Наследство - Епизод 502 (Ето какво ще видим)

Сехер отваря заключеното шкафче в бюрото на Яман и намира вътре пистолет. В мига, в който докосва студения метал, умът ѝ я подвежда и изкривява реалността. С ужас си спомня, че Яман се е опитал да я застреля. Вижте какво ще се случи в епизод 502 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 април 2025 г. по NOVA. НАКРАТКО какво се случва в епизод 502 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 април 2025 по NOVA. Сехер отваря заключеното шкафче в бюрото на Яман и намира вътре пистолет. С ужас си спомня, че той се е опитал да я застреля. Не може да повярва, че този мъж е способен на такава жестокост. Семра моли Али да не казва на Дуйгу истината за изчезването на Ясемин. Чичек и Зия се грижат нежно един за друг, а близостта им не убягва от погледа на Яман, който с радост вижда как между тях се зараждат чувства. Сехер става предпазливо и се отправя към кабинета на Яман. Тя тихо се навежда, за да отключи чекмеджето, когато внезапно зад гърба си чува гласа му: – Защо си станала? Трябва да си почиваш, кракът ти още не се е оправил! – казва загрижено Яман. – Аз… Аз търсех телефона си, никъде не можах да го намеря – отвръща притеснено Сехер. – Помислих, че Юсуф може да го е взел и донесъл тук. – Стига извинения! – заявява настоятелно Яман. – Върви веднага обратно в стаята си и почивай! В този момент Юсуф влиза тичешком в стаята. – Ти ли взе телефона на леля си, юначе? – пита го Яман с усмивка. – Не, не съм! – отговаря бързо Юсуф и се обръща към леля си. – Какво има, лельо? Телефона ли си изгубила?– Търся го навсякъде, но го няма – признава Сехер. – Лельо, трябва да ми помогнеш с домашното. Направих моята част, но има друга, която трябва да се направи от майката на детето – обяснява с нетърпение Юсуф – И аз ще ви помогна – намесва се Яман. – Не, не, ти си гледай работата – отвръща Сехер леко притеснено. – Ти си моята най-важна работа! – настоява Яман с увереност и топлота в гласа. – Хайде, идвайте тогава! – подканя ги нетърпеливо Юсуф и тичайки напуска стаята. – Ела, хвани ме за ръката, ще те подкрепя – предлага внимателно Яман. Сехер с колебание поема подадената му ръка и двамата бавно напускат кабинета. По-късно Сехер отново е сама в кабинета. Сърцето ѝ препуска тревожно, когато отключва заключеното чекмедже на бюрото на Яман и намира вътре пистолет и своя снимка. Ръцете ѝ треперят, а в главата ѝ започват да се блъскат объркани мисли. В мига, в който докосва студения метал, умът ѝ я подвежда и изкривява реалността. Пред очите ѝ оживява страшен спомен, в който вижда Яман с оръжие в ръка, насочено към нея. В паниката си тя го чува как заплашва живота ѝ и, за да се спаси, тя самата стреля в него. Този ужасяващ спомен, макар и напълно фалшив, ѝ се струва истински. Сехер е сигурна, че Яман наистина се е опитал да я убие. Тя не разбира, че тази сцена е само плод на жестоката манипулация на Зухал и заблудите на собственото ѝ измъчено съзнание. Разплакана и разтреперена, Сехер бързо връща пистолета обратно в шкафчето и излиза припряно от кабинета, но на стълбите се сблъсква с Яман. – Какво правиш тук? – пита Яман, а Сехер, все още подвластна на ужасяващите си спомени, уплашено отстъпва крачка назад. – Не трябва да стъпваш на болния крак! – загрижено казва Яман. – Ако продължаваш да ходиш така, само ще се влошиш! Чакай, ти… плачеш ли? Яман внимателно посяга и нежно изтрива сълзите от лицето ѝ. – Какво е станало? пита Яман. – Нищо – отвръща Сехер, едва сдържайки емоциите си. – Просто ме заболя… – Ако не се пазиш сама, тогава аз ще трябва да се погрижа за теб – настоява Яман и решително ѝ подава ръка, за да я подкрепи до стаята ѝ. Но Сехер не помръдва, парализирана от страх и объркване. – Разбрах – усмихва се леко той. – Явно искаш отново да те взема на ръце! – Не, недей, няма нужда! – протестира тя веднага. – Добре тогава – казва меко Яман и отново протяга ръка към нея. Сехер с колебание хваща подадената му ръка, усещайки как топлината ѝ противоречи на мрачните мисли, обзели сърцето ѝ. В стаята тя сяда на леглото, а Яман се обръща към вратата, като обещава, че ще мине по-късно, за да провери как се чувства. Останала сама, Сехер не може да се успокои. В съзнанието ѝ нахлуват въпроси, на които няма отговори. – Как можа да го направиш? Как можеш да ме гледаш в очите, сякаш нищо не се е случило? – прошепва тя през сълзи, разкъсвана между болката и неверието. Семра изпраща съобщение на Али: „Али, трябва да говоря с теб. Ела веднага, но не казвай нищо на Дуйгу.“ Али отива в дома на Семра. Жената изглежда силно разтревожена. Тя го кани да седне до нея на дивана и започва с треперещ глас: – Сине, знам колко много обичаш Дуйгу – казва Семра. – Не искаш тя да страда, нали? Ако разбере истината, това ще я съсипе напълно. Затова тя никога не трябва да научава за това. Али я поглежда сериозно и отговаря твърдо: – Лельо Семра, след като вече си спомняш всичко ясно, не можеш да го криеш повече. Не бива да пазиш такава тайна от Дуйгу. Знам колко страдание е понесла и колко се е обвинявала. Трябва да ѝ кажеш истината. Тя трябва да разбере, че вината никога не е била нейна. Семра поклаща глава, изпаднала в паника. – Не, не мога да го направя. Това ще я съсипе. Всички ние ще бъдем съсипани! – настоява тя отчаяно. – Права си, Дуйгу ще се натъжи и ще пострада, но само временно – отвръща Али убедено. – Истината е по-важна. Тя заслужава да знае истината, независимо колко болезнена е тя. – Не, не мога! – възкликва Семра, а гласът ѝ потреперва от отчаяние. – Никой не трябва да ѝ казва нищо! Али я поглежда решително в очите: – Давам ти малко време – казва той сериозно. – Ако ти не намериш сили да се изправиш пред нея и да ѝ кажеш истината, аз сам ще го направя. Не мога да позволя Дуйгу да продължи да живее с това бреме на вина. След като Али си тръгва, Семра започва неспокойно да обикаля стаята. Страхът и тревогата са изписани ясно на лицето ѝ. – Успокой се малко – казва Ясемин с опит да смекчи напрежението. – Няма нужда от паника. Никой няма да каже нищо на Дуйгу. Всички знаем колко ценна ти е тя, твоята дъщеря-принцеса. Семра спира за миг, обръща се към Ясемин и въздиша тежко. – Ти нямаш представа какво съм ѝ причинила през всички тези години – прошепва с горчивина тя. – Ако разбере, никога няма да ми прости. Ще ме отхвърли, ще ме изхвърли от живота си и няма да иска дори да ме погледне. Ще спре да ме обича завинаги. – Внимавай, кръвното ти ще се вдигне и после отново ще ме обвиняват за това – отвръща Ясемин леко раздразнено. – Не ме карай да съжалявам, че дойдох тук. Али няма да каже нищо, аз също няма да кажа нищо. Ще се погрижим Дуйгу да не научи нищо. Обещавам ти. Сега вече можеш ли да се успокоиш? – Тя не трябва да разбира нищо – повтаря Семра разтреперана, без да подозира, че Дуйгу току-що е влязла в къщата. – Не може да научи, че аз бях тази, която пусна ръката ти, че аз те изгубих в онази тъмна уличка. Тя никога не бива да разбере, че през всичките тези години съм я обвинявала напразно. Дуйгу чува всяка дума и остава вцепенена на мястото си. Шокирана и дълбоко наранена от истината, която току-що е узнала, тя тихо се обръща и напуска дома, без никой да усети присъствието ѝ. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.