winless
Яман има надежда, че двамата със Сехер ще се съберат отново, и нарежда да се приготви тържествена вечеря. Но решението на Сехер може да промени всичко! Вижте какво ще се случи в епизод 521 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 май 2025 г. по NOVA.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 521 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 май 2025 по NOVA.
Сехер и Яман намират изгубения пръстен.
Яман има надежда, че двамата със Сехер ще се съберат отново, и нарежда да се приготви тържествена вечеря.
Сехер се връща от поредния си сеанс с д-р Азиз, взела своето решение.
Лекарите възстановяват сърдечната дейност на Дуйгу, но…
– Защо мълчиш? – пита любопитна Сехер. – Какво беше написал в тази бележка?
– Оставих ти бележка… с инструкции как да стигнеш до яхтата. Беше пътуване, което двамата мечтаехме да осъществим, но така и не успяхме – отговаря Яман с приглушен глас.
– Значи… инцидентът се е случил тогава – когато бяхме щастливи, когато всичко между нас вървеше добре… Нали така?
– Всичко ще бъде наред отново. Знаеш го, нали? – заявява уверен Яман.
– Искам да те попитам нещо… Спомням си деня, когато ми предложи брак в задния двор. Помня, че бях много развълнувана, но разкажи ми – какъв беше този ден за теб? – пита Сехер, вперила поглед в него, сякаш иска да си върне още от изгубените спомени от онзи романтичен момент.
– Първия път, когато ти предложих, беше просто формалност. Просто направих това, което се очакваше. Но втория път… този път исках да бъде истинско.Исках да знаеш какво наистина изпитвам към теб! Исках да е незабравимо за нас. В този ден ти също дълго време търсеше пръстена си, защото аз тайно го бях взел, за да ти купя нов и отново да ти направя предложение. По истински начин.
– Сигурно много съм се изплашила, че съм го изгубила – предполага Сехер. – Но каква прекрасна изненада е била за мен! Спомням си… наистина съм била много щастлива.
Яман кима с глава и тогава вижда пръстена на Сехер, търкулнал се под масата. Той се пресяга, взема го и го подава на Сехер
– Не го губи повече! Кой знае… може би те чака още една изненада!
Действието прескача на сутринта. В коридора пред стаите си Сехер и Яман се срещат. Без излишни думи тръгват заедно надолу по стълбите към салона. Като че ли времето се е върнало назад – в дните, когато всичко между тях е било спокойно, сигурно… и пълно с любов.
В салона се чува приглушен разговор между Неслихан и Адалет. Гласовете им са тихи, но пълни с емоция.
– Добре де, ако са разведени, защо посред нощ заедно търсеха пръстена? – пита Неслихан.
– Не знам, дъще… Може да е било просто съвпадение, инцидент – отвръща Адалет, но не звучи убедено.
– Не вярвам! Напротив! Изглеждаха толкова… щастливи. Не приличаха на хора, които току-що са се развели. Изглеждаха като… младоженци! – заявява Неслихан. – Да, когато господин Яман погледна Сехер… очите му бяха пълни с любов. А и тя… тя не беше безразлична. Ако трябва да съм честна, лельо – аз имам надежда. Въпреки развода, те още са заедно. И не просто заедно. Убедена съм, че все още се обичат. Запомни ми думите!
Адалет се усмихва едва забележимо. Погледът ѝ се насочва към Яман и Сехер, които тъкмо слизат по стълбите. Поздравява ги сърдечно, и заедно с Неслихан се насочват към кухнята.
При тях идва Зия със саксия в ръка. Очите му светят от вълнение.
– Помниш ли какво посадихме, когато бях много болен? Първото цвете цъфна. Скоро ароматът му ще изпълни цялата къща. Дори в твоята стая ще усетиш аромата му – казва Зия.
– Ще бъде прекрасно – усмихва се Сехер, а в гласа ѝ се прокрадва нотка тъга.
– Да, ще бъде… но ти вече няма да можеш да го видиш как расте – добавя Зия, тъжен. – Скоро ще си тръгнеш от имението, нали? Но… няма значение. Ще го виждаш, когато ни идваш на гости.
– Разбира се, че ще идвам. Няма как да не идвам – отговаря Сехер и едва сдържа сълзите си. Гласът ѝ трепери, но се опитва да звучи уверено.
В този момент се появява Дженгер.
– Госпожо, шофьорът ви чака, за да ви закара до клиниката.
– Така ли? – Сехер примигва. – Напълно съм забравила за срещата… Може би да я отменя? Не ми се ходи днес – казва колебливо, сякаш се надява Яман да ѝ даде причина да остане.
– Не бива! Постигна много благодарение на терапията! – отвръща Яман.
– Прав си! – съгласява се Сехер. – Ще взема чантата си и тръгвам.
Действието прескача в кабинета на д-р Азиз. Той се чуди, дали днес Сехер ще дойде или Яман Къръмлъ ще ѝ попречи. След малко асистентката му влиза и му съобщава, че Сехер ще дойде за сеанса, но малко ще закъснее.
– Добре – кимна доволен Азиз. – Ще я изчакаме.
Скоро след това Сехер пристига.
Вратата към кабинета е леко открехната и тя надниква внимателно. Когато вижда, че вътре е тихо, прави крачка напред.
– Извинявай… видях, че вратата е отворена и реших… – казва Сехер с леко притеснение.
– Не се притеснявай – казва Азиз с усмивка. – Чаках те. Честно казано, се притесних, че няма да дойдеш. Не е добре да пропускаш сеансите ни, особено с напредъка, който си постигнала.
– Днес бях объркана – признава тя. – Наистина мислех да не идвам. Но той… той ми каза, че трябва, че терапията ми помага. Той е прав.
– Добре тогава. Нека започнем. – предлага Азиз.
– Как се чувстваш след развода? – пита Азиз. – Взе трудно решение. И при това – много бързо. Това е голяма стъпка.
Сехер замълчава за момент. Взема една салфетка и започва да я мачка нервно.
– Ако трябва да бъда честна… Чувствам се странно – признава тя. – Разведох се, но едва сега осъзнах, че всъщност не съм го искала. Страхувах се. Имах съмнения. Но, както ти казах – той беше до мен през цялото време. Подкрепяше ме. Не знам как да го обясня…
Сехер прави пауза, сякаш се опитва да подреди мислите си.
– Само човек, който обича с цялото си сърце, е способен на това. Но той не го прави само за мен. Прави го и за Юсуф… и за всички около него. Знаеш ли… казват, че истинските хора се познават, когато изпадне човек в затруднено положение. Мисля, че едва сега започвам истински да го опознавам. Той е толкова силен, толкова грижовен… специален. Различен от всички останали. Усещам, че ставаме все по-близки и по-близки.
По лицето на Азиз се появява сянка на неодобрение, която той не може да скрие. Сехер я забелязва.
– Нещо лошо ли казах? – пита тя загрижено.
– Ти взе това решение, за да можеш да се възстановиш. За да се чувстваш в по-голяма безопасност – напомня ѝ Азиз. – А сега имаш съмнения.
Сехер го поглежда втренчено.
– Това, което чувстваш днес, може да се промени утре – продължава Азис. – А утрешният ден може да изглежда още по-различно. Само преди седмица щеше да припаднеш тук при мисълта, че той те е намерил. А сега си като развълнувано море. За да видиш дъното, бурята трябва да спре. Ето защо си струва да спреш и да се вслушаш в себе си. В противен случай…
– Аз знам какво чувствам – прекъсва го решително Сехер. – През цялото време на болестта си бягах от чувствата си. А сега, благодарение на теб, се научих да се изправям срещу тях. И точно това правя!
– Това, което преживяваш, е естествено – каза Азиз. – Когато хората са емоционално нестабилни, често се опитват да запълнят празнотата, като се вкопчват в друг. Не от любов, а от страх от самотата, от тревогата за бъдещето. И така избягват да се изправят пред реалността.
– Не бягам от реалността – каза твърдо тя. – Готова съм да я посрещна. Това, което чувствам вече… е истинско.
– Добре – кимва Азиз. – А какви са плановете ти за новия живот?
– Не знам. Още не съм решила. Но знам, че трябва да започна отнякъде. Той ми предложи да остана при него известно време… но не мога да направя това.
– Ако чувствата между вас са истински, това няма да ви отдалечи. Напротив – ще ви сближи. Не се страхувай да направиш крачка напред – казва Азиз.
–Той ми каза същото! – отвръща Сехер.
След като сеансът приключва, Сехер посещава Назлъ/Зухал, която я чака с изненада.
– Имам нещо за теб – съобщава ѝ тя, като ѝ подава ключовете. – В моя квартал има малка обзаведена къща. Наех я специално за теб.
Сехер я поглежда изненадано.
– Благодаря ти, но не беше необходимо. Сама щях да се погрижа за това.
– Сехер, моля те – настоява Зухал. – Разбира се, че щеше да се справиш сама. Но приятелите са, за да си помагат в трудни моменти. Приеми това.
Сехер се поколебава за миг, после подава ключовете.
– Така никога няма да се науча да бъда независима. И точно затова се реших да предприема тази стъпка.
Зухал въздъхва, но не се отказва.
– Знам, че искаш да бъдеш независим. Знам и колко труден е разводът. Ето защо го направих, за да ти помогна – казва тя топло. – Аз вярвам в теб. Вярвам, че ще се изправиш на собствените си крака. Сега трябва да повярваш в себе си.
В същото време в имението Яман казва на Адалет:
– Пригответе любимото ястие на Сехер и сложете маргаритки на масата.
– Както кажете, господин Яман.
Действието прескача. Сехер се връща в имението. Сърцето ѝ бие учестено… Вижда Яман в хола и му казва:
– Трябва да ти кажа нещо. Взех решение – тръгвам си от имението… още днес. Колкото по-дълго остана, толкова по-трудно ще ми е да си тръгна. А после може изобщо да се откажа. Затова е по-добре така. Трябва да започна новия си път. Само така ще разберем дали всичките ни жертви имаха смисъл.
– Бях подготвил къща, в случай че стигнем дотук – каза Яман. – Там има всичко, от което може да имаш нужда.
– Не мога да живея в тази къща. Ако го направя, това няма да е истински развод. Назлъ ми помогна – наела е обзаведен дом близо до нейния. Там ще живея.
– Трябва да знам, че си в безопасност… и че не си твърде далеч…
– Благодаря ти, но ще остана в къщата, която е наела Назлъ! – казва Сехер. – Това ще ми помогне да се почувствам по-добре.
– Сигурна ли си? – пита Яман.
– Напълно! – отговаря Сехер.
Яман замълчава. Погледът му натежава, а сърцето му сякаш се свива. Нищо не казва – не иска да я спре, макар че всяка фибра в тялото му иска точно това.
– Добре. Ще приготвя багажа си веднага. Също така трябва да поговоря с Юсуф. – казва Сехер.
– Както желаеш – отвръща Яман и се обръща настрани, за да прикрие болката си.
Сехер се качва в стаята си.
Малко по-късно Дженгер влиза при Яман, който стои безмълвен.
– Започнахме да подготвяме вечерята, както казахте – съобщава Дженгер внимателно.
– Отмени всичко. Няма да има вечеря. Сехер си тръгва още днес от имението.
– Разбирам, господине – кимва Дженгер. – Изглежда, че госпожата е взела внезапно решение… Но вие сте добре, нали?
Яман се отпуска на дивана, сякаш целият свят му тежи. Поема дълбоко въздух и казва тихо, повече на себе си, отколкото на друг:
– Цената, която трябва да платя, за да бъдем отново заедно… е да се разделим!
По-късно, Сехер влиза в стаята на Юсуф. Момчето я гледа въпросително, усещайки, че нещо важно предстои.
– Помниш ли, ти ме попита вчера какво мисля да правя? Вече знам. Днес ще си тръгна от имението – казва Сехер.
– Но… ти наистина ли ще си тръгнеш още сега?
– Така е. Но, както ти казах – това не е раздяла. Заминавам временно. Имам нужда от твоята помощ, за да се почувствам добре. Само така ще мога да се справя с всичко това.
Юсуф я целува по бузата и я прегръща силно.
– Ще направя всичко, за да си добре – така, както го прави и чичо ти!
– Благодаря ти. Много те обичам! – прошепва Сехер, притискайки го в обятията си.
Лекарите реанимират Дуйгу. Успяват да възстановят сърдечната ѝ дейност. Предупреждават обаче близките на Дуйгу, че тя може да не се събуди.
Али бди над любимата си, спомняйки си общите им моменти. Когато той е на път да излезе от стаята, Дуйгу идва в съзнание.
Всички се радват, че нейното състояние е стабилно.