Предложението на Яман да се ожени за Сехер е пълна изненада за нея.
„Искаш ли да се ожениш за мен?“, попита той. „Ще се грижа за теб и Юсуф.“
Сехер беше шокирана.
„Защо?“, попита тя. „Юсуф няма да ходи в интернат.“
„Ако не се съгласиш, тримата ще отидем в чужбина“, каза Яман. „Там ще бъдеш в безопасност и Юсуф ще може да живее нормално.“
Сехер много мисли и търси съвет. В крайна сметка, тя се съгласява.
„Да“, каза тя. „С удоволствие ще се омъжа за теб.“
Яман я прегръща.
„Ще се погрижа за теб“, каза той.
Сехер е приела предложението на Яман за брак. Изглежда, че за тяхната сватба вече няма пречки, но в имението се таи опасност.
„Надявам се, че се е съгласила по собствено желание“, говори Яман на себе си.
Веднага след като Сехер се съгласи, Яман я отвежда в общината.
„Искате ли да се омъжите за Яман?“, попита служителят.
„Да“, каза Сехер.
„Искате ли да се ожените за Сехер?“, попита служителят.
„Да“, каза Яман.
Там назначават дата за сватбата – след две седмици. След това те отиват при социалните, за да обявят решението си, а след това се прибират у дома. Вкъщи те влизат, хванати за ръце, и обявяват решението си да се оженят.
„Ние се женим“, каза Сехер.
„Да“, каза Яман. „След две седмици ще бъдем семейство.“
Дори и да е трудно, Кара се съгласява на любовната игра на Ибо.
„Ще направя всичко възможно да се харесам на майка ти“, каза тя.
„Знам, че ще успееш“, каза Ибо.
И все пак, Кара знаеше, че това няма да бъде лесно.