winless
Сехер си спомня за хубавите времена, а Дуйгу прощава на майка си! Вижте какво ще се случи в епизод 509 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 11 април 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 509 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 11 април 2025 по NOVA.
Зухал успява да избяга, докато Сехер припада в ръцете на Яман. Когато се събужда в имението, паметта ѝ ѝ напомня за себе си по най-неочаквания начин.
Силата на любовта отново събира Дуйгу и Семра.
Яман нарежда на Дженгер да засили охраната – не може да си позволи отново да загуби Сехер.
В това време Сехер се събужда, изплашена. Сърцето ѝ бие учестено. Рязко се изправя от леглото.
– Моля те, успокой се! – казва ѝ нежно Яман, доближавайки се внимателно. – Няма от какво да се страхуваш. Всичко е наред, ти си в безопасност!
Но думите му не достигат до съзнанието ѝ. Сехер го гледа объркано, после рязко се обръща и побягва от стаята. В салона вижда Аделет и Дженгер – поглежда ги с очи, пълни със страх и недоверие. Без да каже дума, се затичва и се заключва в кабинета на Яман.
– Хайде, отвори вратата, за да поговорим – моли Яман, с глас, пропит от болка и надежда.
Яман се спомня предупреждението на Азиз: „Не я притискай. Ако искаш да си върнеш съпругата, трябва да ѝ дадеш време. Действай с разбиране…“
Яман си поема дълбоко въздух, застава пред вратата и започва да говори спокойно, с много топлина и нежност:
– Знам, че се страхуваш… Знам, че не си спомняш и това те кара да се чувстваш изгубена. Но ако не ми се довериш, няма как да преминем през това. Моля те… позволи ми да бъда до теб. Разкажи ми какво чувстваш…
– Няма за какво да говорим! – отвръща рязко Сехер. – Не искам да слушам лъжите ти! Всичко свърши! Всичко е било една голяма лъжа!
Спомените на Сехер нахлуват като ураган – вижда онези документи за развод, припомня си думите на Яман, че ще ги подпише… но никога няма да се откаже от нея.
Погледът ѝ попада отново върху същите документи. Очите ѝ се пълнят със сълзи. Решена е – този път ще сложи край. Взима химикал и тръгва да ги подпише.
Точно тогава отново чува гласът на Яман от другата страна на вратата – този път нежен, но категоричен:
– Добре… след като не искаш да отвориш, ще ти кажа това, което трябва да чуеш. Това имение не е затвор. Това е твоят дом. Аз не съм надзирател – аз съм твоят съпруг. Не ти позволявам да напуснеш имението… защото искам да си в безопасност. Знам, че се страхуваш… но искам и ти да знаеш нещо…
Гласът му потреперва.
– Всяка рана, която се отваря в теб… кърви и в мен. Аз бих се отказал от собствения си живот, но никога няма да ти причиня болка. Ще чакам. Не само сега. Не само утре. Ще чакам… дори до края на дните си, ако се наложи. Защото ти ме научи на търпение. Ти си причината да вярвам… и сега тази вяра е с мен. Не мога да те оставя. За мен не съществува място, където теб те няма.
Яман за секунда замълчава, но веднага добавя уверено:
– Ако си тук, ако не те пускам… има само една причина. Ти можеш да забравиш всичко… но това не забравяй никога: Аз те обичам. И те обичам толкова силно, че съм готов да се откажа от себе си, само и само да не те загубя.
В този момент Сехер си спомня сцена, която я пронизва като стрела – моментът, в който тя стреля в Яман.
„Ти може да си тръгнеш… само ако ме убиеш!“, чува гласът му в съзнанието си. После – гърмежът, ужасът… и Яман, който пада пред очите ѝ.
Започват да се връщат и други спомени – болезнени, разкъсващи сърцето ѝ. Миналото нахлува в нея с тежест, която не може да понесе.
– Не! Ти ме лъжеш! Аз не ти вярвам! – крещи разплакана Сехер.
– Ти не ми вярваш, защото не помниш – отговаря Яман. – Аз никога не съм те лъгал. Но ти си забравила това… Забравила си кой бях и в какво се превърнах заради теб.
Гласът му става по-мек, дълбок и треперещ от чувства:
– Аз и преди не ти казвах, че те обичам. Не защото не чувствах, а защото не можех… Сърцето ми беше от камък. Помниш ли? Разказвах ти за това – за мястото, от което идвам… за студения свят, в който израснах. Ти знаеш всичко това. Но не знаеш… колко трудно ми беше да произнеса думата „обичам“.
Яман прави крачка напред, поглежда към заключената врата, сякаш може да я види:
– Преди теб… дори на Юсуф не можех да кажа колко силно го обичам. А днес ти казваш, че всичко е било лъжа… Не беше! Всеки път, когато ти казвах, че те обичам, моето сърце се освобождаваше от веригите, в които бе заключено цял живот.
Той поема дъх, гласът му става по-силен:
– Може би си си спомнила някой тежък момент. Може би сянката на болката е по-силна от светлината на щастието. Но трябва да знаеш – ние никога не се предавахме! Винаги вървяхме напред… заедно!
Още веднъж ще го кажа, и ще го повтарям, докато дишам:
– Сехер, аз те обичам! Чуваш ли ме? Нека небето и земята ми бъдат свидетели – аз те обичам!
В този миг Сехер си спомня нещо още по-съкровено – думите на Яман, изречени с вяра и обич:
„Аз искам… ние с теб да имаме деца, Сехер Къръмлъ!“
Сехер потреперва. После я връхлитат и други спомени – как развълнувана за първи път целува Яман… как се смеят заедно… как го докосва по лицето, сякаш за първи път усеща топлината на истинската близост. Мигове на нежност, доверие и сърцето ѝ, което някога се е разтворило за любовта.
– Това е единствената истина, която никога няма да се промени! – заявява Яман. – Забрави всичко… но това не забравяй: Аз те обичам!
С треперещи ръце Сехер отключва вратата. Излиза бавно, очите ѝ блестят от сълзи. Вижда Яман, който стои в салона и я гледа, онемял.
– Аз си спомних… – прошепва тя през сълзи. – Аз си спомних всичко…
Яман я гледа. Без думи. Погледът му казва всичко.
Действието се пренася в дома на Азиз.
„Успокой се, Азиз! Сехер е със съпруга си… Колкото и страшни спомени да изплуват, тя трябва да говори с него. Само така ще се стигне до истината, само така всичко ще се разреши! Успокой се!“, повтаря си наум докторът, опитвайки се да овладее притеснението си.
Загрижен за състоянието ѝ, Азиз вади телефона си и изпраща кратко съобщение:
„Моля те, кажи ми дали си добре.“
Действието се връща при Яман и Сехер.
– Спомняш ли си? Всичко? – пита Яман, в гласа му звучи надежда, преплетена със страх.
– Не всичко… – прошепва тя. – Спомените се върнаха при мен един по един. Първо лошите, после добрите. Отново усетих връзката ни. Спомних си колко съм била близка с теб, но… тези чувства не стигат, за да забравя онези ужасни спомени! – заявява Сехер, а очите ѝ отново се пълнят със сълзи. – В главата ми е пълен хаос. Не мога да различа кое кога е било, какво сме преживели заедно, как сме стигнали дотук… Дори чувствата ми са объркани…
– Ние можем да преминем през това. Заедно!Аз съм до теб! – заявява Яман.
Сехер, която държи в ръцете си подписаното споразумение за развод, поглежда към Яман.
Яман затаява дъх в очакване на следващите ѝ думи.
Дали думите му ще достигнат до сърцето ѝ? Дали ще ѝ стигнат, за да я накарат да промени решението си?
Сцената се прехвърля при Ертурул и Ясемин. Бандитът води Ясемин на гроба на брат си.
– Защо сме дошли тук? – пита объркано Ясемин, като се оглежда тревожно.
– За да се запознаеш с истинското си семейство – отвръща хладно Ертурул. – За да видиш брат си. Онзи, когото сестра ти уби. Същата, която прегръщаш.
Ясемин го поглежда с изненада и посочва надгробната плоча.
– Колата му се преобърна по таван, докато се е опитваше да избяга от сестра ти. Заради вътрешен кръвоизлив той почина в ръцете ми. Ти си тук, за да се срещнеш с него, Сянка. Какво ще кажеш за Ясемин? Какво е истинското ти име? Коя си ти? Сянка или Ясемин? Ти моята сестра ли си или сестрата на онази убийца, която те остави на улицата? Реши тук, пред гроба му. Коя си ти в действителност?
Момичето задържа дъха си, после вдигна поглед към Ертурул.
– Аз съм Сянка, братко – казва твърдо тя. – Никога не съм била Ясемин. Ти си моето семейство, ти си моят брат.
Ертурул я прегръща силно.
– Никога повече не забравяй това – казва ѝ шепнешком.
