Зейнеп се разхожда пеша през нощта преди Алихан да отпътува за Америка
Йълдъз се оплаква на Халит, че всичко в това, в което е вярвала е било една голяма лъжа. Причината е в майка й, която е крила от нея за съществуването на баща й Мустафа. Халит я успокоява и й казва, че тя не е длъжна да общува с баща си. Йълдъз пита Халит дали той прилича на нея или на Зейнеп. Халит отговаря, че не е намерил сходство с нито една от двете. „Баща ми е убиец казва Йълдъз, лошото е, че и майка ми искаше да стане убийца“. Халит я хваща за ръка и решава да я успокои. „Не си струва да си унищожаваш живота заради това“, казва й Халит.
Докато Алихан пазарува на Зейнеп нещо за хапване, тя го вика от колата, но той не я чува. Зейнеп излиза от колата, за да му кажа да вземе и айрян. В тоя момент Алихан пита дали е взела ключовете от колата, защото тя се заключила. Зейнеп иска да се прибере вкъщи пеша, Алихан е категоричен, че не може да я пусне затова ще дойде с нея. Алихан и Зейнеп тръгват към дома. Зейнеп казва, че никога не са се разхождали през нощта. През нощта не е време за разходки, отговаря Алихан. Той се интересува как е кученцето Кажу. Той смята че то го е забравило. Зейнеп казва, че няма да го забрави никога.
На вечерята по случай посрещането на Емир, освен генералния директор на компанията Кая, ще присъства и Ендер с Джанер. Съседката пита Зейнеп какво е правил вчера високия мъж пред дома й. Съседката й казва, че трябва да е сляпа, за да не разбере какво се случва със Зейнеп. Съветва я, че трябва да си сложи табела „Не съм щастлива“. Зейнеп й се ядосва дава й захар, за която е дошла, и я подканя да си тръгва. Съседката й казва да се опомни докато не е късно.