winless
Изминали са четири години от драматичния финал в последния епизод на трети сезон на „Отмъщение“. Емир и Ийт живеят далече от суматохата и тревогите на големия град. Тюляй се готви да се сгоди за Емир. Кемал и Нарин са щастливи заедно, а Масал учи в чужбина. В къщата на Хасан, който е съсед на Емир се крие Гюлпери, която Ийт нарича добрата фея. Коя е Гюлпери от кой и защо се крие? Ще разбере ли Емир, че Тюляй върши неща зад гърба му? Вижте още какво ще се случи в епизод 1 (сезон 4) на турския сериал „Обещание“, който може да гледате от 16:00 часа на 31 януари 2022 по bTV.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 1 (сезон 4) на „Обещание“ който може да гледате от 16:00 часа на 31 януари 2022 (понеделник) по bTV.
Изминали са четири години от драматичния финал в последния епизод на трети сезон на „Отмъщение“.
Ийт намира „яйце от дракон“ в кокошарника и разказва на баща си, че в гората живее много красива фея.
Тюляй се готви за годежа си с Емир и в същото време върти някакви работи зад гърба му.
Емир отново си спомня за момента, когато беше прострелян и човека, който го спаси.
Оя не е съгласна Емир да се ожени за Тюляй.
Емир вижда в гората феята, за която говореше сина му и май е омагьосан от нея.
В къщата на Хасан, който е съсед на Емир се крие момиче, което Ийт нарича фея.
Гюлпери е в опасност.
Кемал и Нарин са щастливи заедно, а Масал учи в чужбина.
Ийт намира „яйце от дракон“ в кокошарника и разказва на баща си, че в гората живее много красива фея.
Изминали са четири години от събитията в последния епизод на трети сезон на „Отмъщение“.
Ийт е вече пораснало момче и го виждаме да тича из градината и бере и похапва доматки. Мелике излиза от къщата и го вика за закуска, но момчето бързо се скрива от нея. Отива в кокошарника и се усмихва, че е открил яйце и го взема и тичешком го носи на баба си, а тя го пита, това яйце от черната кокошка ли е, а той ѝ казва, че е яйце на дракон, а след това отива и го показва на баща си и му казва, че е намерил яйцето до черната кокошка, точно както той му е разказал. Емир му казва, че за да се излюпи дракон, той трябва да бъде много търпелив, а момчето му отвръща, че знае… Двамата тръгват към къщата по пътека в гората.
-Знаеш ли, че понякога драконите влизат през прозореца в стаята ми? – пита момчето, а Емир го пита какво правят, когато идват? -Те искат да ядат и аз им давам сирене – отвръща Ийт.-Те ядат сирене? – пита баща му.-Те дишат огън от устата си, така че имат нужда от сирене, но никой не знае за това – отговаря, момчето, а баща му отвръща, че драконите обичат сиренето, което той не харесва?
Момчето е много умно, защото му казва, че може да яде сирене, ако не е бил фактът, че драконите го обичат и в същото време се взира в гората.
-Какво привлече вниманието ти, малък изследователю? – пита Емир, а Ийт му казва, че в гората е открил Фея, която има дълга черна къдрава коса и е много красива. В този момент телефонът на Емир звъни. На екрана се изписва името Тюляй. Емир отговаря, че е с Ийт в гората и ще се видят вкъщи.
Тюляй се готви за годежа си с Емир и в същото време върти някакви работи зад гърба му.
В къщата край басейна седят Джавидан и Оя, а към тях се приближава Тюляй. Бъдещата свекърва казва на бъдещата си снаха, че е пропуснала сутрешното кафе, а тя се оправдава, че е била заета в офиса, но е купила малък подарък за нея, който мисли, че много ще ѝ отива. Майката на Емир вади шал от подаръчната чантичка и казва, че това са любимите ѝ цветове, но не е трябвало да си прави труда, защото годежът наближава и те са тези, които трябва да ѝ купят нещо. В същото време виждаме, че Оя извърта пренебрежително очи, която явно не харесва Тюляй.
Изведнъж телефонът на годеницата на Емир започва да звъни и им казва, че е от компанията и трябва да вдигне, защото това е второ позвъняване и отива от другата страна на къщата, и там тя отговаря на повикването.
-Защо не можеш да разбереш? Казах ти, че ще се справя с това! Казах ти да не се обаждаш, а ти продължаваш да го правиш! Ще те унищожа, ако кажеш и една дума на Емир! Ако искаш да ме унищожиш, също няма да останеш жив! Ако искаш да напълниш търбуха си, няма да кажеш нищо на Емир…
-Тюляй? – провиква се Емир, приближавайки се с Ийт към годеницата си. Тя бързо маха телефона от ухото си. -Добре ли си? – пита я той.-Имах проблем в работата, но той вече е разрешен – отговаря Тюляй.
– Ийт, как си? Излязохте на разходка с баща си ли? – пита тя детето.-Това не беше разходка. Татко и аз бяхме на експедиция – отговаря момчето.
Тюляй казва на Емир, че е направила нещо без да го пита –организирала е вечеря след годежа, за която зная всички… Емир мълчи, а тя му казва, че може да я отмени, но Емир ѝ казва, че не е нужно и ще направят, така като тя иска.
Вечерта в кухнята на имението Мелике и Тюляй разговарят.
-Старият Емир го няма вече, сегаа е по-спокоен и по-зрял. Казват, че човек помъдрява с болката, през която преминава. Емир се е промени много след всичко, което се е случи. Не е лесно. Първо изгуби близките си един по един, а после сам се върна от мъртвите – казва Мелике.
Емир отново си спомня за момента, когато беше прострелян и човека, който го спаси.
В същото време Емир седи на масата пред къщата и се хваща за мястото, където преди четири години беше е улучен от куршум. Емир си спомня и стига до момента, в който прострелян пада до гроба на Рейхан. Един възрастен мъж го открива, спира кръвотечението от раната му и се обажда за помощ.
Връщаме се в настоящето. Същият възрастен мъж се приближава до Емир.
-Здравей, чичо Хасан – поздравява го Емир.
-Отново ли те боли? Мислиш, че ще изчезне, когато заздравее, но не се става. Сигурно ти напомня за нещо – казва дядо Хасан като взема ножицата в ръка и продължава – Подрязах розите, за да се възстановят и да дадат нови цветове. Ако можехме да направим същото с живота си, но това е невъзможно. Всичко, което ни се случва, оставя следа. Някои от нас имат рана на кожата си, други – в гърдите.
-Прав си! Може би понякога е по-добре да не забравяме. Сякаш човек става все по-силен всеки път, когато си спомня. Когато си спомням, че съм се върнал от мъртвите и съм жив благодарение на теб – признава Емир. Хасан казва, че е късно и става, но внезапно се хваща за гърдите и на лицето му се появява гримаса на болка. Загрижен Емир го пита, дали е добре, а възрастният човек му казва, че е добре, но е уморен.
Емир го пита, дали е сигурен, че е само уморен, да няма друг проблем? Дядо Хасан го уверява, че няма нищо друго и си тръгва.
Емир се насочва към входа на къщата, а годеницата му тъкмо си тръгва. Тя се сбогува с него, качва се в колата си и си тръгва. След малко Оя застава пред Емир и го поглежда с порицаващи очи.
Оя не е съгласна Емир да се ожени за Тюляй.
Емир и казва, че я слуша, а тя му отвръща, че знае, че му е омръзнало да го чува постоянно от нея, но тя иска той да е щастлив. И го пита, дали може да ѝ каже, че е влюбен в Тюляй? Емир мълчи, а тя му казва, че вижда, че не може, затова го пита, защо се насилва да сключи този брак?
-Тюляй много обича Ийт. Мисля, че тя ще бъде чудесна майка – отговоря Емир и казва на сестра си, че е късно и ще ходи да види Ийт.
Емир сяда до леглото на Ийт и го пита, дали е готов за нови приключения в страната на сънищата?
-Да! Утре ще покажа на феята моето драконово яйце! – обявява момчето, което държи в ръцете си кокошето яйце.
-Феята, за която спомена по-рано ли? – пита Емир.
-О, тя има големи очи, татко. Тя носи дълга бяла рокля и винаги ходи боса. Косата ѝ е напълно черна – отговоря Ийт.
-Тази фея говори ли си с теб? – пита Емир.
-Понякога, но обикновено е тъжна. Знаеш ли, че тя лети? Може би и ти ще искаш да я видиш? Искаш ли? – пита хлапето.
-Защо не? Може би ще я видя някой ден. Но сега е време за сън, капитане – казва Емир…..
Емир вижда в гората феята, за която говореше сина му и май е омагьосан от нея.
Сутринта Емир прави сутрешната си тренировка като тича през гората. Изведнъж спира, забелязвайки босо, чернокосо момиче в бяла рокля на не повече от десет метра от него. Той си спомня, че може би това е феята, за която му е разказа Ийт. Емир се взира в нея като омагьосан, но изведнъж феята изчезва.
Тя също бяга, сякаш бяга от някого. Чува се шум от мотор на кола. Босоногото момиче влиза в една къща в гората, посяга към ключа и се опитва да заключи вратата. След малко до нея се появява Хасан, който живее в тази къща.
В къщата на Хасан, който е съсед на Емир се крие момиче, което Ийт нарича фея.
Гюлпери е в опасност.
-Гюлпери, дъще, какво става? – пита Хасан, а паникьосаното и уплашено момиче казва, че ги е видяла, че те са тук и се опитва да завърти ключа. Хасан взема ключа и сам заключва вратата. Междувременно феята дръпва завесите на прозорците, за да не може никой да види, че е тук.
-Не се страхувай, аз съм тук! Никой не може да ти направи нищо. Няма да им позволя – успокоява момичето Хасан.
-Няма да ме оставят, чичо Хасан! – казва Гюлпери.
В този момент на вратата се чука. Гюлпери се заключва в стаята и се притиска към стената, сякаш иска да се скрие в нея и си спомня как двама мъже я вкарват в една кошара и хвърлят момичето на постланата със слама земя, в краката на възрастен брадат мъж, вероятно техен шеф. -Чичо… – проговаря уплашената Гюлпери. Брадатият мъж я бие безмилостно с камшика, който държи в ръката си.
И отново се връщаме в настоящето. Хасан поглежда през прозореца и отваря вратата, а пред него са Емир и Ийт.
Изненадан Емир го пита какво, защото той никога не заключва вратата на дома си.
-Дядо Хасан, феята ли е тази, която направи тази бъркотия? – пита Ийт и се налага Емир да обясни, че Феята е тяхната нова история. -Точно така, феята беше тази, която направи бъркотията – потвърждава Хасан. -Притесних се, когато те видях снощи. Споменах за това на Мелике и тя ни изпрати с Ийт при теб да ти донесем супа, а Ийт подава тенджерата със супа, след което двамата с баща му си тръгват.
-Гюлпери, дъще, не се страхувай. Не бяха те – вика Хасан на момичето, което се е заключило в стаята. – Беше нашето хлапе с баща си, донесоха ми супа. Вече ги няма, няма защо да се страхуваш. Хайде, дъще, не ме карай да се притеснявам. Отвори вратата. Гюлпери излиза от стаята.
-Достатъчно си се страхувала – продължава Хасан – Вече не си сама, аз съм с теб. Дъще, по врата ти има кръв. Добре ли си? Боли ли? Гюлпери му казва, че това е стара рана….
-Не плачи. Изчакай още малко. Аз обадих на един приятел за паспорта ти. Той ще ускори процедурата и след няколко седмици ще бъдеш с приятелката си Фатма. Всичко върви както трябва, дъще. Не си ли щастлива? Хайде, нека това красиво лице се усмихне – казва Хасан на момичето.
Кемал и Нарин са щастливи заедно, а Масал учи в чужбина. Нарин е изгубила бебето си.
Кемал се обажда на Емир и му казва, има добри новини за него. Делото е приключило и присъдата на Сонгюл е окончателна. Възстановили са всички акции, които тя взела. Емир му отвръща, че е станало това, което е трябвало да се случи.
В същото време излиза Нарин с телефон в ръка и казва на Кемал, че се обажда Масал, а Кемал казва на Емир, че се налага да му затвори, защото му се обажда дъщеря му.
Нарин и Кемал сядат на една от пейките покрай къщата и заедно поглеждат към екрана на телефона, от който се вижда, че започва видеоразговор.
-Масал, дъще, как си? – пита Кемал.
-Добре съм, татко! – отговоря Масал.
-Но ти изглеждаш изтощена. Не можеш да спиш или не се храниш? – притеснен пита Кемал.
-Ти беше тук преди два дни. Добре съм, сама видя – отвръща Масал, а Нарин обяснява, че баща ѝ не е свикнал, тя да не е при тях, затова е такъв. Масал им казва, че трябва да приключва, защото ще имам урок по солфеж.
-Кога моето момиченце порасна така? – пита Кемал.
-Аз също не знам това. Или може би ние остаряваме? – отговоря Нарин.
-Съвсем не. Един мъж не може да остарее, ако живее с жена като теб. Около теб се чувствам като ученик от прогимназията – отвръща Кемал прегръщайки и гледайки влюбено жена си.
Вътре в къщата Шехрийе и Мюневер гледат прегърнатите Кемал и Нарин.
-Моите влюбени гълъбчета. Нека винаги да са щастливи заедно – възкликва Шехрийе , Мюневер отвръща „Амин“ и въздъхва, само ако дъщеря ѝ не е била загубила бебто си.
-Ние не можем да се намесваме в Божиите решения. Във всичко има нещо добро. Виждате ли колко са щастливи? – отвръща Шехрие….