Наследство - Епизод 493 (Ето какво ще видим)

Зухал се опитва да върне спомените на Сехер, за да си припомни как Яман я тормозеше, когато за първи път се появи в имението. Ще успее ли? Междувременно Али е принуден да разкрие истината на Дуйгу за Ясемин. Вижте какво ще се случи в епизод 493 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 март 2025 г. по NOVA. НАКРАТКО какво се случва в епизод 493 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 март 2025 по NOVA. Д-р Азиз възлага на Сехер нова задача – да признае чувствата си към Яман. Зухал се опитва да върне спомените на Сехер, така че тя да си спомни как Яман я е тормозел, когато за първи път се е появила в имението. Ще успее ли? Дженгер се бори с вътрешна дилема. Али и Дуйгу търсят Ясемин, а Али е принуден да разкрие истината на Дуйгу за сестра ѝ. Късно вечерта Сехер слиза в кухнята, за да си налее вода, но спира изненадана, когато вижда Яман - да си похапва сладко… от нейните манти. – Обикновено не ям толкова късно, но мантите ти са толкова вкусни, че не мога да им се наситя. – отбелязва с усмивка Яман. – Тъкмо тръгвах да си лягам, но се сетих за тях и не устоях. Сехер се усмихва. – Приятен апетит! Когато поискаш, ще ти сготвя отново. Тъкмо казва това, когато забелязва, че Яман има сос по мустаците. Усмихва се още по-широко и с ръка му прави знак. – Тук… – сочи тя. – Благодаря! – отвръща Яман след като избърсва соса. – Когато бях дете, леля Дилер – една съседка от квартала – често ни носеше манти, а също така и невероятен кадаиф. Не мога да опиша с думи колко много се радвах. Сехер го наблюдава с интерес. – Обичаш ли кадаиф? – Това е слабото ми място – признава Яман. Той хапва още една лъжица и въздъхва доволно. – Такива вкусни султански манти не съм ял от детството си. Изведнъж вдига лъжица с манти към нея. – Искаш ли да опиташ? Сехер отваря уста, за да откаже, но преди да успее да каже нещо, Яман вече държи лъжицата пред устните ѝ. Тя няма избор и ги хапва, но в следващия миг усеща, че млечният сос е полепнал по устната ѝ. Яман, без да се замисля, протяга ръка и внимателно избърсва соса с пръста си. Докосването му я смущава и я кара да поруменее. Тя бързо му пожелава лека нощ и напуска кухнята. На следващия ден Сехер отново е на сеанс при д-р Азиз. Този път му разказва за романтичната вечер, която е подготвила за Яман, и за знака за безкрайност, който е нарисувала, без да осъзнава, че той има специално значение за тяхната любов. Д-р Азиз я изслушва внимателно и ѝ възлага нова задача – да признае чувствата си към Яман. Когато Сехер излиза от кабинета, Зухал вече я чака. Приближава се и с престорена загриженост я пита: – Сехер, всичко наред ли е? Сехер ѝ отвръща спокойно: – Да, всичко е наред. Няма проблем. Зухал леко присвива очи, но бързо се усмихва. – Чудесно. Можеш ли да ме изчакаш, ще излезем заедно. Сехер излиза и казва на шофьора си, че иска да погледне в края на улицата за нещо в един магазин и го моли я изчака тук. В същото време Зухал изважда телефона си и изпраща съобщение. Лицето ѝ се озарява от доволна усмивка – планът ѝ е в ход. Зухал е подготвила ужасяваща изненада за Сехер. Тя е уредила огромно куче да я нападне насред улицата, с надеждата, че шокът ще върне спомените ѝ. Спомени от онези дни, когато Яман я беше заключил в котелното помещение, оставяйки я на милостта на кучето си, което дори я беше ухапало. Изведнъж се чува яростен лай. От една пресечка изскача огромно куче и се нахвърля срещу Сехер. Тя изтръпва, ужасът я парализира. Очите ѝ се разширяват, дъхът ѝ секва, а краката ѝ отказват да помръднат. Зухал, която наблюдава случващото се отстрани, стиска юмруци. Ще си спомни ли? Ще се върнат ли кошмарите от миналото? След няколко секунди кучето е отведено от стопанина му, но Сехер остава разтреперана, с блеснали от сълзи очи. Зухал веднага тича към нея, слага театрално ръка на рамото ѝ и се преструва на разтревожена. – Сехер, скъпа, добре ли си? – възкликва тя с престорен ужас. – Аз също се страхувам от кучета, но ти изглеждаш направо ужасена! Да не би… да си си спомнила нещо? Сехер поклаща глава, все още с разтреперани ръце. – Не… но много се изплаших! Зухал не се отказва. Тя се навежда леко към нея и с приглушен тон подхвърля: – Възможно е в миналото да си била нападната от куче. Опитай се да си спомниш! Сехер стиска устни и поклаща глава. – Не… нищо не си спомням. Аз… ще вървя. – Добре, но помисли над тази случка… – настоява Зухал с фалшива загриженост. – Може да си спомниш нещо важно. В същото това време Дженгер се бори с вътрешна дилема. Тежестта на знанието, че терапевтът Сехер е син на вечния враг на Яман, става все по-трудна за носене от него. От една страна, той чувства, че трябва да разкрие истината на Яман, но от друга, осъзнава, че разкриването на тази информация би означавало да прекъсне терапията на Сехер, която очевидно ѝ помага. Разкъсван между лоялността и загрижеността за благополучието на Сехер, Дженгер не може да намери покой. Сехер се връща в имението, а Адалет ѝ отваря вратата. – Къде е той? – пита тя, оглеждайки се наоколо. Адалет се усмихва леко. – Кой? Г-н Яман ли? Той е в кабинета си. – Искам да го изненадам. Ще направя кадаиф за довечера. – Много хубаво си решила, дъще! Аз ще отида да разчистя кухнята – казва Адалет. Дуйгу, заедно с Али, тръгват да търсят Ясемин. Към тях се присъединяват Ибо и Кара, които предлагат помощта си. Действието се премества в скривалището на Ертугрул. – Сестра ти ангажира целия полицейски участък. – Той потрива ръце, доволен от развитието на нещата. – Благодарение на нашите фалшиви доклади те търсят навсякъде. – Нека да търси – хладнокръвно отговаря Ясемин. – Накрая ще се умори и ще се откаже. Ертугрул се усмихва, сякаш предусеща развитието на събитията. – Кой знае какво са готови да направят, за да ти попречат да избягаш – засмива се той с леко забавление. – Аз вече не съм детето, което са оставили – казва уверена Ясемин. – Опитаха се да замажат очите ми с подаръци, но не се получи. – Браво! – хвали я Ертугрул. – Сестричката ми няма да се хване на ничия игра. Добре съм те възпитал. В този момент в стаята се втурва Риза. – Полицаите са дошли чак тук – съобщава той и се обръща към Ясемин. – Търсят те навсякъде. Ясемин се изправя, явно заинтригувана. – Нека търсят. Така или иначе няма да ме намерят в моя квартал – казва тя уверено. – Да отидем и да видим какво ще направят. Тя и Риза излизат от стаята, като оставят Ертугрул замислен. – Това все още са твоите добри дни – казва си Ертугрул и дръпва от цигарата си. – Когато отмъстя за брат си, ще покажа истинското лице на сестра ти. Ясемин, с помощта на Риза, залага капан на Али и Дуйгу, като ги затваря в изоставена сграда. – Как сте там? Какво сте замислили вие двамата? – пита с насмешка Ясемин, застанала зад затворената врата. – Търсехте приключения, така че ги намерихте. – Ясемин, отвори веднага вратата! – нарежда Али с твърд тон. – Съжалявам, господин комисар. Така посрещаме посетителите, които влизат в сградата ни без разрешение. Нека това да ви бъде за урок. – Ясемин, моля те, недей да правиш това – нежно казва Дуйгу. – Отвори вратата, нека поговорим спокойно. – Аз вече си казах думата си. Не прочете ли писмото ми? – хладнокръвно отвръща Ясемин. –Прочетох го, но... Слушай. Ако искаш, можем да се опитаме да възстановим семейството си. – Вие не сте моето семейство! – ядосано възразява Ясемин. – Моят дом е този квартал. А неканените гости винаги свършват така. – Ясемин! Отвори вратата веднага! – повтаря Али като повишава глас. – А, комисар, чаках поръчката ви – отвръща тя с ирония. – И между другото, това е едно от малкото места в Истанбул, където няма покритие на мобилните телефони. Оставете телефоните си и се насладете на тишината и спокойствието. Али и Дуйгу чуват как Ясемин и Риза се отдалечават, оставяйки ги заключени. Али и Дуйгу проверяват телефоните си - наистина, няма обхват. – Защо се държи по този начин? – чуди се Дуйгу на глас. – В края на краищата тя вече е направи крачка към нас. – Не искате да го приемете, но Ясемин не е направила никаква крачка – сурово казва Али. – Тя не е човекът, за когото я смяташ. – Али, стига вече! – Дуйгу се възмущава. – Ти наистина преувеличаваш! – Аз ли преувеличавам? – пита Али, като я гледа сериозно. – Дори казвам твърде малко. Ясемин е по-опасна, отколкото си мислиш. – Та ти твърдиш, че я познаваш по-добре от мен? – пита Дуйгу с недоверие. – Как можеш да си толкова сигурна в това? – Защото аз знам някои неща – казва Али. – Какви неща? – Дуйгу го поглежда загрижено. – Хванах я да се опитва да подпали къщата ви. – Какви са тези неща! – Дуйгу отваря широко очи от учудване. – Когато я арестувах, тя беше в къщата ви с бидон с бензин в ръка. Не исках да ти казвам това, за да не се притесняваш. Но може би най-накрая ще я прогледнеш. Дуйгу замълчава, опитвайки се да усвои чутите думи. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.