Когато Йълдъз вижда Емир, тя без колебание се хвърля в прегръдките му и прошепва: „Толкова ми липсваше, Емир.“ Всеки изпитва болка при мисълта за раздялата с Емир.
Лежейки в леглото си, Йълдъз се чувства много зле. Доан, загрижено над нея, казва: „Ще направя всичко, за да се почувстваш по-добре, Йълдъз. Не ми спестявай от капризите си.“
Но Йълдъз го поглежда със съмнение и мърмори: „Каквото и да правиш, нещо не е наред. Чувала съм, че болните стават тежест за близките си.“
Изведнъж в стаята се появява Зейнеп: „Какво става тук? Защо Йълдъз не е станала от леглото?“
Йълдъз слабо отговаря: „Много ми е зле, Зейнеп. Не знам какво се случва.“
Зейнеп е изненадана: „Но ти беше добре преди малко!“
Тази вечер, Йълдъз влиза в ресторант и с изумление гледа наоколо. Скоро Доан се появява до нея и коментира: „Виждам, че се справяш много по-добре. Надявам се, че харесваш тази изненада.“
Йълдъз го гледа с благодарност: „Благодаря ти, Доан. Никога не съм се чувствала толкова специална.“