winless
Яман се опитва да обясни всичко на Сехер, за да спечели нейното доверие. Но Зухал отново ще се намеси, а Сехер пак ще започне да се страхува. Ще успеят ли Дуйгу и Ясемин да намерят майка си? Вижте какво ще се случи в епизод 500 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 31 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 500 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 31 март 2025 по NOVA.
Яман се опитва да обясни всичко на Сехер, за да спечели нейното доверие. Но Зухал отново ще се намеси, а Сехер пак ще започне да се страхува.
Ще успеят ли Дуйгу и Ясемин да намерят майка си?
Действието продължава от предния епизод. Яман разказва на Сехер за различни хубави моменти от техния съвместен живот. В епизода се повтаря много моменти, които вече зрителят е гледал!
– Винаги има нещо скрито, нещо, което никога няма да ми разкажеш… – казва Сехер. – Кажи ми истината – наистина ли никога не сме имали тежки моменти? Нима никога не сме се ядосвали един на друг, дори и за нещо дребно? Всичко ли е било толкова хубаво? Винаги ли сме се борили заедно срещу останалите?
Яман замълчава за миг. Спомените нахлуват в съзнанието му и той си спомня деня, в който я видя за първи път. Тогава още не знаеше, че това момиче ще преобърне целия му свят. И решава – сега е моментът да бъде докрай честен с нея.
– В началото… те смятах за враг. Мислех, че искаш да ми отнемеш Юсуф – започва с признанията си Яман.
– Какво ми направи? – пита Сехер.
– Превърнах живота ти ад… – признава Яман. – Заради това, че отвлече Юсуф, аз нахлух в къщата на баща ти и го взех със сила. Надявах се да се уплашиш. Изглеждаше крехка, безпомощна… като малко момиче, което няма сили да се бори.
Яман поглежда Сехер, търсейки разбиране.
– Но ти не се предаде – продължава той с трепет в гласа. – Ти застана пред мен с непоколебима решителност. Тогава още не разбирах, че в упоритостта е силата. Каза, че няма да се откажеш от племенника си, и застана пред мишената, в която се бях прицелил. Страхуваше се, но не направи и крачка назад. Именно тогава разбрах – в теб има нещо необикновено. Не се отказваш лесно. Но и аз нямаше да отстъпя. Всичко се въртеше около Юсуф. И те заключих… в котелното помещение.
Сехер го гледа невярващо. Сякаш не иска да повярва, че това, което чува, наистина е истина.
– Тогава ли пусна кучето си… Фача? Да ме нападне, нали? – изрича тя с глас, който трепери от спомена. – Ти го направи. Позволи му да ме нападне… Помня този страх. Помня как треперех. Не мълчи! Не ме оставяй в тази неизвестност. Кажи ми… Ти го направи, нали?
– Да… направих го – признава Яман с болка в гласа си. – Но всичко това се случи, преди да се оженим. Ти не се отказа. Исках да те уплаша, да сломя упорството ти. И знаеш ли какво направи, ти, тогава?
Той замълчава за секунда, преди да продължи.
– Ти научи това агресивно животно да ти се подчинява. Превърна страха си в сила. Не само него… а и мен. Постепенно и аз започнах да се променям – заради теб.
Сехер отвръща поглед, по бузите ѝ се стичат сълзи.
– Достатъчно. Не искам да слушам нищо повече – казва тя и се опитва да си тръгне.
Яман внимателно, но уверено я спира, като нежно хваща ръката ѝ.
– Още не съм свършил. Всичко това се случи много отдавна. Мислех, че ще успея да преодолея упорството ти, но грешах. Това, което мислех за упоритост, се оказа любов. Любов към Юсуф, сестра ти и баща ти. Никога преди теб не бях срещал човек с толкова силно и чисто сърце. Не знаех, че любовта може да бъде толкова могъща. Тази любов ме промени завинаги.
Яман отклонява поглед, сякаш води тежка вътрешна битка със себе си.
– Хиляди пъти съм съжалявал за стореното – продължава тихо. – Готов съм да се откажа от всичко, дори от живота си, само за да ти върна това, което ти отнех. Вече не съм същият човек, който бях, преди да те срещна. Сега знаеш цялата истина. Решението е в твоите ръце. Можем да се върнем в началото и да те изгубя завинаги, или да опитаме отново да бъдем заедно. Но не знам какво ще направя, ако те загубя. Вече не разполагам с оръжия, с които да се боря с теб. Всичките ми стени са разрушени. Ако си тръгнеш, не знам какво ще остане от мен.
Сехер го гледа дълго, търсейки отговор в очите му.
– Наистина ли е така? Наистина ли си се променил? – пита тя.
Вместо отговор, Яман я прегръща нежно и я придърпва към себе си.
– Вече не съм онзи Яман, когото познаваше, защото сега имам теб.
Сехер трепери в ръцете му.
– Много ме изплаши! Аз много се уплаших! Когато влязох в котелното помещение, си спомних всичко. Помислих си, че отново ще ме нараниш.
Яман я прегръща по-силно.
– Никога. Ще изгоря себе си и целия свят, но няма да позволя да падне нито един косъм от главата ти.
Междувременно Зухал изпълнява следващия си зловещ план. Изпраща в имението фалшив полицай, а когато Сехер отваря вратата, мъжът се обръща към нея с официален тон:
– Тук ли живее г-жа Сехер Къръмлъ?
– Да, това съм аз – отговаря Сехер, изненадана от неочакваното посещение.
– През септември две хиляди и двадесет и първа година бяхте арестувана във връзка с опит за убийство. Тогава показанията ви бяха приети и бяхте освободен, но забелязахме някои пропуски в документацията.
Сехер замръзва на място. Гласът ѝ трепери.
– Не разбирам… опит за убийство? – пита тя невярващо. – Кого съм се опитала да убия?
Мъжът изважда един документ и го подава на Сехер.
– Разпитана сте във връзка с опита за убийство на съпруга ви. Моля ви, когато го прочетете внимателно, всичко ще ви стане ясно.
Сехер, шокирана, взема документа в ръце и започва да чете. Докато се запознава с подробностите по случая, тя изведнъж си спомня за белега на гърдите на Яман. С всяка изминала секунда за нея става все по-ясно, че тя е виновна за тази рана. „Какво? Нима съм се опитала да го убия?“, мисли си Сехер.
За нея това разкритие е опустошително.
Фалшивият полицай прекъсва мислите ѝ.
– Моля, подпишете документа – казва той хладнокръвно.
Без да подозира за плана на Зухал, без да разбира напълно какво се случва, Сехер слага подписа си. Мъжът я поглежда за последно, кимва леко и изчезва така внезапно, както се е появил.
– Това се е случило… след сватбата ни?! Но… когато говорихме, той не каза нищо за това… – изрича тя, разсъждавайки на глас. – Защо го скри от мен? Как можа да го премълчи? Не! Няма да се успокоя, докато не разбера цялата истина!
В този момент Яман се появява зад гърба ѝ и я докосва леко.
– Не се страхувай! Аз съм – казва той с топъл, успокояващ глас.
–Ти защо трепериш? Студено ли ти е? – пита притеснен Яман.
–Докато се занимавахме с цветята, замръзнах – отговаря Сехер.
– Явно не си се облякла достатъчно добре. Вземи веднага витамини и си почини хубаво – настоява Яман. – Трябва да отида до компанията, но ще се върна бързо. Знай обаче едно – повече от всичко и всички, ти си ми най-необходима! Добре, че днес обсъдихме всичко между нас. Не искам никога да си мислиш, че крия нещо от теб. За мен е изключително важно, да ми имаш доверие.
– Аз винаги те питах, държах ти сметка за това, което ти си направил… а аз… аз самата какво съм направила? Някога… обиждала ли съм те? Наранила ли съм те по някакъв начин? Никога не съм те питала това…
– Каквото и да си направила, за мен всичко е било красиво – отговаря Яман с усмивка. – Ти не можеш да ми причиниш болка. Нито да ми навредиш… Не и ти.
Яман излиза от стаята.
– Криеш нещо от мен… – говори си сама Сехер. – Затова… аз сама трябва да стигна до истината!
Ясемин включва приятелите си в търсенето на Семра. Заедно с Дуйгу тя си спомня за мястото, където преди години често са ходили с майка ѝ – хълм с красива гледка към морето.
Междувременно Семра се скита по улиците на града, следвайки измамната представа за дъщеря си такава, каквато я помни от деня на изчезването ѝ.
Семра, следвайки илюзията за Ясемин, стига до скалата. Застанала на ръба, без да осъзнава опасността, тя прави една крачка напред.
В последния момент истинската Ясемин я хваща за ръката и я спасява да не падне от скалата.
Семра пада в прегръдките на двете си дъщери, които я прегръщат силно, сякаш за да я предпазят от целия свят. До тях стои Али, който ги наблюдава отстрани.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg