Сехер и Яман продължават да прекарват цялото си време в близост един до друг. Ще успее ли Сехер да си спомни някакви подробности от миналото си? Вижте какво ще се случи в епизод 483 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 6 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 482 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 6 март 2025 по NOVA.
Сехер и Яман продължават да прекарват цялото си време в близост един до друг. Ще успее ли Сехер да си спомни някакви подробности от миналото си?
Воден от жажда за отмъщение, Волкан замисля поредния си зловещ план, като подслушва разговорите на Али и Дуйгу.
Вечерта след рождения ден на Юсуф Яман и Сехер са в стаята на Юсуф, седнали в двата края на леглото му.
– Аз много се уморих, но това беше най-хубавият ми рожден ден! – казва щастливо Юсуф.
– Всичко е пред теб, юначе. Кой знае колко още по-хубави рождени дни те очакват? – отговаря с усмивка Яман.
– Но на този рожден ден беше Ойкю! Танцувахме и много се забавлявахме! Благодаря ви за прекрасния празник! – възкликва Юсуф.
– И ние се радваме, че рожденият ти ден беше толкова прекрасен –казва Сехер и го погалва по косата.
– Но рожденият ми ден още не е приключил, нали? – пита Юсуф с надежда в гласа.
– Така е, останаха още няколко часа – потвърждава Яман.
– Нали си спомняте, че ви казах, че имам една молба? Спомнихте ли си? – с леко притеснение напомня Юсуф.
Сехер и Яман се споглеждат.
– Ние държим на думата си, юначе! Кажи какво искаш? – пита Яман.
– Вие ми обещахте, нали? – Юсуф поглежда първо към леля си, после и към чичо си с молещ поглед. – Толкова много ми липсвате, че тази нощ искам да спя при вас. Искам сутринта пак да се събудя до вас.
Сехер притеснено хвърля поглед към Яман, който навежда глава мълчаливо.
– Но, Юсуф… – възразява Сехер.
– Лельо, моля те, не ми отказвай! – умолява тъжно момчето.
– Юначе, нека дадем малко време на леля ти да помисли – намесва се Яман.
– Аз малко съм болна и не искам да ви заразя. Ще е по-добре да спя в моята стая – опитва се да се измъкне от ситуацията Сехер.
– Но вие ми обещахте! – разочарован възкликва Юсуф.
– Извинявай, прав си… – започва отново Сехер, но Яман я прекъсва:
– Ще изпълним обещанието си, но друг път, нали?
– Добре… – съгласява с неохота Юсуф.
Сехер пожелава лека нощ на племенника си и забързано излиза от стаята. В коридора обаче чува как Юсуф казва на чичо си:
– Чичо, аз исках само това! Не исках подаръци, нито празник. Просто исках да спя с вас двамата. Тогава съм истински щастлив, сякаш сте ми майка и баща.
Яман въздъхва дълбоко и нежно повдига лицето на момчето към себе си:
– Погледни ме, юначе. Както се разбрахме? Нищо не може да се оправи за миг, леля ти се нуждае от време! Ще ѝ го дадем, нали така?
Юсуф кимва тъжно, без да каже дума.
– Ще мине време и всичко отново ще бъде както преди – обещава уверено Яман. – А дотогава ще трябва да бъдем търпеливи.
В този момент Сехер отново влиза в стаята, носейки завивки.
– Да, вярно е, че имам нужда от малко време – казва тя. – Но никога не бих пропуснала възможност да направя племенника си щастлив.
– Наистина ли ще спим заедно? – лицето на Юсуф грейва в широка усмивка.
– Да, но леглото ти е малко. Ще спим на пода и ще си представим, че сме на къмпинг под звездите – казва тя и добавя. – А сега ще отида да се преоблека.
Докато Сехер се проблича, Яман и Юсуф набързо подреждат завивките на пода. Скоро Сехер се връща, готова за сън.
– Лельо, защо си облякла толкова много дрехи? Една, две, три, четири… – започва да брои Юсуф с любопитство. – Няма ли да ти стане много горещо?
– Не, вечер винаги ми е студено – отговаря Сехер.
Тримата лягат един до друг.
– Лельо, ти чуваш ли ме? – пита след малко Юсуф.
– Не те разбрах? – пита тя.
– Легнала си твърде далеч от мен, ела по-близо – моли Юсуф.
Сехер леко притеснена се премества по-близо до племенника си.
– Ако ти стане студено, ще те прегърна! – обещава ѝ с усмивка Юсуф и веднага се обръща към чичо си: – Ти също ела по-близо, чичо!
„Как ще спя сега, като ми е толкова горещо?!“, мисли си напрегнато Сехер. „Но ако стана и изляза, Юсуф ще се разстрои… Не мога да го направя. Изглежда няма да мога да заспя до сутринта!“
Сехер сънува сън, в който казва на Яман, че никога не го е забравяла. Тогава заедно с този сън се появил и споменът за онзи трагичен момент, когато тя си удря главата.
Яман чува как Сехер говори насън и разбира, че тя сънува кошмар. Разтревожен, той нежно я събужда, а тя веднага започва да му разказва развълнувано за преживяното в съня си.
Сехер е толкова разтревожена, че не може да си намери място, обзета от натрапчивото усещане, че нещо лошо ще се случи. Яман отново и отново я уверява, че докато той е до нея, никога нищо лошо няма да ѝ се случи. Но това не успокоява Сехер, защото в кошмарния ѝ сън Яман също е бил до нея, а след това внезапно го е изгубила.
Загрижен за нейното състояние, Яман незабавно се свързва с д-р Азис, за да го помоли за съвет.
– Разбирам ви – отвръща Азис спокойно. – От една страна е хубаво, че спомените ѝ започват да се завръщат, но от друга е лошо, че това я тревожи толкова силно. Вие можете да ѝ помогнете да прогони кошмара от съзнанието си. Достатъчно е да поговорите с нея за нещо приятно, дори забавно, за да я накарате да се усмихне и отпусне.
Яман отива при Сехер, която е в хола и я пита, дали може да ѝ разкаже един виц. Сехер му отговаря, че не прилича на човек, който разказва вицове.
– Слушай внимателно! – казва Яман и започва да разказва: – Майка изпратила малкия си син да купи яйца от магазина. Детето отишло, а продавачът му продал всички най-дребни яйца. Момчето се зачудило и попитало защо точно най-малките му продал, а магазинерът отговорил: „За да ти е по-леко да ги носиш.“ Но момчето било хитро и излязло от магазина, без да плати. Магазинерът изтичал след него и извикал: „Хей, малкия, защо не плати яйцата?“ А детето се обърнало и спокойно му отговорило: „За да ти е по-лесно да ги сметнеш!“
На лицето на Сехер се появява усмивка.
– Смешно е нали? – пита Яман.
Сехер кимва с глава, а напрежението бавно започва да я напуска.
– Тогава стой тук и ме почакай малко – казва той загадъчно и става от дивана.
Какво ли е намислил Яман този път?
Волкан седи в паркирана кола близо до къщата на Али и внимателно подслушва разговора между Али и Дуйгу чрез подслушвателно устройство.
– Ние сме силно семейство – казва Али. – Преживяхме много заедно, кой знае още колко изпитания ни чакат.
– Да, така е! – добавя Дуйгу. – Кой знае какви други приключения ни очакват.
Волкан се усмихва зловещо като си говори сам:
– За съжаление, вашето приключение е към своя край. Очаква ви много болезнен край.
В същото време гласът на Дуйгу отново звучи през устройството – тих, но изпълнен с обич и доверие:
– Али, с теб винаги се чувствам сигурна! Знам, че никога няма да ме оставиш сама, че винаги ще си до мен и ще ме подкрепяш. Аз съм истинска щастливка – когато си до мен, никога не усещам самота.
С пистолет в ръка Волкан излиза от колата и бавно и решително се насочва към входната врата на къщата на Али. Омразата и решителността горят в очите му. Но само след няколко крачки той внезапно спира. Волкан променя решението си.
– Още не – си казва и прибира пистолета. – Не така. Отмъщението ми трябва да е по-болезнено. Ще накарам Дуйгу горчиво да съжалява за това. Трябва да бъда търпелив. Ще има време за всичко.
Връща се към колата, планирайки следващите си стъпки.
В полицейския участък Али мобилизира екипа за действие.
– Трябва да се съсредоточим върху намирането на истинския убиец на Дурмуш Озкан – казва той решително. – Това е единственият шанс да докажем невинността на Ясемин, дори ако все още не сме заловили Волкан и не сме разкрили заговора, който той е замислил срещу сестра ѝ.
Думите на Али зареждат всички с енергия. Екипът с нетърпение се захваща за работа, готов да направи всичко необходимо, за да разреши случая и да възстанови справедливостта.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg