Ендер атакува Шахика с думите, че тя е убила мъжа си и доведения си син. „На тези приказки може да повярва само такава нещастница като теб“, отговаря Шахика. Тя разказва, че тя не е обичала особено много доведения си син и той твърде лесно е умрял. Трябвало е да умре в мъки. „Ти наистина си жив дявол“, просъсква Ендер. „Вярвай в каквото искаш, разказвай, на когото искаш тази история и никой няма да ти повярва“, злобее Шахика. „Ще направя всичко възможно, за да измъкна сина си от твоите лапи“, казва Ендер.
„Ако продължаваш да заставаш на пътя ми ще се срещнеш с моята лоша страна“, заплашва я Шахика. „Какво ще направиш и мен ли ще убиеш?“, пита я Ендер. „Не се съмнявай и окото ми няма да мигне, за да го направя“, заплашва я Шахика. Тя си тръгва, Ендер е записвала разговора и се ядосва, че не се домогнала до това, което й е трябвало.
Ийт идва в Имението. Ендер ядосана го пита, какво търси там. „Идвам да поговоря с теб“, отговаря. Ийт. Той се готви да й каже, че е неин син. Тя го бута навън. Той крещи: „Що за майка си ти Ендер?“ Тя го възпира с думите как смее да й говори така. И затваря вратата под носа му.
Ендер е с Ерим, те стоят на терасата на имението, което се намира над Босфора. Ерим й казва, че е много доволен, че всички са щастливи. Ендер му отговаря, че докато тя е жива, всичко ще бъде наред. Тя забелязва, че ръцете са му студени и го моли да отиде да се облече, че е станало хладно. Ерим влиза в имението. Ендер остава навън. Тя отправя поглед към морето. Чуват се стъпки, тя се обръща и на някого задава въпрос: „Какво правиш ти тук?“ Някой я удря по главата, тя залита и пада в морето и започва да потъва. Ендер е в безсъзнание и се свлича на дъното на Босфора.