winless
Сехер е впечатлена от грижите и обичта на Яман. Тя изпитва все по-големи съмнения дали трябва да си тръгне от него, но Зухал се опитва да я убеди, че и минута повече не трябва да остане там. Ще прости ли Дуйгу на майка си? Вижте какво ще се случи в епизод 505 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 април 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 505 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 април 2025 по NOVA.
Сехер е впечатлена от грижите и обичта на Яман. Тя изпитва все по-големи съмнения дали трябва да си тръгне от него, но Зухал се опитва да я убеди, че и минута повече не трябва да остане там.
Али се опитва да утеши Дуйгу, която все още не може да се съвземе и прости на майка си.
Яман и Сехер се грижат за болния Юсуф. Сехер е впечатлена от грижите и обичта на Яман към Юсуф. За да го подсили, Сехер му приготвя топла, ароматна супа, но Юсуф няма апетит.
– Какво, не ти харесва супата ли? – пита го Сехер.
– Не, много е вкусна, просто не ми се яде… – отвръща Юсуф.
– Хайде, поне малко опитай – настоява Сехер, като се опитва да скрие тревогата си.
– Аз мисля, че губиш много, когато отказваш да хапнеш от тази супа – намесва се Яман с лека усмивка.– Защо? – пита Юсуф с повдигнати вежди, заинтригуван.
– Защото тази супа не е обикновена – отговаря Яман. – В нея има скрити тайни! Всяка лъжичка крие нещо важно. Направена е от леля ти с толкова любов, че с всяка хапка ще разбираш по нещо ново и ценно. Но щом не искаш…
Юсуф го прекъсва с искрено любопитство:
– Какви тайни? Хайде, кажи ми, моля те!
– Само ако опиташ, ще разберем – отговаря Яман
– Лельо, дай да хапна няколко лъжички – обръща се Юсуф решително към Сехер.
Сехер с усмивка му подава лъжица супа. Той я отпива бавно, а Яман се навежда леко и казва:
–В тази супа няма само полезни неща В нея е и обичта на леля ти към теб – казва Яман, а Сехер го поглежда изненадано. – Колкото повече изядеш, толкова по-силен ще станеш. Но запомни – силата не е да се справяш сам. – казва Яман, думите му са насочени по-скоро към Сехер. –Истинската сила е да поискаш помощ, когато имаш нужда. Да приемеш подкрепа.
– Аз изядох една лъжичка, нали трябваше да има тайна? Хайде, кажи ми каква е тайната! – настоява Юсуф.
– Преди вярвах, че съм достатъчно силен, за да направя всичко сам. Но грешах. Истинската сила я открих, когато се запознах с леля ти… – казва Яман, а Сехер го поглежда изненадана.
– А какво значи да си силен? – пита Юсуф със сериозно изражение.
– Да пазиш тези, които обичаш. Да ги караш да се чувстват сигурни и щастливи – отговаря Яман. – Грубостта, насилието, принудата – това не е сила. Истинската сила идва от сърцето.
Действието прескача. Сехер е заспала на дивана в стаята на Юсуф, а Яман седи на леглото до племенника си, замислен гледайки към Сехер.
– Чичо… може ли да ми разкажеш приказката за великана? Как завършва? – прошепва Юсуф, но Яман не го чува, мислите му са другаде. – Чичо? Не ме ли чуваш? – Юсуф го дърпа леко за ризата.
– Какво има, юначе? – усмихва се Яман.
– Приказката за великана… ще ми я разкажеш ли?
– Живял някога един великан… – започва Яман, в това време Сехер се събужда. – Той срещнал принцеса. Но понеже мислел, че тя ще му навреди, я затворил. Така минавало време, докато не се наложило да воюва с враговете си. Тогава тази принцеса излекувала всичките му рани, а когато великанът открил сърцето си, принцесата разбрала, че всъщност той не е толкова ужасен и безмилостен. Тогава принцесата и великана започнали да се разбират, а след това станали много, много щастливи… Но след това ги застигнало огромно нещастие – една зла вещица дала на принцесата отвара и тя забравила всичко. Забравила великана, тяхната история, тяхната обич. Започнала да бяга от него… А той бил готов да жертва всичко, дори живота си, само и само да върне спомена ѝ. Да върне любовта ѝ.
Яман замълчава. Поглежда Юсуф, който вече спи, и с нежност го погалва по косата.
– А после? Какво става по-нататък в приказката? – прошепва Сехер от дивана, надигайки се леко.
– Великанът не се отказва – казва Яман, поглеждайки я право в очите. – Продължил да се бори, докато принцесата отново не си го спомни. Това е неговата цел. И вярата му не угасва… защото я обича истински.
В този момент Сехер получава телефонно обаждане от Зухал и излиза да говори.
– Как си? – чува се гласът на Зухал. – Не се обаждаш и започвам да се притеснявам. Всичко наред ли е?
– Тази сутрин исках да избягам – признава Сехер с тих, уморен глас. – Бях решена, но Юсуф се събуди с висока температура… и не можех да го оставя. Просто не можех. За щастие, Яман знае какво да прави и успя бързо да я свали. Зухал… чувствам се объркана. Мислех, че го познавам. Напомняше ми за нещо лошо, нещо страшно… но сега… когато съм около него, виждам друг човек. Човек, който се грижи, който се бори. Поведението му, думите му – всичко е различно. Не е онзи, когото помня… ако изобщо го помня правилно. Може би г-н Азис е прав… а може би си въобразявам. Но ако наистина се е опитал да ме убие… защо тогава съм останала тук? Защо сърцето ми отказва да повярва в това?
– Сехер, не бива да правиш тази грешка – реагира остро Зухал. –Започваш да му прощаваш отново в главата си. Ами ако това е само фалшивото му лице? Ами ако истинското е онова в паметта ти? Това е много рисковано. Може би си избягал от имението, но не го помниш заради загубата на паметта. Сехер, притеснявам се за теб всяка секунда, в която си там. Този човек е опасен. Започни да мислиш трезво, докато не е станало твърде късно.
– Добре… ще помисля – казва Сехер. – Дочуване – и приключва разговора.
В този момент пристига Недим, а Яман трябва да се оттегли с него в кабинета. Сехер остава сама в стаята с племенника си – унесена в мисли, с въпроси, които не ѝ дават покой. Сехер разпитва Юсуф за общото им минало. Тя е шокирана, когато момчето признава, че някога Сехер го е взела и са избягали от Яман.
– Юсуф, ти каза, че винаги сме били щастливи… Наистина ли беше така? – пита Сехер.
– Бяхме, защото много се обичахме! – отвръща момчето с увереност и детска невинност в очите.
– Но понякога… дори хората, които се обичат, могат да се скарат. Случвало ли се е между мен и чичо ти? Карали ли сме се някога?
– Веднъж се скарахте – признава Юсуф след кратко мълчание. – Много се ядоса на чичо… и го оставихме. Тръгнахме си.
– Тръгнахме? Къде отидохме?
– Не знам… беше много далече. После чичо ни намери. Ти му прости. Сдобрихте се. Но… не искам да си спомням. Тези дни бяха страшни. Не искам да си ги спомням… – казва Юсуф
Ситуацията се влошава още повече, когато Сехер намира фалшиви документи на нея и Юсуф. Ужасена, тя решава при първия удобен случай да избяга от имението..
Заинтригувана, Сехер се връща в стаята си. Претърсвайки вещите си, тя намира две фалшиви лични карти – своята и на Юсуф. Тези доказателства потвърждават, че тя наистина е избягала от Яман в миналото. Сехер сяда на леглото, вцепенена. Страхът я обзема. Не може да остане тук. Не и след всичко, което е открила. Трябва да се опита да избяга отново, и то възможно най-скоро.
Али и Дуйгу са в парка, а Али се опитва да подкрепи Дуйгу, но тя е дълбоко наранена.
– Отдавна се чувствам сякаш съм под развалини – казва Дуйгу с болка в гласа. – Дори не си спомням какъв беше животът ми преди това. Не знам как да започна отново. Срещу мен беше извършено такова абсурдно и невъобразимо престъпление. Няма човек, когото да държа отговорен. Кой ще ми върне годините, които изгубих? Години наред горях в адски огън заради една лъжа. Липсата на сестра ми в продължение на толкова много години ми причини невъобразима болка, а аз продължавах да се обвинявам. Изпитвах угризения на съвестта и се проклинах.
Али посяга внимателно, хваща ръката ѝ и я стиска леко. Поглежда я с нежност и загриженост.
– Знам, Дуйгу… Знам колко много те нараниха действията на леля Семра –казва той. – Виждах те как страдаш. Как носиш този товар без да се оплакваш. Но тя все пак е твоя майка… И колкото и да боли, това не може да се промени. Нито болестта ѝ, нито постъпките ѝ. Миналото не можем да го пренапишем… но бъдещето е пред теб. И ти можеш да си направиш най-големия подарък – да го промениш. Да си простиш. Начинът да излезеш от развалините е не като се връщаш в тях, а като начертаеш нов път. Път, който води към утре. Към светлина.
В същото време Семра броди из къщата като сянка. Не знае, че Дуйгу вече е научила цялата истина.
Семра се спира до портрета на Дуйгу, поглежда го с очи, натежали от вина и съжаление. Протяга ръка, сякаш иска да я погали през снимката.
– Ех, дъще… аз съсипах живота ти… Ще можеш ли някога да ми простиш? – прошепва със задавен глас, докато сълзите ѝ се стичат по бузите.
Междувременно един малък жест от страна на Али за момент връща усмивката на лицето на Дуйгу и ѝ дава временна почивка от болката.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg