам?“
„Какво имаш предвид?“ Доан беше объркан.
„Ендер те заблуждава! Гледай ме! Аз съм същата Йълдъз. Не виждаш ли? Ендер те е заслепила?“ тя беше на ръба на нервен срив.
„Мама казва, че трябва да те измия с вода и оцет, за да се върнеш в реалността,“ продължи тя с ирония.
По-късно, когато Йълдъз и Ендер бяха лице в лице, Ендер я погледна с презрение: „Винаги си била амбициозна, но аз те познавам от първия ден много добре.“
„Ти си променена, Ендер,“ отвърна Йълдъз. „Ако беше истинската Ендер, щеше да знаеш, че аз винаги печеля.“
След този разговор, Йълдъз говори с майка си: „Грешим и ние, мамо. Трябва да въведем повече светлина и стил в къщата. Трябва да покажем на Доан какво изпуска в мое лице.“