Наследство - Епизод 514 (Ето какво ще видим)

Сехер, виждайки в какво състояние е Юсуф, предлага на Яман да не се развеждат, но тя е изненадана от решението на Яман. От другата страна на Ясемин ѝ е все по-трудно да се преструва, че изпитва неприязън само към семейството си! Вижте какво ще се случи в епизод 514 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 април 2025 г. по NOVA. НА КРАТКО какво се случва в епизод 514 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 април 2025 по NOVA. След като научава новината за развода на Яман и Сехер, Юсуф изпада в ярост. Момчето се чувства измамено. Яман и Сехер се опитват да му обяснят причините за решението си, но той остава глух за думите им. Сехер, виждайки състоянието му, предлага на Яман да не се развеждат. Тя е изненадана от неговото решение. Али и Дуйгу извеждат Ясемин на разходка. Ясемин се чувства разкъсана – от една страна изпитва вина, че предава сестра си, а от друга знае, че трябва да изпълни задачата, която ѝ е възложил Ертугрул. Юсуф се е заключил в стаята си. Яман и Сехер стоят от другата страна на вратата, тревожни и безпомощни. Опитват се да го убедят да ги пусне вътре. – Много те обичаме, Юсуф, моля те, отвори вратата! – казва Сехер с треперещ глас. Отвътре се чува гневният, обиден глас на момчето: – Преди никога не ме лъжеше, лельо, но сега го правиш! Казваш, че ме обичаш, а не е вярно! Ако ме обичаше… щеше ли всичко това да се случва? Сехер се разплаква. Очите ѝ са пълни със сълзи, а погледът ѝ виновно се спира върху Яман. Той нежно изтрива сълзите ѝ с ръка и ѝ прошепва уверено: – Рано или късно този бунт ще утихне. Не се разстройвай! В този момент Юсуф мушка под вратата, скъсани листата от албума, който Яман и Сехер специално му подготвиха и подариха за рождения ден. – Обещахте ми, спомняте ли си?! – извиква той с разтреперан глас. – Казахте, че винаги ще бъдете до мен, че ще живеем заедно, под един покрив... като в приказка! – Ще бъдем с теб до края на живота си, юначе – казва Яман, опитвайки се да запази спокойствие. – Да, развеждаме се, но това не означава, че ще се разделим с теб. Никога няма да те оставим сам, чуваш ли ме? – Юсуф, хайде, отвори... Нека поговорим!. Ако искаш, тази вечер може да спим заедно – предлага Сехер с надежда в гласа. – Не! Ще спя сам! – крещи Юсуф, твърдо и с болка в гласа. – И без това, когато си тръгнеш… пак ще съм сам, нали?! Сехер не издържа. Сълзите ѝ не спират. Коленичила до вратата, тя събира разкъсаните рисунки – останките от спомените, които са създали заедно. После се прибира в стаята си. Сяда на леглото и внимателно започва да подрежда парчетата. С тиксо ги съединява едно по едно. Яман почуква на вратата и влиза в стаята на Сехер. Погледът му е сериозен, но топъл. Пита я дали може да остане, а тя кимва леко и го кани да седне до нея. – Разбрах и преживях твърде рано как се чувства човек, когато загуби семейството си. Бях дете, когато татко сложи край на живота си. Майка ни току-що ни беше оставила. Татко ни обеща, че на сутринта ще отиде до магазина. После ще закусим заедно, ще оправим къщата. Каза го. Но беше толкова болен, толкова слаб... Той нямаше пукната пара в джоба си! Аз го знаех. Знаех, че е зле. Но му повярвах – защото беше баща ми. Казах ми, че ще се събуди рано, а аз го целунах по бузата и излязох. А същата нощ... ме събуди звук – силен…. И тогава разбрах. И той си беше отишъл. Яман прави пауза. –Това е най-ужасното нещо, което може да види едно дете. Затова не искам Юсуф никога да страда така, както аз страдах. Брат ми, Ялчин... толкова често ми говореше, че му липсва Юсуф, когато бяхме в командировка чужбина. На всеки 15 минути молеше сестра ти за снимки на Юсуф. Твоята сестра и моят брат... толкова го обичаха. Обещаваха си, че никога няма да се разделят. Но не успяха да удържат обещанието. Първо почина брат ми, а после – сестра ти. Яман си поема въздух и продължава. –Тогава бях ужасен. Страх ме беше, че Юсуф ще бъде съсипан, както се случи с мен. Казах си: „Сега моят племенник няма да остане сам!" Стегнах се. Станах като скала. Не знаех какво да правя… И тогава... се появи ти. И се превърнахме в семейство. Станахме негови родители. Бяхме като едно цяло. Сега той се страхува, че ще изгуби и нас. Но ще разбере. Каквото и да преживеем – Юсуф никога няма да остане сам. Никога няма да пуснем ръката му. Обещахме му. И ще удържим тази дума. – Да, ще удържим на думата си! – съгласява се Сехер. Действието прескача на сутринта. Сехер и Яман стоят пред заключената врата на стаята на Юсуф. – Мислиш ли, че ще проработи? – пита Сехер с несигурност в гласа. – Хайде да го накараме да се почувства по-добре – отвръща Яман. – После ще поговорим с него, както трябва. – Юсуф, миличък, отвори! Имаме страхотна изненада за теб! – провиква се Сехер, опитвайки се да звучи весело. След няколко секунди, вратата бавно се отваря. Юсуф стои там – с неуверен поглед и леко намусено изражение. – Ела, скъпи! Трябва да видиш какво ти купи чичо ти. Хайде да отидем заедно да го разгледаме – казва Сехер с топла усмивка. Тримата застават на площадката на втория етаж. Долу в хола, на дивана го очаква огромно плюшено мече – ново, пухкаво и опаковано в целофан. – Толкова исках да ми го купиш... – прошепва Юсуф, без да показва особена радост. – Нали ти обещах, юначе – отговаря Яман и се усмихва. – Държа на думата си. – Благодаря... – отвръща Юсуф, но гласът му звучи празно. Неслихан помага на Юсуф да извади мечето от опаковката. – Хайде, юначе, първо да закусим, а след това ще поиграем заедно – предлага Яман. – Искате да играете с мен? – учудено пита Юсуф, сякаш не вярва на ушите си. – Разбира се, че ще играем! – потвърждава Яман с усмивка. – Добре. Но искам да играем на криеница – казва Юсуф, този път с малко по-живо изражение. – Разбира се! На каквото поискаш – съгласява се веднага Сехер – А кой ще брои? – пита Яман. – Ти ще броиш, чичо! – отговаря Юсуф. – Добре, да започваме! – отвръща Яман. – Добре! Тогава... започваме! – казва Яман и се обръща към стената, започвайки да брои. – Юсуф, аз ще се скрия в кухнята – прошепва Сехер и бързо се отдалечава натам. Юсуф се оглежда наоколо. В следващия миг хуква към външната врата и я отваря тихо. Без да се обръща назад, излиза навън и тръгва по улицата. – Юсуф! – извиква Сехер, излиза от кухнята и се оглежда. – Юсуф, чичо ти не можа да ме намери! Къде си, миличък? Ела да видиш – победих чичо ти! Гласът ѝ трепери. Усмивката ѝ изчезва. Започва да се оглежда тревожно. – Къде ли може да се е скрил? – прошепва притеснено, вече усещайки как паниката я обзема. Всички започват да търсят Юсуф. Тревогата се разраства с всяка минута. В същото време, Юсуф върви по улицата и се чуди: – Къде сега да отида? – чуди се Юсуф. –Дали да не се върна обратно? Но те се опитват да ме излъжат като ми предлагат да играем. Юсуф тръгва да пресича улицата, когато Яман го вижда и спира. Сехер се приближава също и разплакана прегръща племенника си. – Защо го направи? – попита Сехер, прегръщайки племенника си. – Уплаши ни ужасно! – Опитахте се да ме излъжете – отговаря Юсуф. – И аз исках да ви оставя, за да видите какво е да останете сами. Действието прескача. Яман сяда до Сехер на леглото. Гласът му бе спокоен, но категоричен: – Не се тревожи! Всичко ще се нареди! Просто е нужно време! – Аз съм виновна – каза Сехер. – Исках развод, защото не можех да продължа така. Но не си дадох сметка колко много ще нараня Юсуф. Може би… не трябва да се развеждаме. Дали не съм егоистка? Яман замълча за миг. Той знае, че най-лесно би било да ѝ каже „да“. Но не това не е правилно. – Не, не бива да се отказваш – отговаря уверено Яман. – Взе това решение, за да намериш себе си. Ако се откажеш сега, ще потискаш болката си. Ще станеш като птица в клетка – ще изглеждаш щастлива, но ще живееш в лъжа. А това ще нарани Юсуф още повече. Сехер го гледа изненадано, с очи, пълни със сълзи. – Изненадваш ме… – казва тя. – Помниш ли какво ми каза, когато ми даде документите? – пита той. – „Ако това, което имаме, е истинско, бракът ще започне отначало.“ Аз вярвам в това. Подписах, защото знам, че това не е краят. След кратка пауза той се изправя. – Да вървим – казва Яман. – Трябва да поговорим с Юсуф. Да му обясним всичо! Яман и Сехер влизат при Юсуф. Сядат от двете му страни на леглото, внимателно, сякаш се страхуват да не го наранят още повече. – Ако мислиш, че те лъжем като дете, тогава нека да си поговорим честно! – предлага Яман като поглежда Сехер. – Обичаш леля си, нали? Юсуф кима с глава. – Тогава знай – любовта не означава само да искаш човека до себе си постоянно. Това е егоистично. Любовта е да искаш той да бъде добре. Да го подкрепяш, когато минава през трудности! Яман замълчава за миг, после продължава с разтреперан, но ясен глас: – Аз също обичам леля ти. И не искам да я изгубя. Искам да я виждам щастлива, да я виждам да се усмихва. Знаеш, че претърпя инцидент. Не помни всичко. Има нужда от време. Не мога да я насилвам да си спомни. Но ще я чакам. Винаги ще я подкрепям. Защото я обичам. – А ако не си спомни никога? – пита Юсуф. – Връзката ни е толкова силна, че вярвам – тя ще си спомни. Ще направя всичко, за да ѝ помогна! – отговаря уверен Яман. – Юсуф, чуй ме – винаги ще сме до теб! – прегръща го и го целува Сехер. – Каквото и да стане. – Ние сме семейство – добавя Яман. – И това никога няма да се промени. Юсуф прегръща леля си, а след това чичо си като заявява: –Аз много ви обичам! Моля ви, спазете обещанието си. Не забравяйте, това което ми казахте! Ще ходя да кажа на чичо Зия да кажа това, което ми обещахте, за да не се разстройва. Юсуф бързо напуска стаята. В същия момент телефонът на Яман звъни. Той отговаря. След кратък разговор затваря и се обръща към Сехер. – Недим ми каза… че делото ни за развод е утре. Сехер го поглежда изненадана. Мълчи. – Утре ще се разведем – пояснява Яман. Али решава да заведе Дуйгу и Ясемин на любимото им място за дюнер-кебап. Тримата сядат на една маса, а Ясемин им казва: – Нямаше нужда да поръчвате и за мен. Казах, че не съм гладна. Защо изобщо дойдохме тук? – Сестра ти и аз често идвахме тук – казва Али спокойно. – И винаги си спомняхме за теб. А тя си обеща, че когато те намери, ще те доведе точно тук… знаейки колко обичаш тази храна. Дуйгу кимва, погълната от спомени. – Мама не ни позволяваше да ядем навън. Но ние тайно събирахме пари… и понякога си позволявахме по един дюнер. – Помня онова място до училище – усмихва се Ясемин. – Не можех да спра. Веднъж изядох три порции и после цяла вечер ме боля коремът! – Казах ти да не ядеш толкова много – клати глава Дуйгу с лека усмивка. – Но какво можех да направя? Купих ти, колкото поиска. – Ти никога не ми отказваше – признава Ясемин с усмивка. – А помниш ли онази тъмна уличка, през която винаги минавахме на път за вкъщи? – Много те беше страх – отвръща Дуйгу. – Винаги ме хващаше за ръката. – Ти ми пееше една песен тогава, за да не ме е страх… Аз още я помня – И без да чака отговор, Ясемин започна тихичко да я тананика. След миг гласът на сестра ѝ се сля с нейния. Лети, лети, пеперудо, крилцата ти са с цветове, не си отивай, не се губи, аз ще те водя, не се страхувай... – Пеех тази песен много пъти – признава Ясемин. – Когато теб те нямаше, тя ми даваше смелост. Не се страхувах. На връщане от вечерята Ясемин и Дуйгу се спират до една малка детска площадка. – Спомняш ли си, каза, че ще се върнем в онзи парк. Обеща ми го онзи ден, само седмица по-късно ме отвлякоха. – казва тъжна Ясемин. – Това беше последният ден, в който се люлеех на люлката. Дуйгу хваща сестра си за ръка и двете се качват на люлките, а сълзи се появяват в очите на Ясемин – не от тъга, а от нещо по-силно – от това, че вече не е сама. На следващата сутрин Ясемин седи на леглото и разглежда стари снимки. – Те наистина ме обичат… – признава Ясемин. Но внезапно изражението ѝ се променя, тя хвърли снимките настрани: – Не се заблуждавай, Сянко! Усмивките няма да те отклонят от целта. Имаш мисия. Няма време за чувства! Действието прескача Ясемин влиза в стаята на сестра си. – Добро утро. Да не те притеснявам? – пита Ясемин.– Не, изобщо. Сядай! – отговаря Дуйгу с усмивка. Ясемин сяда до сестра си и добавя с благодарност: – Дойдох да ти благодаря – вечерята беше страхотна, и разходката в парка също! – Трябва да благодариш за това на капитан Али – отвръща Дуйгу. След миг мълчание, Ясемин пита плахо сестра си: – Може ли днес да дойда с теб в полицейското управление? – Разбира се, че можеш – съгласява се веднага Дуйгу. В този момент Дуйгу получава съобщение на телефона си. – Това той ли е? – пита Ясемин. – Кой? – объркана е Дуйгу. – Комисар Али – отговаря Ясемин. – Няма ли да прочетеш съобщението? – По-късно ще го прочета! – отговаря Дуйгу.– Знаеш ли, той много те цени и тревожи за теб… –казва Ясемин.– Да! – отвръща Дуйгу.– Да, но има и нещо друго, нали? – досеща се Ясемин. След дълга пауза, Дуйгу въздъхва и решава да се доверина сестра си. – Ще ти споделя една тайна. Ще я запазиш, нали? – Разбира се, можеш да ми се довериш! – отговаря Ясемин.– Отне ми много време да го осъзная… но съм влюбена в Али – признава Дуйгу. –Мамоооо – провиква се Ясемин.– Сериозно? Какво правиш? – пита Дуйгу като слага ръка на устата на сестра си.– Шегувам се, не се тревожи – това остава между нас! – отговаря уверена Ясемин.– Честно казано, не вярвах, че това може да се случи на мен. – продължава с признанията си Дуйгу. – Мислех, че не заслужавам нещо толкова хубаво. Смятах, че съм го загубила… и започнах да се отдръпвам от всички около себе си. Бяха трудни дни. Затова не позволявах на никого да влезе в живота ми. Но сега… всичко е различно. За първи път обичам истински. И не искам да го загубя. Искам да му кажа, че го обичам… но не знам как. Всичко е толкова ново за мен.– Тогава му го кажи. И го направи днес – насърчава я Ясемин. – Може би... трябва да помисля още малко – не е уверена Дуйгу. В същото време, Ясемин вижда лаптопа на сестра си и си спомня за задачата, която ѝ възложи Ертурул– тя трябва да се докопа до досието на партньора му. – Ясемин, много ти благодаря! – прекъсва мислите ѝ Дуйгу. Ясемин кима с глава и излиза от стаята на сестра си. Объркана Ясемин отива в стаята си. Тя изживява труден вътрешен конфликт. Ясемин още веднъж си спомня щастливите моменти със сестра си. „Какво ми става? Опитваш се да ме объркаш, нали? Няма да успееш!“, мисли си Ясемин. В този момент при Ясемин влиза Дуйгу. Ясемин я поглежда изненадана, сестра ѝ изглежда различна. – Как изглеждам? – пита Дуйгу. –Бъди честна! –Честно казано, не разбирам от мода – признава Ясемин. –Но изглеждаш като актриса! – Как така не разбираш? Като малка ти винаги се преобличаше, правеше модни дефилета. Майка те наричаше „госпожица мода“. Ти още тогава ми казваше какво да облека! – припомня ѝ Дуйгу. – Между другото – добавя Дуйгу. – Искам да ти кажа, че ти си станала много красива! – Не, не съм. Аз съм като мъж. – отрича Ясемин. – Така е, ти си била принудена да изглеждаш така, докато си живяла на улицата! Просто е трябвало да изглеждаш силна – да се обличаш и говориш като мъж. –Иначе щяха да ме смачкат – съгласява се Ясемин. – Трябваше да бъда така иначе нямаше да бъда Сянка. – Но сега си тук. До мен! – заявява Дуйгу. – Може би е време да откриеш коя си ти всъщност… – Не, аз съм си такава! Елегантните дрехи не ми подхождат. – отвръща Ясемин. Дуйгу я оглежда отдолу до горе със загадъчна усмивка. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.