winless
Сехер ясно си спомня как Яман я е измъчвал в котелното помещение на имението. Ще успее ли да се изправи срещу него, за да разбере причината за жестокото му поведение? Междувременно Ясемин признава на Али, че като дете е била отвлечена, докато е била с майка си, а не със сестра си. Вижте какво ще се случи в епизод 497 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 26 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 497 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 26 март 2025 по NOVA.
Сехер ясно си спомня как Яман я е измъчвал в котелното помещение на имението. Ще успее ли да се изправи срещу него, за да разбере причината за жестокото му поведение?
Ясемин признава на Али, че като дете е била отвлечена, докато е била с майка си, а не със сестра си.
Действието продължава от предния епизод. Сехер седи замислена, а по устните ѝ играе лека усмивка. Споменът за целувката на Яман отпреди малко все още е жив в съзнанието ѝ, Мислите ѝ са прекъснати от Юсуф, който ѝ казва, че е свършил с домашните и я моли да играят на криеница.
Сехер поглежда към него, но мислите ѝ все още са далеч.
– Не, скъпи, не мога сега… Много съжалявам, но мисля за чичо ти – казва Сехер.
Думите ѝ карат Яман, който е само на няколко крачки от нея, да вдигне вежди изненадано. Поглежда я изпитателно.
Сехер улавя погледа му и се изчервява.
– Всъщност… не точно за чичо ти – бърза да се поправи тя, – а за неговия проблем в работата.
– Проблемът вече е решен – казва спокойно Яман, наблюдавайки реакцията ѝ.
Сехер примигва изненадано.
– Така ли? Виждаш ли, Юсуф? След като проблемът е решен, сега можем да поиграем! – казва тя с усмивка.
– Страхотно! Ще отида да извикам и кака Неслихан! – възкликва радостно Юсуф и хуква към кухнята.
Тримата започват играта. Сехер благодарение на Аделет, намира първо Неслихан, а след това тръгва да търси Юсуф. Сехер слиза в котелното помещение.
Щом влиза вътре, въздухът сякаш натежава. Веднага в съзнанието ѝ нахлуват болезнени спомени – онези ужасни дни, когато Яман я бе държал тук като пленница. Спомените се връщат с пълна сила, а един от тях особено я ужасява – моментът, в който той пуска кучето към нея.
– Какво? Той ли е пуснал кучето върху мен? – ужасена Сехер не може да повярва.
– Какво правиш тук? – гласът на Яман я кара да подскочи.
Тя рязко се обръща. Яман стои в рамката на вратата, лицето му е сериозно.
Сехер прави крачка назад, усещайки как страхът се надига в гърдите ѝ.
– Изплаших ли те? – пита той притеснено. Забелязвайки състоянието на Сехер.
Сехер шокирана мълчи.. Стои застинала, сякаш цялото ѝ същество се бори с надигащите се в нея емоции.
Яман пристъпва по-близо.
– Добре ли си? – гласът му мек и загрижен. После протяга ръка към нея. – Хайде, да се махаме оттук.
Сехер се взира в протегнатата му ръка, но вместо да я приеме, прави още една крачка назад. Тя си спомня и чува отново гласа на Яман, който насъсква кучето си срещу нея.
– Аз… – гласът ѝ потреперва. – Ти се появи внезапно… и затова… затова съм в това състояние. – Очите ѝ се насълзяват. – Затова се изплаших.
Изведнъж, тишината е нарушена от радостен вик.
– Лельо! – щастлив Юсуф нахлува в помещението. – Ти не ме търсиш на правилното място! Аз победих в тази игра!
Смеейки се, момчето се връща обратно.
Сехер тичешком подминава Яман, без да му даде възможност да каже и дума.
– Защо? Защо е направил това с мен?! –говори си сама Сехер, докато се качва в стаята си. – ак можах да му се доверя? Какво да правя сега? – объркана е Сехер.
Сехер взема телефона си и се обажда на Зухал.
– Назлъ… Спомних си. Това беше той – съобщава тя с треперещ глас.
От другата страна Зухал моментално изостря вниманието си.
– Разкажи ми всичко отначало. Какво точно си спомни?
– Преди… не знаех чие беше онова куче. Не знаех кой го беше пуснал срещу мен…. Сега вече знам. Това беше той. ова беше той! Той пусна кучето върху мен! Искаше да ме разкъса!
– Това е ужасно… – Зухал се преструва на загрижена. – Сигурна ли си?
– Да. Спомням си как ме гледаше… с ярост. Назлъ, не знам какво да правя! Доверието ми към него е унищожено. Как да остана в тази къща сега?! Но… но не мога и да оставя Юсуф…
Гласът ѝ потрепва.
– Искам да се изправя пред него. Искам да разбера защо го направи!
– Психопатите са такива, скъпа – казва Зухал. – Никога не знаеш какво ще направят. Очите им могат да променят изражението си за част от секундата. Аз също съм преживявала това. Неприятно ми е да го кажа, но съпругът ти е точно такъв човек. Не му се доверявай. Не вярвайте на думите или действията му. Ти не помниш всичко, уязвима си. И кой знае какво още е направил с теб? Не може да се доверише на никого в тази къща, освен на себе си. Трябва да си спомниш всичко, което крият от теб. Това е твоето минало – добро или лошо, трябва да го знаеш. Нека се срещнем в близкото кафене. Заедно ще преценим ситуацията и ще измислим какво да правим по-нататък.
Приключвайки разговора със Сехер Зухал се усмихва доволна.
– Хайде, идвай по-скоро, за да те объркам още повече!
Яман минава покрай стаята на Сехер и се чуди какво е станало със Сехер и защо е така нервна. Той тръгва към стаята ѝ, но се спира.
– Тя вече е достатъчно притеснена… Няма да я притискам!
Сехер се е приготвила да излиза, но чува гласа на Юсуф, който идва от кухнята.
– Како Неслихан, нека да бъдат хрупкави!
Сехер се спира. Тя не може да устои на Юсуф и с лека въздишка се връща назад, влизайки в кухнята.
– Лельо, нали беше уморена? – пита изненадан е Юсуф.
– Една моя приятелка не е добре и ще ходя да я видя – отговаря Сехер, като се опитва да не показва вътрешното си напрежение.
Юсуф накланя глава на една страна и я поглежда с мил поглед.
– А преди да тръгнеш… може ли да ми направиш палачинки? Твоите винаги стават най-вкусни! – моли той с блеснали очички.
Сехер не може да откаже на племенника си и се захваща да му приготви палачинки.
Яман влиза в кухнята, той вижда, че Сехер продължава да е притеснена от нещо. Сехер тръгва да хване тигана за дръжката.
– Стой! – гласът на Яман прорязва въздуха.
Той инстинктивно хваща тигана с гола ръка, за да предпази Сехер. Острата болка прорязва дланта му, но той дори не трепва.
– Ръката ти?! – Сехер ахва и рязко се приближава. – Как е ръката ти?
– Добре съм… А ти? – пита спокойно Яман, без да откъсва очи от нея.
Юсуф, който наблюдава случващото се, се намесва с детската си невинност.
– Чичо, сега си като супергерой! Но май много си си изгорил ръката…
Сехер поглежда ръката му и лицето ѝ пребледнява.
– Ужасно изглежда! – прошепва тя, преглъщайки трудно. – Боли ли те?
– Чич о не го боли! Той е много силен! – обажда се отново Юсуф, горд с него.
Сехер, без да губи време, отваря аптечката и внимателно намазва раната с мехлем.
– Извинявай… – казва тя. – Това стана заради мен…
– Мен ме боли само когато теб те боли – заявява Яман. –Няма проблем!
Сехер бързо донася аптечката и намазва раната му с мехлем.
– Мен не ме боли, но виждам, че теб те боли – казва Яман. – Какво е станало?
Тя преглъща тежко. В този момент отново я връхлитат болезнените спомени. Вижда Яман… но не този, който стои пред нея сега. Вижда жестокия му поглед от миналото. Спомня си как гласът му хладно заповядва на кучето да я разкъса. Но също така си спомня и думите на Назлъ да не се доверява на никого и Сехер решава да си замълчи.
– Не! Нищо не ме боли! – заявява Сехер. – Аз обещах на Назлъ да се видим, дали шофьорът ще ме закара. Срещата ни е близо до клиниката на д-р Азиз.
Яман кима в знак на съгласие.
Сехер излиза, но разбира от Дженгер, че шофьорът е излязъл и ще се върне след малко.
Яман моли Сехер да поседнат в хола, докато се върне шофьора.
– Колко дни още ще държиш проблемите, които те тревожат вътре в себе си? – пита Яман. – Докога ще носиш сама този товар.
В този момент идва Джегер и съобщава, че шофьорът се е върнал.
– Благодаря ти, но аз не нося никакъв товар и нямам проблеми! – отговаря Сехер и излиза.
Комисар Али е заблуден от интригата на Ясемин и я обвинява, че е откраднала златото за сватбата. Оказва се обаче, че момичето нарочно е скрило златото в дома на Али, за да провокира ситуацията и да наруши връзката му с Дуйгу.
Планът на Ясемин работи перфектно. Дуйгу, вярвайки в невинността на сестра си, е ядосана на Али за безпочвените обвинения. Объркването приключва, когато леля Султан намира изгубеното злато, скрито под килима. Али обаче не се поддава на заблуди – той е сигурен, че Ясемин умишлено е заложила капан срещу него.
По-късно, в двора, Ясемин разговаря по телефона с шефа си, самодоволна от хода на събитията:
– Вдигам доста шум тук, братко. Страхотно си прекарвам времето. Скоро ще ги накарам да се сбият.
Разговорът ѝ обаче е неочаквано прекъснат от появата на Али.
– Какво има този път? Каква трагедия стана отново? – пита Ясемин с иронична усмивка.
– Намерихме златото – отговаря Али.
– И какво, дойдохте да ми се извините?
– Не – отрича твърдо Али. – Тук съм, за да те попитам защо го направи.
Ясемин се опитва да си тръгне, но Али препречва пътя ѝ.
– Знам какво целиш. Опитваш се да съсипеш живота на Дуйгу. Видя, че държа на нея, затова искаш да ни разделиш.
– Комисарю, отново си въобразявате. Не ми пука за теб – отвръща тя хладно.
Али не обръща внимание на думите ѝ и насочва разговора към истинския проблем:
– Знаеш ли от какво наистина се вълнувам? Защо си постъпила така със сестра си? Мислиш ли, че е била щастлива през тези години, докато теб те нямаше? Знаеш ли колко много страдаше.
Али не ѝ дава време да отговори и продължава:
– Знаеш ли, че майка ти изкарваше целия си гняв върху нея? Години наред тя обвиняваше Дуйгу, че е пуснала ръката ти. А сега и ти я обвиняваш. Отмъщаваш си за това, че тя те е пуснала за малко. Но Дуйгу никога не е искал да пусне ръката ти. Тя съжаляваше за това в продължение на седем дълги години. Престани да я обвиняваш.
Ясемин се вцепенява. Спомените отпреди седем години се върнаха при нея с голяма сила.
– Не Дуйгу пусна ръката ми… Беше майка ми. Отвлякоха ме, докато бях с нея.
Али я поглежда шокиран.
– Ясемин, истината ли казваш? Това не е ли поредната ти игра?
– Аз не играя! Отвлякоха ме, когато бях с майка си. Мислиш, че ме е изгубила Дуйгу? Значи мама е излъгала всички?
– Не мисля, че е излъгала умишлено – отговаря Али. – През този период майка ти не беше добре. Тя постоянно се губеше във времето и пространството. Може би наистина е вярвала, че именно Дуйгу те е изгубила.
Ясемин повдига вежди и на лицето ѝ се появява смесица от гняв и горчивина.
– Погледнете моето семейство – казва тя с ирония. – Те дори не знаят кой ме е загубил.
– Ясемин, това е сериозен въпрос. Не можеш да използваш това в игрите си. Ако кажеш истината на сестра си и майка си, ще ги унищожиш.
Момичето го поглежда студено.
–Точно това искам – мисли си тя, но не изрича думите на глас.
Али усеща враждебността ѝ. Опитва се да я вразуми:
– И двете сте преминали през много неща. Майка ти има сериозни здравословни проблеми. Раните им са огромни. Не използвай това срещу тях…
– Не ме интересуват техните рани – прекъсва го Ясемин с леден тон. – Нека си останат такива, каквито са.
Тя рязко се обръща и си тръгва, оставяйки Али, който се чувства безсилен, че не може да направи нищо.
По-късно Ясемин е в стаята си, усмихвайки се самодоволно.
– Дадохте ми доста интересна информация, комисар Али… Това е истинска бомба! – прошепва тя, докато мислено планира следващия си ход. – Да видим какво ще остане от това семейство, когато задействам това обвинение. Ще ги разпокъсам толкова силно, че никога повече няма да се съберат.
Ще успее ли Ясемин да постигне целта си? Ще раздели ли завинаги майка си и сестра си? Или истината ще излезе наяве, преди да нанесе непоправими щети?