Наследство - Епизод 528 (Ето какво ще видим)

Сехер, самотна и погълната от страхове, несъзнателно попада в капана на Зухал, която изпраща Азиз при нея. Междувременно Яман разкрива шокиращата истина –Азиз се оказва син на най-големия му враг. Как ще реагира Яман? Вижте какво ще се случи в епизод 528 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 15 май 2025 г. по NOVA. НА КРАТКО какво се случва в епизод 528 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 15 май 2025 по NOVA. Яман съжалява, че се е отнесъл толкова жестоко с Азиз пред Сехер, но вече е твърде късно. Сехер, разкъсвана от съмнения и погълната от ужасяващи спомени, се отдръпва от Яман. Самотна и парализирана от страховете си, Сехер несъзнателно попада в капана на Зухал, която изпраща Азиз при нея. Междувременно Яман разкрива шокиращата истина –Азиз се оказва син на най-големия му враг. Как ще реагира Яман? В същото време Ясемин решава да си отмъсти на Ертул. Преди да изчезне, тя оставя прощално писмо на сестра си и майка си… Яман се обвинява за бурната си реакция и за това, че е ударил Азиз пред Сехер. – Трябваше да се сдържам, когато бях до нея – казва укорително на себе си. – Не трябваше да го направя в нейно присъствие. Яман крещи, сякаш иска да изхвърли от себе си всичко натрупано. Секунда по-късно стиска юмруци – в очите му проблясва решителност. – Ще си те върна. Направих всичко за теб, за нас. Ще го направя отново за нас. Без да се колебае, Яман се качва в колата и тръгва към дома на Сехер. Когато пристига, звъни на вратата. Чака. Няма отговор. Повтаря, по-настоятелно. – Знам, че си там – казва той с твърд глас. – Ако тази врата е затворена сега, вината е само моя. Изплаших те, но не това беше целта ми. Предупредих го. Когато го видях да влиза, не можах да се сдържа. Но си прав, не трябваше да го правя в твое присъствие. Зад вратата се чува гласът на Сехер – хладен, но треперещ от напрежение: – Значи не съжаляваш за това, което си направил? Смяташ, че си бил прав, и единственият ти проблем е, че аз съм била там, така ли? Казваш, че си се променил, но... не е така. Сехер си поема дълбоко дъх, гласът ѝ трепери от емоции. – Има неща, с които не мога да се справя – казва Сехер. – Съмненията ми, страхът ми... Заметох под килима цялата си вяра в теб. А ти я стъпка. Нанесе ми дълбока рана. Не знам как да живея с това. Моля те... тръгни си. Искам да остана сама. Яман затваря очи, сякаш се опитва да овладее болката си. – Веднъж казахте, че доверието зависи от връзката. Една нишка не е достатъчна – тя ще се скъса, но сто нишки ще образуват здраво въже. Знам, че ти е трудно да ми се довериш, но аз ще го поправя. Обещавам. Сехер поглежда през ключалката. От другата страна на вратата Яман вече го няма. Тогава тя посяга към телефона и набира Зухал. – Назлъ, не се чувствам добре – казва Сехер с треперещ глас. – Спомням си всички онези ужасни моменти. Чувствам се така, сякаш стените се стягат около мен и ще ме смачкат. Можеш ли да останеш с мен тази нощ? – О, Господи… – въздъхва Зухал. – Скъпа, не съм си вкъщи. Далеч съм. Ако се чувстваш наистина зле, мога да тръгна, но ще ми отнеме няколко часа. – Не, няма нужда от това! Благодаря ти! – отвръща Сехер. Сехер приключва разговора и опира чело в ръката си. Не знае какво да направи, за да отблъсне лошите мисли. Междувременно Зухал, седнала удобно в хола си, оставя телефона си и се усмихва доволно. Всъщност тя не е отишла никъде. – Значи скъпата Сехер е съвсем сама – промълвява Зухал с насмешка. – Ужасно се страхува… Всички лоши спомени са се върнали. Е, тъй като тя има нужда от герой, ще ѝ го изпратя. Зухал посяга към телефона и набира номера на Азиз. – Докторе, Сехер не се чувства добре. Бихте ли могли да минете да я видите? Азиз, щом чува тревогата в гласа ѝ, без колебание се съгласява. Междувременно Яман седи на дивана и въздиша тежко. Дженгер се приближава към него. – Мислех, че сте имали добър ден – отбелязва той предпазливо. Яман прокарва ръце по лицето си, сякаш се опитва да изтрие напрежението. – И аз така мислех. Но всичко се преобърна. Срещнах се с Азис... в дома ѝ. Той ѝ каза да стои далеч от мен. Посъветва я, сякаш има право да ѝ нарежда какво да прави. Предупредих го – да не преминава границата. Ако някой, въпреки че е предупреден, направи същото, е ясно, че има скрити мотиви. Той не е загрижен само за лечението ѝ. Има и нещо друго зад това. Дженгер се поколебава за миг, после поглежда сериозно Яман. – Г-н Яман, отдавна искам да ви кажа нещо. Мисля, че вече е крайно време. Г-н Азис… той е син на Исмет Яхяоглу. Яман се надига рязко от дивана. Погледът му става остър, изпълнен с възмущение. – Какво?! Откъде знаеш това? – Видях снимка на него с баща му… в кабинета му – отговаря Дженгер, опитвайки се да остане спокоен. Очите на Яман потъмняват от гняв. – Това е синът на най-големия ми враг! Как можа да го премълчиш?! Аз… аз поверих жена си на врага си! Дженгер въздиша тежко. Гласът му звучи виновно, но твърдо. – Исках да ви кажа веднага, когато разбрах. Но вие сам казахте, че г-жа Сехер минава през труден период. Терапията ѝ помага. Не исках да проваля всичко. И... понеже вие сам намерихте този лекар, реших, че е просто съвпадение. Яман едва сдържа гнева си. – Да, аз го намерих. Но щом е разбрал кой съм, е решил да използва това. Това не е случайност. Това е планирано! Той посяга рязко към телефона и набира бързо номер. – Недим, трябва незабавно да разследваш миналото на д-р Азис. Искам да знам всичко за него. Абсолютно всичко! В същото време Сехер се запознава с Джемил – доставчик на вода, който още при първия поглед се влюбва в нея. Дуйгу се лута безцелно, шокирана от предателството на сестра си. – Тя е получила информацията за операцията от мен – прошепва с болка. – През цялото време е била до мен само, за да изкопчи сведения. А аз… точно когато си мислех, че съм си върнала сестра си, тя ме предаде. В този момент телефонът звъни. Али. Дуйгу вдига и с треперещ глас го моли да дойде при нея. Междувременно Семра влиза в стаята на Ясемин. Щом вижда дъщеря си да плаче, сърцето ѝ се свива, но гневът надделява. – Какви още неприятности ще ни причиниш? – пита тя строго. – Наистина ли Дуйгу заслужаваше това? Смяташ ли, че ние го заслужаваме? Засрами се! – Мамо, аз не... – започва Ясемин, но майка ѝ не я оставя да довърши. – Какво още трябва да направим, за да стане по-добре за теб? Как да накараме гнева ти да изчезне? Дали това ще се случи само когато някой от нас умре? Не мълчи, кажи го! Трябва ли да умрем! Ясемин скача от леглото си и бяга от стаята. На долния етаж тя изважда тетрадка и ръката ѝ трепери, докато пише прощално послание: „Ще платя цената за всичко, което направих.“ След миг тя става и мълчаливо напуска къщата. Али идва в парка, където го чака Дуйгу. Тя е развълнувана, а в очите ѝ все още се виждат следи от гняв и болка. – Ясемин ме предаде – казва тя с горчивина. – Тя ме изпрати на смърт. Заради нея ме простреляха. Тя ме подмами да влезем в засада. Али мълчи за миг, после свежда поглед. – Знам. Дуйгу го поглежда невярващо. – Откъде знаеш? Мъжът си поема дълбоко дъх. – Когато се бореше за живота си в болницата, Ясемин умираше заедно с теб. Беше сигурна, че сме те изгубили. В пристъп на гняв тя грабна пистолета ти и си тръгна. Когато я намерих, тя чакаше скрита, готова да убие Ертул. Беше достатъчно близо, за да го направи. Искаше да си отмъсти, но аз я спрях. Дуйгу затаява дъх, докато анализира думите му. – По-късно тя ми каза, че Ертул я е принудил да сътрудничи – продължава Али. – Не е могла да му откаже, все пак е израснала в неговия свят. Казали ѝ, че само ще приберат стоката, и тя, мислейки, че е в безопасност, посочила часа на нахлуването. Тя не знаеше, че те планират засада. Али стиска ръката на любимата си, като я гледа в очите. – Ясемин е направила огромна грешка, но не е осъзнавала какви ще са последствията. Сигурен съм, че ако знаеше, никога нямаше да го направи. Али придружава Дуйгу до вкъщи. На прага ги чака разтреперана Семра, която държи бележка в ръцете си. – Оставила е съобщение и си е тръгнала – казва тя разтревожено. – Какво означава това сега? Къде е отишла? Добре, направила е грешка, но... ами ако си причини нещо лошо? Дуйгу взема листчето и прочита. Лицето ѝ се напряга. – Мамо... Не е това, което мислехме – проговаря тя след малко. – Ясемин не е искала да ме нарани. Мислеше, че нищо няма да ми се случи. Не е знаела... – По-късно много съжаляваше за това – добавя Али. Семра стиска ръце, а очите ѝ се насълзяват. – Така че ние... – започва тя тихо. Дуйгу свежда поглед. – Направихме грешка – признава тя. – Прекалено много я притиснахме. Дори не ѝ дадох възможност да обясни. Али се изправя, в гласа му се чува решителност. – Трябва да я намерим. Сега. – Върви, моля те – казва Семра с треперещ глас. – Намерете я, преди да е направила нещо безумно. Междувременно Ертул се качва в колата си. Завърта ключа в запалването, но изведнъж усеща хладно докосване на метал върху врата си. – Карай към полицейския участък – нарежда Ясемин, която седи зад него. Мъжът бавно вдига ръце в знак на увереност. – Не ме гледай така – казва Ясемин. – Аз ти казах да си вървиш! Ертугрул се усмихва подигравателно. - Познавам това оръжие - казва той спокойно. - То е мое. Ти го взе от чекмеджето ми. Той обръща глава и я поглежда с нещо, което почти прилича на нежност. – Познавам и ръката, която го държи. Тази мъничка ръка стискаше силно моята, когато те спасих от бандата клошари. Ясемин затаява дъх, но не сваля оръжието си. – Онова момиче каза, че съм ѝ брат – продължи Ертул. - Същото това момиче, което ме гледаше с благодарност и любов, сега ме преследва? Кой би си помислил, че някой, когото имах за сестра, ще насочи пистолет към мен? Ясемин стяга пръстите си върху спусъка. – Не исках това да се случи - казва тя с треперещ глас. – Но това е твоя вина. Сестра ми едва не умря заради нас. Ние трябва да платим за това. И двамата. Ще разкажем всичко на полицията. Ертул поклаща глава. – Дадох ти думата си, че няма да я нараня, и я спазих. Не знаех за засадата. Не съм давал заповед. За момент в колата настъпва тишина. – Сянка, аз съм твоят брат - казва тихо мъжът. – Нима някога съм те мамил? Ясемин прехапва устните си и ръката ѝ започва да трепери. – Потегляй, казах! Ертул свежда поглед. Гласът му е изпълнен с емоции. – Поставих те на мястото на мъртвия си брат. Ако си готова да ме застреляш, вече нищо няма смисъл. В очите му блестят сълзи. – Ако това е единственият начин да се успокоиш, ще го направя - казва той накрая. - Ще отида в полицейския участък. Ще разкажа всичко. Ще излежа присъдата си. Той протяга ръка към стартера, за да запали двигателя. – Добре. Спри! – казва внезапно Ясемин и спуска пистолета. Ертул я поглежда изпитателно. – Ти си ги избрала за свое семейство – казва той. – Отиди при тях. Започни нов живот. Ще се радвам за теб. Той отвръща поглед, сякаш иска да скрие емоциите си. – Но не забравяй... ако там имаш сестра, тук винаги ще имаш брат. Ако някога изпаднеш в беда, ако имаш нужда от нещо... обади ми се. Винаги ще бъда на разположение за теб. Ясемин го поглежда за миг, после връща пистолета на задната седалка, отваря вратата и излиза. Ертугрул я проследява с поглед. – Трябва да приключа с това, преди да ми се е изплъзнала завинаги от ръцете - казва си той, като гледа как Ясемин се отдалечава. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.