Йълдъз стяга куфарите. Ще напуска селото, в което живя последните 8 месеца. Тя взима куфарите и тръгва нанякъде. На рождения ден на Шахика Халит изнася речи и казва, че Шахика е променила живота му в по-добра посока. Той я вика при себе си. И казва: аз бих искал през целия си живот ти да бъдеш до мен. Тя отговаря, че е съгласна от цялото си сърце. Халит за първи път пуска широка усмивка. Всички се радват само Кая е тъжен.
Започва заря в чест на голямото събитие. Халит обявява, че всичко това е за Шахика. По време на зарята, през главния вход влиза Йълдъз, заедно с куфарите си. Тя се отправя към Халит и Шахика. Докато те се целуват Йълдъз извиква „Господин Халит“ всички се питат: това Йълдъз ли е? Йълдъз казва: „Да аз съм, господин Халит, преди да се ожените за Шахика, трябва да се разведете с мен.“ Халит пита: какво правиш тук? Йълдъз докосва корема си и отговаря: аз доведох нашето бебе на годежа на баща му. Шахика се дърпа от Халит, иска да избяга. Всички се питат, къде е била тя досега. Гости са изумени, Зехра й скача и я пита: „Какво правиш ти тук? Махай се оттук.“ гони я Зехра.
„Къде беше досега“, чуди се Халит. „Аз изчезнах, за да може детето да се развива нормално, без да изживявам напреженията, които се случват в имението.“ „Чие е това дете?“ пита Халит. „Как можеш да ми задаваш такъв въпрос в присъствието на нашето дете?“ Това дете е твое, какви глупости говориш, гневи се Халит, ти избяга в деня, в който трябваше да подпишеш документите за развод. А сега ми се появяваш бременна.“ „Да направим ДНК тест“, предлага Йълдъз. Двамата решават на следващия ден да отидат в болницата. „Ще съжаляваш, ако ме лъжеш, заканва се Халит. Йълдъз е уверена в себе си и заявява, че не би направила подобна глупост, ако не е сигурна в това, което казва.