winless
Доктор Азис съветва Сехер и Яман да прекарват повече време заедно, играейки различни игри. Яман споделя със Сехер спомени от миналото им. Без да осъзнава, Сехер прави нещо, което е било изключително важно за тях двамата преди, а това много изненадва Яман. Вижте какво ще се случи в епизод 490 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 489 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 14 март 2025 по NOVA.
Доктор Азис съветва Сехер и Яман да прекарват повече време заедно, играейки различни игри.
Яман споделя със Сехер спомени от миналото им. Без да осъзнава, Сехер прави нещо, което е било изключително важно за тях двамата преди, а това много изненадва Яман.
Дуйгу очаква с вълнение освобождаването на сестра ѝ Ясемин от затвора. В същото време я измъчват притеснения дали Ясемин ще се съгласи да живее с нея и майка им, или ще се върне на улицата.
Сехер и Яман отиват заедно на поредния си сеанс при д-р Азис.
– Мисля, че всичко ще бъде наред. Намерихте ли отговори на въпросите си? – пита докторът.
– Беше малко трудно, но мисля, че да – отговаря Сехер спокойно и се обръща към Яман. – Разбрах, че ти си сложен човек, но явно и аз не съм лесна, щом съм решила да бъда с мъж като теб!
– Ти си много смела! – заявява Яман.
– Значи сте преодолели притесненията и съмненията си – отбелязва д-р Азис. – Добре, тогава ще ви дам нова задача, която ще ви помогне да се опознаете още повече.
Докторът ги поглежда с усмивка и продължава:
– Г-жа Сехер е права. Хората намират отражението си в тези, които обичат. Всяка крачка, която правим към любимия човек, всъщност е крачка към самите нас. Доверието между вас расте, но сега ще поемем по друг път, за да го укрепим още повече и да открием нови отговори.
– Какъв е този път? – пита любопитно Сехер.
– Игра! – отговаря докторът.
– Игра?! Това не е ли твърде детинско? – повдига вежди Сехер.
– Възрастните също играят игри, без дори да го осъзнават – обяснява д-р Азис. – Благодарение на тях научаваме нещо ново за хората около нас.
Яман и Сехер се прибират в имението, а Неслихан ги посреща.
– Юсуф е в стаята си и подготвя уроците, а г-н Зия е в градината – обяснява Неслихан. – Вие искате ли нещо?
– Не, благодаря! – отговаря Сехер.
Яман и Сехер сядат на дивана в хола.
– Какво ще правим? Ще играем ли двамата? – пита Сехер.
– Спомняш ли си, че скоро с Юсуф играхме на индианци? Нещо подобно – казва Яман.
– Но това беше заради Юсуф – отвръща Сехер. – А ние двамата на какво ще играем?
– В миналото играехме различни игри – усмихва се Яман. – Например си задавахме въпроси, за да се опознаем по-добре.
– Ти имаш работа, не искам да ти отнемам от времето – казва притеснено Сехер. – Постоянно се занимаваш с мен! Помисли за собствения си живот!
– Моят живот си ти! – отвръща Яман.
Сехер се смущава и леко се изчервява.
– Виж сега! Ще ти кажа два факта за себе си – единият е истина, а другият лъжа – казва Яман. – Ти трябва да отгатнеш кое е вярно и кое не. А понеже ти не си спомняш миналото, засега аз ще задавам въпросите.
– Искаш да кажеш, че трябва да отговарям на въпроси, които засягат мен? – пита Сехер.
– Точно така.
– Добре! Да започваме.
– Ето първия въпрос. Била си шампионка по шахмат! Или… никога не си ме ревнувала! Кое от двете е истина и кое лъжа?
Сехер се замисля за миг.
– Аз не съм ревнива. Защо да те ревнувам? Значи, истината е, че никога не съм те ревнувала! Познах ли?
– Не! Сгреши! – усмихва се Яман. – Ти всъщност ревнуваше малко. Разбра погрешно една моя приятелка и ме ревнуваше от нея.
– Не може да бъде! Аз ли? – изненадва се Сехер. – Не се знае какво сте правили! А значи наистина съм била шампионка по шахмат?
– Да. Като дете си станала шампионка по шахмат. Сега ще ти кажа два факта за мен. Като дете съм бягал по-бързо от братята си! Или… готвя много добре пилешко със сос!
– Мисля, че си бягал най-бързо – отговаря уверено Сехер.
Яман се усмихва тъжно.
– И аз така мислех… но после разбрах, че когато са ни давали хляб, братята ми просто са ме оставяли да ги победя, за да има и за мен залък.
Сехер го гледа замислено, а Яман продължава играта.
– Твой ред! Ти готвиш страхотно кюнефе! Или… един път застана пред куршумите!
– Аз със сигурност готвя добре кюнефе! – казва Сехер уверено. – Не мисля, че съм заставала пред куршумите.
Тя забелязва промяната в погледа на Яман и сърцето ѝ прескача.
– Какво?! Искаш да кажеш, че съм застанала пред куршумите? – изумена е Сехер.
– Да… – кимва Яман и гласът му става по-тих. – Този ден се оказа по средата на престрелка… Гледах те как вървиш право срещу куршумите.
Сехер го гледа невярващо, а той продължава:
– Ти ме измъкна оттам, като ми каза, че няма да позволиш да ме улучи куршум и че Юсуф няма да загуби чичо си. Каза ми, че няма да ме оставиш да се изгубя в тъмния свят… – Яман я гледа с топлина в очите. – Такава силна и решителна жена си ти!
Сехер е потресена.
– Аз съм изненадала и теб, и себе си, и най-вече… нас двамата – казва тя. – Хайде да поиграем още нещо!
– Да наредим пъзела – предлага Яман.
– Но как ще го съберем, като няма картинка? – пита Сехер. – Ще бъде сложно!
– Нека се оставим да ни водят чувствата ни – казва Яман. – Защото събирайки частите, можем да се приближим до целта… да сглобим парчетата от живота си! Това е много по-ценно и вълнуващо. Ние търпеливо ще го съберем… и ще видим картинката!
– Добре тогава, да започваме! – усмихва се Сехер и слага първото парченце от пъзела. – Интересно ми е какво ще излезе от него.
Двамата заедно нареждат пъзела, който накрая разкрива тяхна снимка от рождения ден на Юсуф.
След малко пристига Юсуф.
– Чичо, лельо, какво правите? О, вие редите пъзел без мен?! – възкликва той, а очите му светват, когато вижда картинката. – Тази снимка на двама ви е много хубава!
Юсуф предлага на Яман и Сехер да изиграят една игра, включваща рисуване. Всеки трябва да нарисува нещо по свой избор.
Яман хвърля поглед към Сехер, а тя веднага забелязва настойчивия му поглед.
– Защо ме гледаш така? – пита тя любопитно. – Какво нарисува?
– Нарисувах това, в което се изгубих – отговаря Яман
Юсуф се приближава и поглежда рисунката на чичо си.
– Чичо, колко красиво! – възкликва той развълнувано. – Те приличат на очите на леля! Само нас ни няма… Тя гледа към нас!
Сехер, виждайки рисунката, се развълнува и бузите ѝ леко порозовяват.
– Ти не приключи ли? – пита я Яман.
– Приключих – отговаря тя и показва рисунката си.
Яман поглежда рисунката ѝ и е видимо изненадан. Сехер, без да осъзнава, е нарисувала знака за безкрайност, без да осъзнава значението, което той има за тяхната любов.
Миг по-късно Яман хваща Сехер за ръка и я повежда към спалнята. Оттам той изважда обгорения символ на безкрайността, изработен от дърво – същия, който някога ѝ беше дал.
–Ти си спомняш, но тук! – казва Яман, като леко докосва сърцето ѝ – Този знак е символ на нашата любов. Направих го много преди да те срещна, но ти беше тази, която му придаде истинското значение. Ето защо ти го поверих. Благодарение на теб разбрах какво е безкрайност. Ще го приемеш ли като безкрайно наследство, което не може да бъде върнато? – Точно тези думи ти казах и в онзи ден. Този символ е доказателство за нашата безкрайна любов.
Яман я гледа с очакване, а Сехер остава безмълвна, погълната от емоцията.
– Това означава, че… несъзнателно си спомням някои неща – казва тя невярващо.
След миг тя връща символа на Яман и засрамена напуска стаята.
В салона Юсуф се приближава до нея и ѝ показва рисунката си. На нея те са изобразени като семейство.
–Лельо, знаеш ли… Преди бяхме толкова щастливи. Когато идвах при вас, ти ми разрешаваше да спя между вас… А сега ти спиш долу, а чичо – горе… Тичайки между вас двамата, аз малко се уморих… – казва Юсуф.
Думите на Юсуф пронизват Сехер право в сърцето. Тя стиска рисунката в ръце, а в гърлото ѝ засяда буца. Този малък ангел отново ѝ напомня какво наистина има значение.
Дуйгу очаква с нетърпение освобождаването на сестра си Ясемин от затвора. Вълнението ѝ е огромно, но наред с него я измъчват и тревожни мисли – дали Ясемин ще приеме да живее с нея и майка им, или ще се върне обратно на улицата, към стария си живот?
Търсейки подкрепа, Дуйгу споделя тревогите си с Али.
Решен да ѝ помогне, комисарят намира Риза – най-добрия приятел на Ясемин, и го отвежда в стаята за разпити.
Това дава възможност на Дуйгу да научи повече за сестра си – какви са нейните интереси, как прекарва времето си и кое ѝ носи радост. Всеки малък детайл за Ясемин я кара да се чувства по-близо до нея.
След разкритията, които получават, Али и Дуйгу най-после съобщават на Ясемин, че по-късно същия ден тя ще бъде свободна. Дуйгу едва сдържа вълнението си.
Връщат се вкъщи, за да подготвят стаята за нея. В същото време Семра и Султан се захващат с приготвянето на храна за малкото тържество, с което искат да я посрещнат.
Али и Дуйгу завършват украсяването на стаята – внимателно подбират всеки детайл, искайки всичко да бъде съвършено.
– Всичко е готово. Липсва само едно нещо – Ясемин – заявява Дуйгу с усмивка, докато оглежда завършената стая. – Нямам търпение да я доведа у дома.
– Още малко остана – отвръща Али с успокояващ тон. – Скоро ще отидем да я вземем.
– Толкова съм развълнувана… Новият ѝ живот започва още днес – ентусиазирано казва Дуйгу.
Али я поглежда многозначително.
– Не само нейният – поправя я той. – Това ще бъде и първият ден от твоя нов живот. Помниш ли какво каза по време на първата ни среща?
Дуйгу го поглежда въпросително.
– Какво точно казах? – пита Дуйгу, леко объркана.
– Не можеш да преследваш мечтите си, докато не намериш сестра си. Всичко, което си искал да постигнеш в живота, си отложила. Сега обаче това се променя. Започваш нова страница, в която можеш да преследваш мечтите си.
Дуйгу се замисля за миг, после признава:
– Прав си, Али – признава тя.
А в мислите си добавя: Ти също си част от този нов живот, Али.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg