winless
Зухал продължава да удря Сехер по най-слабото ѝ място. Измъчвана от угризения на съвестта, Семра отново отхвърля по-голямата си дъщеря. Вижте какво ще се случи в епизод 501 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 1 април 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 501 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 1 април 2025 по NOVA.
Зухал продължава да удря Сехер по най-слабото ѝ място. Тя използва всяка възможност, за да очерни още повече Яман в очите на наивната Сехер.
Семра не намира сили да погледне Дуйгу в очите и, за нейна изненада, отново я моли да напусне дома им.
Сехер не може да се съвземе, след като открива поредната тайна около брака си с Яман. Тя дори не подозира, че зад всичко това стои коварната Зухал, която крои планове и я манипулира, за да накара Сехер да изпитва страх от съпруга си и да го напусне.
Отчаяна и разкъсвана от съмнения, Сехер не може да попита никого от имението за случилото се в миналото – защо би посегнала на човека, когото толкова силно обича.
Без да има друг изход, тя решава да отиде в полицейското управление и да разговаря с Фърат, който единствен би могъл да ѝ разкрие цялата истина за инцидента с Яман. Но и там ударя на камък – от Ибо разбира, че Фърат е заминал на обучение в чужбина.
Сехер напуска разочарована полицейския участък и търси помощ при единствения човек, на когото все още се доверява – новата си приятелка. А Зухал не пропуска шанса да очерни Яман в очите на наивната Сехер.
По време на срещата Сехер показва на Зухал документа, който е получила от полицая.
Зухал театрално прикрива истинските си чувства и възкликва с престорен ужас:
– Това е ужасно, мила моя! – възкликва тя. – Погледни, този случай е приключен отдавна. Съпругът ти е заявил пред полицията, че виновен за стрелбата е негов враг, но въпреки това са те повикали да дадеш показания. Не ти ли изглежда странно? Сигурна съм, че съпругът ти крие нещо. Защо една нежна жена като теб, която и мравка не би наранила, би взела пистолет в ръце? Ще ти кажа защо, Сехер – само за да се защити. Ако той не те беше заплашвал и тормозил, никога нямаше да сториш такова нещо!
Зухал замълчава за момент, после умело вплита и личната си история в разказа:
– Един ден бившият ми съпруг, Талат, ме преби жестоко. Помолих го да спре, но това го разгневи още повече и ударите се сипеха един след друг. В отчаянието си побягнах към кухнята, грабнах нож и го нападнах. Слава Богу, не успях да го нараня тежко.
Зухал въздъхва дълбоко, а гласът ѝ трепва драматично:
– Плаках много след това, Сехер, но това е минало. Сега искам ти да не страдаш като мен. Единственото, което желая, е този мъж да не те нарани никога повече!
Сехер поглежда Зухал с колебание и възразява:
– Но той е добър човек. Сигурна съм, че има логично обяснение. Когато ми разказа за случката с кучето, беше толкова искрен и съжаляваше много… Вярвам, че и за това си има обяснение.
Прибрала се у дома, Сехер решава да разсее съмненията си. Със свито сърце започва да търси ключа от заключеното чекмедже в кабинета на Яман, надявайки се там да открие отговори на измъчващите я въпроси.
– Няма го никъде! – казва си Сехер след като претърсва всяко местенце на бюрото на Яман.
В този момент чува гласове и разбира, че Яман се е върнал от офиса.
Действието се пренася в хола. Яман оставя красиво опакован пакет на дивана и се съблича, без да забележи как ключовете му тихо падат на земята.
– Добре дошъл! – поздравява го Сехер. – Отивам към кухнята!
– Почакай малко! – спира я Яман с усмивка. – Имам нещо за теб!
Яман взема пакета и нежно ѝ го подава: – Това е за теб!
Сехер го отваря и вътре намира топла зелена жилетка.
– Искам веднага да я облечеш, за да не мръзнеш – казва загрижено Яман.
Сехер мълчаливо се съгласява, а той нежно и грижливо ѝ помага да я облече и я закопчава внимателно, докосвайки я с обич.
– Благодаря ти! – отвръща Сехер.
В същия момент идва Юсуф, който моли чичо си за помощ с лаптопа, и двамата излизат от стаята.
Останала сама, Сехер забелязва ключовете на пода. Навежда се към тях, после се поколебава:
– Не, трябва да го направя! Трябва да разбера какво има вътре! – решително прошепва тя и прибира малкото ключе в джоба си.
– Жилетката много ти отива! – дочува тя гласа на Яман зад гърба си.
Сехер тръгва да се обърне, но стъпва върху едно топче и си изкълчва крака.
– Добре ли си? – пита той разтревожено. – Всичко е наред! – казва тя, опитвайки да стъпи, но болката я кара да извика. – Май не мога да ходя… – признава смутено тя.
Яман нежно я повдига на ръце.
– Какво правиш? Ами ако някой ни види?! – изчервява се от притеснение Сехер.
– Нали не можеш да ходиш – отвръща той тихо и я носи внимателно до стаята ѝ, където с любов и грижа превързва крака ѝ.
По-късно, останала сама, Сехер стиска здраво ключето от чекмеджето в дланта си. Сърцето ѝ бие учестено, а страхът от неизвестното я обзема цялата.
Тя осъзнава, че това, което ще открие, може да отключи болезнени спомени и завинаги да промени връзката ѝ с Яман.
Но решимостта ѝ надделява над страха – готова е да отвори чекмеджето и да се изправи лице в лице с истината, от която толкова се страхува.
Дуйгу, Али и Ясемин откарват Семра вкъщи. Дуйгу се грижи за майка си с нежност и внимание, като се старае всячески да ѝ угоди. Семра не е в състояние да погледне по-голямата си дъщеря в лицето и за огромна изненада на Дуйгу, отново я моли да напусне къщата.
Семра моли Ясемин да не разкрива пред Дуйгу истината, че тя е отговорна за изчезването ѝ. Тя се страхува, че Дуйгу ще я намрази.
Малко по-късно след като Семра отпраща отново Дуйгу, Ясемин сяда на дивана до майка си.
– Отпрати я, защото не можеш да погледнеш в лицето ѝ, нали? – пита Ясемин укорително.
Семра тежко въздъхва и отмества поглед встрани, неспособна да срещне очите на дъщеря си.
– Ясемин, умолявам те, не ѝ казвай нищо. Тя никога не трябва да разбира това. Няма да мога да го понеса. Всичко се оказа по моя вина. Аз съм източникът на болката, която сме търпели през цялото това време. Тази мъка ме разяжда отвътре. Това, което направих с Дуйгу, това, през което я прекарах… – Гласът на Семра се накъсва и в очите ѝ се появяват сълзи. – Не смей, дъще. Дори и случайно, не можеш да ѝ кажеш нищо. Ако си мълчиш, тя никога няма да разбере.
Ясемин въздъхва, но накрая кимва.
– Добре, ще си мълча – обещава тя, но след миг добавя: – Но…
Семра я поглежда със загриженост.
– Но какво? – Тя пита с ясен страх в гласа си.
– Комисар Али също знае всичко. Ами ако той ѝ каже? – пита Ясемин.
