winless
Зухал се опитва да върне спомените на Сехер, за да си припомни как Яман я тормозеше, когато за първи път се появи в имението. Ще успее ли? Междувременно Али е принуден да разкрие истината на Дуйгу за Ясемин. Вижте какво ще се случи в епизод 493 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 493 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 март 2025 по NOVA.
Д-р Азиз възлага на Сехер нова задача – да признае чувствата си към Яман.
Зухал се опитва да върне спомените на Сехер, така че тя да си спомни как Яман я е тормозел, когато за първи път се е появила в имението. Ще успее ли?
Дженгер се бори с вътрешна дилема.
Али и Дуйгу търсят Ясемин, а Али е принуден да разкрие истината на Дуйгу за сестра ѝ.
Късно вечерта Сехер слиза в кухнята, за да си налее вода, но спира изненадана, когато вижда Яман – да си похапва сладко… от нейните манти.
– Обикновено не ям толкова късно, но мантите ти са толкова вкусни, че не мога да им се наситя. – отбелязва с усмивка Яман. – Тъкмо тръгвах да си лягам, но се сетих за тях и не устоях.
Сехер се усмихва.
– Приятен апетит! Когато поискаш, ще ти сготвя отново.
Тъкмо казва това, когато забелязва, че Яман има сос по мустаците. Усмихва се още по-широко и с ръка му прави знак.
– Тук… – сочи тя.
– Благодаря! – отвръща Яман след като избърсва соса. – Когато бях дете, леля Дилер – една съседка от квартала – често ни носеше манти, а също така и невероятен кадаиф. Не мога да опиша с думи колко много се радвах.
Сехер го наблюдава с интерес.
– Обичаш ли кадаиф?
– Това е слабото ми място – признава Яман.
Той хапва още една лъжица и въздъхва доволно.
– Такива вкусни султански манти не съм ял от детството си.
Изведнъж вдига лъжица с манти към нея.
– Искаш ли да опиташ?
Сехер отваря уста, за да откаже, но преди да успее да каже нещо, Яман вече държи лъжицата пред устните ѝ. Тя няма избор и ги хапва, но в следващия миг усеща, че млечният сос е полепнал по устната ѝ. Яман, без да се замисля, протяга ръка и внимателно избърсва соса с пръста си. Докосването му я смущава и я кара да поруменее. Тя бързо му пожелава лека нощ и напуска кухнята.
На следващия ден Сехер отново е на сеанс при д-р Азиз. Този път му разказва за романтичната вечер, която е подготвила за Яман, и за знака за безкрайност, който е нарисувала, без да осъзнава, че той има специално значение за тяхната любов.
Д-р Азиз я изслушва внимателно и ѝ възлага нова задача – да признае чувствата си към Яман.
Когато Сехер излиза от кабинета, Зухал вече я чака. Приближава се и с престорена загриженост я пита:
– Сехер, всичко наред ли е?
Сехер ѝ отвръща спокойно:
– Да, всичко е наред. Няма проблем.
Зухал леко присвива очи, но бързо се усмихва.
– Чудесно. Можеш ли да ме изчакаш, ще излезем заедно.
Сехер излиза и казва на шофьора си, че иска да погледне в края на улицата за нещо в един магазин и го моли я изчака тук.
В същото време Зухал изважда телефона си и изпраща съобщение. Лицето ѝ се озарява от доволна усмивка – планът ѝ е в ход.
Зухал е подготвила ужасяваща изненада за Сехер. Тя е уредила огромно куче да я нападне насред улицата, с надеждата, че шокът ще върне спомените ѝ. Спомени от онези дни, когато Яман я беше заключил в котелното помещение, оставяйки я на милостта на кучето си, което дори я беше ухапало.
Изведнъж се чува яростен лай.
От една пресечка изскача огромно куче и се нахвърля срещу Сехер. Тя изтръпва, ужасът я парализира. Очите ѝ се разширяват, дъхът ѝ секва, а краката ѝ отказват да помръднат.
Зухал, която наблюдава случващото се отстрани, стиска юмруци. Ще си спомни ли? Ще се върнат ли кошмарите от миналото?
След няколко секунди кучето е отведено от стопанина му, но Сехер остава разтреперана, с блеснали от сълзи очи.
Зухал веднага тича към нея, слага театрално ръка на рамото ѝ и се преструва на разтревожена.
– Сехер, скъпа, добре ли си? – възкликва тя с престорен ужас. – Аз също се страхувам от кучета, но ти изглеждаш направо ужасена! Да не би… да си си спомнила нещо?
Сехер поклаща глава, все още с разтреперани ръце.
– Не… но много се изплаших!
Зухал не се отказва. Тя се навежда леко към нея и с приглушен тон подхвърля:
– Възможно е в миналото да си била нападната от куче. Опитай се да си спомниш!
Сехер стиска устни и поклаща глава.
– Не… нищо не си спомням. Аз… ще вървя.
– Добре, но помисли над тази случка… – настоява Зухал с фалшива загриженост. – Може да си спомниш нещо важно.
Сехер се връща в имението, а Адалет ѝ отваря вратата.
– Къде е той? – пита тя, оглеждайки се наоколо.
Адалет се усмихва леко.
– Кой? Г-н Яман ли? Той е в кабинета си.
– Искам да го изненадам. Ще направя кадаиф за довечера.
– Много хубаво си решила, дъще! Аз ще отида да разчистя кухнята – казва Адалет.
Дуйгу, заедно с Али, тръгват да търсят Ясемин. Към тях се присъединяват Ибо и Кара, които предлагат помощта си.
Действието се премества в скривалището на Ертугрул.
– Сестра ти ангажира целия полицейски участък. – Той потрива ръце, доволен от развитието на нещата. – Благодарение на нашите фалшиви доклади те търсят навсякъде.
– Нека да търси – хладнокръвно отговаря Ясемин. – Накрая ще се умори и ще се откаже.
Ертугрул се усмихва, сякаш предусеща развитието на събитията.
– Кой знае какво са готови да направят, за да ти попречат да избягаш – засмива се той с леко забавление.
– Аз вече не съм детето, което са оставили – казва уверена Ясемин. – Опитаха се да замажат очите ми с подаръци, но не се получи.
– Браво! – хвали я Ертугрул. – Сестричката ми няма да се хване на ничия игра. Добре съм те възпитал.
В този момент в стаята се втурва Риза.
– Полицаите са дошли чак тук – съобщава той и се обръща към Ясемин. – Търсят те навсякъде.
Ясемин се изправя, явно заинтригувана.
– Нека търсят. Така или иначе няма да ме намерят в моя квартал – казва тя уверено. – Да отидем и да видим какво ще направят.
Тя и Риза излизат от стаята, като оставят Ертугрул замислен.
– Това все още са твоите добри дни – казва си Ертугрул и дръпва от цигарата си. – Когато отмъстя за брат си, ще покажа истинското лице на сестра ти.
Ясемин, с помощта на Риза, залага капан на Али и Дуйгу, като ги затваря в изоставена сграда.
– Как сте там? Какво сте замислили вие двамата? – пита с насмешка Ясемин, застанала зад затворената врата. – Търсехте приключения, така че ги намерихте.
– Ясемин, отвори веднага вратата! – нарежда Али с твърд тон.
– Съжалявам, господин комисар. Така посрещаме посетителите, които влизат в сградата ни без разрешение. Нека това да ви бъде за урок.
– Ясемин, моля те, недей да правиш това – нежно казва Дуйгу. – Отвори вратата, нека поговорим спокойно.
– Аз вече си казах думата си. Не прочете ли писмото ми? – хладнокръвно отвръща Ясемин.
–Прочетох го, но… Слушай. Ако искаш, можем да се опитаме да възстановим семейството си.
– Вие не сте моето семейство! – ядосано възразява Ясемин. – Моят дом е този квартал. А неканените гости винаги свършват така.
– Ясемин! Отвори вратата веднага! – повтаря Али като повишава глас.
– А, комисар, чаках поръчката ви – отвръща тя с ирония. – И между другото, това е едно от малкото места в Истанбул, където няма покритие на мобилните телефони. Оставете телефоните си и се насладете на тишината и спокойствието.
Али и Дуйгу чуват как Ясемин и Риза се отдалечават, оставяйки ги заключени. Али и Дуйгу проверяват телефоните си – наистина, няма обхват.
– Защо се държи по този начин? – чуди се Дуйгу на глас. – В края на краищата тя вече е направи крачка към нас.
– Не искате да го приемете, но Ясемин не е направила никаква крачка – сурово казва Али. – Тя не е човекът, за когото я смяташ.
– Али, стига вече! – Дуйгу се възмущава. – Ти наистина преувеличаваш!
– Аз ли преувеличавам? – пита Али, като я гледа сериозно. – Дори казвам твърде малко. Ясемин е по-опасна, отколкото си мислиш.
– Та ти твърдиш, че я познаваш по-добре от мен? – пита Дуйгу с недоверие. – Как можеш да си толкова сигурна в това?
– Защото аз знам някои неща – казва Али.
– Какви неща? – Дуйгу го поглежда загрижено.
– Хванах я да се опитва да подпали къщата ви.
– Какви са тези неща! – Дуйгу отваря широко очи от учудване.
– Когато я арестувах, тя беше в къщата ви с бидон с бензин в ръка. Не исках да ти казвам това, за да не се притесняваш. Но може би най-накрая ще я прогледнеш.
Дуйгу замълчава, опитвайки се да усвои чутите думи.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg