winlessНА КРАТКО какво се случва в епизод 511 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 15 април 2025 по NOVA.
Яман влиза в хола, където го чака Сехер – мълчалива, но с поглед, който говори повече от думи.
– Щом не искаш да ходим никъде, оставаме тук и ще говорим – казва спокойно Яман. – Не искам повече тайни между нас. Ако трябва да се изправим пред миналото, правим го сега. Питай ме за всичко! Ще ти отговоря честно!
– Това не е решение! – отвръща Сехер.
– Казвал съм ти го и преди – продължава Яман, като приковава погледа ѝ. – Когато за първи път прекрачи прага на тази къща, те приемах като враг. Бях жесток… когато се опита да ми отнемеш Юсуф. Наистина те нараних.
Настъпва кратка тишина. После Яман добавя:
– Бих върнал времето назад, само и само това да не се беше случвало. Но вече не съм стария Яман. Ти го знаеш! Няма да те нараня! Няма да крия нищо! Ако още не си готова, ще го приема. Ще говорим, когато пожелаеш.
– Съжалявам – каза Сехер, избягвайки погледа му. – Виждам колко се стараеш. Но… ми е нужно време.
Без да чака отговор, Сехер бързо напуска стаята.
В същото време в кабинета си Азиз не може да се съсредоточи. Мислите му се връщат отново и отново към Сехер. Най-накрая взема решение – отменя всичките си срещи за деня.
В момента, в който се обажда на асистентката си, за да отмени всичките си срещи, разбира, че Сехер чака пред кабинета му.
– Поканете я да влезе! – нарежда Азиз.
Сехер влиза в кабинета
–Добре дошла! – посреща я с усмивка Азиз.
– Здравей! – отвръща Сехер.
–Заповядай! – казва Азиз като ѝ посочва стола. – Какво става? – пита Азиз. – Писа ми, че ще ми обясниш всичко.
– Казвах му, че искам развод – отговоря Сехер. – Чувствам се изгубена. Сякаш цялото ми минало изведнъж изплува на повърхността. Спомените ми са разкъсани – добри и лоши, наслагани едно върху друго, а аз не знам кога съм ги преживяла. В мен сякаш се отварят врати към истини, от които се страхувам. А и нямам сили да я отворя докрай. Не знам кое е реалност и кое – илюзия…
Азиз кимва с разбиране.
– Това ме притесняваше – казва терапевта спокойно. – Ти си в най-трудния момент. Има ли нещо в тези спомени, което особено те тревожи?
– Да… – Сехер свива рамене и сваля поглед. – Споменах ти, че си спомних момента, в който стрелям по него. Но сега го виждам различно. Той не ме гони. Напротив – казва, че ме обича. И това… още повече ме обърква. Не знам вече на какво да вярвам.
– Трябва да се изправиш пред това – казва Азиз. – Понякога истината се крие зад най-страшните врати. Щом ги отвориш, може би ще откриеш пътя към себе си.
– Не мога! Поне не още! – отвръща Сехер, поклащайки глава. – Понякога той е най-големият враг, а понякога… единственото място, където се чувствам в безопасност. Всичко в мен е хаос. И той го знае. Затова и поисках развода. Искам да премина през това сама. Без натиск, без страх. Само така ще мога да разбера коя съм и какво съм преживяла.
В същото време Зухал се чуди, дали онзи ден, докато Сехер беше в дома ѝ е видяла снимката, на която тя е с Яман.
В този момент Сехер излиза от кабинета на Азиз.
–Сехер, скъпа, как си ти? Аз много се притеснявах за теб – казва Зухал. –Мислех, че може да е станало нещо с теб.
Сехер мълчи като я наблюдава внимателно.
–Не трябваше да те оставям сама – продължава Зухал.
Сехер продължава да мълчи.
– Какво е станало? – пита вече наистина притеснена Зухал. –Ти ядосана ли си ми?
–Не, не ти нямаш никаква вина! – отвръща уверена Сехер. –Ти направи всичко, каквото можеше! Отвори вратите на дома си за мен!
–Ех, ако можех да направя повече! – отвръща с усмивка Зухал, вече спокойна, че Сехер не е видяла снимката ѝ с Яман. –А какво стана след това?
–Аз си спомних много неща – отговаря Сехер.
–Само спомени свързани с него ли? – започва да опипва почвата Зухал.
Сехер кима с глава и добавя:
–Аз му казах, че искам да се разведа, но…
–А той какво ти каза? – нетърпелива е Зухал.
–Не се съгласи!
– Скъпа Сехер, не оставай в дома си! Той може да ти навреди! – опитва се отново да я манипулира Зухал.
–Той не е такъв човек, че да ми навреди! – отвръща уверена Сехер. –Аз видях болката в очите му, когато поисках да се разведем…
– Не, аз го видях колко зъл беше, когато дойде да те търси тук! По-добре не се връщай в имението! – казва Зухал.
– Виж, Назлъ, аз много добре те разбирам! Ти си преживяла много лоши неща в миналото си и се страхуваш, че аз мога да изпитам същото, но… той не е такъв човек! Той няма да ми причини болка!
–Да… – кима едва, едва Зухал…
Сехер се взира в лицето на Зухал.
–Виж, Назлъ, струва ми се, че лицето ти ми е много познато от някъде… Имам чувството, че ние с теб сме се познавали в миналото?
Зухал се усмихва насила.
– Ех, ако беше така, със сигурност щяхме да сме добри приятелки – отвръща Зухал. –Но нали знаеш, хората си приличат… Ти ме обикна, затова и такива чувства имаш към мен, нали?
Действието прескача в имението. Яман стои замислен на терасата, а на крачка от него, Зия се занимава с цветята си.
–Яман, ела, виж! Това цвете е болно и може би няма никаква надежда за него! – казва Зия.
– Може и да се оправи, батко! – отвръща Яман.
– Да, може и да се оправи, но не когато аз искам, а когато настъпи подходящия момент – отговаря Зия. – Аз мога да отглеждам цветя, да се грижа за тях, но не знам кога ще се възстанови. Но ще чакам! За всяко нещо си има време! Не е ли така?
Яман замислен кима с глава.
Сехер се връща в имението.
„Ами ако той не се съгласи да се разведем?“ – мисли си Сехер.
Разсеяна Сехер тръгва да към стаята си, но на едно от стапялата се подхлъзва и добре, че Яман се появява я задържа, за да не падне.
– Внимателно! – казва Яман.
Сехер го гледа изненадана.
–Всичко наред ли е? – пита Яман.
–Да! Всичко е наред! – отговаря Сехер. –Аз ще отида в кухнята!
–Не! Ела с мен, имам какво да ти кажа! – спира я Яман и я хваща за ръка и води в кабинета си.
Там Яман подписва документите за развод. Поглежда Сехер право в очите и казва:
– Този подпис не значи, че искам да се разделим. Напротив – това е израз на любовта ми към теб. Защото дори да те загубя хиляда пъти… пак ще те търся. И ще те намирам. Всеки път.
– Благодаря ти – отвръща Сехер. – Тогава… нека да започнем процедурата възможно най-скоро.
В този момент Юсуф влиза в кабинета.
–Чичо, лельо може ли да ви помоля нещо!? Може ли да ми помогнете с домашните?
– Разбира се, юначе! – отговаря Яма. – Много ли домашни имаш?
–Да много са се насъбрали, защото бях болен – отговаря Юсуф.
–Хайде да вървим да ги направим! – казва Сехер.
–Чичо, ти също ще дойдеш, нали?
Яман поглежда Сехер. Погледите им се срещат.
–Разбира се, че ще дойда, юначе! – отговаря Яман.
„Юсуф, много ще се разстрои като разбере! Как ще му разкажем?“, мисли си притеснена Сехер.
В кухнята Дуйгу показва на Ясемин как да чисти спанак.
Семра ги наблюдава отстрани щастлива и доволна от разбирането, което има между дъщерите ѝ.
– Много е хубаво да ви виждам така – казва тя, сякаш на себе си. – Заедно, спокойни!
– Първо махаме дръжките – обяснява Дуйгу, докато работи с пръстите си сръчно. – После отделяме пожълтелите листа от повредените.
– Виж, тези са пожълтели – казва Ясемин.
– Тук ще сложим хубавите, а тук – тези за изхвърляне. – обяснява Дуйгу.
– А мама ще направи ще го приготви с леща – усмихва се Дуйгу. – Много вкусно става.
– Между другото, откъде точно да отрежа дръжките? – пита Ясемин като слага ножа докъдето мисли да отреже дръжките на спанака. – Така добре ли е?
– Да, така е добре – отговаря Дуйгу.
– След това трябва да измиеш спанака много добре, защото има много пръст – казва Дуйгу.
Семра ги гледа с обич.
– Радвам се, че мога да видя това с очите си – казва тя. – Какво щастие е да видиш дъщерите си заедно.
По-късно Ясемин получава съобщение от Ертугрул:
„Как върви там семейната идилия? Надявам се, че отново не си им повярвала?“
Тя изпраща кратко съобщение:
„Спокойно! Държа всичко под контрол. Няма да те подведа!“
В същото време в полицейското управление Волкан се опитва да убежди Дуйгу, че е настъпил моментът да признае чувствата си към Али. Но никой от двамата не подозира, че комисарят чува всяка дума…
–Мисля, че момента е настъпил – признава с усмивка Дуйгу.