winless
Сехер подготвя изненадваща романтична вечеря за Яман, убедена, че имат годишнина от сватбата… Ясемин започва да се държи добре с Дуйгу и Семра. Но доколко е искрена в намеренията си? Вижте какво ще се случи в епизод 492 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 19 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 492 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 19 март 2025 по NOVA.
Сехер подготвя изненадваща романтична вечеря за Яман, мислейки, че имат годишнина от сватбата…
Какъв коварен план крой в същото време Зухал?
Ясемин започва да се държи добре с Дуйгу и Семра. Но доколко е искрена в действията си? Прочетете текста до края и ще разберете!
Сехер, убедена от Юсуф, че днес е годишнината от сватбата ѝ с Яман, решава да го изненада с празнична романтична вечеря.
Сехер пита Зия, кое най-любимото ястие на Яман, което скоро не е ял. Зия се замисля за миг и после отговаря с увереност:
– Карнъярък!
Сехер поклаща глава и се усмихва леко:
– Това го знам, но искам нещо по-специално! Нещо, което да го изненада!
– По-специално? Хм… – замисля се Зия.
Юсуф, който досега слуша внимателно разговора, внезапно се обажда с ентусиазъм:
– Аз знам! Бюрек!
Сехер се засмива нежно и разрошва косата му:
– Юсуф, чичо ти хапва бюрек почти всяка сутрин. Трябва ни нещо по-специално!
– Сетих се, Сехер! – казва Зия. – Султански манти! Той ги обожава!
Очите на Сехер светват ентусиазирано:
– Перфектно! Ще приготвя султански манти! Но ще имам нужда от помощта ви. Ще ми помогнете, нали?
В същото време…
Зухал крачи нервно из стаята, стиснала телефона в ръка. Опитва се да се свърже със Сехер, но тя не отговаря. Пръстите ѝ се свиват около мобилния телефон, а гневът ѝ нараства с всяка изминала секунда.
– Защо тази селянка не вдига?! – изсъсква ядосано Зухал.
Лицето ѝ се изкривява в злобна гримаса. Нещата определено не върви по плана ѝ.
Действието прескача. Яман търси Сехер и иска да влезе в кухнята, но Юсуф стои пред вратата и не го пуска като му казва, че леля му иска да остане сама.
Яман започва да си мисли, какво може да е направил, за да е обидил Сехер.
Сехер приключва с приготвянето на вечерята.
Зухал не се отказва и отново звъни на Сехер. Този път Сехер ѝ вдига.
– Яман не е такъв, какъвто го описват в интернет – казва Сехер. – Отношенията ни се подобряват. Малко по малко всичко си идва на мястото.
Зухал стисва устни. Това не трябва да се случва!
След като приключва разговора, Сехер изпраща на Зухал няколко снимки от рождения ден на Юсуф. На тях тя е до Яман – усмихната и щастлива.
Зухал забива поглед в екрана. В очите ѝ проблясват опасни искри.
– Няма да се откажа! – изрича през зъби.
В същото време Яман влиза в кухнята. Виждайки романтично подредената вечеря на свещи, той изглежда изненадан.
– Днес е годишнината от сватбата ни – обявява Сехер, като поглежда Яман. – Ти направи толкова много за мен. Въпреки че не си върнах напълно паметта, реших да приготвя нещо специално. Знам, че се колебаеше дали да празнуваш, защото не искаше да ме разстройваш.
Яман пристъпва напред. Усмихва се нежно, а след това я придърпва към себе си и я целува по челото.
– Честита годишнина от сватбата… – казва Яман. След малко добавя: – Но тя не е днес.
– Какво имаш предвид, че не е днес? В края на краищата ти сам си го казал! – Сехер изглежда объркана.
Яман въздъхва и я гледа с нежност.
– Днес е годишнината от сватбата на моя бизнес партньор. Явно е станало недоразумение. Юсуф ли ти каза? Нашата годишнина е друг ден, но знай… – той се приближава още повече, докосва брадичката ѝ и среща погледа ѝ – … всеки ден, час и секунда с теб са еднакво ценни за мен.
Междувременно Зухал се промъква в кабинета на Азиз и намира медицинското досие на Сехер. Разглежда го и си казва триумфално:
– Ключът към съзнанието на Сехер е в моите ръце… Аз не само теб, но и любовта ти ще унищожа – заканва се Зухал.
Зухал прочита на глас пасаж от документа:
„При възстановяване на паметта на пациента трябва да се подхожда с изключителна предпазливост. Излагането на травматични спомени може да доведе до сериозни последствия. В никакъв случай не трябва да ѝ се оказва натиск.“
Зухал стиска документа в ръце и се усмихва зловещо.
– Точно това ще направя. Ще я накарам да си спомни дните, в които Яман я измъчваше най-много. Ще представя миналото ѝ като много по-лошо, отколкото е било в действителност. Ще покажа Яман като чудовище.
За миг тя се замисля как най-добре да постигне целта си. Накрая ѝ хрумва една идея.
– Разбира се! Фача… кучето на Яман! Кака ми разказа за него, когато се върнах в имението. Яман беше затворил Сехер и Фача в котелното помещение… Дори аз самата тогава я съжалих.
С ехиден тон Зухал прошепва:
– Стъпка по стъпка ще те върна в ужасяващото ти минало, Сехер… Чакай ме!
Докато помага на Дуйгу да прибере съдовете, Ясемин забелязва на ръката на сестра си своята гривна.
-Нали знаеш, че аз дълго време те мразех? – пита Ясемин. -Аз се заклех, че никога няма да сложа тази гривна на ръката си отново, защото тя няма никакво знамение за мен. Аз си мислех, че вие сте били щастливи като мен ме е нямало, но сега разбирам, че не е така.
Ясемин спира за миг, после вдига поглед и добавя с хладна решителност:
– Ако сега ми я дадеш, ще я сложа.
Разплакана Дуйгу сваля гривната и я подава на сестра си.
Ясемин с усмивка приема от сестра си гривната „D“ и я поставя на ръката си. Щастлива Дуйгу я прегръща силно, убеден, че ще изградят нова силна връзка. Тя обаче не вижда как Ясемин стиска юмрук и на лицето ѝ се появява презрително изражение. Привидната ѝ топлота изглежда не е нищо повече от игра, а в сърцето на Ясемин все още тлее желание за отмъщение. Али, който минава покрай кухнята, забелязва изражението на Ясемин и стиснатия юмрук.
Семра, в желанието си да покаже своята любов и подкрепа, подарява на по-малката си дъщеря пуловери, които е изплела за нея със собствените си ръце.
– Ти всичко това… за мен ли си изплела? – изненадана е Ясемин.
Семра кимва с топла усмивка.
– Разбира се! Всичко това със собствени ръце съм изплела за теб!
Ясемин прокарва ръка по един от пуловерите – наситено червен. Погледът ѝ се замъглява за миг.
– Този цвят…
– Ти като дете обичаше много червения цвят! Аз си помислих, че може ти все още да го харесваш?
Отваря още чанти и с развълнуван глас добавя:
– Виж, виж, всичко това изплетох за теб! Ясемин, дъще, ние толкова дълго те чакахме!
Семра прегръща дъщеря си. Ясемин разплакана я отблъсква и като казва, че ще отиде да се измие.
В банята Ясемин се гледа ядосана в огледалото.
– По дяволите! – ударя тя по мивката.
Вечерта Ясемин неочаквано изчезва от къщата. На леглото ѝ Дуйгу намира оставена гривна и писмо. С треперещи ръце Дуйгу прочита съдържанието му:
„Бих искала да видя лицето ти сега. Мислиш ли, че ще ти простя? Ти ме уби в деня, в който ме остави. Ти не си ми сестра, а онази жена не ми е майка. Вие не сте моето семейство!“
Действието се връща назад във времето, когато Ясемин все още е в затвора. Посещава я Ертурул, нейният началник и единственият човек, когото тя нарича семейство.
– Почакай още малко, скоро ще те измъкна оттук – уверява я мъжът.
– Благодаря ти, братко. Ти се мъчиш за мен, но вече не е необходимо. Онези двама полицаи – Дуйгу и Али – са се погрижили за всичко. Днес излизам на свобода – отвръща Ясемин.
– А ти какво ще правиш? Ще тръгнеш ли с тях, защото те са те спасили? – пита той с подчертана студенина в гласа.
– Не, няма да отида никъде с тях. Аз имам само едно семейство. Ти.
Ертурул присви очи и каза с решителен тон:
– Ти ще отидеш.
– Какво имаш предвид? – попита объркана Ясемин.
– Днес ще си тръгнеш оттук и ще се върнеш при „семейството“ си.
– Какво имаш предвид? Защо да го правя? – попита тя невярващо.
– Защото това е, което искам да направиш. Ще направиш това, което ти кажа да направиш.
Ясемин го погледна объркано, затова Ертурул продължи:
– Първо ще свикнат с теб. Сестра ти ще те прегръща, майка ти ще те целува и ще вдишва аромата ти. В момента, в който повярват, че си се върнал и си им простил, ще си тръгнеш. Ще се върнеш при мен. Не са ли направили същото с теб? Не изоставиха ли любимата си Ясемин, когато беше дете?
– Сега е твой ред – добави мъжът. – Ще им осигуриш същото чувство. Това ще бъде твоето отмъщение.