winless
Несрин Джавадзаде си гради име с успешната си актьорска игра, грациозността си и красивата си усмивка.
Несрин е родена в Баку. След разпадането на Съветския съюз заминава за Турция с майка си, когато е на 11 години. Тя губи баща си, когато е на 16 години. „Майка ми вярваше, че ще живеем по-добре в Турция. Произхождам от лекарско семейство. Майка ми и баба ми са педиатърки. Дядо ми е първият хирург по трансплантация на бъбрек. Аз съм една от малкото, които не учат медицина в семейството.“
Като дете мечтае да бъде артист. „Събудих се една сутрин и почувствах, че има нещо странно в мен. Сърцето ме болеше. Мисля, че бях на 5 години. Гледах красотата на живота с други очи. Светът ме очароваше. Смеех се на неща, които не бяха смешни. Казвах си, че ще стана или лебед, или артист! Спомням си го много добре. За онова време бях решила, че съм артист, но с годините разбрах, че съм грешила. Аз съм лебед.“
Как се държи на снимачната площадка? „Понякога ми е трудно на снимачната площадка и имам проблеми с ролите, които играя. Приемам роли, които не съм правила преди. Героинята трябва да е вълнуваща за мен. Второ, гледам продуцентската компания, режисьора и екипа. Ако съм развълнувана от идеята да бъда част от тази работа, се гмуркам директно. Обичам да изненадвам себе си и публиката. Например, спрях се на комедията в „Нашата история“ и открих вена в себе си, която никога не съм познавала преди. Комедията е може би най-трудният от всички жанрове. Много по-лесно е да разчувстваш хората, отколкото да ги накараш да се смеят. Трябва да се научиш да играеш в различно време и в различен ритъм. Освен всичко това, трябва да си искрен и да бъдеш „себе си“.
Как си прекарва времето у дома? Тя обича да си стои вкъщи и не обича много нощния живот. „Толкова съм самотна вкъщи, че понякога чувам ударите на собственото си сърце. Не обичам да съм навън през нощта, повече обичам да виждам лицата на светло.“
За любовта има едно задължително условие – смелост: страхливците не се влюбват. За да се случи любовта, и двамата трябва да вървят смело един към друг.
– Как оценяваш точката, която си достигнала в актьорството? Вярваш ли, че си там, където искаш да бъдеш?
– Вярвам, че това е безкраен път. Знам също, че всички чувства на успех са временни. С други думи, когато кажа, че съм достигнала точката, която искам, знам, че пред мен ще се отворят нови хоризонти и ще искам да постигна нови неща. Ето защо е важно да се опитате да останете в самия поток, без да се тревожите твърде много за това, което предстои. И аз се опитвам да направя това.
– Кой персонаж е оставил следа в теб сред ролите, които си изиграла досега?
– Не гледам на работата си от тази гледна точка. Опитвам се да играя с действия, а не с емоции. Във всяка сцена гледам действията, които ще се случат, и се подготвям съответно за тях. Докато се опитваш да изпълняваш правилно действията, емоциите идват като страничен ефект. Например, ако трябва да почукам на вратата и да изляза на сцената, тогава очите ми се пълнят със сълзи и това чувство идва естествено. Не се подготвям за тази сцена, защото трябва да плача. От тази гледна точка не мога да кажа, че съм емоционално привързана към ролите, които играя. Но, разбира се, имам проекти, които много обичам – „Агнето“, „Любовта обича съвпаденията“, „Опасно изкушение“, Това е нещо различно… Изиграх някои роли по-добре от други, не отричам и тази част.
– Имаш талант да влизаш във всяка роля. Как успяваш?
– Намирам част от себе си във всички тях. „Влизаш във всяка роля“ може да бъде малко прекалено амбициозно, защото понякога чета проект и не мога да се видя в този образ. Не мога да се свържа с персонажа, много е трудно да намеря частица от себе си в него, няма нещо, за което да се хвана в този смисъл. Искам да кажа, че не мога да вляза във всяка роля, но успявам да направя всичко, което правя, реално през повечето време. И това всъщност минава през изпълнение и разширяване на нещо, което имам в себе си.
– Как започна да играеш?
– Да кажем, че следвах мечтите си. Майка ми не искаше да се занимавам с медицина, защото всички са лекари, тя ме насочи към изкуството от много малка. Предложи ми курс по пиано, балет, рисуване, но разбрах, че искам да е „движеща се живопис“. Избрах катедра „Кино и телевизия“ в Университета по изящни изкуства Мармара. Докато тренирах зад камерата, започнах да ходя и на уроци по актьорско майсторство в студиото за актьори Şahika Tekand.
– Коя е първата дума, която ти идва наум, когато мислиш за любов?
– Смелост. Страхливците не се влюбват. Няма едностранна смелост. За да се случи любовта, и двамата трябва да вървят смело един към друг.
– Кой е любимият ти романтичен филм и двойка?
– „Любовниците на моста“ с участието на Дени Лавант и Жулиет Бинош; Алекс и Мишел.
– Казват, че любовта не трае дълго между актьорите, вярно ли е според теб?
– Мога да изброя много актьорски двойки, които са женени от години, щастливи са и имат деца. Става дума само за намиране на точния човек в точното време.
– Какво те дразни най-много?
– Лъжата. Всякакви лъжи, розови, бели, червени. Не прощавам лъжите.
– Какво мислиш за равенството между мъжете и жените?
– Жените и мъжете все още не са равни. Вместо да се свия и да приема това, ще се боря до последния си дъх това да се промени.
– Как се определяш?
– Аз съм твърде импулсивна. Трудолюбива съм, състрадателна и съвестна жена. Понякога съм много жестока към мен самата. Забелязвам си грешките.
– Кой е персонажът или историческата личност, която най-много би искала да изпълниш?
– Бих искала да играя Мата Хари. Танцьорка, шпионин. Тя е пример за смелост, не се оставя да я заблудят. Тя е осъдена на смърт. Има всичко в живота си – опасност, риск, страст, смелост, приключение, бунт, похот, привличане… Невероятна личност.
– Искаш ли да имаш деца?
– Нещото, което искам най-много в живота, е да бъда майка, да.
– Защо не се появяваше много в сериала „Три куруша“?
– Какво би казала за характера на Шахика? Ще се промени ли в бъдеще?
– Е, говорим за Шахика. За първи път в живота си играя толкова далечен от себе си персонаж. Да се каже лоша е подценяване, тя е демон. Но е много забавно да се играе. Понякога всички изпадаме в пристъп на смях на снимачната площадка. Така че нейното зло е толкова изумително, че се чудим докъде може да стигне.
– Как си със социалните медии?
– Обичам социалните медии. Instagram е невероятно забавен. Ако имах време, бих искала да го използвам по-интензивно.
– Как реагираш на негативните коментари?
– Съжалявам за тях, както всички останали. Понякога не чета коментарите, понякога ги чета и ми става тъжно. Обаждам се и се оплаквам на майка ми. Казвам й какво са написали. Майка ми ме учудва, като ми казва: „Момиче, ти работиш тази работа от 15 години, още ли се засягаш?“ И аз отговарям: „Да, още…“.
Несрин напуска принудително сериала „Опасно изкушение“ след спор с режисьорката Неслихан Йешилюрт, която заменя основния режисьор Мурат Йозтюрк. Екранната Шахика „посъветвала“ Неслихан първо да си беше свършила работата, а не да прехвърля работата на асистентката си, за да си приказва с Еда Едже, след което напуска сета и си изключва телефона. Веднага се погрижили да уведомят продуцента на Medyapim Фатих Аксой, който поръчал сцената с погребението да бъде пренаписана за героинята на Несрин Джавадзаде и така тя приключи участието си в „Опасно изкушение“.
По този повод Несрин написа в социалните мрежи: „Гледаме напред и сме готови за големи изненади. Обичам ви.“
Несрин и Ураз Кайгълароулу, които бяха двойка в „Три куруша“ и които са приятели от доста време, споделиха свои общи снимки и се заговори, че двамата имат любовна афера. „Новината за моята колежка Несрин Джавадзаде е напълно неоснователна…„, написа Ураз, отричайки твърденията за любов.
„От първия до последния ден на снимачната площадка, винаги със златно сърце, винаги приятелски настроен, винаги забавен, винаги сърдечен… Иска ми се всеки да има приятел като теб, скъпи мой Ураз„, написа Несрин.
Несрин се раздели с приятеля си Гьокхан Алкан, с когото имаше връзка около две години. Очакваше се да се оженят, но прекратиха връзката си, престанаха да се следват в социалните мрежи и изтриха общите си снимки.
