Наследство - Епизод 503 (Ето какво ще видим)

Сехер, страхувайки се за живота си и по настояване на Зухал, решава да избяга от имението, но едно неочаквано събитие ще промени всичко. Дуйгу е разкъсана между болката и истината – доверието ѝ е поставено на изпитание. Вижте какво ще се случи в епизод 503 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 април 2025 г. по NOVA. НАКРАТКО какво се случва в епизод 503 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 април 2025 по NOVA. Сехер, страхувайки се за живота си и по настояване на Зухал, решава да избяга от имението, но едно неочаквано събитие ще промени всичко. Дуйгу е разкъсана между болката и истината – доверието ѝ е поставено на изпитание. Ясемин застава на кръстопът между миналото и бъдещето, докато един ултиматум може да преобърне живота ѝ. Дуйгу е разкъсана между болката и истината – доверието ѝ е поставено на изпитание. Вечер е Зухал, скрил лицето си под козирката на шапката си, върви през града с бърза крачка. Изведнъж вижда, че Сехер ѝ се обажда. Вдига веднага. – Ти беше права в това, което ми каза – започва с треперещ глас Сехер.– Скъпа, ти... плачеш ли? Той ли ти направи нещо? – пита Зухал, а в гласа ѝ прозира фалшиво безпокойство. – Спомних си всичко – отговаря Сехер, а в думите ѝ се усеща страх. – Спомних си, че се опита да ме убие. Преследваше ме с пистолет в ръка, крещеше да спра. Стреля, докато бягах. Спомням си го ясно – сърцето ми биеше като обезумяло. Пистолетът засече, патроните свършиха... и това беше единственото, което ме спаси. Тогава, за да се защитя, стрелях по него.– Не мога да повярвам... Това, което казваш, е ужасяващо – отвръща Зухал с престорено съчувствие. – Много ми се иска да греша, но всичко, което казваш, само потвърждава страховете ми. – Какво трябва да направя сега? – пита разстроена Сехер.– А сега ме изслушай добре – гласът на Зухал е спокоен, почти хипнотизиращ. – Не му казвай, че си си спомнила всичко. Предупредих те какви са тези мъже. Ако разбере, че е изгубил контрол над теб, ще покаже най-лошото си лице. Веднъж вече се е опитал да те убие – ще го направи отново. Там не си в безопасност. – Но какво мога да направя? – Сехер звучи отчаяно, почти готова да се срине. – Излез от тази къща. Незабавно. Не се обръщай назад. После ми кажи къде си – ще дойда за теб. Ако се обединим, никой няма да ни намери. Ще те скрия за толкова време, колкото е нужно – обещава Зухал. – Права си – съгласява се Сехер с решителност в гласа си. – Ще избягам от него. Нямам друг избор. Когато разговорът приключва, Зухал се усмихва самодоволно. – Не мога да повярвам, че беше толкова лесно. Лекарят беше прав – тя е объркана... и сама е измислила този ужасен сценарий. Това е дори повече, отколкото можех да си мечтая. На лицето ѝ се изписва триумфално изражение, а в очите ѝ проблясва сянка на злокобно удовлетворение. Сехер трескаво започва да събира дрехите си в куфар. Ръцете ѝ треперят, но в един момент спира. – Боже, какво правя? Всички ще разберат, че искам да избягам – досеща се Сехер. – Не, не трябва да вземам куфара! Сехер взема пари от портфейла си и тръгва да излаза, но чува гласовете на Яман и Недим и бързо се връща. След като те влизат в кабинета на Яман Сехер тичешком излиза от стаят си и куцукайки слиза по стълбите. Тя се оглежда притеснена, а след това чува отново гласа на Яман и притеснена тръгва към входната врата, но не вижда степалото и се строполява на пада на земята. Дженгер и Яман се втурват към нея. – Боли ли те кракът? – пита загрижено Яман, коленичейки до нея.– Не, всичко е наред – отвръща Сехер, опитвайки се да звучи уверено.– Предупредих те, че не трябва да ставаш от леглото – припомня ѝ Яман. – Какво правиш тук? – Реших да изляза и да подишам чист въздух – отговаря тя, поглеждайки встрани. – Не! Не искам повече нищо да ти казвам – заявява Яман и, без да се колебае, я вдига на ръце. Сехер го гледа с изненада. Яман я занася в спалнята им. – Пусни ме! Искам да отида в стаята си! Какво ще правя тук? – протестира тя, но Яман е непоколебим. – Не! Обръщам ти гръб за малко и веднага се оказваш на друго място! Постоянно си вредиш! – казва ядосано, докато внимателно събува маратонките ѝ. – Ще останеш тук, за да си ми пред очите! Поне тази нощ! Ако имаш нужда от нещо – ще съм в кабинета. Разбрахме ли се? Ще ме слушаш и няма да ми противоречиш! Тонът му се смекчава и думите му добиват дълбока емоционалност: – Не ми беше лесно да те намеря. Чаках те много дълго… и това си струваше. Няма да позволя да те загубя. Или сама да си навредиш. Той прави нова превръзка на крака ѝ. Движенията му са грижовни, внимателни. Оправя възглавниците ѝ, за да ѝ е удобно. В този момент в стаята тичешком влиза Юсуф. – Дойдох да ти пожелая лека нощ – съобщава той с усмивка. – Чичо много добре се грижи за теб, нали? Сехер кимва мълчаливо, а Яман излиза от стаята. – Лельо, ти отново ли ще спиш тук? – пита Юсуф с детска невинност. – Не, скъпи. Само тази нощ, за да може чичо ти да се грижи за мен – отговаря тя. – Ех, ако останеш тук, ще можем да спим тримата заедно… Ще бъде много хубаво – въздиша момчето. – Ех, ако можеше всичко да си спомниш, лельо! Щяхте да остареете, завивайки се с една завивка… А, не! Не беше така тази поговорка… Как беше? А, да! Щяхте да остареете на една възглавница! – От кой си научил това? – пита Сехер. – От теб! Когато се оженихте с чичо, всички ви пожелаваха това – обяснява Юсуф. -А след това ми стана интересно и те попитах какво означава. – А после ми стана интересно и те попитах какво значи. А ти ми каза, че означава до края на живота си да бъдете заедно! Юсуф пожелава лека нощ на леля си и излиза. Сехер взема сватбената им снимка от нощното шкафче и дълго се взира в нея. Пръстите ѝ нежно докосват лицата на снимката, но в очите ѝ няма усмивка – само съмнение и болка. – Кога си искал да ме убиеш, Яман? – мисли си тя. – Преди сватбата или след нея? Преди тази снимка... или след нея? Но защо тогава съм останала с теб? Мислите ѝ се блъскат една в друга, когато Яман влиза в стаята и сяда до нея на леглото. Очите му я наблюдават нежно. – Ти си точно като в онази нощ – казва той с усмивка. – Все едно пред мен стои същата Сехер. – За кой период говориш? – пита Сехер. – Аз говоря за нощта, след като се оженихме – отговаря Яман. – Ти беше също така развълнувана, не знаеше къде да си сложиш краката, ръцете… Бракът ни започна като фиктивен, затова ти спеше на леглото, а аз на дивана. Беше трудно да признаем чувствата си един на друг, защото ти беше притеснителна. Но с времето, крачка по крачка ние преодоляхме разстоянието между нас. И вярвам, че отново ще успеем да намерим път един към друг. – Може би ще е по-добре някои неща да ги оставим на времето – казва Сехер. – Не трябва да усложняваме всичко. – Ние няма защо да бързаме! – казва Яман спокойно. – Спомняш ли си? За пръв път Юсуф ни накара да легнем заедно в това легло. Той пожела да спи с нас. А ти... ти го обичаш толкова силно, че не можеше да му откажеш. Беше готова да направиш всичко заради него. Дори когато ти беше трудно, не се поколеба. Точно в този момент разбрахме, че сме семейство. За първи път се почувствах... у дома. Спокойно ми беше. Ти си готова да тръгнеш срещу целия свят заради Юсуф. Дори срещу себе си. Видях го с очите си. – Човек е готов на всичко заради този, когото обича – заявява Сехер. – Вместо да му причини болка, ще го защитава с всички сили. Яман я гледа за миг, без да каже нищо. После се изправя и казва: – Ще отида да кажа да ти приготвят нещо за ядене. Междувременно Зухал седи на една пейка и нервно чака Сехер. Нетърпелива, тя посяга към телефона си и написва съобщение: „Скъпа, добре ли си? Притеснявам се за теб.“ След малко получава отговор: „Опитах се да избягам, но паднах. Изкълчих си крака и съм под наблюдение. Не мисля, че ще мога да избягам за известно време.“ Зухал стиска гневно зъби, а очите ѝ хвърлят искри. - По дяволите! Какъв несръчен човек! - избухва тя гневно, удряйки телефона в коляното си. В същия момент телефонът на Сехер звъни – обажда ѝ се д-р Азиз, за да провери състоянието ѝ. Сехер го вдига с усилие, но не смее да му каже истината – че си е спомнила как Яман се е опитал да я убие и че тя е стреляла по него, за да се защити. Не може да каже и дума повече, защото Яман влиза в стаята. – Чувствам се добре, докторе. Спазвам всичките ви препоръки – казва Сехер с равен тон, опитвайки се да звучи спокойно. – Не забравяйте, че съзнанието ви може да се лута между миналото и страховете ви – предупреждава я Азиз. – Понякога умът ни изкривява фактите, особено когато е травмиран. Затова се концентрирайте върху моментите, които ви карат да се чувствате сигурни и добре! След като приключва разговора със Сехер Азиз се чуди какво е накарало Сехер да си спомни за момент от миналото, който ѝ причинява болка. В същото време Яман пита Сехер, дали си е спомнила още нещо, но тя решава да скрие от Яман, че си е спомнила, че той е искал да я убие, а след това е стреляла в него, за да се защити. Сехер затваря очи, а Яман си мисли, че тя сипи и се доближава до нея и ѝ каза, че много я обича и съжалява за това, което е направил в миналото. Ако той имаше възможност да се върне времето назад, щеше на първо място да изтрие всичките си грешки. Това признание на Яман кара Сехер да вярва, че Яман наистина е искал да я убие в миналото. Сехер не разбира как е успяла да повярва на човека, който и искал да я убие. Дуйгу, съсипана след като откри истината за изчезването на Ясемин, отива в полицейското управление. Тя не намира Али, но забелязва телефон на бюрото му. Току-що е пристигнало съобщение от Семра за него. Заинтригувана, Дуйгу го прочита: „Сине, моля те като майка, не казвай на Дуйгу, че аз съм тази, която загуби Ясемин. Знам, че ми даде време, но прояви милост. Запази тази тайна завинаги.“ Прочетеното шокира Дуйгу. Тя разбира, че Али е знаел истината и я е скрил от нея. Това е предателство, което я кара да се чувства още по-съсипана. Междувременно Ясемин получава телефонно обаждане от шефа си. – Какво става с теб, малката? – пита загрижено той. – Нито съобщение, нито обаждане… Къде изчезна? – Прав си, батко – отговаря тя, напрегнато притискайки телефона до ухото си. – Мама е болна. Не мога да я оставя сама. – Мама? – гласът му застива. – Сега тази жена се е превърнала в майка за теб? Изглежда сте станали доста близки. Какво следва? Скоро онази комисар, който искаше да те затвори, ще започнеш да наричаш батко? Онези хора, които са те оставили на улицата, сега са твоето семейство? Нима си забравил за нас, истинското си семейство? – Не, батко, не е така! –нервно протестира Ясемин. – Тя наистина е сериозно болна. Опита се е да скочи от една скала. Трябва да бъда до нея, за да не ме обвини после някой, ако нещо се случи. – Разбирам – отговаря Ертугрул хладно, без емоция. – Кога ще се върнеш? – Не знам. Засега не мога. Чакам майка ми... тази жена да се опомни. – Започваш да бъркаш семействата си – казва той с прикрито презрение. – Човек може да има само едно семейство. Прецени: ще избереш ли тези, които са те оставили на улицата, или тези, които са те прибрал и нахранили? ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.