winless
Сехер започва да се чуди дали сцената, в която си спомня, че Яман се е опитал да я убие, наистина се е случила в миналото — или е била просто плод на въображението ѝ. Ясемин също се колебае дали иска да продължи да живее стария си живот. Какво се случва с Дуйгу? Вижте какво ще се случи в епизод 504 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 април 2025 г. по NOVA.
В епизод 503 на турския сериал „Наследство“: Сехер, страхувайки се за живота си и по настояване на Зухал, решава да избяга от имението, но едно неочаквано събитие ще промени всичко. Дуйгу е разкъсана между болката и истината – доверието ѝ е поставено на изпитание.
Вижте какво ще се случи в епизод 504 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 април 2025 г. по NOVA.
Сехер започва да се чуди дали сцената, в която си спомня, че Яман се е опитал да я убие, наистина се е случила в миналото — или е била просто плод на въображението ѝ. Ясемин също се колебае дали иска да продължи да живее стария си живот.
Дуйгу все още не може да се съвземе, след като научава истината за изчезването на сестра си.
Действието продължава от предния епизод.
Сехер се събужда и внимателно поглежда към Яман, който спи на дивана. Лицето му изглежда спокойно, но в душата ѝ бушуват съмнения. Тя усеща, че сега е моментът да избяга от имението.
Със забързано сърце Сехер скача от леглото, обува набързо маратонките си и, стъпвайки на пръсти, се насочва към вратата. Ръката ѝ вече докосва дръжката, когато зад гърба си чува гласа на Яман:
– Къде си тръгнала? – пита той и внимателно я хваща за ръката.
Сехер се сепва и бавно се обръща към него, изненадана.
– Искаше да избягаш, нали? – досеща се Яман. – Защо? Нещо те тревожи, усещам го. Искам веднага да ми кажеш какво става!
– Добре! – отвръща тя с ледена решителност. – След като ме питаш, ще ти кажа!
– От сутринта не кракът ми ме боли, а един страшен спомен от миналото – заявява хладно Сехер.
– Какво си спомни?
– Теб! Аз бягах от теб, а ти ме гонеше… с пистолет – казва тя с пресекващ глас. – Ти искаше да ме убиеш! Спомних си, че за да се спася… стрелях по теб!
Яман я гледа шокиран, без да обели дума.
– Защо мълчиш?! – пита тя. – Виждаш ли, спомних си истината! Разбрах, че си ме излъгал! Грижите ти за мен са само маска, опит да прикриеш чудовището вътре в теб! Преструваш се, че те е грижа, но всъщност се опитваш да изтриеш спомените ми! Но вече знам – причината за белега на гърдите ти съм аз! Ти се опита да ме убиеш, а аз стрелях, за да спася живота си!
– Да, това е истина… – признава Яман с мрачен поглед. – Ти стреля в мен. Но това е минало! Оставихме го зад гърба си. Раната отдавна заздравя…
– Ти се опита да ме убиеш! Как може това да остане в миналото?! Как?! Всичко свърши! Край! – заявява Сехер с гневна решителност. – Всеки път, когато те погледна, пред очите ми изплува онзи ужасяващ момент! И не мога да живея с тази истина. Не мога да остана тук! Тръгвам си!
Тя се обръща и посяга към вратата, но в следващия миг Яман я спира – насочва пистолет към главата ѝ.
В този момент Сехер се събужда с вик – цялата в пот, с разтуптяно сърце. Била е в плен на кошмар.
Яман притичва до леглото ѝ, разтревожен.
– Спокойно! Успокой се! – казва той, правейки успокояващи жестове с ръце. – Сънувала си кошмар. Аз съм тук!
Поднася ѝ чаша вода.
– Добре ли си? – пита я загрижено.
Сехер кима мълчаливо, очите ѝ все още пълни със страх.
Яман сяда до нея на леглото и нежно я прегръща.
– Всичко мина – прошепва той.
– Всичко беше толкова ужасно… – хлипа Сехер. – Помислих, че ще умра…
– Това е бил само кошмар – казва Яман и нежно докосва лицето ѝ.
„Ти стана моят кошмар… ти!“ – минава през ума на Сехер.
Действието прескача на сутринта.
Сехер се изправя и вижда, че Яман е заспал на дивана отсреща. Лицето му е спокойно, почти уязвимо. Без да губи време, тя обува маратонките си с ясното намерение да избяга.
Докато се промъква безшумно към вратата, хвърля още един поглед към Яман – той спи дълбоко. Сехер отваря внимателно вратата и излиза. Но едва излязла в коридора, замръзва на място – вратата на стаята на Юсуф е открехната. Любопитството и тревогата надделяват, тя наднича вътре.
Юсуф спи, но нещо не е наред. Дишането му е учестено. Сехер пристъпва напред, приближава се и докосва челото му. Топлина я пронизва до сърцето.
– Юсуф, гориш! – прошепва тя с тревога. Коленете ѝ омекват. – Толкова си топъл…
– Лельо… – промълвява момчето с полуотворени очи, след което, победен от високата температура, отново ги затваря. Но не пуска ръката на леля си.
– Не… Не мога! Не мога да го оставя така! – казва на глас, гласът ѝ трепери. – Не мога да си тръгна…
Сехер сяда до него и започва нежно да го гали по косата, шепнейки успокоителни думи.
– Тук съм… до теб съм… Няма да те оставя, Юсуф…
В този момент Яман идва в стаята.
– Като не те видях, се притесних… – казва той. – Какво се случва?
– Той има температура… висока! – отговаря Сехер, гласът ѝ звучи като да се дави в паника. – Какво се прави при висока температура? Не мога да си спомня!
– Не се притеснявай, всичко ще се оправи – опитва се да я успокои Яман.
Той внимателно взема Юсуф на ръце.
– Трябва да му свалим температурата веднага – казва твърдо. – Ще охладим тялото му със студена вода. Ако не го направим, може да стане по-зле.
Яман тръгва към банята с Юсуф, като казва на Сехер да донесе на детето някакви по-тънки дрехи в банята, за да го преоблекат.
Яман и Сехер заедно се грижат за болния Юсуф.
Сехер слуша как обитателите на имението разказват с възхищение за това колко грижовен и добър човек е Яман. Колкото повече го наблюдава, толкова по-объркана се чувства – как е възможно един и същ мъж да бъде толкова нежен, внимателен и същевременно способен на такава жестокост?
Спомените в нея се борят с реалността. В съзнанието ѝ се връщат думите на д-р Азиз – предупреждението му, че умът може да бъде коварен и понякога смесва въображението с действителността.
Сехер започва да се пита – дали онова, което си мисли, че си е спомнила – сцената, в която Яман се опитва да я убие – наистина се е случила? Или всичко е просто плод на нейното наранено въображение?
В същото време, Дуйгу влиза в остър спор с пътни полицаи. Нещата бързо излизат извън контрол, и тя се озовава в ареста. Али научава за инцидента от свой приятел полицай и веднага тръгва натам.
Когато я вижда зад решетките, сърцето му се свива.
Дуйгу влиза в пререкание с пътни полицаи, което завършва с нейното арестуване и вкарване в ареста. Али научава за всичко от свой приятел полицай и веднага пристига на мястото на инцидента.
– Здравейте, господин комисар – казва Дуйгу, сядайки на пейката в килията. Дори не го поглежда. – Какво се е случило? Дойдохте да ме измъкнете, нали? В крайна сметка сте герой, изпълняващ дълга си.
– Разбрала си… нали? – пита Али със спокоен глас.
– Да – отговаря Дуйгу и в гласа ѝ се усеща болката. – Разбрах, че съм живяла в лъжа в продължение на години, че съм се обвинявала без причина. Научих, че майка ми несправедливо е превърнала живота ми в ад.
Дуйгу избухва в смях, примесен с плач, а гласът ѝ трепери от емоции:
– Паркирах на грешното място, Али. За първи път съм зад решетките за истинско престъпление. Знаеш ли какво е смешното в това? Осъзнаваш ли какво означава да живееш седем години в открит затвор за нещо, което не си направил? Разбирам! Мислех, че съм свободна, но никога не съм била. Винаги бях на ръба, винаги живеех в сянка. Никога не съм бил себе си. Винаги отлагах живота си. Защо? За да се окажа сега в ареста.
–Дуйгу, моля те, успокой се и ме изслушай – казва Али, опитвайки се да ѝ хване ръка.
– Казвам ти, че целият ми живот е бил една голяма лъжа! – възкликва Дуйгу, а лицето ѝ изразява дълбоко съжаление. – Вече не ми пука за нищо. Отворих си очите и видях, че всичко е било лъжа. Не можеш да знаеш какво е това. Никой не може да го разбере.
– Дуйгу… – опитва се да я прекъсне Али.
– Не искам да чувам нищо! – Дуйгу го прекъсва, изпълнена с гняв. – Не се нуждая от твоята утеха. Ти знаеше всичко и безсрамно си го крил от мен. Кроил си планове зад гърба ми, също като майка ми, която ми открадна живота. Върви си! Не искам да те виждам! Махай се оттук!
Али стои неподвижно, без да помръдва, показвайки, че няма намерение да си тръгва.
– Права си във всичко, което казваш– признава той. – Но аз скрих истината не за да те нараня, а за да те защитя. Смятах, че ще е най-добре, ако я разбереш от майка си.
– Да, трябваше да разбера от нея! – възкликва Дуйгу. – Но кога? Нали тя ме мамеше години наред? Как може една майка да причини такова нещо на детето си?
– Една нормална майка не би направила това – сериозно отговаря Али. – Но една майка, която не може да понесе болката, която е преживяла огромна травма, би могла. Дуйгу, майка ти е болна.
– Болна? – в гласа на Дуйгу се долавя нотка на изненада и гневът ѝ започва да избледнява.
– Тя не те е излъгала нарочно – обяснява Али. – Самата тя едва наскоро е научила истината.
– Как е възможно това? – пита Дуйгу, а лицето ѝ омеква. – От кого е разбрала?
– От Ясемин – отговаря Али. – Истината излезе наяве, когато говорих със сестра ти. Тя беше тази, която каза на майка ти. Това е причината за скорошния срив на леля Семра. Когато разбра какво е направила, не издържа и се озова на скалата.
Дуйгу го гледа невярващо, опитвайки се да разбере колко сложна е цялата ситуация.
Междувременно на Ясемин ѝ е омръзнало да се грижи за Семра.
Тя се обажда на Айтен и сама се връща в стария квартал. Там среща Риза.
Момчето се надява, че и то ще си върне при семейството и ще има истински дом. Това дава повод на Ясемин да се замисли.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg