Наследство - Епизод 490 (Ето какво ще видим)

Доктор Азис съветва Сехер и Яман да прекарват повече време заедно, играейки различни игри. Яман споделя със Сехер спомени от миналото им. Без да осъзнава, Сехер прави нещо, което е било изключително важно за тях двамата преди, а това много изненадва Яман. Вижте какво ще се случи в епизод 490 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 март 2025 г. по NOVA. НАКРАТКО какво се случва в епизод 489 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 14 март 2025 по NOVA. Доктор Азис съветва Сехер и Яман да прекарват повече време заедно, играейки различни игри. Яман споделя със Сехер спомени от миналото им. Без да осъзнава, Сехер прави нещо, което е било изключително важно за тях двамата преди, а това много изненадва Яман. Дуйгу очаква с вълнение освобождаването на сестра ѝ Ясемин от затвора. В същото време я измъчват притеснения дали Ясемин ще се съгласи да живее с нея и майка им, или ще се върне на улицата. Сехер и Яман отиват заедно на поредния си сеанс при д-р Азис. – Мисля, че всичко ще бъде наред. Намерихте ли отговори на въпросите си? – пита докторът. – Беше малко трудно, но мисля, че да – отговаря Сехер спокойно и се обръща към Яман. – Разбрах, че ти си сложен човек, но явно и аз не съм лесна, щом съм решила да бъда с мъж като теб! – Ти си много смела! – заявява Яман. – Значи сте преодолели притесненията и съмненията си – отбелязва д-р Азис. – Добре, тогава ще ви дам нова задача, която ще ви помогне да се опознаете още повече. Докторът ги поглежда с усмивка и продължава: – Г-жа Сехер е права. Хората намират отражението си в тези, които обичат. Всяка крачка, която правим към любимия човек, всъщност е крачка към самите нас. Доверието между вас расте, но сега ще поемем по друг път, за да го укрепим още повече и да открием нови отговори. – Какъв е този път? – пита любопитно Сехер. – Игра! – отговаря докторът. – Игра?! Това не е ли твърде детинско? – повдига вежди Сехер. – Възрастните също играят игри, без дори да го осъзнават – обяснява д-р Азис. – Благодарение на тях научаваме нещо ново за хората около нас. Яман и Сехер се прибират в имението, а Неслихан ги посреща. – Юсуф е в стаята си и подготвя уроците, а г-н Зия е в градината – обяснява Неслихан. – Вие искате ли нещо? – Не, благодаря! – отговаря Сехер. Яман и Сехер сядат на дивана в хола. – Какво ще правим? Ще играем ли двамата? – пита Сехер. – Спомняш ли си, че скоро с Юсуф играхме на индианци? Нещо подобно – казва Яман. – Но това беше заради Юсуф – отвръща Сехер. – А ние двамата на какво ще играем? – В миналото играехме различни игри – усмихва се Яман. – Например си задавахме въпроси, за да се опознаем по-добре. – Ти имаш работа, не искам да ти отнемам от времето – казва притеснено Сехер. – Постоянно се занимаваш с мен! Помисли за собствения си живот! – Моят живот си ти! – отвръща Яман. Сехер се смущава и леко се изчервява. – Виж сега! Ще ти кажа два факта за себе си – единият е истина, а другият лъжа – казва Яман. – Ти трябва да отгатнеш кое е вярно и кое не. А понеже ти не си спомняш миналото, засега аз ще задавам въпросите. – Искаш да кажеш, че трябва да отговарям на въпроси, които засягат мен? – пита Сехер. – Точно така. – Добре! Да започваме. – Ето първия въпрос. Била си шампионка по шахмат! Или… никога не си ме ревнувала! Кое от двете е истина и кое лъжа? Сехер се замисля за миг. – Аз не съм ревнива. Защо да те ревнувам? Значи, истината е, че никога не съм те ревнувала! Познах ли? – Не! Сгреши! – усмихва се Яман. – Ти всъщност ревнуваше малко. Разбра погрешно една моя приятелка и ме ревнуваше от нея. – Не може да бъде! Аз ли? – изненадва се Сехер. – Не се знае какво сте правили! А значи наистина съм била шампионка по шахмат? – Да. Като дете си станала шампионка по шахмат. Сега ще ти кажа два факта за мен. Като дете съм бягал по-бързо от братята си! Или… готвя много добре пилешко със сос! – Мисля, че си бягал най-бързо – отговаря уверено Сехер. Яман се усмихва тъжно. – И аз така мислех… но после разбрах, че когато са ни давали хляб, братята ми просто са ме оставяли да ги победя, за да има и за мен залък. Сехер го гледа замислено, а Яман продължава играта. – Твой ред! Ти готвиш страхотно кюнефе! Или… един път застана пред куршумите! – Аз със сигурност готвя добре кюнефе! – казва Сехер уверено. – Не мисля, че съм заставала пред куршумите. Тя забелязва промяната в погледа на Яман и сърцето ѝ прескача. – Какво?! Искаш да кажеш, че съм застанала пред куршумите? – изумена е Сехер. – Да… – кимва Яман и гласът му става по-тих. – Този ден се оказа по средата на престрелка… Гледах те как вървиш право срещу куршумите. Сехер го гледа невярващо, а той продължава: – Ти ме измъкна оттам, като ми каза, че няма да позволиш да ме улучи куршум и че Юсуф няма да загуби чичо си. Каза ми, че няма да ме оставиш да се изгубя в тъмния свят… – Яман я гледа с топлина в очите. – Такава силна и решителна жена си ти! Сехер е потресена. – Аз съм изненадала и теб, и себе си, и най-вече… нас двамата – казва тя. – Хайде да поиграем още нещо! – Да наредим пъзела – предлага Яман. – Но как ще го съберем, като няма картинка? – пита Сехер. – Ще бъде сложно! – Нека се оставим да ни водят чувствата ни – казва Яман. – Защото събирайки частите, можем да се приближим до целта… да сглобим парчетата от живота си! Това е много по-ценно и вълнуващо. Ние търпеливо ще го съберем… и ще видим картинката! – Добре тогава, да започваме! – усмихва се Сехер и слага първото парченце от пъзела. – Интересно ми е какво ще излезе от него. Двамата заедно нареждат пъзела, който накрая разкрива тяхна снимка от рождения ден на Юсуф. След малко пристига Юсуф. – Чичо, лельо, какво правите? О, вие редите пъзел без мен?! – възкликва той, а очите му светват, когато вижда картинката. – Тази снимка на двама ви е много хубава! Юсуф предлага на Яман и Сехер да изиграят една игра, включваща рисуване. Всеки трябва да нарисува нещо по свой избор. Яман хвърля поглед към Сехер, а тя веднага забелязва настойчивия му поглед. – Защо ме гледаш така? – пита тя любопитно. – Какво нарисува? – Нарисувах това, в което се изгубих – отговаря Яман Юсуф се приближава и поглежда рисунката на чичо си. – Чичо, колко красиво! – възкликва той развълнувано. – Те приличат на очите на леля! Само нас ни няма… Тя гледа към нас! Сехер, виждайки рисунката, се развълнува и бузите ѝ леко порозовяват. – Ти не приключи ли? – пита я Яман. – Приключих – отговаря тя и показва рисунката си. Яман поглежда рисунката ѝ и е видимо изненадан. Сехер, без да осъзнава, е нарисувала знака за безкрайност, без да осъзнава значението, което той има за тяхната любов. Миг по-късно Яман хваща Сехер за ръка и я повежда към спалнята. Оттам той изважда обгорения символ на безкрайността, изработен от дърво – същия, който някога ѝ беше дал. –Ти си спомняш, но тук! – казва Яман, като леко докосва сърцето ѝ – Този знак е символ на нашата любов. Направих го много преди да те срещна, но ти беше тази, която му придаде истинското значение. Ето защо ти го поверих. Благодарение на теб разбрах какво е безкрайност. Ще го приемеш ли като безкрайно наследство, което не може да бъде върнато? - Точно тези думи ти казах и в онзи ден. Този символ е доказателство за нашата безкрайна любов. Яман я гледа с очакване, а Сехер остава безмълвна, погълната от емоцията. – Това означава, че… несъзнателно си спомням някои неща – казва тя невярващо. След миг тя връща символа на Яман и засрамена напуска стаята. В салона Юсуф се приближава до нея и ѝ показва рисунката си. На нея те са изобразени като семейство. –Лельо, знаеш ли… Преди бяхме толкова щастливи. Когато идвах при вас, ти ми разрешаваше да спя между вас… А сега ти спиш долу, а чичо – горе… Тичайки между вас двамата, аз малко се уморих... – казва Юсуф. Думите на Юсуф пронизват Сехер право в сърцето. Тя стиска рисунката в ръце, а в гърлото ѝ засяда буца. Този малък ангел отново ѝ напомня какво наистина има значение. Дуйгу очаква с нетърпение освобождаването на сестра си Ясемин от затвора. Вълнението ѝ е огромно, но наред с него я измъчват и тревожни мисли – дали Ясемин ще приеме да живее с нея и майка им, или ще се върне обратно на улицата, към стария си живот? Търсейки подкрепа, Дуйгу споделя тревогите си с Али. Решен да ѝ помогне, комисарят намира Риза – най-добрия приятел на Ясемин, и го отвежда в стаята за разпити. Това дава възможност на Дуйгу да научи повече за сестра си – какви са нейните интереси, как прекарва времето си и кое ѝ носи радост. Всеки малък детайл за Ясемин я кара да се чувства по-близо до нея. След разкритията, които получават, Али и Дуйгу най-после съобщават на Ясемин, че по-късно същия ден тя ще бъде свободна. Дуйгу едва сдържа вълнението си. Връщат се вкъщи, за да подготвят стаята за нея. В същото време Семра и Султан се захващат с приготвянето на храна за малкото тържество, с което искат да я посрещнат. Али и Дуйгу завършват украсяването на стаята – внимателно подбират всеки детайл, искайки всичко да бъде съвършено. – Всичко е готово. Липсва само едно нещо – Ясемин – заявява Дуйгу с усмивка, докато оглежда завършената стая. – Нямам търпение да я доведа у дома. – Още малко остана – отвръща Али с успокояващ тон. – Скоро ще отидем да я вземем. – Толкова съм развълнувана… Новият ѝ живот започва още днес – ентусиазирано казва Дуйгу. Али я поглежда многозначително. – Не само нейният – поправя я той. – Това ще бъде и първият ден от твоя нов живот. Помниш ли какво каза по време на първата ни среща? Дуйгу го поглежда въпросително. – Какво точно казах? – пита Дуйгу, леко объркана. – Не можеш да преследваш мечтите си, докато не намериш сестра си. Всичко, което си искал да постигнеш в живота, си отложила. Сега обаче това се променя. Започваш нова страница, в която можеш да преследваш мечтите си. Дуйгу се замисля за миг, после признава: – Прав си, Али – признава тя. А в мислите си добавя: Ти също си част от този нов живот, Али. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.